№ 192
гр. Варна, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500324 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. С., чрез процесуален
представител адв. Д., против решение № 267/14.03.2025 г., постановено по
гр.д. № 1883/2023 г. на ОС – Варна и с което по предявен от Г. К. Д. иск е
прогласена нищожността на сключен с нот. акт № 64, том І, рег. № 14917 от
13.05.2022 г. между К. И. Г. и М. Г. С. договор за покупко-продажба на
недвижими имоти – апартамент с идентификатор 10135.1506.855.3.21, гараж с
идентификатор 10135.1506.855.3.33 и 17.21 ид.ч. от дворното място, в което са
построени, съставляващо ПИ 10135.1506.855, с административен адрес гр.
Варна, ул. “* * *“ № *, всички обекти подробно описани в решението, тъй като
е привиден и прикрива дарение, на основание чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД.
Изложените в жалбата оплаквания са за недопустимост и неправилност
на обжалваното решение. Твърди се, че поради липсата на доклад, отговарящ
на изискванията на чл. 146 ГПК не е ясно дали съдът е приел за съвместно
разглеждане иск за прогласяване нищожност на процесния договор и поради
липса на основание, съгласно уточнено в първото по делото съдебно заседание
искане за това от ищцата, поради което и при наличието на такава искова
претенция същата е следвало да бъде разгледана преди иска по чл. 26, ал. 2,
предл. пето ЗЗД. Сочи се още, че изводите по разгледания иск са направени
въз основа на непредявени фактически основания, необсъждане на доводите и
възраженията на страните, същите са необосновани, в противоречие на
1
установеното от доказателствата и при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила /неправилно отказани гласни доказателства/ и
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Изложени са
подробни аргументи, обосноваващи тези оплаквания. Наведено е и оплакване
за непроизнасяне с нарочен диспозитив по см. на чл. 17 ЗЗД, по което към
настоящия момент е постановено влязло в сила определение по чл. 250 ГПК.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за обезсилване, а при
извод за допустимост - за отмяна на съдебния акт и постановяване на
решение, с което предявените против въззивницата искове да бъдат
отхвърлени.
С подадения в срока по чл. 265 ГПК писмен отговор въззиваемата Г. К.
Д., чрез процесуалния си представител, е оспорила въззивната жалба като
неоснователна. С доводи по същество на правния спор и анализ на
доказателствения материал се излагат подробни аргументи срещу заявените
от въззивницата оплаквания, респ. за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение.
В о.с.з., чрез процесуални представители, въззивната жалба и съответно
отговорът се поддържат.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Исковото производство е образувано по предявени от въззиваемата Г. К.
Д. против М. Г. С. евентуално съединени искове за прогласяване нищожността
на договор за покупко-продажба, сключен между К. И. Г. и М. Г. С., като
привиден и прикриващ договор за дарение, на основание чл. 26, ал. 2, предл.
пето ЗЗД вр. чл. 17 ЗЗД, евентуално поради противоречието му с добрите
нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
В исковата си молба въззиваемата е изложила твърдения, че е дъщеря и
единствен наследник по закон на К. И. Г., поч. на *г. Въз основа на
реализирано право на строеж в съсобствен имот, същият е бил собственик на
апартамент и гараж, подробно индивидуализирани, находящи се в гр. Варна,
ул. „* * *“ № *, ет. *. С нот. акт № 64, том І, рег. № 91 от 13.05.2022г. на
нотариус с рег. № 434 наследодателят й е прехвърлил на ответницата М. Г. С.,
чрез пълномощника й М. Ал. Я., притежаваните от него апартамент и гараж,
ведно със 17, 21 кв.м. ид.ч. от дворното място, срещу обща цена от 45 000
лева, която според посоченото в договора е следвало да бъде преведена от
банкова сметка на пълномощника М. Я. по банкова сметка на подавача К. Г..
Твърди, че така посочената цена е силно занижена спрямо действителната
пазарна цена на процесните имоти, дори и при отчитане на запазеното право
на ползване, поради което е налице значителна нееквивалентност на
насрещните престации. В същото време наследодателят й е бил добре
финансово обезпечен и е нямал нужда да се разпорежда с единственото си
жилище. С оглед на това се твърди, че така сключения договор противоречи на
добрите нрави, обуславящо неговата нищожност. Едновременно с това са
наведени и твърдения, че в действителност липсва договаряна и реално
2
заплатена цена, действителната воля на страните е била извършването на
дарствено разпореждане, с което да се облагодетелства майката на
приобретателката – пълномощника М. Я.. С уточнителна молба от
10.10.2023г. се навеждат и твърдения, че от 2021г. К. Г. е заживял с М. Я. на
съпружески начала, същият е злоупотребявал с алкохол, в недобро здраве и е
бил зависим от нея.
