№ 1556
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502544 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. В. Д.
представляван от особения му представител адв. В. В. срещу решение №
263827/10.06.2021г. на СГС, ГО, 30 състав, постановено по гр.д. № 2707/20г. в
частта, в която са уважени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е
незаконосъобразен, необоснован и немотивиран. В него не са изложени
мотиви по отношение на доводите му. По делото е установено, че са
сключили договор за банков кредит на 06.12.2007г., обезпечен с първа по
ред договорна ипотека. Банката се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение на основание чл.417 от ГПК, както и е обявила кредита за
предсрочно изискуем на 07.03.2019г. Неизрядността му е санкционирана чрез
предсрочна изискуемост. Съгласно чл.71 от ЗЗД изпълнението на срочно
задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока при наличието
на предпоставките, посочени в тази разпоредба. Предсрочната изискуемост е
обективирана в договора за банков кредит при неплащане в срок на една или
повече вноски. Въззивникът поддържа, че не е спазено законовото изискване
банката да го уведоми, че кредитът е станал предсрочно изискуем.
1
Приложените за това писмени доказателства, че уведомяването е станало на
основание чл.47 от ГПК, не следва да се вземат предвид, тъй като
волеизявлението на ищеца не е достигнало до него. Позовава се на решение
от 14.03.3013г. по дело С-415/11 на СЕС и решение от 26.01.2017г. по дело С-
421/14г. С тях се въвеждат четири задължения за националните съдилища при
преценката им дали даден кредит е обявен за предсрочно изискуем
законосъобразно, независимо от свободата на договаряне на клаузи за
предсрочна изискуемост в договора за кредит според националното
законодателство. Счита, че установяването на такава в договора за кредит е
недопустимо. Тя има характер на гражданскоправна санкция на
неизпълнението, а общ принцип в правото е, че санкционните норми трябва
да бъдат установени в закон. В българското право санкционна функция и ма
неустойката по чл.92 от ЗЗД, но тя може да бъде намалена поради
прекомерност.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и
да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
„Първа инвестиционна банка“ АД в депозиран писмен отговор и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК. В исковата
молба ищецът „ПИБ“ АД твърди, че между нея и Д. Д. е сключен договор
за кредит на 06.12.2007г., по силата на който банката се е задължила да
извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателна сметка
при максимално допустим размер на дебитното салдо от 29 150 евро за
текущи нужди, ремонт и покупка на движима вещ. Предоставеният
овърдрафт многократно е усвояван от ответника от сметка, открита на негово
име. Непогасените задължения към датата на закриването са в размер на 29
150 евро съгласно погасителен план с краен срок на погасяване 01.12.2022г.
Кредитът е в просрочие, считано от 01.01.2013г. – общо 2 275дни към
25.03.2019г. Просрочени са 75 вноски, от които главница в размер на 15 082,
69 евро преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем , а считано от
2
датата на предсрочна изискуемост – 29 150 евро. По договора са просрочени
67 вноски по договорна лихва в размер на 10 739, 60 евро, а считано от
датата на предсрочна изискуемост – 10 760, 47 евро. Поради неплащане в рок
на задълженията по договора за кредит на основание чл.31,т.2, б. „а“ от него,
на 30.01.2019г. чрез ЧСИ, е връчена на длъжника покана за доброволно
изпълнение и с нея е обявена предсрочна изискуемост на кредита, считано от
07.03.2019г. Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, което е уважено и в нейна полза е издаден
изпълнителен лист. Затова моли съда да признае за установено, че
ответникът дължи на „ПИБ“ АД сумата от 29 150 евро.- просрочена
главница, в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, договорна лихва от 10 760, 47 евро лв. за
периода 01.09.2013г. до 06.03.2019г., обезщетение за забава от 6 892, 17 лв. за
периода 01.01.2013г. до 25.03.2019г., такса от 120 лв.- разноски за връчване
на нотариална покана, 352, 80 лв.- такса за подновяване на ипотека. Моли да
му се присъдят разноски за заповедното производство от 1840, 22лв. –
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Претендира
разноски исковото производство.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. Д.
