ПРИСЪДА
№ 2, гр. Троян, 27.01.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и шестнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГАТЕВА
съдебен секретар В.М.
прокурор
разгледа докладваното от съдията ГАТЕВА
НЧХД № 601 от 2015 година по описа
на Троянски районен съд. Въз основа на доказателствата по делото и Закона
П Р
И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимата А.И.К. - родена на ***г***, българка, български
гражданин, с настоящ адрес ***, със средно образование, неомъжена, неосъждана, работи в Ирландски ресторант гр.
Троян, ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това, че с депозирана молба
от 20.04.2015г. до Районна прокуратура гр. Троян е разпространила с печатно
произведение – написаната саморъчно молба, с която е приписала на Е.И.А. ***,
ЕГН ********** престъпления, които не е извършил, а именно: че Е.И.А. е
отправил закана за убийство срещу нея – престъпление по чл. 144 от НК, както и
че Е.И.А. е извършил обсебване и кражба на вещи, поради което и на основание чл.
304 от НПК я ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 148 ал. 2, във вр. чл. 148 ал. 1 т. 2 предложение 2,
във вр. чл. 147 ал. 1 предложение 2 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от тъжителя
Е.И.А. ***, ЕГН ********** против подсъдимата
А.И.К., с така установената самоличност граждански иск за сумата
10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на твърдяното
престъпление, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА тъжителя Е.И.А. ***,
ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на подсъдимата
А.И.К., с така установената самоличност сумата 510.00 /петстотин и десет/ лева – разноски
по делото.
ПРИСЪДАТА
подлежи на
обжалване и/или протестиране по реда на гл. ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд
в петнадесетдневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към ПРИСЪДА
№ 2/27.01.2016г.,
постановена по НЧХД №601/2009г. на ТРС
Срещу подсъдимата А.И.К. *** е подадена тъжба от Е.И.А. *** извършено
престъпление по чл. 148 ал. 2, във вр. чл. 148 ал. 1 т. 2 предложение 2, във
вр. чл. 147 ал. 1 предложение 2 от НК за
това, че с депозирана молба от 20.04.2015г. до Районна прокуратура гр.
Троян е разпространила с печатно произведение – написаната саморъчно молба, е
приписала на Е.И.А. ***, ЕГН **********, престъпления, които не е извършил, а
именно: че Е.И.А. е отправил закана за убийство срещу нея – престъпление по чл.
144 от НК, както и че Е.И.А. е извършил обсебване и кражба на вещи. По повод на
престъплението е проведено съдебно
следствие, по което са разпитани
свидетели и са събрани
сведения за съдебното минало на
подсъдимата.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от
пострадалия Е.И.А. срещу подсъдимата
А.И.К. за сумата от 10000 лева, представляваща стойността на нанесени
неимуществени вреди от описаното
по-горе престъпление, като Е.И.А. е конституиран в процеса като граждански ищец на основание чл.84 и сл.
от НПК.
В с.з.
тъжителят Е.И.А. се явява лично и с
повереника се адв.Н. ***.Повереникът
му заявява, че поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимата А.И.К.. Изтъква, че фактическата обстановка е такава,
каквато се е изяснила по време на съдебното следствие и напълно отговаря на
описаната в обстоятелствената част на тъжбата. Счита, че събраните в рамките на
наказателното производство гласни и писмени доказателства установяват по
безспорен и категоричен начин обвинението, по което подсъдимата К. е предадена на съд. Моли съда да признае
подсъдимата за виновна по повдигнатото
и обвинение, като не уточнява какво
наказание иска да и се наложи. По отношение на гражданския иск за
неимуществените вреди счита, че следва да бъде уважен като основателен и доказан в пълния му размер.
Подсъдимата А.И.К. се явява лично в съдебно заседание и
с адв.Ц. от ЛАК. Лично и чрез защитника
си изразява становище, че не се признава
за виновна по повдигнатото и обвинение и оспорва фактическата обстановка,
изложена в тъжбата. Защитникът на подсъдимата
счита, че деянието е несъставомерно
от обективна и субективна страна.Адв.Ц.