Въз основа на горните твърдения формулираният петитум е за
прогласяване нищожността на сключения от наследодателя й договор като
симулативен и прикриващ договор за дарение, евентуално като противоречащ
на добрите нрави /съотношението е изрично посочено в молбата от
10.10.2023г./.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са
оспорени като неоснователни. Твърди се, че договорът е действителен, а
договорената цена съответства на постигнатото между тях съгласие за
покупко-продажба, че същата е заплатена и не е налице твърдяното
противоречие с добрите нрави. Сочи, че този размер на цената е обусловен от
близките отношения, които са съществували между К. Г. и майка й, както и
със самата нея. В тази връзка се твърди, че Г. и М. Я. са заживели на
съпружески начала още от 1991г., което съжителство е продължило до смъртта
му, между тях е имало хармония и разбирателство, двамата взаимно са се
подкрепяли, включително и финансово. През 1991г. М. Я. му дала сумата от
4 500 лева за закупуване на дворно място и къща, където впоследствие била
построена сградата, в която са прехвърлените с процесния договор имоти. Я.
съветвала Г. при водените преговори вр. новото строителство, участвала със
средства и личен труд в довършителните работи и обзавеждането на
апартамента, като след построяването му заживели в него. Твърди, че К. Г. бил
изключително привързан и към децата и внуците на М. Я., т.е. и ответницата.
Последната работила в чужбина и регулярно подпомагала финансово майка си
и съжителстващия с нея К. Г.. От него знаела, че не поддържа контакт с
дъщеря си – въззиваемата Г. Д., отношенията им били обтегнати, в т.ч. и по
финансови въпроси. Относно процесния договор се твърди, че желанието на
К. Г. е било да продаде имота на майка й или на нея, при което майка й
предпочела купувачът да бъде именно тя. Относно заплащането на цената не
оспорва, че това е станало чрез извършен от майка й превод на сумата от
45 000 лева, като сочи, че към датата на сделката не разполагала с тази сума.
Впоследствие, в периода 02.02.2023г. – 03.08.2023г., чрез няколко банкови
превода и плащания в брой, възстановила на майка си заплатената цена.
Оспорва твърденията, че майка й разполагала с пълномощно, въз основа на
което е изтеглила обратно платените на К. Г. 45 000 лева.
Дадената с обжалваното решение правна квалификация на предявените
искове изцяло съответства на фактическите основания за претендираната
нищожност, а съотношението, в което са разгледани е съответно на тежестта
на твърдения порок. Иск за нищожност поради липса на основание не е
предявен и в решението не е прието от първоинстанционния съд, че е сезиран
3
с такъв, независимо от посочения в мотивите само като теоретичен довод, че в
хипотеза на възползване от положението на прехвърлителя при знание на
приобретателя, че няма да престира своята престация, договорът ще е
нищожен. Поради това и наведените във въззивната жалба оплаквания за
неяснота за това какви искове е приел съда, че са предявени и че при предявен
иск по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, то той би бил главен, поради което
произнасянето по иска за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД е
недопустимо, са неоснователни.
По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания, доказателствения материал и приложимия закон,
настоящият състав на АпС – Варна приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Към настоящия момент не е спорно, а това е установено и от
ангажираните по делото писмени доказателства, че въззиваемата Г. Д. е
единствен наследник /дъщеря/ на К. И. Г., роден *г. и починал на *г. С нот. акт
за договор за покупко-продажба на недвижим имот 64, том І, рег. № 591, дело
№ 56/2022 г. същият се е разпоредил в полза на въззивницата М. Г. С.,
действаща чрез пълномощника си М. Ал. Я. /нейна майка/, с притежавани от
него въз основа на реализирано право на строеж върху съсобствен имот,
учредено му през 2003г., недвижими имоти – апартамент № 8 със застроена
площ от 57.50 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.1506.855.3.21 по КККР, ведно с прилежащата му изба № 6 и ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж, гараж № 3 с площ от 10.60
кв.м., с идентификатор № 10135.1506.855.3.33, които обекти са разположени в
жилищна сграда в гр.Варна, ул. „*. * *“ № *, построена в ПИ 10135.1506.855,
както и 17.21 ид.ч. от този поземлен имот, като прехвърлителят си е запазил
правото на ползване върху тях.
