РЕШЕНИЕ
№ 52
17.02.2020г., град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 21.01.2020г., при участие на секретаря Златка Стоянова в следния
състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония Алексова
като
разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 832 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по Въззивна жалба от Р.К. срещу Решение №
5 от 22.07.2019г., постановено по гр. д. №191/2017г. по описа на Брезнишкия
районен съд, в частта му за отхвърляне на предявения като насрещен иск на
жалбоподателя по чл. 55 ЗЗД. Изложени са оплаквания за недопустимост и
непълнота, както и за неправилност. Иска се решението да бъде отменено в
обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради
неправилно и необосновано структуриране на предявените искови претенции и
вместо него да постанови такова, с което да отхвърли предявените от ищеца
искове срещу ответника, изцяло като неоснователни и недоказани, като уважи,
включително и за разноските, насрещните искови претенции по чл. 55 от ЗЗД за
разликата над присъдените до предявения размер, съобразявайки възражението за
прихващане, евентуално се иска обезсилване.
Насрещната страна оспорва жалбата и иска потвърждаване
на решението.
ПОС намира
решението за валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са налице твърдените пороци относно
допустимостта. Неверни са твърденията за липса на произнасяне във връзка с
възражението за прихващане и не е налице непълнота на решението. При предявен
иск и направено възражение за прихващане и предявен насрещен иск за част от
вземането, с което се прихваща и искане съдът първо да вземеме предвид
възражението за прихващане и след това да присъди сума по насрещния иск, то съдът
първо следва да се произнесе по първоначалния иск и възражението за прихващане,
както е сторил БРС и след това по насрещния иск. Самият ответник по иска и ищец
по насрещния иск на няколко места в отговора на иска и в насрещния иск е
заявил, че сумата 1000,00 лева е част от вземане, което остава след
прихващането между исковите претенции по главния иск и сумата от 5400,00 лева.
При това положение няма нарушение на поредността при произнасяне както се
твърди в жалбата. В жалбата се посочва и че искането на ищеца по насрещния иск
(жалбоподателя) било той да се разгледа ако се приеме за основателен
първоначалния. Именно така е процедирал и БРС.
По
правилността на решението ПОС е обвързан от оплакванията в жалбата.
ПОС намира жалбата за основателна. Видно от отговора
на исковата молба и от насрещната искова молба е, че ответника-ищец по
насрещния иск е направил възражение за прихващане със вземане в размер на
5400,00 лева.
В насрещната искова молба е посочено, че се претендира
сумата от 1000,00 /хиляда/ лева, която е част от сумата от 5057,16 лева, която
се получава след като от вземането предявено за прихващане в размер на 5400,00
лева се извади сбора от сумите предмет на първоначалните искове, тоест сумата
от 5057,16 е остатъка от твърдяното от жалбоподателя негово вземане към ищеца
след прихващането. Иска се присъждане на сумата от 1000,00 лева-частична
претенция. Това е отразено и в решението на БРС.
БРС обаче видно от мотивите на решението е счел, че
следва се извърши прихващане между първоначалните искове и сумата от 1000,00
лева и по тази причина е постановил частичното отхвърляне на частичната
насрещна искова претенция. Това е неправилно.
Предмет на възражението за прихващане е такава част от
сумата от 5400,00 лева, която съответства на размера на първоначалните искове,
а именно 338,49 лева.
Сумата от 1000,00 лева е предмет на насрещната искова
претенция и е част от остатъка (след прихващане) от пълния размер на вземането
което е предявено за прихващане. Тоест прихващане следва да се извърши между
сбора от първоначалните претенции и сумата от 338,49, която е част от сумата 5400,00
а след това да се присъди и сумата по насрещната искова претенция и то в пълен
размер.