моли настоящата инстанция да постанови оправдателна присъда, като
съображенията за това подробно са
изложени в защитната му пледоария. В подкрепа на твърденията си подсъдиата
е ангажирала писмени и гласни доказателства.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели В.Ц.М., П.М.Б., Ф.А.А., А.С.А., от заключението на допуснатата по
делото съдебно-медицинска експертиза с
вещи лица д-р М.Г. и д-р К.И. и от приложените към делото писмени доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Отношенията между подсъдимата А.И.К. и тъжителят Е.И.А.,
които са сестра и брат, са изключително
влошени поради многобройни обстоятелства и най- вече във връзка с водено от 15
години съдебно дело за делба на наследствен имот, находящ се в
с.Ломец,Ловешка област. След приключване на делото с Постановление от
09.02.2015г. на ЧСИ Р.Д. наследственият имот на страните е възложен на тъжителя Е.И.А., който е следвало да
заплати на подсъдимата сумата от 6 575.88лева,
която на 13.01.2015г. е приведена на ЧСИ Д. а именно още преди издаване на постановлението.Посочената сума
не е приведена на подсъдимата , която е следвало да си изнесе личните вещи от
възложения на брат и недвижим имот.На 01.04.2015г. частният тъжител А. е
депозирал заявление до ЧСИ Д. в което излага че
е собственик на процесния недвижим имот и че сестра му подсъдимата
К. до края на месец март 2015г. не е освободила имота от своите вещи,
като е помолил да бъде извършен принудителен въвод във владение на имота, което
е нелогично, тъй като А. към този момент , а и винаги е владял процесния имот.
На следващия ден 02.04.2015г. ЧСИ Д. е привел дължимата сума на подсъдимата К.
и я е уведомил, че трябва до края на месец април 2015г. да изнесе своите вещи от дома на
тъжителя А..След като получила сумата, уравняваща дела и при делбата, подсъдимата К. многократно
се опитала да установи контакт с брат си, за да и осигури същият достъп
до имота, за да може тя да си вземе вещите от него-.Получила категоричен отказ от него и подала
молба вх.№395/20.04.2015г. до Районна прокуратура гр.Троян, в която
обяснила, че А. е сменил патрона на външната врата на наследствената им къща, и
по този начин не и е дал възможност да изнесе багажа си, че А. се е заканвал,
че ще бъде „убита”, както и че може да „открадне” нейния багаж. На практика с
тази молба К. е поискала съдействие от
Районна прокуратура Троян, за да може да си вземе личните вещи.С Протокол №232/08.05.2015г. на ЧСИ Р.Д. е насрочен въвод във владение. Междувременно
на 27.04.2015г., след многократни опити да
вземе вещите си от процесния
имот, подсъдимата К. заедно със
свидетелите В.Ц.М. и П.М.Б., отишла в с.Ломец,Ловешка област в
дома на тъжителя.Посочените свидетели излагат, че е поискано от тях съдействие за да може К. да изнесе личните си вещи от
наследствената къща на родителите си, както и за съставяне на писмен
предупредителен протокол по чл.65 от ЗМВР на Е.И.А. да не отправя закани за
физическа саморазправа и убийство по отношение на подсъдимата К..Свидетелят М.
излага в приложената по делото Докладна записка рег.№350р -8672/12.05.2015г.
,че К. е споделила с него, че брат и А.
не и предоставя достъп до наследствената къща
и тя не може да изнесе личните си вещи.Твърдяла, че е ходила няколко
пъти, но той се криел, за да изтече дадения и срок за изнасяне на вещите, както
и че е сменил бравата и ключалката на външната врата и не я допускал до стаята
, в която живеела.В с.з. свидетелите М. и
Б. излагат, че двамата отишли в с.Ломец, където на центъра на селото ги
чакала К..Излагат, че тя се притеснявала
от А. и не искала да остава насаме с него. Свидетелите обясняват, че след като
пристигнали в дома на А. и му обяснили защо са там, А. категорично отказал да
върне вещите на сестра си и предизвикал нов скандал, като отказал да подпише
предупредителния протокол.Свидетелят М. твърди, че тъжителя А. го е обвинил, че „го е вкарал в
болница”, както и че заради него е получил инсулт.Излага, че се е държал с него
„културно” и че никога не му е казвал,
че ще го арестува.
Около
един час след като служителите на РУ на
МВР Троян и подсъдимата си
тръгнали, тъжителят А. получил силни болки в прекордиума и по спешност бил откаран в кардиологичното отделение на МБАЛ гр.Ловеч.
От заключението на назначената
съдебно- медицинска експертиза с вещи лица д-р М.Г. и д-р К.М.И. /кардиолог/
се установява, че Е.И.А. страда от хронична исхемична болст на сърцето, високо
кръвно налягане и хипертонично сърце. Изложено е, че на 27.04.2015г. А. е
получил пресен долно латерален инфаркт на миокарда, което е
наложило стентиране на дясната коронарна артерия,която е намерена 100%
тромбозирана/запушена/.Твърди се, че на 09.06.2015г. на А. е направено ново
стендиране на лявата коронарна артерия
поради запушване на същата. – 85%.Сочи се, че А. е с пожизнено ТЕЛК
решение с 62% инвалидност поради горните
заболявания.В заключението е уточнено,
че преди датата на получаване на пресния
миокарден инфаркт А. е с хипертонична
болест и с високо кръвно налягане със
стойността 220 на 110 при постъпването.