Съгласно обективираните в нот. акт № 64/2022 г. волеизявления,
уговорената между страните продажна цена е обща за трите имота и е в размер
на 45 000 лева, платима чрез банков превод от сметка на пълномощника по
сметка на продавача след изповядване на сделката и преди вписването й. Във
връзка с последното не е спорно, че на датата на сключване на сделката
/13.05.2022г./ пълномощникът М. Я. е превела от сметката си в Банка ДСК с №
* по сметка на прехвърлителя К. Г. в същата банка с № * визираната в
договора продажна цена.
Липсва спор и относно обстоятелството, че както К. Г., така и М. Я. са
разполагали с финансови средства от продажби на свое имущество,
извършени през 2011г., 2014г. и 2020г. /за Я./ и през 2021г. от Г..
Спорните въпроси са за това какви са били действителните уговорки
между страните по процесния договор, в това число налице ли е реално
плащане на уговорената продажна цена от приобретателката по него, а при
установено действително съглашение за покупко-продажба, дали тази цена
сочи на значителна нееквивалентност на насрещните престации, водеща до
4
нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави.
Съгласно твърденията на въззивницата желанието на К. Г. е било да се
разпореди с процесните имоти в полза на нейната майка М. Я. или на нея, но
по решение на майка й са прехвърлени на нея, а продажната цена е
действителната насрещна престация и същата е била уговорена и съобразена с
продължителните близки отношения, които съществували между К. Г. и майка
й, както и с нея, в т.ч. и с финансовата помощ, която е оказвала през годините
на него и майка й. Поради липса на финансови средства към датата на
сделката плащането е направено от майка й, но след това й е върнала
заплатените 45 000 лева.
Ангажираните от двете страни гласни доказателства сочат
противоречиви твърдения за отношенията между М. Я. и К. Г., в т.ч. каква е
тяхната продължителност и от кога са заживеели на семейни начала, какви са
били отношенията му с нейното семейство /въззивницата/, респ. отношенията
му с неговата дъщеря /въззиваемата/, както и относно обстоятелствата и
намерението на страните по сключването на процесния договор.
И тримата свидетели, водени от въззиваемата Г. Д., сочат, че К. Г. е
заживял с Я. от 2020 г., като св. Г. Д. и св. Пл. Д. /първи братовчеди на
въззиваемата/ не са я виждали и не я познават, знаят за съвместното
съжителство от самия Г. и от баща им, въпреки, че тези свидетели са
посещавали дома му и след 2020г., а св. Д. Д. /съпруг на въззиваемата/ сочи, че
се е запознал с нея едва на погребението на К. Г.. Във връзка с претърпения от
Г. инцидент /изгаряне/ през 2013г. сочат, че по време на престоя му в
болницата грижите за него са полагани от св. Д., св. Д. и наета жена, а след
изписването му от св. Д. и съпругата му, както и от сестра му. В показанията
си коментираните свидетели сочат още, че в периода 1991г. – 2000г. К. Г. е
живял сам в закупената от него къща на ул. „*. * *“; след събарянето й и
започването на новото строителство е отишъл да живее в имота на дъщеря му
на ул. „Ц.“ и това е продължило до 2011г., когато се е преместил в
новопостроения апартамент на ул. „*. * *“; строителството на последния е
било завършено през 2004г. и първоначално в него е щяло да живее
семейството на дъщеря му, поради което и съпругът й /св. Д./ правил
довършителни работи и по обзавеждането, но заминали за Германия, а Г. се
преместил в него след инцидент със съсед на адреса на ул. „Ц.“. Св. Д. сочи, че
той и съпругата му не са знаели за намерението на тъста му да се разпорежда с
процесните имоти, а другите двама свидетели сочат, че през 2021г. К. Г. е
заявил, че възнамерява да остави/дари апартамента на жената, с която живее
/св. Д. е узнала това от баща си, а св. Д., че лично е присъствал на разговора, в
който е казал това/.
Ангажираните от ответната страна свидетели – св. М. Я. /майка на
въззивницата и пълномощник по процесната сделка/, св. П. Н. и св. П. Др.,
сочат, че познанството и съвместното съжителство на първата свидетелка и К.
Г. датира отпреди 2020г. Според св. Я., същата е имала близки отношения с Г.
