Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2021г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Четвърти касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА

                                        ЙОРДАН ДИМОВ

 

при секретаря Камелия Александрова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 558 по описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с  чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на „Н.С.“ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С.Д., подадена чрез ю.к. П. против Решение № 260056/20.01.21г. по НАХД №4909/2020г. на ВРС, 38 състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 144/19.11.2020г. на Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите. Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че е изтекъл предвиденият в чл.34 ЗАНН преклузивен срок за съставяне на АУАН, тъй като видно от преписката първоначалната проверка е от 12.09.2019г., а АУАН е съставен на 12.08.2020г., т.е. след предвидения тримесечен преклузивен срок. Твърди, че ЗАНН не предвижда нов самостоятелен срок за съставяне на АУАН при настъпването на допълнителни факти. Счита и че е приложима разпоредбата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН. Моли да бъде отменено решението на ВРС, както и издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – Басейнова дирекция „Черноморски район“, редовно призован, не се явява представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Н.С.“ЕАД против наказателно постановление № 144/19.11.2020г. на Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че „Н.С.“ ЕАД притежава Разрешително № 2112 0016/10.04.2013 г. за водовземане от повърхностен воден обект - река „Камчия“ с място на водовземането при км 21+600, землище на с. Венелин, община Долни чифлик, област Варна, с цел „напояване на земеделски култури“, при разрешен сезонен режим на водоползване, през месеците май, юни, юли, август и септември и при разрешен лимит на ползваната вода до 100 000 куб.м/год. При извършена на 12.09.2019 г. проверка от експерти на БДЧР било установено, че няма монтирано водомерно устройство за отчитане на използвания за напояване воден обем от р. „Камчия“, поради което на дружеството било дадено предписание в срок до 30.04.2020г. да монтира сертифицирано водомерно устройство, отговарящо на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, за отчитане на иззетите водни количества от река Камчия. Констатациите от проверката и даденото предписание били обективирани в констативен протокол № 589в/12.09.2019 г.,  връчен на присъствалия при проверката служител на дружеството срещу подпис. В срока за изпълнение на предписанието, с писмо вх. № 26-00-1191/А19/11.03.2020 г., дружеството поискало да бъде съставен двустранен протокол между дружеството и БДЧР за установяване на техническа невъзможност за монтиране, поддръжка, охрана и контрол на измервателното устройство, поради отдалечеността на мястото за монтаж на водомерното устройство от населени места, липсата на ел. захранване и трудна достъпност при лоши метеорологични условия, като с писмо изх. № 26-00-1191/А21/30.03.2020 г. на БДЧР е уведомено, че Разрешително № 2112 0016/10.04.2013г. е влязло в законна сила и може да бъде изменено по реда на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Било указано, че даденото предписание остава действащо и следва да бъде изпълнено в срок до 30 дни, считано от датата на отмяна на извънредното положение и в същия срок писмено да уведоми БДЧР за изпълнението му. На 16.07.2020г., експерти на БДЧР, сред които св. Х., извършили проверка на място река „Камчия“ при км 21+600, землище на с. Венелин по изпълнение на условията в Разрешително № 2112 0016/10.04.2013 г., в това число и във връзка с изпълнението на горепосоченото задължително предписание, при която било установено, че към 12.06.2020 г.- 30 дни, считано от датата на отмяна на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., както и към датата на проверката – 16.07.2020г. дружеството не било монтирало измервателно устройство за отчитане на иззетите водни обеми за разрешената цел на водовземане от река „Камчия“ по разрешителното. Бил съставен констативен протокол № 235716.07.2020 г., връчен на присъствалия при проверката служител на дружеството срещу подпис. С оглед установеното св. Х. приела, че дружеството не е изпълнило в определения срок - 12.06.2020 г. предписанието, дадено в Констативен протокол № 589В/12.09.2019 г., с което на 13.06.2020г. е нарушило чл.48, ал.1, т.13 от ЗВ и на 12.08.2020г. съставила акт за установяване на административно нарушение. Актът бил връчен на 12.08.2020г. на пълномощник, като в съдържанието му не били вписани възражения. В тридневния срок постъпило писмено възражение по повод съставения и връчен АУАН, което било счетено за неоснователно. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени в срок, проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка и са събрали безспорни доказателства за пропуснатия срок за изпълнение на дадено задължително предписание, налице е нарушение на Закона за водите, като му е дадена правилна правна квалификация и правилно е определена санкционната разпоредба и определен размера на наложената санкция в минималния предвиден от закона. ВРС е обсъдил направените възражения, които е приел за неоснователни. Приел е и че случаят не е маловажен.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

          С обжалваното НП на касатора е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнено задължително предписание, дадено от контролен орган.

          Районният съд е изяснил фактическата обстановка и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че нарушението е безспорно установено от събраните доказателства и правилно с издаденото НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че наказаното лице е извършило вмененото нарушение. В случая е дадено задължително предписание и същото не е изпълнено в дадения срок.

Извършеното деяние съставлява описаното в НП нарушение по чл.48, ал.1, т.13 ЗВ, поради което законосъобразно неговият извършител е бил санкциониран на основание чл.200 ал.1 т.31 ЗВ. Нарушението е описано със съставомерните му белези както в АУАН, така и в НП. Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визиращи състава и наказанието за извършено такова нарушение. Задължителното предписание, дадено в констативния протокол от 12.09.2019г., продължено с писмо изх.№ 26-00-1191/А21/30.03.2020г. предвид обявеното извънредно положение и наложените мерки, да монтира в срок до 12.06.2020г. водомерно устройство, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, за измерване на използвания за напояване воден обем от река „Камчия“, с място на водовземането при 21+600 км, землище на с.Венелин, община Долни Чифлик е дадено от компетентен орган и същото не е изпълнено, поради и което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, като адресат на предписанието. Правилно е определен и размера на наложената санкция. Не се установи, а и не се твърди, че даденото задължително предписание е било изпълнено към датата на съставяне на КП и АУАН, издаване на НП, а и до настоящия момент.

Както правилно и законосъобразно е приел ВРС АУАН е съставен в тримесечния срок от извършвне на нарушението. Наярушението е  неизпълнение на задължително предписание, дадено от контролен орган. Определен е срок за изпълнение, който е продължен със закон предвид обявеното извънредно положение и наложените мерки. АУАН е съставен в тримесечен срок от изтичане на срока за изпъленение на предписанието.

Нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, като ВРС е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя.

          С оглед гореизложеното, съдът намира постановеното решение за правилно, законосъобразно и обосновано.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р       Е        Ш         И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260056/20.01.21г. по НАХД №4909/2020г. на ВРС, 38 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

2.