РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Велико Търново, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500952 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
С решение от 25.10.2021 година, постановено по гр. дело № 603 по описа на
Горнооряховски районен съд за 2021 година, дисциплинарното наказание по заповед № 25
от 04.03.2021 година – предупреждение за уволнение, на Директора на ***, гр.
Г.Оряховица, наложено на СВ. П. Ф., е отменено. Ответното дружество е осъдено да заплати
дължимата по разгледания иск държавна такса, а в полза на пълномощника на ищеца –
адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано от ответника, с искане за отмяната му и постановяване
на ново, отхвърлящо иска. Позовава се на материална незаконосъобразност и на процедурни
нарушения. Претендира разноски за две инстанции.
Ответникът по жалбата - СВ. П. Ф. - е изложил доводи за безпорочност на
решението. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл.188, т. 2 във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 1,
предложение трето и т. 2, предложение първо, от Кодекса на труда.
Ищцовата страна - СВ. П. Ф. - излага в исковата си молба, че със заповед №
1
25 от 04.03.2021 година на Директора на ***, гр. Г.Оряховица, е санкциониран с
предупреждение за уволнение за това, че на 31.01.2021 год., управлявайки влак в участъка
гара Горна Оряховица – гара Варна и преминавайки покрай спирка Мадара, не е спрял пред
указател „П“, а на 20.02.2021 година не се явил на работа в локомотивно депо Г.Оряховица
за обслужване на влак № ***. По реда на настоящото производство претендира отмяна на
наложеното наказание и присъждане на разноски.
Ответната страна – „***“-ЕООД, гр. София - оспорва иска с възражение,
ищецът да е извършил приписваните му деяния, те да съставляват дисциплинарни
нарушения, наказанието да му е наложено при спазена процедура и в рамките на
прeклузивния за това срок. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3
от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна:
Не се спори, установява се от обясненията на страните и документите в
приложеното трудово досие на ищеца, че са във възникнало от договор трудово
правоотношение, по силата на което в търговското предприятие на ответното дружество
ищецът изпълнява длъжността „локомотивен машинист“. С атакуваната заповед е
дисциплинарно санкциониран с предупреждение за уволнение за сочените в исковата молба
деяния.
Въпреки, че заповедта за дисциплинарно наказание цитира писмени обяснения
на ищеца, такива по делото не са представени.
Изложените факти налагат извод за основателност на предявения иск.
Атакуваното наказание е постановено без ищецът да е изслушан или да са приети
писмените му обяснения по приписаните му деяния. Според чл. 193, ал. 2 от Кодекса на
труда това води до отмяна на наложената санкция на процедурно основание. В този смисъл
искът е доказан и основателен.
Доводите на ответната страна-жалбоподател са неоснователни.
Твърдението му да е представил доклад и писмени обяснения на ищеца е
голословно – такива документи преписката не съдържа. Според чл. 154 и сл. от ГПК в
задачите на ответника е да установи спазването на чл. 193, ал. 1 от КТ, защото тази
процедура стабилизира наказанието и налага разглеждането на спора по същество. При
липсата на доказателства в обсъжданата насока, цитираните в атакуваната заповед писмени
обяснения се явяват голословно и останало недоказано извънсъдебно твърдение на
работодателя.
Без правна стойност е обсъждането на останалите доводи на ответната страна,
защото те се отнасят до съставомерността на извършеното от ищеца и до съответствието на
наложеното наказание с дисциплинарното нарушение - въпроси, по които в казуса съдът
произнасяне не дължи – чл. 193, ал. 2 от КТ.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че в полза на
2
ищеца следва да се присъди сумата от 600 лв., разноски за второинстанционното
производство, направени по договора за правна помощ с пълномощника му по делото –
адвокат М.С..
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 208 от ГПК, решението от 25.10.2021 година, постановено по
гр. дело № 603 по описа на Горнооряховски районен съд за 2021 година.
Осъжда „***“-ЕООД, гр. София, ЕИК: ***, да заплати на СВ. П. Ф., ЕГН: **********, гр.
Горна Оряховица, ул. „А.К.“ № 84, вход „б“, етаж 3, сумата от 600 (шестстотин лева) лв.,
разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3