Уточнено
е, че влошаването на състоянието на А. към 27.04.2015г. се дължи на развитието
на остър миокарден инфаркт, резултат
на руптура на нестабилна
атиросклеротична плака с последваща
атеротромбоза, като от
стойностите на кръвното налягане при постъпването в болницата, тази руптура на
плаката е възможно да се получи от хипертоничната криза, което би могло да се
свърже със стреса на тъжителя.В съдебно заседание вещото лице д-р Г. доуточнява, че високото кръвно на тъжителя е трета степен и тя не може да се получи за една или две
години , а за 10- 15 години. Излага
също, че инфарктът на миокарда може да
бъде провокиран от стреса, от неправилното хранене и с оглед на създалата се
ситуация може да се приеме причинно-следствена връзка със стреса, но не може да
се каже, че само това е причината.Уточнява, че категорично не може да се
приеме, че стресът е причина за инфаркта, тъй като тъжителят А. е с високо
кръвно налягане.
От така установената фактическа обстановка
настоящата инстанция не може да направи
категоричен и безспорен извод, че подсъдимата
А.И.К. е осъществила обективните
и субективни признаци на престъплението, за което и е повдигнато обвинение по чл. 148 ал. 2, във вр. чл. 148 ал. 1 т. 2
предложение 2, във вр. чл. 147 ал. 1 предложение 2 от НК, а именно , че
същата с депозирана молба от
20.04.2015г. до Районна прокуратура гр. Троян е разпространила с печатно
произведение – написаната саморъчно молба, с която е приписала на Е.И.А. ***,
ЕГН ********** престъпления, които не е извършил, а именно: че Е.И.А. е
отправил закана за убийство срещу нея – престъпление по чл. 144 от НК, както и
че Е.И.А. е извършил обсебване и кражба на вещи.Съдът не приема за безспорно
доказано и обстоятелството, че от
приписаните на тъжителя престъпления и
действията по извършените проверки , А. е получил сериозно сърдечно заболяване,
което е наложило продължителното му лечение и в резултат на което е инвалидизиран.
Съдът счита,
че описаната по-горе фактическа обстановка е доказана по
безспорен начин от всички събрани по
делото доказателства –показанията на разпитаните свидетели, от
съдебно-медицинската експертиза с вещи лица д-р М.Г. и д-р К.И. и от
приложените към делото писмени
доказателства.От тези доказателства се
установява, че не е доказано по безспорен начин К. да е
автор на посоченото по-горе престъпление. Частният тъжител твърди, че с подаването на
Молбата от 20.04.2015г. до Районна прокуратура гр.Троян К. е осъществила състава на деяние от частен
характер по чл. 148 ал. 2, във
вр. чл. 148 ал. 1 т. 2 предложение 2, във вр. чл. 147 ал. 1 предложение 2 от НК.Настоящата
инстанция счита, че К. не е
осъществила квалифицирания състав на престъплението „клевета”. Съставът
на чл.147 НК е основен текст за престъплението клевета и изисква деецът да е разгласил позорно обстоятелство
за другиго или да му е предписал престъпление.Неистинността на разгласеното
позорно обстоятелство или предписаното престъпление, е елемент от състава на
това престъпление, без наличието на който не е налице престъплението клевета.
От субективна страна деянието може да бъде осъществено само умишлено – като
деецът съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не
отговарят на действителността, или че му
приписва престъпление, което
оклеветеният не е извършил/пряк умисъл/ или когато допуска, че обстоятелствата
са неистински, респ., че пострадалият не е извършил престъпление, но се
съгласява с настъпването на престъпния
резултат/евентуален умисъл/.
В настоящия случай в тъжбата се
твърди, че е налице втората форма на
изпълнителното деяние по чл. 147 ал.1
от НК - „приписване на пострадалия на неизвършени от него престъпления”.
За да е осъществена тази форма на деянието, е необходимо деецът да доведе до
знанието на трето лице, че пострадалият
е извършил някакво конкретно престъпление, което в действителност той не е
извършил.В случая се касае за клевета разпространена по друг начин- чрез молба
до РП Троян. Престъплението винаги и без изключение е деяние, укоримо от гледна
точка на морала и винаги характеризира отрицателно личността на подсъдимия,
поради което и се отразява отрицателно върху доброто име и честта на пострадалия.
Разпоредбата на чл. 147 ал.2 НК
установява оборимата презумпция, че всяко приписано престъпление не е
извършено, като установяване на противното- че деянието е извършено, е в тежест на подсъдимия. Установяване на
истинността на извършеното изключва наказателната отговорност на
подсъдимия за клевета.
В
конкретния случай обвиненията срещу К. са за две приписани престъпления – че Е.И.А.
