Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    ………………/…………………..…,              гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 485 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С.Б.А. ***, ЕГН **********, против НП № 19-0819-004058 от 16.07.2019год. на  началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което са му били наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 25, ал.2 от ЗДП; глоба в размер на 10лв. на основание  на  чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП и глоба в размер на 300лв. На основание чл. 177, ал.1, т.4 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП било неправилно, незаконосъобразно и необосновано и било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Същият заявява, че оспорва фактическите констатации отразени в НП и моли последното да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище за безспорна доказаност на адм.наказателното обвинение.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като  прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.06.2019год. около 23:30 часа въззивникът управлявал МПС л.а. „Опел Зефира” с ДК№ В5989РТ, собственост на Валери Николов Друмев. Същият се движел по бул.”Осми приморски полк” в посока кв.”Виница”, в дясната лента за движение. В един момент въззивникът предприел маневра за да навлезе в лявата лента за движение при което с лявата част на автомобила блъснал движещия се в тази лента л.а. „Хонда Прелюд” с ДК№ В2448ВН управляван от св.Г.. Произшествието било посетено от екип на сектор ПП в състав свидетелите Ст. Г. и А.П.. Свидетелите изяснили обстоятелствата при които е възникнало ПТП-то и преценили, че вина за същото има въззивника. Извършена била и на проверка на водачите. В хода на проверката било установено, че управлявания от въззивника автомобил е бил спрян от движение на 05.02.2018год., както и че въззивникът не носи КТ към СУМПС.

За констатираните нарушения срещу въззивникът бил съставен АУАН № 261810/25.06.2019год. в който било посочено, че е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.2 от ЗДП, чл.5, ал.3, т.2  от ЗДП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки, че няма възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не били подадени.

На 26.07.2019год. въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.2 от ЗДП, чл.5, ал.3, т.2  от ЗДП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и му наложил следните адм. наказания: глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5, пр.4 от ЗДП, глоба в размер на 300лв. На основание чл.177, ал.1, т.4 от ЗДП и глоба в размер на 10лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени (материалите по АНП в това число АУАН, справка за нарушител, Заповед № 8121з-515/14.05.2018год. протокол за ПТП рег.№ 1195/25.06.2019, така и приетите допълнително в хода на съдебното следствие ЗППАМ № 18-0442-000003/03.01.2018год. и справка от информационната система на Сектор ПП за регистрация на МПС) кредитирани изцяло от съда като достоверни и непротиворечиви, така и гласни (показанията на свидетелите Г., П. и Г.). В показанията си пред съда свидетелите Г. и П. възпроизвеждат възприятията си за случая с необходимата конкретика. На свой ред св. Г. възпроизвежда в показанията си обстоятелствата при които е възникнало ПТП-то.

Показанията и на тримата разпитани по делото свидетели съдът кредитира изцяло като последователни, логични и взаимнодопълващи.

Съдът в изпълнение на задълженията си  за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват първите две вменени на въззивника нарушения /нарушенията на чл. 25, ал.2 и на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП/ от обективна и субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, както и нарушените законови норми. Допуснати съществени нарушения на процес. правила досежно т.1 и т.2 от НП съдът не констатира.

След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че предявените срещу въззивника обвинения по т.1 и т.2 от НП са доказани по безспорен и категоричен начин, като изводите на наказващия орган са формирани на база на законосъобразен и точен анализ на материалите по АНП.

С НП в коментираните по-горе две точки въззивникът е бил санкциониран  за две нарушения – за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея. 

Съгласно нормата на чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

 От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че въззивникът А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушенията, за които е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по т.1 и т.2 от НП. На първо място по делото не е спорно, а и по категоричен начин от показанията на тримата разпитани по делото свидетели се установява, че късно вечерта на 24.06.2019год. въззивникът е управлявал МПС когато е станал участник в ПТП. Безспорно от показанията на тримата разпитани свидетели и най-вече от показанията на св.Г., се установява, че тя се е движела в лявата лента на бул. „Осми приморски полк” в гр.Варна, а въззивника в дясната лента на същия булевард и в същата посока и е предприел маневра за навлизане в нейната /лявата/ лента без да я пропусне при което е настъпил удара между двете МПС-та. В същата насока е и протокола за ПТП приложен към АНП подписан от въззивника без възражения. От друга страна по категоричен начин от показанията на свидетелите Г. и П. се установява, че към момента на проверката въззивникът е носел у себе си КТ към СУМПС.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършените нарушения и правилно е ангажирана отговорността на въззивника съответно по чл. 179, ал. 2, вр. ал.1, т.5 от ЗДП за първото деяние, отчитайки, че ПТП-то е резултат от неосигурено предимство и по чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП.

Доколкото в случая не са налице каквито и да било доказателства сочещи на извод, че извършените нарушения се отличават от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност респ. липсата на такава съдът (както очевидно и АНО) счете, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Напротив нарушенията са типични.

Досежно размера на наложените на въззивника наказания съдът счете, че той също законосъобразно е бил определен от АНО доколкото и двете наказания са били наложени във фиксираните в закона размери съответно глоба в размер на 200лв. за първото нарушение и глоба в размер на 10лв. за второто.