По делото има представени подписани от първоначалната
ищца разходни касови ордери, които са частни документи и удостоверяват
неизгоден за страната факт, поради което имат материална доказателствена сила и
обвързват съда. Не са представени доказателства, които да ги оборват. Самите
твърдения на ищцата за броя екземпляри на РКО, които били съставени не са
достоверни. Тя твърди да е получила сумата за 2013-2014г. авансово (становище
по насрещния иск), но същевременно представените от нея РКО за 80 и 20 % (на л.
51) са с различни дати, като единия РКО е от 01.10.2014г. Другите два ордера
(л. 49 и 50) не са идентични на външен вид с представения от ответника на л.
19. Същевременно не се оспорва, че представения от ответника е подписан от
ищцата. Даже да се приеме, че на 29.07.2013 г. са съставени няколко сгрешени
ордера, то ордера представен от ответника не е оспорен, а същевременно ищцата
дава други два ордера пак за 2013-2014г стопанска година. При липса на оборващи доказателства следва
извод, че ищцата е получила два пъти плащане за една и съща стопанска година по
договора за аренда и повторно получената сума се явява недължимо платена и
подлежи на връщане. Горното налага извод за основателност на частичния насрещен
иск до размера, в който е заявен-1000,00 лева. Освен това ищцата по
първоначалните искове не е обжалвала решението в осъдителната му част по насрещния
иск и то е влязло в сила, при което ПОС е обвързан от установения факт, че
ищцата е получила в повече от дължимото и плащане за стопанската 2013-2014г.,
който е основанието на иска. (вж. т. 2 от ТР 3/2016г на ОСГТК на ВКС).
При гореизложено решението в частта, с която частичния
насрещен иск е отхвърлен за разликата над сумата от 661,51 лева до 1000,00 лева
е неправилно и следва да се отмени и на жалбоподателя ищец по насрещния иск да
се присъдят още 338,49 лева.
Решението е
правилно в частта по разноските, присъдени в полза на първоначалния ищец. Несъстоятелно е оплакването, че БРС, за да присъди
разноски неправилно приел липса на прихващане преди делото. Поканата на която
се позовава ищеца по насрещния иск не съдържа изявление за прихващане
(материално правно такова). При това положение прихващането настъпва с
решението на съда по възражението за прихващане (двата института не са
идентични) и доколкото исковете са били основателни към деня на заявлението и
исковата молба и ответника с неплащането е дал повод за завеждане на делото, то
следва на ищцата да се присъдят направените от нея разноски.
При този изход на делото на жалбоподателя се дължат
разноски от още 187,00 лева за първа инстанция, както и 15,50 лева за държавна
такса и банков превод за въззивната жалба и 300,00 лева за адвокатски хонорара
за въззивното производство
На въззиваемия ищец не се дължат разноски за
въззивното дело.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5 от 22.07.2019г., постановено по гр.
д. №191/2017г. по описа на Брезнишкия районен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО Е
отхвърлен за разликата над 661,51 лева до 1000,00 лева, предявения като
насрещен иск на Р.С.К. за сумата от 1000,00 лева – представляващи част от
вземане в размер 5057,16 лева по чл. 55 ЗЗД – недължимо надплатена сума за
арендно плащане за 2013-2014г. по Договор от 29.07.2013. КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Г.И. с ЕГН и съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА Р.С.К.
сумата 338,49 лева, представляваща
разликата между присъдения размер от 661,51 лева и предявения размер от 1000,00
лева – частичен иск за вземане общо от
5057,16 лева по чл. 55 ЗЗД – недължимо надплатена сума за арендно
плащане за 2013-2014г. по Договор от 29.07.2013
ОСЪЖДА М.Г.И. ДА ЗАПЛАТИ НА Р.С.К. още 187,00 лева
разноски за първа инстанция, както и 15,50 лева за държавна такса и банков
превод за въззивната жалба и 300,00 лева за адвокатски хонорар за въззивното
производство.
Потвърждава решението в частта по присъдените в полза
на М.Г.И. разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.