чрез особения си представител оспорва исковете. Не оспорва, че е страна по
договор за банков кредит от 06.12.2007г., както и че банката се е снабдила
със заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 от ГПК, както и е
обявила кредита за предсрочно изискуем на 07.03.2019г. Неизрядността му е
санкционирана чрез предсрочна изискуемост. Съгласно чл.71 от ЗЗД
изпълнението на срочно задължение може да бъде искано от кредитора и
преди срока при наличието на предпоставките, посочени в тази разпоредба.
Предсрочната изискуемост е обективирана в договора за банков кредит и в
чл.60, ал.2 от ЗКИ. Въззивникът поддържа, че не е спазено законовото
изискване банката да го уведоми, че кредитът е станал предсрочно изискуем.
Приложените за това писмени доказателства, че уведомяването е станало на
основание чл.47 от ГПК, не следва да се вземат предвид, тъй като
волеизявлението на ищеца не е достигнало до него. Позовава се на решение
от 14.03.3013г. по дело С-415/11 на СЕС и решение от 26.01.2017г. по дело С-
421/14г. С тях се въвеждат четири задължения за националните съдилища при
преценката им дали даден кредит е обявен за предсрочно изискуем
3
законосъобразно, независимо от свободата на договаряне на клаузи за
предсрочна изискуемост в договора за кредит според националното
законодателство. Счита, че установяването на такава в договора за кредит е
недопустимо. Тя има характер на гражданскоправна санкция на
неизпълнението, а общ принцип в правото е, че санкционните норми трябва
да бъдат установени в закон.
Не се спори, че между ищецът и ответника Д. Д. като кредитополучател
е сключен договор за кредит на 06.12.2007г. Въз основа на него му е
отпуснат кредит - овърдрафт от 29 150 евро със срок за ползването до
01.12.2012г. Към него има изготвен погасителен план.
Безспорно е, че на 26.03.2019г. „ПИБ“ АД е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, което е
уважено и е издадена заповед за изпълнение на 26.08.2019г. за исковите
суми. В полза на банката на 26.08.2019г. е издаден изпълнителен лист. Въз
основа на него банката е подала молба за присъединяване пред ЧСИ по
изпълнително дело.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражения срещу нея.
Заповедното производство, съдържащо се в гр.д. № 17443/19г. на СРС,
150 състав е приобщено към делото.
С покана от 01.11.2018г., предоставена за връчване на Д. Д. чрез ЧСИ,
той е поканен в петдневен срок да погаси изискуемите задължения и
кредитът е обявен за предсрочно изискуем при неплащане. Във връзка с
връчването й са представени разписка, констативен протокол от 04.02.2019г.
и уведомление.
Във връзка с претендираните с исковата молба такса за връчване на
поканата е представена сметка от 04.02.2019г. и фактура от същата дата.
Във връзка с оспорване на подписа на ответника, положен в
пълномощно на адв. Островски, въз основа на което е предявено възражение
по чл.414 от ГПК е допусната почеркова експертиза. Нейното заключение е,
че подписът за упълномощител е положен от Д. Д.. В съдебно заседание
вещото лице е допълнило заключението си.
От заключението на счетоводната експертиза, прието от
първоинстанционния съд, се установява, че усвоеният овърдрафт от
4
ответника е в размер от 59 724, 20 евро. Извършените погашения са в размер
на 35 636, 24 евро. С тази сума е погасена главница от 30 574, 20 евро и
лихви от 5 062, 04 лева. Останали дължими са 29 150 евро, които следва да се
издължат по погасителен план с краен срок на погасяване 01.12.2022г.
Дължимата договорна лихва е 10 760, 47 евро, наказателната лихва е 6 892,
17 евро. Вещото лице е дало погасителните вноски с настъпил падеж към
изготвяне на заключението и те са в общ размер от 64 024, 74лв.
Непогасената редовна главница към 06.03.2019г. е 14 067, 31 евро.
Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни,
основаващи се научните правила и опита на експертите.
При така събраните доказателства СГС е уважил изцяло иска за
главницата, за обезщетение за забава и частично този за договорна лихва.
Уважил е претенцията за претендирани такси. В отхвърлителната част
решението е влязло в сила.
Пред въззивния съд служебно е допусната счетоводна експертиза,
която е дала заключение за стойността на 12-месечния Euribor – 4, 718 %,
лихвения процент по кредита, който не е променян през целия период по
заключението- 8,9%. Вещото лице не е установила капитализирана лихва. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно и обосновано.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са искове с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.422 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.430, ал.2 от ТЗ, чл.422 във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявени при условията на първоначално обективно
съединяване.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е специален положителен установителен
иск. С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство
е оспорено от длъжника. Чрез него кредиторът иска да постигне
стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като
изпълнителен титул за събиране на вземането му. Правният интерес от
предявяването му винаги е налице, когато длъжникът е оспорил вземането
5
като е предявил възражение в срока по чл.414 от ГПК. Видно от заповедното
производство е, че длъжникът Д. е предявил възражение в
законоустановения срок. Поради което за „ПИБ“ АД е налице правен интерес
от предявяване на иска по чл.422 от ГПК. / Р № 89/02.06.2011г. по т.д. №
649/2010г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ то. на
ВКС, Р № 171/ 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., ІV г.о. на ВКС/.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му взема
предвид наведените в жалбата основания- чл.269 от ГПК, с изключение на
допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не се спори между страните, че са сключили договор за банков кредит
на 06.12.2007г. , който има своята легална дефиниция в чл.430 от ТЗ. Според
нея банката отпуска на заемателя парична сума, която той е длъжен да върне
след изтичане на срока. Банковият кредит се отпуска с определена цел, при
конкретно посочени условия и срок. За отпусната сума кредитополучателят
дължи лихва. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, която
е изискване за валидността му. Той се смята за сключен от момента на
постигане на съгласието. От това легално определение като характеристики
на договора за банков кредит могат да се посочат, че той е двустранен,
консенсуаен, възмезден и срочен. Процесният договор за кредит е
действителен като сключен в изискуемата от закона форма, като страните по
него са постигнали съгласие по съществените му елементи- размер на
кредита, начин на погасяване на вноските, срок на издължаването му.
Ищецът извежда своето субективно материално право от договор за
кредит, за който не е спорно, че е сключен с ответника. Той е активно
материално легитимиран да търси защита при накърняването му, което
предпоставя и неговата процесуална легитимация като надлежна страна в
процеса. В негова тежест е да установи валидно облигационно
правоотношение с ответника, произтичащо от договор за кредит,
предоставена парична сума и срокът й на връщане, както и липса на
погасяването й.
Пасивната материална легитимация на ответника Д. произтича от
същия договор, по който той е кредитополучател, т.е. носител на задължения
6
по материалното правоотношение и които кореспондират на насрещните
права на кредитора. С оглед твърденията в исковата молба и неоспорване на
фактите от ответника се обосновава пасивната му процесуална легитимация
и качеството му на надлежна страна. В тежест на длъжника е да установи и
докаже с всички относими и допустими доказателства, че е изпълнил
задължението си и е платил претендираното от кредитора, както и всички
свой възражения, които го освобождават от отговорност.
Договорът за овърдрафт се ползва по разплащателна сметка от
кредитополучателя като допустимо надвишение над салдото/остатъка/ по нея.
Овърдрафтът може да се определи като ползването на парични средства в
разрешен от банката лимит над собствените месечни постъпления. По тази
сметка става усвояването му и от нея той се погасява. И при него
потребителят предоставя гаранция. При този вид кредит следва има налични
постъпления по сметката всеки месец. Начисляването на лихви става само
върху използваната сума. Погасяването на овърдрафта става автоматично в
момента, когато в сметката има постъпване на парична сума.
Договорът за овърдрафт е и вид потребителски кредит, имащ своята
регламентация в Закона за потребителския кредит/ЗПК/, действащ към датата
на сключването му. В чл. 12 от ЗПК е предвидено, че договорът за
потребителски кредит, при който кредитът е предоставен под формата на
овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен при поискване или срок
до 3 месеца, се изготвя на разбираем език. Нормата посочва реквизитите на
този вид потребителски кредит – чл.12, ал.1 от ЗПК. В случая договорът за
кредит овърдрафт, сключен между страните, не попада в приложното поле на
чл.12 от ЗПК, защото не отговаря на изискването да бъде погасен при
поискване или в срок до 3 месеца. Затова по отношение на него намират
приложение правилата на общия закон, какъвто е ТЗ. Процесният договор
съдържа достатъчна определеност на отпуснатия кредит относно общия
размер на кредита, лихвения процент. С погасителния план, който също е
неразделна част от кредита е посочен общият размер на задължението и
начина на връщането му. Договорът за кредит- овърдрафт е специфичен с
оглед начина на усвояването му, респективно начина на връщането му. Той
се сключва за определен период като, ако в него задължението на
кредитополучателя не е погасено изцяло има нов срок, в който то следва да
7
бъде погасено. След крайния срок на договора за кредит- овърдрафт, той се
конвертира в обикновен договор за кредит, при който погасяването се
извършва при определен погасителен план.
От счетоводната експертиза се установява, че кредитът - овърдраф е
усвоен от кредитополучателя Д. в размер на 59 724, 20 евро. Поради това за
него е възникнало задължението да го върне според договореното. Тъй като
не е бил издължен до крайния срок на разрешаването 01.12.2012г., то
съгласно чл.16 от договора за кредит, погасяването му става по погасителен
план, който е неразделна част от договора до 01.12.2022г. Счетоводната
експертиза е установила, че длъжникът е извършил погашения в размер на
35 636, 24 евро, която включва главница и лихви. Неиздължената част от
кредита е в размер на 29 150 евро при предсрочна изискуемост. С настъпил
падеж за периода 01.09.2013г. до 06.03.2019г. без обявена предсрочна
изискуемост са вноски на стойност 64 024, 74 лв., включващи главница,
договорна лихва, наказателна лихва и разноски. Към 06.03.2019г.
непогасената редовна главница е 14 067, 31 евро или 27 513, 27 лв. Т.е.
банката е изпълнила своето задължение да извършва разплащания при
условията на овърдрафт по разплащателната сметка при максимално
допустим размер на дебитното салдо до 29 150евро. Затова в нейна ползва
възниква правото да поиска плащане от страна на длъжника. Установено е,
че той не е погасил задължението си ползвания овърдрафт и е останал
задължен на кредитора.
Основното възражение на жалбоподателя, което е направил в отговора
на исковата молба, и е поддържано в жабата му, е за това, че спрямо него не
е обявена предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно т.18 от ТР №
4/2013/18.06.2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на
едната страна при наличието на две предпоставки: обективен факт на
неплащането и упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост се отнася само до
вноските, които са с ненастъпил падеж. Такава не може да бъде обявена по
отношение на вече падежиралите вноски към момента на обявяването й. С
превръщане на кредита в предсрочно изискуем длъжникът се лишава от
преимуществото на срока. Няма изискване в закона или в практиката с какъв
8
документ и съдържание кредиторът да обяви на длъжника предсрочната
изискуемост. Необходимо е да има и ясно и недвусмислено негово
изявление в тази насока. Преценката, че е такова се прави от съда във всеки
конкретен случай. Няма пречка длъжникът да бъде уведомен за настъпването
й и с покана, както е в настоящият случай. В доказателствата, приложени в
заповедното производство и приобщени към настоящото дело, е видно, че
„Първа инвестиционна банка“ АД е изпратила до въззивника покана, която
е връчена на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, предвиждаща възможност
частният съдебен изпълнител да връчва книжа по гражданскоправни
отношения. Разпоредбата на чл.43 от ЗЧСИ предвижда, че частният съдебен
изпълнител може да възложи на определен служител от кантората му да
връчва призовки, съобщения и книжа при условията на чл.37 - 58 чл.58 от
ГПК. От приложените по делото разписка и констативен протокол се
установява, че длъжностното лице- връчител, натоварен с тази функция от
ЧСИ, е посетил адреса на длъжника в период по –голям от един месец по
различно време, но не е открил адресата. Поканата е изпратена на адреса,
посочен в чл.49 от договора за кредит като такъв за кореспонденция. Той е
правнорелевантният в отношенията между страните във връзка с договора,
както и е относим към въпроса за валидното обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита при предвидените в него случаи. Поканата на
кредитора е изпратена на този адрес за кореспонденция, посочен от
длъжника. Той не е бил открит през месечния срок от връчителя, като от
констативния протокол се установява, че след направена справка в НБД
„Население“ той е потвърден като административен адрес на длъжника.
Поради това следва да се приеме, че поканата е връчена при условията на
чл.47, ал.2 от ГПК чрез залепване на уведомление и тя е валидно връчена на
търсеното лице. От съдържанието й се установява, че кредиторът е
направил изрично волеизявление, че поради забава в плащанията на
задължението му обявява кредита за предсрочно изискуем. То е достигнало
до длъжника, поради което трябва да се приеме, че кредитът за
непадежиралите вноски към този момент са станали предсрочно изискуеми.
Предсрочна изискуемост настъпва както по отношение на главницата, така
също и за дължимите лихви и такси/ Р № 106/20.06.2017г. оп т.д. №
60152/16г., IV г.о. на ВКС/. Предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
9
подлежали на изпълнение към датата на настъпването й. Затова следва да се
приеме, че спрямо въззивника е настъпила предсрочна изискуемост на
непадажиралите вноски по кредита и другите акцесорни вземания, тъй като са
били налице предпоставките за това. Видно от извлечението от счетоводните
книги е, че той не е платил 75 месечни анюитетни вноски. Това не означава,
че ищецът претендира само тях. Той претендира остатъка, който следва да
се издължи до уговорения краен срок за погасяването на кредита.
Посочените просрочени вноски обосновават обективният факт на
неплащането, което от своя страна е предпоставка за възникване в негова
полза на субективното потестативно право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. На основание чл.154 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже
твърденията и възражението си, от които черпи за себе си благоприятни
правни последици. Така в тежест на ищеца- кредитор е да докаже, както че е
обявил предсрочната изискуемост на вземането си по договор за кредит,
датата на настъпването й, както и че са налице предпоставките за това.
Събраните доказателства установяват всички тези факти, поради което съдът
следва да приеме, че са се осъществили обективните факти за настъпването
на предсрочната изискуемост по отношение на жалбоподателите.
Двуседмичният срок по чл.47, ал.2 от ГПК е изтекъл на 30.01.2019г. Съдът
приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на 05.02.2019г., след като е
изтекъл петдневният срок за изпълнение, даден в поканата на кредитора.
Волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника. По- късното
осчетоводяване на предсрочната изискуемост не променя датата на
настъпването й.
В отговора на исковата молба и поддържано в жалбата, е направено
възражение за неравноправния характер на клаузата за предсрочна
изискуемост. Съгласно Р № 82/07.07.2022г., постановено по т.д. № 871/21г.,
ВКС, I т.о националният съд следва да направи и служебно, ако не е бил
сезиран от страната, преценка за неравноправност на клаузата за предсрочна
изискуемост през ограничен период като съобрази критериите, посочени в
решение 26.01.2017г. по дело С-421/14 на СЕС. Те са установени и в
Решение от 14.03.2013г. по д. № С-415/11г. на СЕС. Според тях Директива
93/13/ЕИО намира приложение по отношение на тази клауза от договор за
кредит. Съдът е длъжен да провери дали възможността на продавача или
доставчика да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, зависи от
10
неизпълнение от страна на потребителя/длъжника на основно в съответното
договорно правоотношение задължение, дали тази възможност е предвидена
в случаите, в които неизпълнението е достатъчно тежко с оглед срока на
кредита и размера на задължението по него, дали клаузата дерогира
приложимите в тази област правни норми и дали националното право
предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за
когото се прилага такава клауза, да преустанови действието на договора на
посочената изискуемост на кредита. Директива 93/13/ЕИО следва да се
тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване от съдебната практика на
разпоредба от националното право, уреждаща клаузите за предсрочна
изискуемост на задължение по договор за кредит, която забранява на
националния съд, установил неравноправния й характер, да я обяви за
недействителна и да откаже да я приложи, когато на практика продавачът или
доставчикът не я е приложил, но е спазил условията, предвидени в
