№ 432
гр. Р., 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело *0234500500637 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
И. П. Д., чрез пълномощника си адв. М. Н.а обжалва Решение № 580 от
27.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 4408/ 2022 г. по описа на РРС в частта, с
която е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания от ПТП на 13.03.2022 г. за сумата над
2000 лв. до претендираните 7000 лв., както и в частта за присъдените
разноски. Излагат се оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
изцяло да се уважи предявеният иск. Претендират се направените в двете
съдебни инстанции разноски.
Въззиваемият ЗД „Бул Инс“ АД – София, чрез пълномощника си адв.
М.Г., счита обжалваното решение за правилно, а въззивната жалба за
неоснователна. Претендира направените във въззивната инстанция съдебни
разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
От представения пред районния съд Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица се установява, че на 13.03.2022 г. в 22.00 ч., на първокласен
1
път I-5 Р. – В. Търново, в района на км 9 е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № P 2567 BP, управляван от
В. К. Я. и лек автомобил „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № B 0383 BB,
управляван от Г. И. Г.. От същия протокол се установява още, че при
произшествието е пострадал пътник на задна седалка в л.а. с рег. № B 0383
BB – И. П. Д., която получила комоцио.
По делото не се спори, че към датата на процесното ПТП по отношение
на лек автомобил л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег. № Р 2567 ВР е имало
активна застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с ответното
дружество ЗД „Бул Инс“ АД.
Не се спори, че ищцата е отправила претенция на основание чл. 380 от
КЗ за обезщетение на неимуществени вреди до ЗД „Бул Инс“ АД, по която
застрахователят не се е произнесъл.
По искане на страните по делото е назначена и приета автотехническа
експертиза, от която се установява следният механизъм на процесното ПТП:
На 13.03.2022 г. около 22.00 ч. в участъка на ПТП водачът на л.а.
„Фолксваген Шаран“ В. Я., движейки се с висока и несъобразена скорост, при
навлизане в ляв завой, загубил контрол над управлението на автомобила. При
излизане на последващ прав участък, автомобилът навлязъл в лентата за
насрещно движение и се блъснал челно странично в л.а. „БМВ 530Д“, при
високи скорости - около 80 км/ч и на двете МПС. Ударът и за двата
автомобила бил нецентрален челен в предните леви части с малко застъпване
от около 20 см, след което се завъртели около масовите си центри на 180
градуса и застанали до мантинелата в посоки, обратни на движението си.
Вследствие на ударния импулс се задействали предните въздушни
възглавници на л.а.“БМВ“. В л.а. “БМВ“ за пътниците възникнали основно
инерционни сили напред по посока на движението, а при въртенето - и
странична компонента. От допълнителен удар в мантинелата е предизвикана
дълбока деформация в лявата странична част на автомобила, основно в зоната
на предна и задна леви врати. Съгласно заключението, основната техническа
причина за възникване на ПТП са били действията на водача на
л.а.“Фолксваген Шаран“, който се движил с несъобразена за пътните условия
скорост в завоя и загубил контрол над управлението на автомобила. Според
вещото лице описаната при ищцата травма е възможно да настъпи и при
правилно поставен предпазен колан.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, районният съд е допуснал съдебномедицинска експертиза и гласни
доказателствени средства – свидетелски показания.
Съгласно приетата съдебномедицинска експертиза, при И. Д. обективно
не са установени травматични увреждания. От съобщената анамнеза за
претърпяно ПТП, при което си ударила главата, за частична загуба на спомен
и съобщените оплаквания от болки в главата и врата, дифузно главоболие и
непостоянно гадене, лекар без специалност в спешно отделение и специалист
по неврология, е поставил диагноза мозъчно сътресение. Тези оплаквания
били често срещани при хора, претърпели ПТП с удар в главата и/или
камшичен удар, добре отговарят да са свързани с описаното ПТП и могат да
се квалифицират по медико-биологичния признак - болка и страдание.
Експертът посочва, че продължителността на изпитване на болки при този
вид травми обикновено намалява и отшумява в рамките на няколко
2
денонощия до около седмица. Препоръчва се прием на пострадалия в
болнично заведение за наблюдение и изследвания, като през този период
пациентът спазва покой, да избягва физически и психически напрежения и
стимулиращи храни и напитки. В конкретния случай на И. Д. са били
необходими още 3 дни отпуск в домашни-амбулаторни условия – до
18.03.2022 г., като няма данни при ищцата да не е настъпило пълно
възстановяване на съобщените оплаквания. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че загубата на спомен, т.нар. „амнезия", не означава, че някой е
изпаднал в безсъзнание и няма как самият пострадал да знае дали е изпаднал
в безсъзнание или не.
Свидетелят М. И. - съжителстващ партньор на ищцата, чиито показания
съдът цени при условията чл. 172 от ГПК с възможната им заинтересованост,
изнася данни, че по време на инцидента л.а. “БМВ“ бил управляван от
племенника на свидетеля. И. се возел като пътник, а ищцата била на задната
седалка, зад шофьорската. Видял, че насреща в тяхното платно се движи друг
автомобил, последвал удар, колата им се завъртяла на три пъти и спряла
извън пътното платно в малка горичка. Когато дошли линейка и полиция,
лекарите прегледали всички и се оказало, че племенникът на свидетеля е със
счупена китка, а ищцата е с много високо кръвно. Тя по принцип имала
високо кръвно, но го поддържала с лекарства. Закарали я с линейка в
болницата и там се установило, че е получила мозъчно сътресение,
предложили да остане в болницата за лечение, но тя отказала и я изписали. На
следващия ден кръвното й се нормализирало, но все още имала главоболие и
световъртеж. Два дни по-късно ищцата не се чувствала добре, посетили
заедно със свидетеля неврохирург, който я прегледал и обяснил, че известно
време ще страда от главоболие и световъртеж, но ще се оправи. Наложило се
И. да излезе в неплатен отпуск, за да я обгрижва – около 5-6 дни й помагал да
се изправя от леглото, заради световъртежа. По това време Д. работела в
АДМ-Разград и ползвала отпуск по болест, след което напуснала. След
инцидента изпитвала страх от шумове и не можела да се концентрира,
започнала да се държи нервно и да избухва. Известно време след
катастрофата започнала работа в Лукойл – Разград, но направила грешки и
напуснала. Ищцата се страхувала да се вози и шофира, особено нощем, на
фарове, но продължила да кара лек автомобил до работата си.
По силата на чл.432 от КЗ увреденото при пътно-транспортно
произшествие лице може да претендира обезщетяване на претърпените вреди
направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка
"Гражданска отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав
на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и
вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между водача и
застраховател.
Във връзка с доводите във въззивната жалба на ищцата, които се
свеждат до допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира следното:
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата
от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. В ППВС № 4/1968 г. е
посочено, че, за да бъде намерен точният паричен еквивалент на
3
неимуществените вреди следва да бъдат съобразени не само болките и
страданията, понесени от увреденото лице, но и всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Въззивният съд, като взе предвид обсъдените по-горе поотделно и в
съвкупност писмени и гласни доказателства, намира за основателно
възражението на жалбоподаталката, че определеното от първата инстанция
обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер. За да достигне до
този извод, настоящият съдебен състав съобрази, че независимо дали ищцата
е изпаднала в безсъзнание или е получила само временна загуба на спомен,
вследствие на силния удар между двата автомобила, които се движели с
висока скорост, завъртането на процесния автомобил и последващия удар в
мантинелата, при който са настъпили дълбоки деформации по автомобила,
вкл. по задната лява врата – до седалката, на която се е возела ищцата или
вследствие на преживения стрес, същата е ударила главата си, изпитала е
болки и страдания под формата на силно главоболие, гадене и световъртеж.
Имала е много високо кръвно налягане, въпреки, че е поддържала нивата му с
медикаменти. Наложило се е провеждане на домашно лечение, при което e
било необходимо, спазване на покой и избягване на физически и психически
напрежения. Съдът отчита и негативното отражение, което инцидентът е
имал върху психо-емоционалното състояние на ищцата – преживеният шок,
страх и стрес и като взе предвид нивата на застрахователно покритие и
обществено-икономическите условия в страната към момента, настоящият
състав приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат
обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване
ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв.
