РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖД.СКИ СЪСТАВ, в
публично засеД.ие на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330105022 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД от Д. А. и
А. Е., г*****. срещу М. Г. М. и Ц. Т. М..
Ищците твърдят, че притежават правото на собственост върху СОС с
идентификатор ****. Правата им били констатирани с нотА.ален акт от 2021г., като
датирали от закупуването на имота от *****г., а впоследствие собствеността била
възстановена на неговите наследници по реда на ЗВСОНИ през 1992 г. Ответниците
владеели имота без основание, поради което се иска неговото предаване. Претендират
и обезщетение за неоснователно обогатяване от първата ответница в размер на 2040
лева за периода от 07.12.2020г. до 19.03.2021г. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците са постъпили отговори на исковата
молба, с които се оспорват претенциите. Твърдят, че отразяването на процесното
помещение като самостоятелен обект е неправилно, защото същото били
присъединено към техния апартамент с преустройство от 1969-1970г., извършено от
техния наследодател. Поради това процесното помещение не било собственост на
държавата и не можело да бъде реституирано. Правят възражение за изтекла
придобивна давност. Относно иска за плащане на обезщетение твърдят, че имотът се
ползва единствено от втората ответница.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
1
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С ******. продава на д-р Л. А. собствената си къща с пристройка и дворно
място, състоящо се от общо пространство от около 373.92 кв.м.
С декларация по ЗОЕГПНС д-р Л. А. е посочил, че притежава къща в
******самостоятелни жилища- 2 от 5 стаи, 2 от 4 стаи и 1 с 1 стая.
С решение от 03.07.1948 г. на комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС са отчуждени от
***** втория надпартерен етаж, състоящ се от два апартамента, четири магазина
(втори, трети, четвърти и пети, броени от външната входна врата от изток на запад),
ведно в 2/3 ид.ч. от терена и общите части от имота на *****. В т. III на решението е
посочено, че не се отчуждава първият етаж, състоящ се от два апартамента, със
съответните тавански и избени помещения, източният магазин и 1/3 ид.ч. от терена и
общите части. В контролния лист от 22.01.1949 г. е посочено, че не се отчуждава
първият етаж, състоящ се от два апартамента от имота на *****.
С постановление № 60 от 06.04.1949 г. Министерски съвет е утвърдил заедно с
измененията и допълненията направени в тях, решенията на съставите на комисии по
чл. 11 от закона и то само в частите им, с които е постановено отчуждаване и
освобождаване на недвижими имоти.
С допълнително решение комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС определя следващите
се на отчуждените имоти 2/3 ид.ч. от общите части и всички тавански помещения без
двете западни помещения от тавана и всички изби без двете избени помещения до
клозета.
С договор за продажба от 13.07.1968 г. държавата е прехвърлила на *****
собствеността върху тавански апартамент, състоящ се от 1 стая, кухня вестибюл, антре
баня и клозет, едно избено помещение намиращо в западната част на сградата, две
тавански помещения заемащи северозападния и югозападния ъгъл на сградата и 1/12
ид.ч. от общите части.
Със строително разрешение от 1969 г. в полза на ***** е разрешено да извърши
преустройство на жилището си чрез задигане на покрива на южната част и оформи
тераса по одобрен архитектурен проект.
През 1976 г. е извършена делба между наследниците на д-р А. за първия етажа
на сградата, като са обособени три жилища, предоставени на всеки от наследниците.
Със заповед от 1992 г. са отписани от актовите книги за държавна собственост
двуетажна полумасивна къща вътре в двора, втори надпартерен етаж (трети етаж),
четири магазина, всички тавански помещения без двете западни, както и всички избени
помещения без тези до клозета.
С нотариален акт от 2010 г. ответниците са признати за собственици на
2
основание представени документи на СОС *****, ведно с таванско помещение с площ
от 16 кв.м. с вход от жилището.
От представената таблица за определяне на ид.ч. от общите части на сградата от
28.02.2012 г. се установява, че процесният обект е бил включен като таванско
помещение към жилището на ответнциите.
Представен е и нотариален акт от 2006 г. за покупко-продажба на друг обект в
сградата на третото лице, с който е прехвърлен ведно с таванско помещение от 11.80
кв.м. при гранити: отляво- таван на ***** и коридор. Обектът е едно от жилищата,
обособени при делбата от 1976 г.
С писмо от 09.12.2019 г. ответницата ***** признава, плащането на наем за
процесното помещение.