разпоредбата от националното право. Съдът следва да прецени дали клаузата
от договора, уреждаща предсрочната изискуемост, отразява разпоредбата на
закона и до колко тя ограничава основанията за прилагането й до
предвиденото в нея. Ако тя не отразява точно законовия текст тя попада в
приложното поле на директива 93/13/ЕИО и съдът е длъжен да прецени
твърдения за неравноправен характер. При констатиран неравноправност
националният съд съгласно чл.6, пар.1 от Директива 93/13 следва само да не
прилага такава договорна клауза, така че тя да няма задължителна сила за
потребителя, но без да се изменя съдържанието й. Договорът трябва да
продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от
премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на
вътрешното право съществува правна възможност така да се запази
договорът./ дело С-421/14г./. Във всеки конкретен случай съдът следва да
направи преценка за неравноправен характер на клаузите по договора,
включително и на тази за предсрочна изискуемост, с оглед на обстоятелствата
по делото. На такава преценка в настоящото производство подлежи
клаузата на чл.31.2, б. „а“ от договора за банков кредит от 2007г., на която се
е позовал кредиторът, за да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Според нея неговото потестативно право да поиска плащане въпреки срока
възниква при неизвършване на което и да е плащане от кредитополучателят
повече от пет работни дни след датата, на която то е станало изискуемо.
11
Първият критерии на преценка за неравноправност на клаузата за предсрочна
изискуемост според практиката на СЕС е дали неизпълнението на длъжника
е на основно задължение по договора. Това означава дали неизпълнението е
свързано с предмета на договора, а той включва основната престация. Тя
включва главница и договорна лихва. Видно от приетото заключение на
счетоводната експертиза е, че кредитополучателят не е изпълнил свое
основно задължение по договора, а именно не е платил главница и договорна
лихва. Преценката за тежестта на неизпълнението е обвързана от срока на
договора за кредит и размера на задължението по него. По процесния
договор следва да се отчете неговият характер, а именно, че той е такъв за
овърдраф. Според чл.18 от договора кредиторът събира служебно на падежа
ползваната сума като овръдрафт от кредитополучателя. При наличие на
непогасени задължения на датата на закриването му, те се плащат в срок до
01.12.2022г. Тежестта на неизпълнението е свързано с това каква част от
задължението е платено и каква част от него остава дължима. Ако последната
е незначителна в сравнение с погасеното, не може да се приеме, че
неизпълнението е значително, респективно тежко. Усвоената сума от
договора е 59 724, 20 евро, а погасената част 35 636,24 евро. Тази сума
включва погасена главница от 30 574, 20 евро и 5 062, 04евро лихви.
Неиздължената част от задължението, включваща главница и лихви е 46 802,
64евро, което значително надвишава платеното от кредитополучателя.
Поради това неизпълнението следва да се приеме като тежко с оглед срока на
кредита, който в хода на настоящото производство е изтекъл, и размера на
задължението, който е значителен. Друг критерии, по който следва да се
направи преценка за неравноправност на клаузата за предсрочна
изискуемост е свързана с това дали тя дерогира приложимите в тази област
правни норми. Националното право регламентира предсрочната изискуемост
при банкови кредити в чл.60, ал.2 от ЗКИ и в чл.432 от ТЗ. Двете разпоредби
предвиждат различни основания- факти от действителността, при
настъпването, на които кредиторът може да упражни потестативното си
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Според чл.60, ал.2 от ЗКИ
обявяването на предсрочна изискуемост може да има при неплащане на
кредита или отделни вноски от него на договорената дата за плащане, както и
в случаите, когато не се плати в срок една или повече вноски по кредита.
Нормата не въвежда изискване за броя на вноските, които не са погасени на
12
падежа, поради което може да се тълкува, че при неплащането на която и да
било анюитентна вноска, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост.
