РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Смолян , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20215440100369 по
описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца ХР. К. СТ. срещу ответника "*"
* гр.*, с правното основание на чл.128 т.2 КТ и чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на
сумите в размер на 689,43 лева- неизплатено трудово възнаграждение за месеците
февруари и март на 2021г. и 160,00 лева- неплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 4 дни за 2020г. и 2021г. /с уточнението/ , ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумите.
Твърденията ищеца са, че на 24.12.2020г. сключил с ответника „*“ * трудов договор
№*/24.12.2020г., по силата на който изпълнявал длъжността „сервитьор“ с място на
изпълнение на работата Ресторант „*“, к.к.*, при пълно работно време от осем часа,
при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 800 лева.
На 04.03.2021г. от управителя на „*“ * е издадена заповед №* , с която е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца.
Твърди, че към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение , на ищеца не е заплатено нито дължащото му се трудово
възнаграждение, нито обезщетение по чл.224 от КТ
1
В съдебно заседание ищецът ХР. К. СТ., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. От процесуалния му представител адв.* е постъпило писмено
становище, с което изцяло поддържа исковете.
За ответника „*“ * процесуалният представител на дружеството адв.* оспорва
исковете. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че с РКО не са
изплатени сумите, предвид разликата в размера им, то поддържа заявеното възражение
за прихващане с платената сума от 1200 лева.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответната страна се прави възражение, че
ищецът не е конкретизирал претенциите си по отношение на периодите, за които се
претендира, начина на формиране на сумите.. По същество исковете се оспорват, като
недоказани, а също се прави възражение, че видно от касов ордер от 04.03.2021г.
ищецът е получил сумата в размер на 1200 лева за трудово възнаграждение за месец
февруари , 3 отработени дни от месец март и полагаемото му се обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Ответното дружество не дължи претендираните
суми, като всички дължими на работника плащания от работодателя са извършени.
поддържа се становище за отхвърляне на исковете.
В случай, че съдът не приеме, че с посочения разходен касов ордер се установява
получаване именно на трудови възнаграждения, ответната страна прави възражение за
прихващане със сумите, получени от ищеца на 04.03.2021г. в размер на 1200 лева.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на ответната
страна, становищата в съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото
писмени и ангажираните гласни доказателства, заключенията по назначените
експертизи- съдебно – счетоводна и съдебно- графологическа, намира исковете за
НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
Правната квалификация на предявените обективно съединени искове е чл.128 т.2 КТ
и чл.224, ал.1 от КТ.
Между страните е безспорно наличието на съществувало трудово правоотношение,
по силата на което ищецът Х.С. е заемал в ответното дружество „*“ * длъжността
„сервитьор“, с място на работа ресторант „*“, к.к.*, при уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 800 лева, видно от представеното заверено копие
от трудово договор №*/24.12.2020г.
Няма спор също, че трудовото правоотношение с ищеца ХР. К. СТ. е прекратено от
работодателя със заповед №*от 04.03.2021г. на основание чл.71, ал.1 от КТ.
Ответната страна оспорва твърденията на ищеца, че не са изплатени всички дължими
2
към ищеца суми към прекратяване на трудовото правоотношение и в тази връзка
представя цитирания в отговора разходен касов ордер от 04.03.2021г. за платени от „*“
* на Х.С. 1 200 лева , като в него е пояснено „работна заплата за февруари и 3 дни за
март + 3 дни ПГО“.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.
В хода на делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза, вещото лице по която
дава заключение за дължимия размер на трудовите възнаграждения за процесните
месеци и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. А именно според
разчетно- платежната ведомост за м.февруари 2021г. е начислено основно
възнаграждение за действително отработено време – 20 отработени дни 800 лева , като
чистата сума за получаване е 620,78 лева, а за месец март 2021г. – 72,73 лева,
еднократни надбавки 36,36 лева и чистата сума за получаване е 228,65 лева, като
вещото лице е отчело лични вноски и осигурителни удръжки. Вещото лице по ССчЕ
сочи, че не може да даде категорично заключение доколко реално са изплатени
дължимите суми за м.февруари и м.март заедно с обезщетението по чл.224 от КТ.
Предвид заявеното оспорване от ищеца С., че подписа под графа „получил сумата“ в
РКО от 04.03.2021г., въз основа на който се твърди, че сумите са изплатени, е
назначена съдебно- графологическа експертиза. Според заключението по ССчЕ
подписът в графа „получил сумата“ в оригинал на разходен касов ордер /РКО/ без
номер от дата 04.03.2021г., издаден от „*“ *, е изпълнен от ищеца ХР. К. СТ..
Предвид заключението по съдебно- графологическата експертиза, от която се
установява, че ищецът С. е положил подписа си в графата „получил сумата“ в размера
й от 1 200 лева , като е отразено, че плащането касае „работна заплата за февруари и 3
дни за март + 3 дни ПГО“, следва да се приеме, че реално ищецът е получил всички
дължими суми за трудово възнаграждение за процесните месеци и обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ. Следва да се посочи, че вещото лице по ССчЕ установява какъв е
размера на евентуално дължимите суми, които са начислени със същите основания,
като вземанията се претендират от ищеца в по- нисък размер от получената по РКО
сума.
Не се установи ответникът- работодател да дължи сума за трудови възнаграждения
за м.февруари и м.март на 2021г., както и обезщетение за неизползван отпуск в повече
от вече изплатеното.
В подкрепа на горния извод са и показанията на разпитаната свидетелка *, която
3
установява, че ищецът С. напуснал работа без предупреждение, не се явил на работа,
което наложило да потърсят предоставените му ключове за ресторанта и стаята, която
ползвал. Вече бил на автогарата, като поискал да му се изплати всичко, поради което
бил съставен и касов ордер, в която била упомената сумата за изплащане , като му
изплатили 1 200 лева. Съдът цени показанията на така разпитаната свидетелка, тъй
като установените с тях обстоятелства се подкрепят с изясненото със заключението по
СГЕ, според което ищецът е положил подписа си за „получил сумата“, а в РКО е
отразено и основанието за извършеното плащане.
Предвид изложеното по- горе, претенциите на ищеца се явяват изцяло неоснователни
и подлежат на отхвърляне. Предвид отхвърляне на главните искове, следва да се
отхвърли и акцесорната претенция за присъждане на законна лигхва.
С оглед изхода на делото, ищецът дължи направените от ответната страна съдебни
разноски, които са в размер на 410,00 лева и включват заплатените от ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева и 50,00 лева пратено
възнаграждение за вещо лице по ССчЕ.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ХР. К. СТ., ЕГН**********, с адрес гр.*, със
седалище и адрес на управление гр.*, ул.“*, представлявано от управителя *, за
заплащане на сумите в размер на 689,43 лева- неизплатено трудово възнаграждение за
месеците февруари и март на 2021г. и 160,00 лева- неплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 4 дни за 2020г. и 2021г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
30.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ХР. К. СТ., ЕГН**********, с адрес гр.*, да заплати на „*“ *, *, със
седалище и адрес на управление гр.*, ул.“*, представлявано от управителя *, съдебни
разноски по делото в размер на 410,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен
срок, считано от 20.08.2021г.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните чрез процесуалните им представители адв.*
за ищеца и адв.*- за ответника.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4