С нотА.ален акт от 20.02.2021 г. ищците са признати за собственици на
основание представени документи на процесното помещение като самостоятелен обект
в сградата. Предвид този нотариален акт ищците се позовават на правото на
собственост на своя наследодател и възстановяване на собствеността на основание
ЗВСОНИ през 1992 г.
От приетата СТЕ се установява, че сградата е изградена през 1912 г. като
пристройка и надстройка на съществувала сграда. По първоначалния проект било
предвидено изгражД.ето на първи етаж с 6 магазинни помещения и складови
помещения- изби за предвидените жилища в сградата, втори етаж, означен като първи
жилищен над партера, с две самостоятелни жилища, трети етаж с две самостоятелни
жилища и висок тавански етаж без обособени отделни тавански помещения. От
приложените по делото документи се констатирало, че към момента на
одържавяването са съществували обособени тавански помещения, но липсва графична
част за тяхното конкретно разположение. С инвестиционния проект за преустройство
на съществуващото на таванския етаж жилище е предложено да се промени мястото на
входа и създаването на съвсем нова функционална организация на същото. Предвидено
е и завишаване на площта на същото с около 2.4 кв.м. във връзка с обособяването на
новия вход. Проектът бил одобрен на 18.02.1969 г. от главен архитект на ГНС след
съгласуване с Жилфонд и служба „Държавни имоти“, като е последвало издаването на
строително разрешение от същата дата. Според експертизата в източната част
таванското жилище е граничело със стълбище и обща част от таванския етаж, като на
архитектурното заснемане не била означена врата, която да го отделя като
самостоятелно таванско помещение. След преустройството това пространство
(записано като помещение) било приобщено към жилището на ответниците и станало
на практика част от апартамента им, като е достъпно само от този обект. Жилището
било изпълнено съгласно одобрения архитектурен проект плюс приобщената част като
таванско помещение и входно антре. Към настоящия момент се констатира, че на
3
втория етаж са обособени три броя жилища, на третия етаж- два броя жилища, а на
четвъртия тавански етаж съществува едно жилище и 4 тавански помещения. Към
експертизата не е приложена схема по отношение на последните, но тава е налице на
лист 297 от делото. Заключението е обосновано и следва да бъде кредитирано.
При така събраните доказателства се установява, че етажната собственост е
възникнала с отчуждаването на част от магазините и жилищата в сградата през 1949 г.
и към този момент следва да се прецени как се е разпределило правото на собственост
върху общите части. Следва да се има предвид, че към този момент е действала
Наредба-закон за етажната собственост от 1935г., отменена на 16.11.1951г., със сега
действащия Закон за собствеността. Разпоредбите на действалата към 1949 г. наредба-
закон- чл. 2, предвиждат, че при зД.ия, в които етажи или части от етажи принадлежат
на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е
построено зД.ието, дворът, основите, дебелите стени, разделящите отделните части
вътрешни стени, стълбите, площадките, сводовете на магазините, покривът, комините,
пералните, кладенците, изкачвателите (асансьорите), приспособленията за общо
отопление, осветление, канализация и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване на всички отделно притежавани етажи и
части от етажи или на няколко от тях. В ал. 2 на същата норма изрично е предвидено,
че за частите на зД.ието, които обслужват само някои от отделно
притежаваните етажи или части от етажи, може да се уговори да бъдат общи само на
лицата, чиито помещения обслужват.
Поначало таванът (пространството между покрива и плочата на последния етаж)
е обща част. Когато е общ по естеството си, е предназначен да обслужва всички
самостоятелни обекти и сградата, като цяло, няма самостоятелно правно значение и не
може да променя предназначението си. Поради това не може да бъде обект на
самостоятелно придобиване, включително като обслужващ някой от самостоятелните
обекти в етажната собственост.
Общи по предназначението си са само онези общи части, без които сградата
може да съществува, но все пак те са създадени да обслужват всички собственици и
обитатели. Характерно за такива общи части е, че тяхното предназначение може да се
промени. При тавана, критерий за това дали е обща част по предназначение е
възможността да се преустрои в самостоятелни или обслужващи помещения. В този
смисъл Решение № 173 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2562/2008 г., ГК, IV о.
От приетата по делото експертиза се установява, че таванът е имал
необходимата височина, за да се обособят отделни помещения в него, като дори към
момента на отчуждаването е съществувало самостоятелно жилище. От документите по
отчуждителната преписка е видно, че наред с това жилище на тавана са били
обособени и непосочен брой тавански помещения. Предвид липсата на Д.ни за
4
извършвани през годините промени в подпокривното пространство (извън
преустройството на ответниците) следва да се приеме, че помещенията са
съществували във вида, в който съществуват в момента, отразени в схемата на лист
297 от делото, а именно: таван **** таван № 2, таван № 3 и таван № 4. Този извод не се
отнася до процесния обект (помещение)- означено на схемата като таван № 1.
Съгласно приетата по делото СТЕ обектът, предмет на делото, не е бил обособен като
самостоятелно таванско помещение, защото макар да са съществували преградни стени
от трите му страни, не е бил преграден от четвъртата, като до него е имало свободен
достъп.
За разположението на съществувалите избени помещения следва да се вземе
предвид схемата на лист 259. В нея от изток на запад са отразени изба нотА.ус, изба 1,
изба *****и изба 2. Има се предвид ****** посочена като собственик на апартамент на
първи жилищен етаж, обособен след делбата от 1976 г.
При така установената обстановка може да се направи обоснован извод за
разположението на двете тавански помещения, които не са били отчуждени от
наследодателя на ищците. В допълнителното решение на комисията по чл. 11
ЗОЕРПНС те са индивидуализирани като двете западни помещения от тавана. Към
този момент на първия жилищен етаж е имало два обособени апартамента, които не са
били отчуждени и за всеки от тях е било отредено по едно таванско помещение, без да
се конкретизира кое точно за кой. След това видно от протокола за доброволна делба
между наследници на доктор А. от двете жилища са били обособени три самостоятелни
апартамента, които съществуват и в момента. Два от тях- дял първи и дял втори са
били прехвърлени от съделителите на трети лица, видно от представената таблица за
разпределение на ид.ч. (представена от ищците при издаването на нотА.алния акт от
2021 г.), а именно: ******. В протокола за доброволна делба отново няма Д.ни за това
как са били разпределени таванските помещения между трите нови обекта, но от
съпоставката с представената таблица, заедно с представените от ищците схеми на
разпределението на тавана и първия етаж е видно, че те са били придадени към дял 2 и
3- югозападен апартамент, записан на ***** и северният апартамент, удостоверен в
нотА.алния акт като собственост на ищците. За дял първи- югоизточния апартамент,
записан на Въла Маркова не е било отредено таванско помещение, като съобразно
същата таблица и представената от ищците схема на избите (лист 259) към имота има
прилежащо единствено избено помещение. От взаимното изследване на тези
документи става ясно, че към съществувалите два апартамента на първия етаж са били
придадени двете западни тавански помещения, отразени на схемата на лист 297 като
таван ***** и таван № 2, разположено на изток от първото. Този извод се подкрепя и
от самите твърдения на ищците, които за процесното помещение се позовават на право
на собственост основано на реституция, а не като принадлежност на някои от обектите,
които не са били отчуждени през 1949 г. Ако се приеме, че стаята предмет на делото е
5
представлявала обособено таванско помещение още към момента на учредяване на
етажната собственост през 1949 г., то това би означавало, че именно тя е едно от двете
помещения, които не са били одържавени, доколкото съобразно представените от
ищците схеми и приложения архитектурен проект е разположена в най- западната част
на тавана, като се изключи жилището на ответниците, съществувало към момента на
отчуждаването без процесната площ. Ищците обаче в исковата си молба твърдят, че
помещението е самостоятелен обект, собствеността върху който им е била
възстановена по ЗВСОНИ, а не да е принадлежност към някой от апартаментите в
сградата. Изводът косвено се подкрепя и от самото фактическо положение, защото към
1949 г. на всеки от жилищните етажи е имало обособени по два апартамента, съответно
на тавата са съществували 4 тавански помещения, предназначени да обслужват всеки
от тях. Поради изложените съображения следва да се приеме, че процесната стая към
1949 г. не е била обособена като самостоятелно помещение и съответно не е можело да
бъде включена в разпределението на тавана при възникване на етажната собственост
вследствие отчуждаването.
Не се споделя становището на ищците, че описаните в документите за
реституция две западни помещение са тези разположени в северозападния и
югозападния ъгъл на сградата и прехвърлени на наследодателя на ответниците с
договора от 1968 г. Видно то скица № 1 към СТЕ тези две помещения са означени като
„килер“ и до тях е имало достъп единствено през входа за таванското жилище. Няма
доказателства това съС.ие да е вследствие на някакви промени настъпили след
отчуждаването, поради което следва да се приеме се съС.ието е било такова още от
1948 г. Тъй като достъпът е възможен единствено от таванското жилище, то на тези две
помещение още преди отчуждаването е било отредено да обслужват само този имот,
като това отрежД.е е станало по волята на едноличния собственик. Таванското
жилище, макар да не е изрично описано в решението на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС
е завзето от държавата и е третирано като държавна собственост видно от приложения
договор от 1968 г. В същото време в т. III на страница втора от решението на
комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС- лист 109 гръб (копирана погрешно към контролен
лист) и лист 291, изрично е записано, че не се отчуждава първият етаж, състоящ се от
два апартамента със съответните тавански и избени помещения. Решението е
утвърдено в този му вид с постановление на МС № 60 от 06.04.1949 г. и е породило
действие, като със следващо решение от 15.07.1950 г. на комисията по ЗОЕГПНС е
определено, че се отчуждават всички тавански помещения без двете западни от
тавана. Именно поради тази причина в удостоверението, издадено от община П., на
което се позовават ищците, е записано, че се възстановява правото на собственост
върху всички тавански помещения, без двете западни. В този документ отчужденото
имущество е индивидуализирано по начина, по който е било записано в документите за
отчуждаването му. Двете западни тавански помещения са изключени, защото не са
6
били отчуждени от наследодателя на ищците, а не защото същите са включени в имота
на ответниците. Конкретното разположение на тези две тавански помещение са
установява от съвкупния анализ на всички представени доказателства, както бе
мотивирано по-горе. Тук следва да се допълни, че при определянето на западните
помещения от тавана, следва да се изхожда от пределите на съществувалото таванско
пространство като обща част и в него не следва да се включва обособеното на тавана
жилище, което е било самостоятелен обект с отделен вход.
Общите по естеството си части /основите на сградата, външните и носещите
стени, покривът на сградата и др./ задължително се придобиват заедно с
придобиването на самостоятелен обект в сградата, в размер, определен по правилото
на чл. 40 ЗС (чл. 6 от Наредба-Закон за етажната собственост отм.), а стойността им се
включва в цената на отделния обект /ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС/. За разлика от
тях, общите по предназначение части е възможно да не бъдат общи на всички етажни
собственици, ако такова предназначение не им е било дадено. Тъй като за
учредяването на етажна собственост не е необходим специален акт, от значение е
моментът, в който съответното предназначение е било придадено. Когато това е
станало преди отделните самостоятелни обекти да са разпределени в изключителна
собственост между различни собственици, т.е. преди възникването на етажната
собственост, меродавно за приобретателите на тези обекти е предназначението, което е
било придадено по волята на едноличния собственик на сградата.
В настоящия случай, етажната собственост е възникнала с властнически акт,
чрез който са отчуждени апартаменти и магазини. В самите документи е записано, че
се отчуждават всички тавански помещения без двете западни. В таванският етаж към
онзи момент са били обособени 4 помещение и едно жилище, съгласно скица 1 към
СТЕ и представената от ищците схема на лист 297. По делото няма доказателства към
1948-1949 г. едноличният собственик да е отредил процесната част от тавана за
самостоятелен обект (жилище, ателие или друго) или като обслужваща някое от
обособените жилища. Последното е станало след продажбата на таванския апартамент
и преустройството му след 1969 г. При горната фактическа обстановка и доколкото
цялата сграда първоначално е принадлежала на едно лице, следва да се приеме, че
едноличният собственик е придал на тавана, извън обособените 4 помещения и
жилището с включените към него два килера, предназначение да обслужва всички
обособени обекти в сградата. Поради това след отчуждаването частта от тавана, където
е обособена процесната стая е станала обща част на сградата.
След одържавяването наследодателят на ответниците е извършил
преустройство, чрез което част от общото таванско пространство е било обособено
като отделно помещение и е било приобщено към неговото жилище. Не се споделя
становището на ищците, че помещението е било обособено още към момента на
7
отчуждаването. Съображения за това бяха изложени по-горе, като тук следва да се
добави, че съгласно приетото заключение и приложената строителна документация,
именно след мястото, което се твърди от ищеца да представлява вход на това
помещение, в одобрения архитектурен проект е предвидено да се премести входната
врата на жилището на ответниците. Поради това за обособяването на отделно
помещение не е било достатъчно само поставянето на врата, а е било нужно да се
изгради преградна стена и да се постави врата на различно място. За това
преустройство има одобрен архитектурен проект (включващ преместване на входа),
върху който са нанесени промени, част от които включват и приобщаването на тази
площ от тавана. Върху представения на лист 61 проект с нанесени изменения е
поставен печат на *****, в който е записано „Прегледал и представил за одобрение
съгласно поправките с…“, положен е подпис на главен архитект на гр. П. и е посочена
дата 18.02.1969 г. На същата дата е издадено и разрешението за строеж на
наследодателя на ответниците, като експертизата констатира, че съС.ието на имота в
момента отговаря на одобрения проект. В тази насока следва да се добави, че от
съпоставката на приложенията към СТЕ е видно, че осъщественото преустройство е
извършено съобразно отразените в проекта промени не само в частта за приобщената
площ от тавана, но и по отношение на всички други помещения в жилището. При така
събраните доказателства следва да се приеме, че нанасянето на промените в проекта е
станало преди неговото одобряване и издаването на разрешението за строеж.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху недвижими
имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които към момента на влизане в сила на закона са
собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми
или еднолични дружества по чл. 61 ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са
отчуждени. Целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти
доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не да се възстанови
предишното им съС.ие, вид или предназначение. Дали обектът съществува към
момента на влизане в сила на закона обаче е въпрос на фактическо установяване, вкл. и
в хипотезата на преустройство, извършено след отчуждаването по ЗОЕГПНС. В този
смисъл Решение № 543 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 787/2009 г., I г. о.
От изложеното до момента е видно, че самостоятелен обект като посочения от
ищците не е съществувал към момента на одържавяването. Съществувало е
общодостъпно пространство на тавански етаж, което не се доказва да е имало
конкретно определено от едноличния собственик предназначение. Едва след
извършване на преустройството от наследодателя на ответниците фактически е
обособено отделно помещение в сградата, което е приобщено към неговото жилище.
При преустройството е била изградена допълнителна стена и поставена врата на
помещението. Поради това то не представлява самостоятелен обект в сграда, като
погрешно е заснето като такова в кадастралната карта.
8
При така събраните по делото доказателства са възможно две хипотези. Първата-
ако липсва съгласие на етажните собственици за извършване на промяната, следва че
тази част от тавана продължава да е обща част по предназначение и принадлежи на
всички етажни собственици. Втората- ако има съгласие за промяната (изрично или
мълчаливо, с фактически или правни действия- Тълкувателно решение № 34 от
15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК) то помещението се явява придадено към
таванското жилище на ответниците.
И в двата случая таванското помещение не представлява самостоятелен обект на
правото на собственост, погрешно е било заснето като такъв в КК и не съществува
реално до размера, в който е отчуждено. И в двата случая предявеният иск за
ревандикация се явява неоснователен. В първата хипотеза, защото това таванско
помещение, като обслужващо помещение, без Д.ни да е било предназначено за някой
от обектите в сграда не подлежи на ревандикация след като има характер на обща
част по предназначение. В този смисъл Решение № 391 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 881/2009 г., II г. о., ГК. Във втората хипотеза, защото собственик на помещението
е станал наследодателят на ответниците на основание чл. 97 ЗС, след като
помещението обслужва неговия имот като главна вещ.
Поради това ищците на са придобили правото на собственост върху
самостоятелен обект на въведеното от тях основание, а именно реституция по
ЗВСОНИ през 1992 г.
Ето защо искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото не се установява ищците да са единствени собственици на процесния
имот следва да се отхвърли и предявения от тях иск за плащане на обезщетение за
неоснователно му ползване.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат
право на разноски в размер 1455 лева за СУ, СТЕ и адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. А., ******, срещу М. Г. *****, ЕГН **********,
с поС.ен адрес: ******1, ет. 4 и Ц. Т. М., ЕГН **********, адрес *****, искове за
ПРИЗНАВАНЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. М. и Ц. Т. М., че Д. А.
и А. Е., са собственици на основание реституция по ЗВСОНИ през 1992 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, одобрени със заповед № РД-
18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: *****, с
9
предназначение: за склад, брой нива: 1, площ: 15.47 кв.м., при съседи: на същия етаж-
*****, под обекта- *****, над обекта- няма и ОСЪЖД.ЕТО на М. Г. ***** и Ц. Т. М.
да предадат на Д. А. и А. Е., владението на посочения обект.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А., ЛНЧ ****** и А. Е., гражД.ин на ******
срещу М. Г. *****, ЕГН **********, с поС.ен адрес:*****, иск за ОСЪЖД.ЕТО на М.
Г.**** да заплати на Д. А. и А. Е. сумата от 2040.00 лева- обезщетение за
неоснователно ползване на собствен недвижим имот с идентификатор ***** за
периода от 07.12.2020 г. до 19.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д. А., ЛНЧ ****, да заплатят на М. Г. М., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: ***** и Ц. Т. М., ЕГН **********, адрес ****, сумата от 1455.00 лева-
разноски в производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
10