Като съобрази всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП в частта на т.1 и т.2 е правилно и законосъобразно издадено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

По т.3 от НП.

С тази част по постановлението на въззивника е наложена санкция на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДП.

Нормата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДП вменява забрана на водача МПС да управлява МПС спряно от движение. На свой ред нормата на чл.177, ал.1, т.4 от ЗДП предвижда санкция за този който управлява МПС спряно от движение.

В случая в обст.части на акта и НП не се съдържат обстоятелства и факти които в достатъчна степен описват нарушението както от обективна така и от субективна страна. Това нарушение в акта е и НП е описано общо взето с едно изречение – „управлявал МПС спряно от движение на 05.02.2018год.”. Липсва яснота както по отношение на основанието на което е било спряно МПС от движение - със ЗППАМ /съответно коя/, служебно и пр. , така и по отношение това наясно ли е бил въззивника с този факт доколкото от обст. части е ясно, че МПС-то което е управлявал не е било негова собственост. Липсата на тези съществени за съставомерността на вмененото нарушение факти води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника, тъй като го лишава от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу така повдигнатото му обвинение.  Налице е допуснато особено съществено нарушение на процес.правила, което води на извод за отмяна на НП в частта на т.3 на процес. основание.

Доколкото с НП в тази му част на въззивника е наложено наказание на основание чл. 177, ал.1, т.7, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДП, съдът след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност прецени, че НП в тази част е издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Нормата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДП забранява на водача на ППС да управлява ППС спряно от движение.  На свой ред нормата на чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДП предвижда санкция глоба в размер от 100лв. до 300лв. за управление на такова ППС.

От представените в хода на съдебното следствие от страна на процес. представител на въззиваемата страна /по изрично указание на съда/ писмени доказателства АУАН № 508731/02.01.2018год. и ЗППАМ № 18-0442-000003 от 03.01.2018год. се установява, че с цитираната по-горе ЗППАМ, чиито адресат е Валери Николов Друмев, МПС с ДК№ В5989Рт се спира от движение на осн. 171, т.2, б.”и” от ЗДП за срок от един месец.  Видно от цитираната по-горе ЗППАМ с нея е наложена мярка с определен срок на действие. Следва обаче да се отбележи, че редът за пускане в движение на превозно средство, спряно от движение е уреден в чл. 44, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС и съгласно същата разпоредба, собственикът на превозното средство следва да изпълни определена процедура, посочена в горецитираната наредба и едва след това МПС се пуска в движене. Без да е изпълнена процедурата по Наредбата, няма как да се приеме, че МПС е пуснато в движение, макар и срокът по ЗППАМ да е изтекъл.

В конкретния случай по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства сочещи на това, че адресата на коментираната по-горе ЗППАМ е бил известен за нея още по-малко пък са налице доказателства установяващи, че въпросната заповед е била приведена в изпълнение. Последното според действащата към момента на издаване на ЗППАМ нормативна уредба предвижда изземване на СРМПС.

Още по-малко пък са налице данни, че въззивникът е бил наясно с така издадената заповед адресат на която, както бе посочено по-горе не е той.

При положение, че управлявания от въззивника автомобил е имал поставени рег. Табели, а самият той е представил СРМПС по време на проверката и е заявил, че не знае че автомобила е спрян от движение. В горната насока са категоричните показания на св.Г.. При положение че за автомобила е имало валидно сключена застраховка гр. Отговорност, което се установява от протокола за ПТП приложен към преписката, то няма и как да се приеме, че въззивникът е имал съзнание, че автомобила който е управлявал е бил спрян от движението. Липсват доказателства за умисъл /в случая това нарушение може да бъде извършено само умишлено/ , поради което и нарушението се явява субективно несъставомерно.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че в частта на т.3 атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, същото страда и от пороци, които го правят процес.недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивника С.Б.А. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна такова, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал-.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели и делото не е с фактическа или правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска съдът намира, че в полза на  въззиваемата страна ОД на МВР Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 47лв.

Като съобрази, че в хода на съдебното производство са били направени съдебни разноски за свидетел в размер на 46.62лв., съдът съобразявайки разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал.3 от НПК, както и указанията дадени  с  Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, което съгласно чл. 86, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължително за органите на съдебната и изпълнителна власт прецени, че въззивника следва да заплати посочената по-горе сума в полза на държавата по сметка на РС

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-00458 от 16.07.2019год. на Началника на група в сектор ПП при ОД МВР Варна в частта с която на С.Б.А. ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т.5 пр.4 от ЗДП е било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 10лв.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-00458 от 16.07.2019год. на Началника на група в сектор ПП при ОД МВР Варна в частта с която на С.Б.А. ЕГН **********, на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДП е било наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

ОСЪЖДА С.Б.А. ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР гр.Варна сума в размер на 47лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.Б.А. ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на РС Варна сума в размер на 46.62лв. представляваща направени по делото съдебни разноски..

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

                               

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: