Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260028
Гр. Русе, 13 октомври 2020
г.
Русенският окръжен съд,
гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 15 септември 2020г. в състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
при
секретаря Мариета Цонева като разгледа търговско дело № 50 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
„Юробанк България“ АД ЕИК *********,
представлявано от М.В. прокурист и П.Д. изпълнителен директор чрез адвокат Х.И.
от Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“
предявява срещу А.А.П. ЕГН ********** и Д.Н.П. ЕГН **********,***,
осъдителен иск ответниците да заплатят солидарно на
ищеца частично дължимите суми, произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL14731
от 11.10.2006г. и Допълнително споразумение от 16.06.2009г. в размер 36380,33
евро ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане и
сумата 837,41 лв. нотариални такси, както и разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 11.10.2006г. в
гр. Русе е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL14731 между
„Българска пощенска банка“ АД ЕИК ********* и А.А.П.
и Д.Н.П., по силата на който банката отпуснала общо сума в размер на 41400
евро, от които 8930 евро за покупка на апартамент № * в гр. Русе, **************
и 32470 евро за други разплащания. Сумата е преведена по банковата сметка на А.А.П. на 19.10.2006г. За обезпечаване на отпуснатия кредит
кредитополучателят е учредил договорна ипотека върху апартамент, който се
закупува с кредита. На 16.06.2009г. е сключено допълнително споразумение към
договора за кредит, по силата на което кредитополучателите са дали безусловно
съгласие банката служебно да оформи съществуващите, но неплатени към момента
суми в просрочие, чрез натрупването им към редовната главница по кредита. След
това реструктуриране общият размер на кредита се увеличил до 39016,40 евро.
Поради неизпълнение на договорните си задължения по чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал.1
от договора за кредит и чл. 6 от допълнителното споразумение,
кредитополучателите са изпаднали в забава. Поради непогасяване на вноска с
падеж 19.01.2012г. на основание чл. 18, ал.2 от договора и с изпращане на
нотариална покана рег. № 13046/8.11.2017г. банката обявява целия остатък от
задължението за незабавно изискуемо. Неизпълненото задължение е главница
37821,93 евро ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, договорна лихва 18902,90 евро, такси 177,69 евро, застраховки 302,71
евро и 837,41 лв. нотариални такси.
Ответницата Д.Н.П. ЕГН ********** чрез
адвокат П.Х. подава отговор, че исковете са неоснователни и недоказани. Кредитът
в цялата му експозиция е станал предсрочно изискуем на 19.01.2012г., от когато е
започнала да тече погасителната давност. Исковата молба е предявена близо година
след изтичане на давността. Нотариалната покана не може да прекъсне давността.
По отношение изтеклите лихви ответницата възразява за изтекла давност по чл.
111 б. „в.“ ЗЗД. По отношение претенцията за 837,41 лв. нотариални такси не е
ясно на какво основание се претендират и дали са платени.
Ответникът А.А.П.
ЕГН ********** чрез особен представител адвокат И.Б.А. също прави възражение за
изтекла давност по чл. 110 и 111 от ЗЗД. Нотариалната покана не е връчена по
надлежния ред. Разпоредбите на чл. 3, ал. 2, 3 и 5 и чл. 6, ал. 3 от договора
за кредит са неравноправни клаузи и нищожни. Посочва се, че ответниците са
бивши съпрузи, сега разведени.
Ищецът „Юробанк България“ АД в
допълнителна искова молба твърди, че банката е обявила договора за предсрочно
изискуем поради непогасяването на вноска с падеж 30.12.2014г. Изискуемостта е
настъпила на 2.01.2018г., а искът е предявен на 13.02.2018г. Допълнителното
споразумение не е новация. Нотариалните такси в
размер 837,40 лв. са платени от банката във връзка с обявяването на предсрочна
изискуемост, уведомяването относно цесия както и подновяване на договорната
ипотека. Кредитополучателят трябва да поеме това задължение на основание чл.
10, т. 3 от договора. Договорът за кредит не съдържа неравноправни клаузи.
Ответницата Д.Н.П. чрез адвокат Х.
подава допълнителен отговор, в който посочва противоречивите твърдения на
банката за датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Ответницата счита неправилно твърдението, че изискуемостта настъпва на
2.01.2018г. – датата на връчване на нотариалната покана.
Ответника А.А.П.
чрез адвокат А. поддържа възраженията си включително за нищожно начисляване на лихва
върху лихва.
Окръжният
съд прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и прие
следното:
На 11.10.2006г. между „Българска
пощенска банка“ АД, чийто правоприемник е ищеца, от една страна, и А.А.П. ЕГН ********** и Д.Н.П. ЕГН **********, от друга
страна, бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL14731, по силата на който банката
предоставя на кредитополучателите кредит в размер на 41400 евро, от които 8930
евро за покупка на недвижим имот – апартамент в гр. Русе и 32470 евро за други
разплащания. Лихвата през първата година е 1,5%, а за всяка следваща година базов
лихвен процент плюс договорна надбавка 0,4 пункта. Към момента на сключване на
договора базовият лихвен процент за жилищни кредити е 6%. Крайният срок за
издължаване на кредита е 240 месеца (20 години). Кредитът се погасява на равни
месечни вноски, включващи главница и и лихва, в размер 199,77 евро през първата
година и 300,67 евро за всяка следваща година. Кредитът е обезпечен с договорна
ипотека върху апартамента, който се закупува с кредита. Нотариалният акт за
учредяване на договорна ипотека е съставен на 12.10.2006г. При непогасяване на
която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя
на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло
или частично предсрочно изискуем. При неиздължаване
на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият
остатък по кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска.
С банково бордеро №
416969/19.10.2006г. по разплащателната сметка на А.А.П.
е преведена сумата 41400 евро с левова равностойност 80971,36 лв. – отговор на
първи въпрос в първото заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
На 6.12.2007г. между „Юробанк И Еф Джи
България“ АД и „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД е сключен договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит. Вземането на банката по процесния договор за
кредит е прехвърлено на основание чл. 24 от договора за кредит по силата на
приложение № 2 към договора за прехвърляне на вземания.
На 16.06.2009г. е сключено
допълнително споразумение към договора за кредит между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД, от
една страна, и А.А.П. и Д.Н.П., от друга страна.
Страните установяват размера на дълга към момента на сключване на споразумението:
39016,40 евро, от които 160,94 евро просрочена главница, 524,65 евро просрочена
лихва, 38090,02 евро редовна главница, 240,79 редовна лихва. Кредитополучателят
се задължава да внесе еднократно по кредита сума в размер на 347 евро, а
разлика до сбора от просрочена главница и просрочена лихва да бъде преоформена
чрез натрупване към редовната главница. Страните уговарят облекчен
дванадесетмесечен период на погасяване на кредита.
Вземането по процесния договор за
кредит е прехвърлено обратно от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД на „Юробанк И
Еф Джи България“ АД с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит
от 8.10.2012г., приложение № 1.
По кредита банката е извършила две капитализации:352,65 евро лихва към 16.06.2009г. и 1120,22
евро лихва към 19.05.2010г - – отговор на втори въпрос в първото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза.
С нотариална покана, връчена при
условията на чл. 47 от ГПК на 2.01.2018г. на А.А.П.,
кредитополучателят се уведомява от „Юробанк България“ Ад и от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД за обратната цесия. Поради неиздължаване на
погасителна вноска с падеж 19.01.2012г. на основание чл. 18 от договора за
кредит и чл. 60, ал.2 от ЗКИ „Юробанк България“ АД обявява цялото задължение
към 4.10.2017г. в размер на 55712,49 евро и 561,41 лв. за незабавно изискуемо и
дължимо без да прекратява действието на договора. Нотариална покана със същото
съдържание е получена на същата дата отново по реда на чл. 47 от ГПК и от Д.Н.П..
Тя признава получаването на тази нотариална покана.
Първото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза установява, че по кредита са
платени 62 вноски за главница в общ
размер 5211,88 евро и 62 вноски за лихви в размер 17158,72 евро. Първото
просрочие по отношение на главницата по кредита е от 19.01.2012г., а по
отношение на лихвите – от 19.07.2012г.
На 27.03.2013г. са внесени 3320,66
евро (1709,31 евро + 43,02 евро + 1568,33 евро), които банката е отнесла за
погашение на лихвата, след което неизплатеното задължение по кредита е 37821,93
евро главница и 18902,90 евро лихва. Банката претендира неплатена главница
36380,33 евро, която сума е с 1441,60 евро по-малко, поради изтекла давност –
отговор на въпроси 4 и 5 в първото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
В допълнително заключение на вещото
лице А.И. се пояснява, че на 25.03.2013г. в кюпова
сметка на банката задълженото лице е внесло 3000 британски лири, които са превалутирани и отнесени по процесния кредит. Лицето към
момента на внасяне на сумата има два активни заема – ипотечен и потребителски.
По правилата на банката суми от кюповата сметка се
разпределят само по ипотечни кредити, поради което сумата, превалутирана
в евро, е отнесена в намаление на лихвата по процесния кредит.Банката не е
взела счетоводна операция за отписване на сумата 1441,60 евро поради изтекла
давност.
В Подробна справка по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL14731/11.10.2006г.
с А.А.П. ЕГН **********, раздел „Погасена лихва по договор
за банков кредит № HL1473111.10.2006г.“
(стр. 14 от делото и стр. 179) плащанията на сумите 1709,31 евро + 43,02 евро + 1568,33 евро =
3320,66 евро са с вальор 27.03.2013г. и са подредени
на 15-то, 16-то и 17-то място, но предходното плащане № 14 е с вальор 20.11.2007г., а следващото плащане № 18 е с вальор 5.12.2013г., тоест плащанията на 27.03.2013г.
нарушават хронологията на постъпленията.
Вещото лице З.И. в последното
заключение на съдебно-счетоводна експертиза е изследвала извлечението от
банковата сметка на А.П. стр. 51-71 от делото. В извлечението информацията е
дадена в хронологичен ред по дати и по последователност на операциите на
съответната дата. Справката е разпечатана от системата на банката на
8.02.2018г. Последната операция е на 17.07.2012г. След 17.07.2012г. до
8.02.2018г. (датата на извлечението) няма извършени банкови операции по
сметката, обслужваща кредита. Операциите
с вальор 27.03.2013г. за сумите 1709,31 евро + 43,02 евро + 1568,33 евро =
3320,66 евро не се откриват в извлечението от банковата сметка на А.П. IBAN ***, по която се обслужва кредита. Вещото
лице З.И. е получило от „Юробанк България“ АД извлечение от разплащателна
сметка на „Юробанк“ във валута IBAN
***. 248, от което се вижда, че А.А.П. ЕГН ********** е продал 3000 GBP срещу 3439,31 EUR. На 27.03.2013г. със сумата 3320,66 EUR e е погасен кредит от клиента кеш. Вещото
лице И. посочва, че не е посочена банкова сметка, ***, както и няма данни как е
осчетоводена разликата от 118,65 евро. В писмо от 2.09.2020г. до вещото лице с приложени
документи „Юробанк България“ АД посочила, че сумата 1441,60 евро главница за
периода 19.01.2012г.-19.01.2013г. се счита погасена по давност, но не е
сторнирана и не е претендирана.
Правната
квалификация на предявените искове е чл. 430 и чл. 432 от ТЗ. Ответниците
се позовават на изтекла давност по чл. 110 от ЗЗД.
Договорът за кредит за покупка на
недвижим имот № HL14731/11.10.2006г.
е с краен срок за връщане на кредитната сума 240 месеца или до 19.10.2026г.,
както е посочено в първия погасителен план. Този продължителен срок за
погасяване на кредита е уговорен в полза на кредитополучателите. Чл. 18 от
договора урежда предсрочна изискуемост на целия кредит. Предсрочната
изискуемост на кредита е преобразуващо право на банката да промени
облигационното правоотношение като лиши длъжниците от привилегията на срока и
направи изискуемо задължението за връщане на цялата кредитна сума преди
уговорения срок. Всяко преобразуващо право се упражнява по два способа: чрез
волеизявление на субекта на правото или чрез конститутивен
съдебен иск, като и в двата случая трябва да са се осъществили юридическите
факти, които пораждат правната възможност за преобразуване на правоотношението.
Преобразуващото право няма самостоятелно съществуване, а възниква и се
упражнява във връзка и въз основа на друго основно правоотношение. В случая
това е договорът за кредит, който предвижда в чл. 18, ал. 2 следното: „При
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано
от датата на падежа на последната вноска.“ Съдебно-счетоводната експертиза
установява, че първото просрочие по отношение на главницата по кредита е от
19.01.2012г. Съгласно уговореното между страните в чл. 18, ал. 2 от договора,
при неплащане на трета поредна вноска с падеж 19.03.2012г. „целият остатък по кредита
се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска“,
тоест предсрочната изискуемост би трябвало да настъпи на 19.03.2012г. В
нотариалните покани до длъжниците „Юробанк България“ АД посочва, че поради
неиздължаване на погасителна вноска с падеж 19.01.2012г. на основание чл. 18 от договора за кредит и
чл. 60, ал.2 от ЗКИ, обявява цялото задължение по договора за кредит, изчислено
към 4.10.2017г., за незабавно изискуемо и дължимо без да се прекратява
действието на договора. Нотариалните покани се считат връчени при условията на
чл. 47 от ГПК на 2.01.2018г., поради което тази дата следва да се приеме за
дата, на която уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
достигнало до кредитополучателите.
В чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, където е уредена предсрочната изискуемост на банковите
кредити, законодателят използва израза „когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита“, което
недвусмислено сочи на необходимост от волеизявление на банката кредитор за
обявяване на предсрочната изискуемост. Текстът се тълкува в смисъл, че е
необходимо както обективно настъпване на условията за предсрочна изискуемост, така
и наличие на субективен елемент - обявяването на предсрочна изискуемост, което има
значение за определянето на момента от който цялото вземане е станало изискуемо
и оттам - началната дата на наказателни лихви и/или на погасителна давност. Доколкото
чл. 60, ал. 2 ЗКИ урежда предсрочната изискуемост във връзка с правото на
банките да искат издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги,
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, постановява в т. 18, че в хипотезата на предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост.
Горната постановка е задължително приложима
при иск по чл. 422 от ГПК. Правният въпрос, който се поставя в настоящото дело,
е дали изискването за волеизявление на кредитора, достигнало до длъжника, е
изискване само за претенциите, които започват чрез заявление за издаване на
заповед за изпълнение (проверка дали длъжникът оспорва вземането) или
изискването за волеизявление на банката, че обявява кредита за предсрочно
изискуем, се отнася за всички случаи на съдебни искове за изпълнение на
договори за банков кредит. Съдът счита за правилно второто становище.
Въвеждането на изискване за наличие на волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, достигнало до кредитополучателя, е необходим елемент за
възникване на преобразуващото право на банката. Това следва от изложеното
по-горе относно преобразуващите права, от текста на чл. 60, ал. 2 ЗКИ „когато кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем“, от текста на чл. 432, ал.1 от ТЗ
„банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита“ и от
основния текст на чл. 71 от ЗЗД „Изпълнението на срочното задължение може да
бъде искано от кредитора и преди срока“. Текстът на чл. 18, ал. 2 от
договора оставя впечатление за „автоматична“ предсрочна изискуемост, но не е
възможно без изрично волеизявление на банката „целият остатък по кредита (да)
се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска“. Това е така, защото тази договорна клауза е уговорена в полза на
банката. Тя може да се възползва от нея, а може и да не се възползва. Клаузата
очертава обективните предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост, но
без волеизявление на банката да се възползва от тази възможност, не може да се счита
упражнено потестативното право, тоест правната промяна не може да настъпи
автоматично. Тази договорна клауза не пречи на банката да остави в сила
привилегията на срока за длъжниците и да изчака дори изтичане на края на срока
за връщане на кредита 19.10.2026г., въпреки неплащането на три и повече вноски,
тоест да не упражни потестативното си право. Следователно предсрочната
изискуемост в случая настъпва в момента, когато волеизявлението на банката за
това е достигнала до длъжниците 2.01.2018г., след като последните не са
погасили три последователни вноски. Правото на банката да иска целия неплатен
остатък по кредита по погасителния план след 2.01.29018 г. се поражда на същата
дата, тогава става изискуемо това задължение и то не е погасено по давност към
датата на завеждане на исковата молба. Що се отнася до неплатените вноски преди
2.01.2018г., за всяка от тях се прилага петгодишната обща погасителна давност
за главницата. Частта от иска, образувана от вноските с падежи преди
2.01.2018г., не е погасена по давност. Банката сама се е отказала да претендира
част от главницата - 1441,60 евро главница за периода 19.01.2012г.-19.01.2013г.
- именно поради давност.
Платените от А.П. на 25.03.2013г.
3320,66 евро, не се откриват от вещото
лице З.И. в извлечението от банковата сметка на А.П. IBAN ***, по която се обслужва
кредита. Включването на горната сума чрез три плащания в подробната справка по договора
става в нарушение хронологията на датите на плащане, което поражда съмнение дали
с тази сума е погасена част от процесния кредит. Наред с това само по себе си
това частично плащане не е признание на вземането по смисъла на чл. 116 б. „а“ ЗЗД, дори и да беше основателно възражението за давност.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 2, 3 и
5 и чл. 6, ал. 3 от договора за кредит, за които се твърди, че са неравноправни
клаузи и следователно нищожни, се отнасят изключително до лихвите по кредита. В
настоящото производство лихви не се претендират, поради което не следва да се
обсъжда възражението за неравноправност, респективно нищожност.
Възражението за анатоцизъм е основателно. Анатоцизъм
е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи.
Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между
търговците, а кредитополучатели по процесния договор за кредит за физически
лица нетърговци. Липсва приета от БНБ наредба по чл. 10, ал. 3 33Д. По кредита банката
е извършила две капитализации:352,65 евро лихва към
16.06.2009г. и 1120,22 евро лихва към 19.05.2010г. С общата сума на тези капитализации
1472,87 евро следва да се намали исковата сума, тъй като прибавянето на сумите
352,65 евро и 1120,22 евро лихви към главницата е станало в противоречие със
закона.
Вземането за нотариални такси 837,41
лв. е разбито в подробната справка по договора за кредит на стр. 16 от делото,
където са посочени претендираните суми и вида на нотариалните действия. Ищецът
е представил като доказателство за свои разходи за нотариус три сметко-фактури за нотариални такси, от които само тази от
4.01.2018г. е за нотариална покана № 13047 до Д.П.. Другите две сметко-фактури от 26.10.2016г. са за нотариални покани,
които не са представени по делото и не могат да се свържат с процесния договор.
Последният в чл. 10, т.3 и чл. 13, ал. 2 съдържа задължения за
кредитополучателите да поемат разноските във връзка с поддържане на
обезпечението и изпълнението върху него. Възстановяване на разходи за
нотариални покани, за уведомления за цесии и други не може да се претендира на
основание тези договорни клаузи. Следователно искът за сумата 837,41 лв.
нотариални такси е недоказан и неоснователен.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.А.П.
ЕГН ********** и Д.Н.П. ЕГН **********,***, солидарно да ЗАПЛАТЯТ на „Юробанк България“
АД ЕИК *********, представлявано от М.В. прокурист и П.Д. изпълнителен директор,
съдебен адрес ***, бизнес сграда Ивел, сумата 34907,46 евро (тридесет и четири хиляди
деветстотин и седем евро и четиридесет и шест цента) главница по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL14731 от 11.10.2006г. и Допълнително споразумение
от 16.06.2009г. ведно със законната лихва върху главницата от 13.02.2018г. до окончателното
изплащане, както и сумата 6227 лв.(
шест хиляди двеста двадесет и седем лева) съразмерни разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България“
АД ЕИК *********, представлявано от М.В. прокурист и П.Д. изпълнителен директор
чрез адвокат Х.И. от Адвокатско дружество „Чаталбашев,
Петкова и И.“, срещу А.А.П. ЕГН ********** и Д.Н.П. ЕГН
**********,***, осъдителен иск ответниците да заплатят
солидарно на ищеца частично дължимите суми, произтичащи от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL14731 от 11.10.2006г. и Допълнително споразумение от
16.06.2009г. в размер 1472,87 евро ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане и сумата 837,41 лв. нотариални такси.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД ЕИК
*********, представлявано от М.В. прокурист и П.Д. изпълнителен директор,
съдебен адрес ***, бизнес сграда ИВЕЛ, да
ЗАПЛАТИ на Д.Н.П. ЕГН ********** ***, сумата 224 лв. (двеста двадесет и четири лева) съразмерни разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред
Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка
страна.
Окръжен
съдия: