Р Е Ш E Н И Е
№ 185
Гр. Перник, 20.09.2021 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание проведено на тринадесети септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор
Росица Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 297/2021 година по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка
с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на от М.Р.Д.,
с ЕГН **********,***, чрез адвокат Н.Х. – Й. ***/9А срещу Комисия за защита на
потребителите, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Врабча“ № 1. Ищецът претендира присъждане
на имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи претърпени вреди по
отменено Наказателно постановление № К-035184 от 29.12.2014 година на председателя
на Комисията за защита на потребителите, с което са му наложени три
административни наказания: „Глоба“ в общ размер на 1 500 лева на основание чл. 204
от Закона за защита на потребителите. Твърди,
че наказателното постановление е отменено с Решение № 4521
от 27.06.2016 година, постановено по к.а.н.дело № 1789/2016 година по описа на Административен
съд – София град, влязло в сила на 27.06.2016 година. Настоящият ищец
твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, видно от приложеният по делото
договор за правна защита и съдействие от 05.04.2015 година, както и е ползвал
адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева пред
касационната съдебна инстанция, видно от приложеният по делото договор за
правна защита и съдействие от 25.06.2016 година.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 600.00 лева, изразяващи
се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 5666/2015 година по описа на Районен
съд София и к.а.н.дело № 1789/2016 година по описа на Административен съд –
София град. Претендира и заплащане на законната лихва върху претендираната
сума, считано от 27.06.2016 година – датата на влизане в сила на съдебното
решение до окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание
на 13.09.2021 година процесуалният представител на ищеца адвокат Н.Х. – Й. *** моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан. Претендира присъждане на направените съдебни разноски в
настоящото съдебно производство по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на
13.09.2021 година ответникът Комисия за защита на
потребителите редовно призован не изпраща процесуален представител. В депозирания
отговор на исковата молба оспорва предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на съдебни разноски в настоящото съдебно
производство.
В проведеното съдебно заседание
на 13.09.2021 година представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в а.н.дело № 5666/2015 година по описа на Районен
съд София, се установява, че с Наказателно
постановление № К-035184 от 29.12.2014 година на председателя на Комисията за
защита на потребителите на М.Р.Д. , с ЕГН **********,***
(настоящ ищец) на основание чл. 204 от Закона за защита на потребителите
са наложени три административни наказания: „Глоба“ всяко в размер на 500 лева
по чл. 47, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 8 от ЗЗП или общо в размер на 1 500
лева.
Наказателното постановление е
било обжалвано и е изменено с Решение от 13.01.2016
година, постановено по а.н.дело № 5666/2015 година по описа на Районен съд София,
като е наложено наказание в общ размер на 600 лева или по 200 лева за всяко
административно нарушение. В производството пред районния съд
настоящия ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат Н.Х. – Й. ***, съгласно делото договор за правна защита и съдействие от 05.04.2015 година. Страните
по сключения договор са уговорили, съответно е платено в брой възнаграждение за
един адвокат в размер на 300 лева.
Настоящият
ищец
е депозирал касационна жалба срещу съдебния акт на районния съд, по която е
образувано к.а.н.дело № 1789/2016 година по описи на Административен съд – София
град, който с Решение № 4521 от 27.06.2016 година е отменил изцяло
наказателното постановление. Решението е влязло в сила на 27.06.2016 година. Пред
Административен съд – София град настоящия ищец е ползвал адвокатска защита и е
бил представляван от адвокат Н.Х. – Й. ***,
съгласно пълномощно от 25.01.2016 година и договор за правна защита и
съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.
При така установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан
по същество е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената
правна норма е доразвита, като е определено, че държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Адвокатската защита е
конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата като дейност, която се осъществява от адвокати
– лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които
за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа
на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Тази защита е по
закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от
лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо
образование, а още повече, за неграмотен или гражданин с начално или основно
образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със
защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна,
както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган,
носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни
служители с висше юридическо образование – юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон
за задълженията и договорите (ЗЗД) и изцяло на него е базиран
и Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ). Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК
за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по
административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително
и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС и за
наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително
да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе,
гражданинът изключително трудно, почти невъзможно, би се справил със съдебното
обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е въведеното с чл. 212, ал. 2 от АПК задължително
приподписване на касационната жалба до ВАС от адвокат. Следователно, след като едно от условията
на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административният акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на
тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая наказателно
постановление) и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен
разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като
гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска
помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което
твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето
безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото
срещу него наказателно постановление, с цел той да бъде отменен по предвидения
от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.
В потвърждение на горния извод е
и обстоятелството, че към датата на постановяване на съдебните актове по реда
на ЗАНН не е била предвидена
законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за
невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски,
включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ
за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
Основно задължение на съда при
тези производства е първо да установи дали искането се основава на действително
настъпил в житейския мир правно релевантен факт – издадено незаконосъобразно наказателно
постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за
която ищецът е заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия
действителен размер.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента. Този размер трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по – нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
посочено, че за една инстанция за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по – малко от 300 лева. При това положение и на основание
чл. 7, ал. 2, т. 1 от горепосочената наредба минималното възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита по а.н.дело № 5666/2015 година
по описа на Районен съд София и по к.а.н.дело № 1789/2016 година по описа на Административен
съд – София град следва да е в размер на по 300 лева.
Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че отмененото наказателно постановление е основание за
ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на
причинените имуществени вреди в размера, посочен като претенция в исковата
молба, а именно 600 лева. Изложените по – горе мотиви са изцяло в синхрон с
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховния административен съд
на Република България по тълкувателно дело № 2/2016 година.
В случая следва да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 600 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Относно претендираната законна лихва за забава от
датата на отменителното съдебно решение до окончателното изплащане на сумата.
Така предявения петитум включва искане за заплащане
на лихва от два различни начални момента – лихва и мораторна лихва. Искането му за присъждане на лихва от отменителното съдебно решение до
предявяване на иска, следва да е определено с конкретен размер на сумата.
Обезщетението по чл. 86 от ЗЗД е предмет на претенция, която се индивидуализира
с размер на вземането и периода, за който се иска присъждането му. Поради това,
когато в петитума се включва искане за лихва и
мораторна лихва, последната следва да бъде
индивидуализирана по размер и период на вземането. По своя характер тя
представлява предявяване на самостоятелен иск. При така предявената претенция
за присъждане общо на лихви върху главницата, считано от отмяната на
незаконосъобразния административен акт, съдът следва да уважи само претенцията
за лихви, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В посочения смисъл е Решение № 13 610 от 03.11.2020 година, постановено по
административно дело № 3098/2020 година на Върховния административен съд, ІІІ
отделение.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на
ищеца за присъждане на направените съдебни разноски в общ размер на 310 лева,
от които 10 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита следва да се уважи.
Мотивиран от гореизложеното
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Врабча“ № 1 да заплати на М.Р.Д., с ЕГН **********,*** сумата от 600 (шестстотин)
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по платено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба 25.06.2021 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Комисия
за защита на потребителите, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Врабча“
№ 1 да заплати на М.Р.Д., с ЕГН **********,***
сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща направени съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/