Разпоредбата на т.31, т.2 от процесния договор не дерогира правната норма
от националното законодателство. В нея не се съдържат условия и
формулировки извън предвидените в закона случаи, поради което тази клауза
от договора за кредит не попада в приложното поле на Директива 93/13 /ЕИО,
съгласно чл.1, пар.2. Нормата на чл.60, ал.2 от ЗКИ е императивна, поради
което има задължителен характер за договорните отношения, свързани с
предоставяне на банкови кредити. Клаузата на т.31,т.2, б. „а“ от договора за
кредит от 2007г. не я дерогира и не предвижда повече условия, от
установените в горната разпоредба. Тя не е неравноправна и поради това
нищожна.
Поради установеното неизпълнение на задълженията от страна на
длъжника и поради недоказване от негова страна, че е платил точно по размер
и на падежа своето задължение, произтичащо от договора за кредит, то
следва да се приеме, че искът за главницата е основателен за сумата от 29
150 евро.
По иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.430, ал.2 от ТЗ за договорна лихва.
Предоставянето на кредит на паричен ресурс е свързано с определена
цена, която следва да се заплати от кредитополучателя на кредитора. Това е
лихвата, която те уговарят. Тя представлява цената, която се дължи за
ползването на заемната сума. Възнаградителната/договорна лихва е част от
погасителната вноска и заедно с главницата представляват основният
предмет на договора. Тя е част от основната престация, която се дължи от
кредитополучателя. В чл.7 от договора за кредит от 2007г. е уговорена
договорната лихва за периода на действие на овърдрафта, както и след
прекратяването му, ако има останали задължения. За срока на овърдрафта тя
се формира от годишния Euribor, увеличен с надбавка от 4, 1770, а след
преустановяването на действието му е определен с погасителен план,
неразделна част от договора. Точният размер на лихвата се определя от
банката за всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане,
посочен в погасителния план. Специфичността на договора за кредит за
овърдрафт изисква изчисляване на договорната лихва за всяка месечна
13
вноска, включително и след закриване на овърдрафта. Лихвата, която е била
начисляване през целия период от овърдрафта и до обявяване на
предсрочната му изискуемост е 8,9 %, както е посочила счетоводната
експертиза. Тя е била константна величина. Разпоредбата на чл.7 от
договора за кредит не е неравноправна. Претенцията е основателна за
периода 01.09.2013г. до 05.02.2019г., когато е настъпила предсрочната
изискуемост, тъй като след това длъжникът не дължи договорна лихва. Искът
е основателен за сумата от 10 599, 67 евро. За периода от 05.02.2019г. до
06.03.2019г. искът следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.92 от ЗЗД.
Съгласно чл.9 от договора за кредит при неиздължаване в срок на
дължими плащания поради недостиг на авоар по разплащателната сметка те
се отнасят в просрочие и се олихвяват с годишната лихва в договорения
размер на лихвения процент по чл.7, увеличен с наказателна надбавка от 20
пункта. Тази клауза има характер на неустойка при забавено изпълнение от
страна на кредитополучателя. Поради специфичността на договора за кредит
– овърдрафт начисляването на договорната и наказателна лихва е за всяка
усвоена сума, а след закриване на овърдрафта е за всяка месечна
погасителна вноска в размер минимум от 500 евро. Според заключението на
счетоводната експертиза наказателната лихва е в размер на 6 892, 17 евро за
периода 01.01.2013г. до 25.03.2019г. Искът следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.430, ал.1 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на такси и разноски.
Ищецът претендира от ответника да му заплати направените от него
разходи за връчване на нотариална покана от 120 лв. и 352, 80лв. за
подновяване на ипотека. Видно от договора за кредит е, че страните са
договорили в чл.25 , че всички разходи за оценката, учредяването,
подновяването и заличаването на договорната ипотека, са за сметка на
длъжника. Но няма клауза, която да вменява в задължение на
кредитополучателя да заплати разноските на кредитора за връчване на
нотариална покана. От доказателствата по делото не се установява връчената
му покана да е нотариална, но дори и да беше такава, то този разход е
направен изключително в интерес на ищеца, за да упражни своето
14
потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради което
при липса на задължение за заплащането му от страна на длъжника той
следва да остане за негова сметка. Поради това искът следва да се отхвърли
за сумата от 120 лв.
Въззивният съд счита за неравноправна клаузата на чл.9 от договора за
кредит, предвиждаща анатоцизъм. Разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗЗД
предвижда олихвяването на изтекли лихви да става съобразно наредби на
Българската народна банка/БНБ/. Съгласно чл.16 от Наредба№9/19.12.
2002г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
формиране на провизии за загуби от обезценка, действаща както към момента
на сключване на договора, се забранява начисляването на лихва върху
лихва, освен когато в първоначалния договор е предвидена възможност за
капитализиране на лихва. Такава е предвидена в договора за банков кредит
от 06.12.2007г. Възможност за начисляване на лихва върху лихва е допустимо
само между търговци, ако е уговорена- чл.294, ал.2 от ТЗ. Клауза от договор,
която предвижда включване на договорната лихва към редовната главница и
върху нея да се начислява лихва е нищожна като противоречаща на закона-
чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.10, ал.3 от ЗЗД./ Р № 66/29.07.2019г. по т.д. №
1504/18г., ВКС, II т.о., Р № 30/20.05.20г. по т.д. № 739/19г., ВКС, I т.о, Р №
132/13.02.21г. по т.д. № 2195/19г., ВКС, I т.о/. Затова клаузата на чл.9 от
договора за кредит е нищожна като противоречаща на закона. Въззивният
съд се произнася по отношение на нея като съобрази, че чл.10, ал.3 и чл.26,
ал.1 от ЗЗД по своя характер са императивни материалноправни норми,
установени в обществен интерес и в негова защита. Според т.1 на ТР №
1/2013/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е ограничен от
заявените в жалбата оплаквания при проверката за правилност на
първоинстанционното решение, но не и при допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма. Основна функция на съда е да
осигури прилагането на закона и тази му дейност не може да бъде обусловена
от волята на страните, когато трябва да се осигури приложението на
императивния материален закон. В този случай служебното трябва да има
превес над диспозитивното и състезателното начало. В случай, че
първоинстанционният съд не е изпълнил тези свои задължения, то това
процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната
инстанция, независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната
15
жалба. От заключението на счетоводната експертиза, приета от въззивния
съд, се установява, че няма капитализирана лихва към главницата за
разглеждания период, то нейният размер не следва да се намалява. Поради
което съдът следва да прогласи с решението си клаузата на чл.9 от договора
за кредит за нищожна.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
частта, в която са уважени исковете за главница, договорна и наказателна
лихва. Следва да се отмени в частта, в която е уважен искът за такси и
разноски за сумата от 120 лв. и се отхвърли като неоснователен. В останалата
част решението е влязло в сила.
По разноските пред САС.
Съгласно чл.78 от ГПК всяка страна има право на разноски съобразно
уважената и отхвърлена част от исковете.
При този изход на спора пред въззивния съд разноски на жалбоподателя
не се дължат.
На ответника по жалбата „ПИБ“ АД се дължат разноски в размер на
3600лв./ 300 лв. депозит за вещо лице, 3000лв. възнаграждение за
процесуален представител на ответника по чл.47, ал.6 от ГПК и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263827/10.06.2021г. на СГС, ГО, 30 състав,
постановено по гр.д. № 2707/20г. в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл.430, ал.1 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на такса от 120 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪВРЛЯ иска, предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.
София срещу Д. В. Д., гр. *** с правно основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.430, ал.1 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД в частта, която е уважен за сумата
от 120 лв., представляваща нотариална такса като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ Първа
инвестиционна банка“ АД, гр. София и Д. В. Д., гр. ***, че клаузата чл.9 от
16
договор за кредит от 06.12.2007г. е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1
във вр. с чл.10, ал.3 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявените искове са
уважени.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН ********** гр. ***, ж.к. „ ***“ № ***, вх. ***,
ет. ***, ап. *** и със съдебен адрес: гр. *** ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***,
ап. *** чрез адв. В. В. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата от 3600 лв./ три
хиляди и шестстотин лева / разноски по делото пред САС.
В останалата част решението на СГС е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17