е отправил закана за убийство срещу нея – престъпление по чл. 144 от НК, както
и че Е.И.А. е извършил обсебване и кражба на вещи.По отношение на първото
приписано престъпление в тъжбата се твърди, че в молбата си до РП Троян от
20.04.2015г. К. е посочила, че А. ще я
убие и ще го отърват от затвора, защото
вече имал връзки в съда.По делото е приложено заверено копие от процесната
молба и в нея К. е написала, че „горепосоченото лице Е. /А./ смени бравата и се заканваше, че ще бъда убита”. При
езиковото, граматическо и логическо
тълкуване на израза
настоящата инстанция споделя изложеното от защитника на подсъдимата адв.
Ц., че в този
израз не се
съдържат конкретни данни, които
да приписват престъпление на
тъжителя. К. не е използвала в молбата изрази като „той се закани, че ще ме
убие” или „той ми каза ще те убия”.Основателно е възражението на адв.Ц., че
словосъчетанието „ ще те убия” е в деятелен залог и означава, че този, който го
изрича е извършител на действието.Словосъчетанието „ще бъдеш убита”, което в
случая е отразено от К., е в страдателен
залог, и този, който го изрича не е извършител на действието.
Досежно
второто престъпление, за което се твърди от А., че му е приписано от К., а
именно, че същият е извършил обсебване и кражба на вещи, съдът
намира, че в случая от субективна страна
липсва умисъл и съответно съставомерно
деяние.От подробно изложената по-горе
фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че К. е била принудена да подаде молба до РП
Троян за съдействие, за да може да изнесе от наследствената си къща своите
движими вещи.Действията на частния тъжител и упоритото му нежелание да предаде
на сестра си личните и вещи, находящи се в наследствения им имот, са необясними
дори за съда.Категорични са в показанията си свидетелите М. и Б.,***, че в присъствието им А. е заявил на К., че ще продължи да я съди,
както и че няма да и разреши да изнесе личните си вещи.Както и по-горе е
посочено, същият е предизвикал скандал с К. и като цяло поведението му сочи на мисълта, че той действително и
е създавал пречки да си вземе вещите, което неминуемо я е навело на мисълта, че той иска да ги
присвои. В постановлението за отказ да
бъде образувано досъдебно производство
от 26.05.2015г. прокурор Таня Пиронкова е отразила, че при проведен разговор с К. на 12.05.2015г. е
установено, че на 08.05.2015г. си е взела всички вещи и случаят с Е.А. за нея е
приключил. Поради изложеното съдът приема, че К. е депозирала молбата си с цел
искане на съдействие за възпиране на
тъжителя, а не с цел засягане на честта му или приписване на
престъпление. Държавната институция е сезирана с цел извършване на проверка и
оказване на съдействие за взимане на
личните вещи и за предотвратяване на други противоправни действия, а не
с цел приписване на престъпление. В този аспект е налице липса на умисъл в
действията на подсъдимата за осъществяване на клеветнически действия спрямо
тъжителя.
Съдът
не приема за безспорно доказано и обстоятелството, че от приписаните на тъжителя престъпления и действията по
извършените проверки , А. е получил сериозно сърдечно заболяване, което е
наложило продължителното му лечение и в резултат на което е инвалидизиран.От заключението на
допуснатата съдебно-медицинска експертиза с вещи лица д-р Г. и д-р К.И. се
установява, че не само стресът е причина за инфаркта, тъй като
тъжителят А. е бил с високо кръвно налягане от дълги години.Освен това не се
събраха доказателства по делото, от които да е видно, че А. е заплашван от служителите на РУ на МВР
Троян, че ще бъде арестуван, което обстоятелство да го е притеснило, а
напротив, именно той е предизвикал
поредния скандал със сестра си К. при
извършената проверка.
Една осъдителна присъда съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК не може да почива на предположения и
съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. В конкретния случай, като съобрази събраните по делото доказателства
съдът приема за установено, че подсъдимата К. с действията си не е приписала на
А. престъпления, които не е извършилл.Поради това съдът я е признал за
невиновна и я е оправдал по повдигнатото
и обвинение да е извършила престъпление
по чл. 148 ал. 2, във вр. чл. 148 ал. 1 т. 2 предложение 2, във вр. чл. 147 ал.
1 предложение 2 от НК.Поради това предявеният и приет за съвместно разглеждане
в процеса граждански иск за сумата 10000лева
съдът счита, че следва да отхвърли като неоснователен и недоказан. В
случая не са налице условията, визирани
в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, а именно К. не е имала противоправно поведение,
в резултат на което да е причинила
неимуществени вреди на тъжителя, нито
пък е налице наличие на вина.
При този изход
на процеса ще следва тъжителят А. да
заплати на подсъдимата К. сумата 510.00 лева направени разноски по делото.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: