РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20205330110323 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от
ЗЗД.
Ищецът Х. Н. Х., ЕГН: **********, от ************************, чрез
пълномощник адв. К.К., е предявила против „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Анна Ахматова” № 9, представлявано от
********** М.И., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 145, 96
лева- недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем №
**********/ 30.01.2018 г., както и сумата от 459, 56 лева- недължимо платена по клауза за
неустойка по договора за заем, ведно със законната лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба- 19.08.2020 г., до окончателното им плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем
№ **********/ 30.01.2018 г., от който ищцата не притежавала екземпляр, като той бил
недействителен на няколко основания. Първо- размерът на шрифта бил по- малък от 12
пункта, в разрез с императивната норма на чл. 10 ал. 1 от ЗПК. Второ- в договора не били
посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, съгласно чл. 11 ал. 1 т. 9
от ЗПК и не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как се разпределяла тя във
времето. Тя била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, била и прекомерна,
защото надвишавала трикратния размер на законната лихва. Трето- в договора не бил
посочен начин на изчисляване на ГПР, както и начинът, по който бил формиран и каква
1
била общата дължима сума. Не се съдържали конкретните й параметри, като нямало и
разписани правила, който да посочват как се определя тази обща сума и от какви пера е
съставена. Четвърто- в погасителния план не било посочено разпределението на вноските
измежду дължимите суми. На следващо място, общите условия не били подписани на всяка
страница от ищцата. Отделно от това, неустойката била нищожна и прекомерна, уговорена в
нарушение на добрите нрави. Била предвидена като обезпечение- гаранция или
поръчителство, което следвало да се предостави в тридневен срок от сключване на договора,
но това било практически невъзможно условие, защото се изисквало събиране на
многобройна документация. Относно прекомерността- нямало правила, по които да се
определяло кои вреди кредиторът щял да претърпи и да се компенсират от неустойката. Още
повече, че всички разходи по кредита следвало да се покриват от ГПР, но по този начин се
надвишавало изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК- ГПР да не бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречала на нормата на чл. 71 от
ЗЗД, защото така кредитополучателят се натоварвал с допълнителни финансови разходи.
Тази клауза противоречала и на нормата на чл. 33 от ЗПК, защото неустойката заобикаляла
именно тази разпоредба. Предявява се иск за връщане на недължимо платените суми за
лихва и за неустойка, защото те били заплатени при начална липса на основание. Търси се и
ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и разноски. В допълнителна молба уточнява, че
заемната сума била 5 000 лева, платила за период от 11 месеца, при вноска от 550, 61 лева,
обща сума за плащане- 6 056, 71 лева, фиксиран годишен лихвен процент- 35 % и ГПР- 48,
33 %. По договора всички суми били заплатени. Клаузите, съответно за възнаградителна
лихва- по чл. 2 т. 4 и за неустойка- по чл. 4 от договора, били нищожни, поради
противоречие с императивни правни норми. В съдебно заседание страната чрез
пълномощника си поддържа исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с
който се оспорва иска. Твърди, че условията по договора за потребителския кредит били
индивидуално договорени и кредитополучателят можел да влияе върху тях. Оспорват се
твърденията в исковата молба, че договорът бил недействителен на специалните основание
чл. 10, 11 и чл. 22 от ЗПК, както и, че неустойката била прекомерна. Същата била начислена
поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на
заема, като преди подписване на договора той бил информиран за това си задължение и
неблагоприятните последици за него от неизпълнението му и се бил съгласил с него.
Размерът на неустойката не противоречал на общоприетите принципи за справедливост,
като неустойката не излизала извън присъщите й по закона функции. Твърди се, че ищецът
подписал договора и общите условия към него, като се съгласил с всички клауза в тях.
Прави се и предложение за постигане на споразумение по спора. Моли за разглеждане на
делото в отсъствие на ответника. Прави възражение за прекомерност на разноските на
ищеца. Моли за отхвърляне на иска, като на свой ред претендира разноски. В с.з. страната
не се явява, но представя писмени становища.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен договор за паричен заем № **********/ 30.01.2018 г.,
по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 5
000 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за 35 седмици, с фиксиран годишен
лихвен процент по заема- 39 %, при ГПР- 30, 95 % и неустойка поради непредставяне на
обезпечение в размер на 4 021, 15 лева, платима разсрочено на вноски.
Като писмени доказателства са представени договора за кредит, справка от БНБ- ЦКР
за кредитна задлъжнялост на лицето, ведно с 4 броя ПКО за платени от длъжника суми по
договора в общ размер на 4 999, 99 лева.
По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото
лице след проверка на текста на договора за кредит е установило, че договорът бил написан
в безсерифен шрифт- sans serif font, подобен на семейство шрифтове Arial, с големина 9, 5
пункта.
По делото са приети три заключения на съдебно- счетоводни експертизи, изготвени
от различни вещи лица. По първото с в.л. Г. е установено, че по договора за кредит с
внесената сума от 4 999, 99 лева, изплатена само един месец след изтегляне на заема, е
погасена главницата, като няма начислени или платени допълнително лихви и неустойки.
Второто заключение на в.л. П. установява същото- плащане единствено на главницата по
кредита, като и третото заключение на в.л. К. потвърждава това. Експертът тук обаче
допълва, че установил несъответствие между данните в справката от ЦКР и тези от
счетоводството на ответника досежно записванията за остатък от редовна главница до
месеца на погасяването на кредита- 31.03.2018 г. Възложена е на това вещо лице и
допълнителна експертиза, като са изчислени платените суми, които биха се разпределили по
пера, ако се спази реда за погасяване на плащанията по договора: неустойка- 459, 56 лева,
лихва- 145, 56 лева и главница- 4 394, 48 лева.
Във връзка с допълнителното заключение по третата експертиза ищецът е поискал
изменение на първоначално предявените искове, чрез увеличението им до установените от
вещото лице техни размери.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем,
като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит,
по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
3
ЗПК.
Ищецът е направил възражение относно шрифта, с който е изписан текстът на
договора за кредит и в тази връзка по делото е прието и заключение на СТЕ, което съдът
кредитира изцяло, като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. След
подробен анализ на съдържанието на представения в оригинал по делото договор за кредит
вещото лице е посочило, че текстът на договора е изписан с шрифт от 9,5 пункта. При това
положение следва, че разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК е нарушена. Без значение е
обстоятелството дали договорът е читаем или не, защото законът въвежда изрични
изисквания за формата и съдържанието на конкретния вид договор и обвързва нарушаването
им с недвусмислени правни последици, които не подлежат на тълкуване.
В исковата молба е релевирано и друго основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 30, 95 %, а възнаградителната лихва- 39 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР,
нито пък е ясно на какво се дължи разликата между размера на ГПР и лихвата, която
принципно е част от него, но пък в случая е в по- висок размер. Всичко това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание.
Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е
предвидено, че неустойката по т. 16.3 от ОУ ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка
вноска по договора, като общият й размер е 4 021, 15 лева (при отпусната заемна сума от 5
000 лева), като нито се представят въпросните ОУ, нито погасителен план, за да е видно на
какво основание се начислява и какви са отделните вноски, които се прибавят допълнително
като суми. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от ОУ на договора за вида
обезпечение (поръчител, отговарящ на строго определени изисквания) и срока за
представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните
вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
4
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната
лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не
отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в
действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26
ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи
на страните.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Предявените искове по делото обаче са осъдителни- за връщане на недължимо
платени суми по нищожните клаузи за лихва и за неустойка. От събраните по делото
доказателства въобще не се събраха данни за плащане от страна на ищеца на подобни суми.
Трите заключения по съдебно- счетоводните експертизи, изготвени от различни вещи лица,
установяват едно и също- плащане единствено на главницата по кредита, с което заемът е
погасен. Няма спор, че в договора са предвидени както лихва, така и неустойка, но няма
доказателства такива да са начислявани на ищеца, или пък да са плащани от него. Кредитът
е бил изплатен още на първия месец след изтеглянето му, като в представените 4 броя ПКО
не е записано като основание какво точно плаща длъжникът със съответната сума, а
единствено е посочен номер на кредита. Сборът на платените суми съвпада точно с
главницата по кредита и при това положение няма спор, че само тя е била платена. Не могат
да се приемат за основателни съображенията на пълномощника на ищеца, че кредиторът не
спазил реда за погасяване на плащанията по договора, защото от една страна след като
длъжникът не е заявил какво точно плаща с дадена сума, то право на кредитора е да я отнесе
по своя преценка, още повече, че в случая е било прието, че се погасява само главница, а не
и други разходи по кредита, т.е. по никакъв начин с разпределението на платените суми в
насока единствено главница са увредени интересите на длъжника, дори точно обратното. На
5
второ място, ако се приеме тезата на ищеца, че редът за погасяване по кредита не е спазен и
ако е бил спазен, то разпределението е следвало да бъде както е посочено в допълнителното
заключение към третата ССчЕ, то тогава ще остане неплатена главница по кредита, което
обаче не е така, защото сам кредиторът признава, че тя му е платена, а и в тази връзка са
последните записвания в справката на БНБ-ЦКР, а именно- че няма остатък от редовна
главница. Действително третото вещо лице установява някакво несъответствие в подадената
информация към ЦКР и счетоводството на кредитора относно сумата за главница в
различните периоди на действие на кредита, но от това не следва извод, че длъжникът е
погасил лихва или неустойка в търсените размери. В този регистър не се съдържа записване
за наличие или дължимост на други суми освен главница, като от значение е само това, че
крайната вписана информация е за това, че главницата е платена. Неоснователна е тезата, че
след като кредитът е записан като приключен именно поради плащане на главницата, това
означавало, че и другите суми по него също са били платени, защото данни за такова
записване в ЦКР няма и оттук не могат да се правят подобни изводи. Налични са само данни
за върната главница, но без каквито и да е допълнителни суми за лихви или за неустойка,
като изрично всички вещи лица в заключенията си отбелязват това. Както по- горе се
посочи, при неоснователното обогатяване, каквото се твърди, че било налице в случая, в
тежест на ищеца е да докаже, че е платил, но при липса на такива доказателства за
извършено от него плащане, искът му е неоснователен, независимо че клаузите за лихва и за
неустойка са недействителни, доколкото по никакъв начин това не е довело до обедняване
на длъжника за сметка на неоснователно обогатяване на кредитора като насрещна страна по
договора им.
Предвид горното, исковете за връщане на платеното по тези клаузи- за лихва и за
неустойка, следва да се отхвърлят, доколкото не се доказва такова плащане, за да се търси
връщане на въпросните суми.
Предвид изхода на делото- отхвърляне на исковите претенции, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски. Страната е представлявана от свой
пълномощник в производството по делото, като видно от представения договор за правна
защита и съдействие, на адвоката е заплатено възнаграждение в размер на 650 лева, която
сума следва да е в тежест на ищеца. Направените пък от последния разноски, си остават за
сметка на страната, без да се възлагат на другата.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х. Н. Х., ЕГН: **********, от ************************,
против „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Анна Ахматова” № 9, представлявано от ********** М.И., за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 145, 96 (сто четиридесет и пет лева и деветдесет и шест
стотинки) лева- недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем
6
№ **********/ 30.01.2018 г., както и сумата от 459, 56 (четиристотин петдесет и девет лева
и петдесет и шест стотинки) лева- недължимо платена по клауза за неустойка по договора за
заем, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба-
19.08.2020 г., до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на
„Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Анна Ахматова” № 9, представлявано от ********** М.И., направените по настоящото
дело разноски, възлизащи в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева- за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
7