РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Свищов, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20224150100177 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Г. КР. ИВ. с ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. ************, в която се твърди, че на
16.09.2021 г. между него като кредитополучател и „*****” ЕООД, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „************,
представлявано от З.Р. и А.М., като кредитор бил сключен Договор за кредит
№ **********/16.09.2021г., по силата на който кредиторът е предоставил на
ищеца кредит в размер на 1200,00 лева. Начислена е договорна
възнаградителна лихва в общ размер на 40,43 лева. Ответникът се е задължил
да ползва и върне кредита съгласно условията на сключения договор за 30
дни с крайна падежна дата 16.10.2021 г., заедно с договорна лихва и такса за
експресно разглеждане. Таксата за бързо разглеждане е във фиксиран размер
на 190,63 лева. Ищецът счита, че клаузата в чл. 4.1 от процесния договор, въз
основа на която е начислена такса за бързо разглеждане в размер на 190,63
лева за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, като противоречаща
на императивните норми-чл.10а ал.2 от ЗПК и моли съда да установи
нищожността на същата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*****” ЕООД, с ЕИК ****** /със
сегашно наименование „В..БГ“ ЕООД/, чрез юрисконсулт И.Д. е подал
писмен отговор, с който оспорва иска. Заявява, че условията на ЗПК и ЗЗП са
спазени, както и че клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане не е
нищожна. С оглед на изложеното ответникът моли да се отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят, че на 16.09.2021 г. между Г. КР. ИВ. и „*****”
ЕООД /със сегашно наименование „В..БГ“ ЕООД/ бил сключен Договор за
кредит № **********/16.09.2021г. По силата на този договор ответното
дружество е дало в заем на ищеца сумата от 1200,00 лева, която последният е
получил. Начислена е договорна възна-градителна лихва в общ размер на
40,43 лева. Ответникът се е задължил да ползва и върне кредита съгласно
условията на сключения договор за 30 дни с крайна падежна дата 16.10.2021
г., заедно с договорна лихва и такса за бързо разглеждане, като последната е в
размер на 190,63 лева. Страните се споразумели, че общата сума за
изплащане от страна на ищеца е в размер на 1431,06 лева, а уговореният
фиксиран ГЛП в размер на 40.97 %, при ГПР – 49.65 % .
В чл. 4.1 от общите условия на договора за кредит е посочено, че
кредитополучателят може да заяви бързо разглеждане на подаденото искане
за отпускане на кредит, при което получава разглеждане на заявката и
получаване на становище до 15 минути след подаване на предложението за
сключване на договор за заем.
Съдът счита, че предявеният установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 24 ЗЗП от Г. КР. ИВ. срещу „*****” ЕООД /със
сегашно наименование „В..БГ“ ЕООД/, с който се иска да бъде установено
със сила на пресъдено нещо, че клаузата в чл. 4.1 от Договор за кредит
№**********/16.09.2021г., въз основа на която е начислена такса 190,63 лева
е нищожна поради противоречие с императивните норми- чл. 10а, ал.1 от
ЗПК , е основателен поради следните съображения:
Правната уредба на потребителските кредити е разрешена в Закона за
потребителския кредит, при което освен нормите на този закон и ЗЗД и с
оглед качеството на кредитополучателя на "потребител", приложими са
нормите и на Закона за защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във
вр. чл. 143 – 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните
клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми,
защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
2
Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК страните по
договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни услуги,
но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК,
забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече
от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да
бъде ясно и точно определено в договора.
Видно от процесния договор и общите условия, таксата за бързо
разглеждане е начислена за действия, свързани с усвояването на кредита и се
явява допълнителна услуга. Заплащането на допълнителни услуги води до
заобикаляне на закона, тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими
по действащото законодателство, с които освен това заемополучателят
разполага и без изричното им уговаряне. За възможността да извършва тези
действия потребителят не следва да бъде обвързван със заплащането на
допълнителни разходи и такси. Поради изложеното съдът счита, че клаузата в
чл. 4.1 от договора потиворечи на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК, тъй
като според тази норма, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а
точно такава такса предвижда коментираната договорка.
На следващо място таксата за бързо разглеждане е свързана пряко с
договора за кредит и поради това възнаграждението за тези допълнителна
услуга е възнаграждение по договора за кредит, която съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК следва да се включи в ГПР. Това не е направено, поради което съдът
намира, че тази клауза има за цел единствено неоснователното обогатяване на
кредитора. Таксата съставлява плащане, което има за цел да репарира
направените за оказването на определена, най- често административна услуга,
разноски, като по този начин се избегне неоснователното обогатяване на
получилия услугата. По правило, паричната стойност на таксата е равна на
тези разноски. В случая обаче, търсеното плащане значително надхвърля
необходимите за бързото разглеждане на искането разноски, включително
тези по евентуалната оценка на кредитния риск, който отпуснатият заем носи
на кредитора. Затова въвеждането на тази клауза в договора има за
единствена цел обогатяването на кредитора, а оттам - клаузата противоречи
3
на добрите нрави. По делото липсват данни за какъв период от време е
отпуснат кредита - дали заявката е била действително експресно разгледана;
няма и данни по делото как е определен фиксираният размер на същата –
190,63 лева. По този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждането на
тази допълнителна такса, чиято цена не е включена в определения в договора
годишен процент разходи - в случая 49, 65 %, и води до значително, дори
драстично увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора
за заем. По този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-
голям от петкратния размер на законната лихва.
С оглед на изложеното СвРС счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 24 ЗЗП от Г. КР. ИВ. срещу „*****”
ЕООД, с ЕИК ****** /със сегашно наименование „В..БГ“ ЕООД/, с който се
иска да бъде установено, че клаузата в чл. 4.1 от Договор за кредит №
**********/16.09.2021г., въз основа на която е начислена такса бързо
разглеждане в размер на 190,63 лева е нищожна е доказан и основателен.
С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца се дължат разноски за процесуално представителство, както следва:
ответникът дължи съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на
предявения и уважен иск възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 300,00 лева. Размерът на така определеното от съда възнаграждение
е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, с вида на
извършените процесуални действия и с броя на съдебните заседания,
отчитайки, че не се е явявал в съдебно заседание процесуален представител
на ищеца, като не се оспорва по делото основанието по чл. 38 ал. 1 т. 1-3 от
ЗА за безплатна правна помощ. Представеният от адв. М.М. списък с
разноски по чл.80 от ГПК , в който сам си е определил възнаграждение в
размер на 600,00лева е ирелевентен, доколкото в този списък се вписват
реално заплатени и доказани разноски /ДТ , адвокатски хонорар/. В случая ,
съгласно представения Договор за правна защита и съдействие , на основание
4
чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА , адв.М. оказва безплатна правна помощ на ищеца К.,
т.е. впоследствие съдът определя адекватното възнаграждение на адвоката , с
оглед фактическата и правна сложност на делото и разпоредбите на Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото ответникът „*****” ЕООД, с ЕИК ****** /със
сегашно наименование „В..БГ“ ЕООД/следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 50,00 лева - ДТ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД, във
вр. с чл. 24 от ЗЗП, Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на Г. КР. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул.
*********, срещу „*****” ЕООД /със сегашно наименование „В..БГ“ ЕООД/,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„************, представлявано от З.Р. и А.М., за нищожна клаузата в чл. 4.1
от сключения между тях Договор за кредит № **********/16.09.2021г.,
предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 190,63
лева, поради противоречие с добрите нрави и с нормата на чл.10а ал.2 от ЗПК.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД /с предишно наименование „*****” ЕООД/, с
ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„************, представлявано от З.Р. и А.М. да заплати на Г. КР. ИВ. с ЕГН:
**********, с адрес гр. С., ул. „************** разноски но делото в размер
на 50,00 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА,
„В..БГ“ ЕООД /с предишно наименование „*****” ЕООД/ с ЕИК ******,със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „************,
представлявано от З.Р. и А.М. да заплати на адвокат М.В. М. от АК-П., с
адрес на кантората гр. П., бул. „****** сумата 300,00 лева, представляваща
5
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. д.
177/2022г. по описа на Районен съд Свищов.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Великотърновския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6