За да остави без уважение жалбата в останалата й част, съдът взе
предвид, че не се установи при ищцата да не е настъпило възстановяване,
като оплакванията са отшумели за около 10-12 дни и сравнително скоро е
започнала да шофира сама до работата си.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск за разликата над 2 000
лв. до 5 000 лв. С въззивното решение съдът следва да осъди ответното
застрахователно дружество да заплати на ищцата още 3000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 09.05.2022 г. до окончателното плащане.
На основание чл.78 ГПК в тежест на застрахователя като ответник по
иска следва да се възложат разноските, направени в първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част на предявеният иск, в размер на
200 лв. - държавна такса в полза на ищцата и 580 лв. – възнаграждение за
оказаната й безплатна правна помощ и съдействие в полза на адв. М. Н.а-Т..
В тежест на ищцата са направените от ответника разноски в първата
инстанция, съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 261.43 лв.
В този смисъл Решение № 580/27.04.2023 г., изменено с Определение №
3490/26.08.2023 г. на първоинстанционният съд е правилно в частта, в която
ищцата е осъдена да заплати на ЗД “БУЛ ИНС“ АД разноски в размер до
261.43 лв., а в частта за присъдените разноски над тази сума до 653.57 лв. е
неправилно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата още
118.90 лв. - държавна такса, а на адв. М. Н.а Т. – още 210 лв. възнаграждение.
С оглед изхода на делото във въззивното производство и своевременно
направеното искане на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ответникът по жалбата,
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателката -
4
адв. М. Н.а-Т., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ и съдействие, изрично уговорена в приложеният по делото договор за
правна защита и съдействие, което съдът определя в размер на 600 лв,
съразмерно с уважената част от въззивната жалба. На жалбоподателката не се
следва съответната част от разноските, заплатени за държавна такса, тъй като
не е поискано присъждането им.
В тежест на жалбоподателката са направените от въззиваемия разноски
във въззивното производство в размер на 384 лв., съразмерно с отхвърлената
част от жалбата.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 580 от 27.04.2023 г., изменено с Определение №
3490/26.08.2023 г., постановено по гр.д. № 4408/22 по описа на РРС в частта,
с която е отхвърлен предявеният от И. П. Д. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, иск за
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания при
ПТП на 13.03.2022 г. за сумата над 2000 лв. до 5 000 лв., както и в частта, с
която е И. П. Д. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски над сумата
от 261.43 лв. до 653.57 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Джеймс Баучер” № 87, да заплати на И. П. Д.,
ЕГН **********, от с. Щ., обл. Р., ул. “Р.“ *, сумата от още 3000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при
ПТП, предизвикано на 13.03.2022 г. от водач на л.а.“Фолксваген Шаран“ с
рег. № Р 2567 ВР, със сключена при дружеството застраховка ”Гражданска
отговорност” към 13.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от
09.05.2022 г. до окончателното плащане, както и още 118.90 лв. - разноски по
делото за държавна такса.
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Джеймс Баучер” № 87, да заплати на адв. М.
Н.а-Т. от АК-София, сумата от още 210 лв., представляваща възнаграждение
за оказаната безплатна правна помощ на И. П. Д., ЕГН **********, от с. Щ.,
обл. Р., ул. “Р.“ *, съразмерно с уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
В частта, с която ЗД ”Бул Инс” АД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на И. П. Д., ЕГН **********, сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, решението като
необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Джеймс Баучер” № 87, да заплати на адв. М.
Н.а-Т. от АК - София, сумата от 600 лв., представляваща възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ във въззивното производство на И. П. Д.,
ЕГН **********, от с. Щ., обл. Р., ул. “Р.“ *, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА И. П. Д., ЕГН **********, от с.Щ., обл.Р., ул.“Р.“ *, със
съдебен адрес: гр. София, кв. “Симеоново“, ул. ”Шумака” № 33, чрез адв. М.
Н.а-Т. от АК - София, да заплати на ЗД ”Бул Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Джеймс Баучер” № 87,
5
сумата от 384 лв. - разноски по делото за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6