5
и към 1991г., когато той е закупил имота на ул. „*. * *“; тъй като поради
течове къщата там ставала за живеене само през лятото, от 1995-95г. заживели
в неин апартамент в кв. „К. г.“, ходили и в къщата, но оставали да спят там
рядко; след построяването на апартамента през 2010г., в чието обзавеждане
участвала и тя, отишли да живеят в него, но не харесвала някои от нещата,
правени от зетя на К. Г.; в този период продала апартамента си в К. г. и купила
друг в кв. “Мл.“, където също живели за кратко докато се уреди всичко на „*. *
*“; отсядали и в апартамента на дъщерята на К. на ул.“Ц.“, която го помолила
да се премести там, за да го пази. Сочи, че през цялото им съжителство Г. не
искал тя да се среща с дъщеря му и съпруга й, но той контактувал с тях, в
същото време познавал и имал близки отношения с нейните деца и внуци.
Относно инцидента с изгарянето през 2013г. излага, че грижите са полагани от
нея и сестрата на К. Г., а в болницата и от санитарка, на която тя плащала,
племенниците му само идвали на свиждане. Що се отнася до процесната
сделка свидетелката сочи, че първоначално Г. искал да прехвърли апартамента
на внучката й /Д./, но тя /свидетелката/ не се съгласила и му казала, че е по-
добре да се прехвърли на дъщеря й /майката на внучката/; след като ходили да
се консултират с нотариус Г. казал, че ще го продаде за 20 000 лева, но тя
държала да „направят нещата така, както трябва“ и затова после изповядали
сделката при друг нотариус за сумата от 45 000 лева; отрича да са обсъждали
да правят дарение, като според свидетелката Г. казал, че тъй като дъщеря й М.
е чужда ще е покупко-продажба, ако иска на нея или на М.; последната била в
течение и й дала пълномощно, като предложила да изчакат и да им преведе
парите, но К. не изчакал, междувременно продал свои ниви и превел на
свидетелката сумата за сключване на сделката; впоследствие М. й върнала
парите.
Според св. П. Н. М. Я. и К. Г. са живели заедно като семейство повече от
20 години, първо в „К. г.“, малко в „Мл.“ и после в апартамента на центъра,
където често им ходила на гости; К. не бил в добри отношения с дъщеря си,
казвал, че ще даде апартамента на децата на М., защото ги обичал и „те го
поглеждали“; няма конкретни впечатления от уговорките по процесната
сделка, не знае дали М. е плащала за апартамента.
Св. П. Др. също потвърждава, че след построяването на апартамента на
ул. “*. * *“ К. Г. и М. Я. са живели заедно в него, грижели се един за друг;
контактувал с тях като съседи; не познава дъщеря му и нейния съпруг, нито
дъщерята на М., но К. му е споделял, че не се разбира с дъщеря си и че
уважавал децата на М. заради нея; виждал е там единствено съпруга на
сестрата на Г.; няма впечатления относно процесната сделка.
Разпитаната пред настоящата инстанция св. Д. М. /дъщеря на
въззивницата/ също свидетелства за датиращо отпреди 2020г. съжителство
между баба й М. Я. и К. Г. – първо в „К. г.“, малко в „Мл.“ и после в
апартамента на ул. „*. * *“; няма спомен да са живели на ул. „Ц.“; сочи, че
майка й, често изпращала от чужбина пари на баба й, защото доходите им /на
К. и М./ не били високи, като сумите били превеждани чрез Уестърн Юниън,
6
вземани от свидетелката и предавани на баба й или К.. Свидетелката знае за
процесната сделка от майка си и баба си - сочи, че К. искал да го продаде на
баба й или майка й, но баба й решила, че е по-добре да е на дъщеря й;
първоначално К. посочил малка цена, но майка й настояла да е някаква реална
цена; след продажбата майка й е пращала пари за апартамента, които
свидетелката е носила на баба си /три пъти по 10 000 евро/, както и че преди
това майка й също е била дала лично пари.
От приетите като доказателства извлечения от движението на
посочените по-горе две банкови сметки с № * и № * се установяват следните
релевантни за спора факти:
Постъпленията по банковата сметка с титуляр М. Я. /сметка № */ са
преимуществено от ежемесечни преводи на пенсията й, направени от титуляра
вноски на каса, два превода от наследодателя на въззиваемата К. Г. и
извършен на 20.08.2020г., значително преди процесната сделка, превод от
дъщеря й М. С..
На 11.01.2021г. от сметка на К. Г. е постъпила сумата от 7 338 лева за
погасяване на кредит, която била е усвоена за това /извършено на същата дата
разпореждане от М. Я./. На 25.11.2021г. К. Г. е прехвърлил по сметката на Я. и
сумата от 56 800 лева с вписано единствено като основание – прехвърляне на
средства. След този превод до датата на процесната сделка /13.05.2022г./ по
сметката са постъпвали единствено суми от изплащаната пенсия, както и
сумата от 784 лв., внесена на каса от М. Я. и преведена същия ден в полза на
въззивницата М. С.. Видно от представеното с отговора на исковата молба
извлечение, към 13.05.2022г. и преди превода на сумата от 45 000 лева,
салдото по сметката е било в размер на 56 743.05 лева. Съпоставката с
извлечението на л. 248 от делото сочи на извод, че същото е формирано
единствено от извършения на 25.11.2021г. превод на сумата от 56 800 лева и
изплатена пенсия за м. декември 2021г. в размер на 505.81 лева. В периода
13.05.2022 г. - 02.02.2023 г. сметката е кредитирана единствено с
постъпленията от пенсия. На 02.02.2023г. Я. е внесла на каса 1 753.20 лева,
равностойност на 900 евро и 4 050 лева, след което на същата дата е извършен
валутен превод към М. С. в размер на 3 260 евро /6 389.60 лева/. На
15.03.2023г. М. Я. е внесла на каса 910 лева, с които е извършено погашение
на задължение към Енерго Про. На 15.05.2023г. същата е внесла сумата от
10 000 лева и веднага след това е извършен валутен превод към въззивницата
за сумата от 5 000 евро /9 800 лева/. На 03.08.2023г. на каса са внесени от
титуляра сумите от 6 000 лева и 4 500 лева и в същия ден са извършени два
превода – в полза на М. С. – 3 000 евро /5 880 лева/ и към Енерго Про – 4 487
лева. След 03.08.2023г. не се установяват постъпления по сметката извън тези
за пенсия.
Посочените преводи от и към сметката на наследодателя К. Г. с № *
/сумите от 7 338 лева, 56 800 лева и 45 000 лева/, са видни и от извлечението
на същата. Видно от справката за движението й е, че постъпленията по нея са
7
формирани от преведени от М. Я. на 02.12.2020 г. 20 000 лева и от получените
продажни цени по сключени от К. Г. договори за покупко-продажба на
земеделски земи, отчуждени през 2021г. /постъпилите суми на 14.04.2021г. –
34 800 лева, на 16.004.2021г. – 15 000 лева и 10 000 лева на 31.12.2021г./ и на
имотите по процесната сделка – 45 000 лева. Излъчените от тази сметка
преводи и нареждания включват направените такива към сметката на М. Я. /7
338 лева и 56 800 лева/, превод към М. С. с основание „имот под наем“ на
сумата от 6 860 лева на дата 31.01.2022г., както и тегления на суми от
титуляра, като след превода на посочената като продажна цена сума от 45 000
лева са направени две тегления - на 24.06.2022г. на сумата от 20 000 лева и на
29.06.2022г. – 24 999.85 лева, с което сметката е била закрита.
Останалите приети справки за движението на други банкови сметки на
К. Г. и М. Я. не установяват релевантни към плащането на посочената в
договора цена обстоятелства.
Въз основа на съвкупния анализ на посочените гласни и писмени
доказателства съдът приема, че наследодателят на въззиваемата и майката на
въззивницата са имали трайни отношения и са живеели съвместно значително
преди датата на процесната сделка – първоначално в жилище на М. Я., а след
2010 – 2011г. в новопостроения апартамент на ул. „*. * *“, К. Г. се е познавал с
децата на М. Я., но същата не е контактувала с неговата дъщеря. Съдът дава
вяра на показанията на ангажираните от въззивницата свидетели – св. П. Др.
и св. П. Н., тъй като тези свидетели имат непосредствени впечатления за
отношенията между Г. и Я., не са заинтересовани от изхода от спора, както и
на кореспондиращите им за този факт показания на св. М. Я. и св. Д. М..
Сочената от св. Др. като начална година на обитаване на апартамента на ул. „*.
* *“ 2006г. не разколебава достоверността на показанията му. Безспорно е, че
към този момент апартаментът е бил построен и в него са се изпълнявали
довършителни работи, което предполага присъствието там както на Г., така и
на Я.. Наред с това, показанията на другата група свидетели - св. Д. Д., св. Г.
Д. и св. Пл. Д., в частта в която сочат, че К. Г. се е нанесъл трайно да живее в
този апартамент през 2011 г., подкрепя соченото от свидетелката М. Я.
относно периода, в който Г. е заживял там.
Съдът не кредитира показанията на св. Д., св. Д. и св. Д. в частта им
относно сочения от тях начален период на съвместното съжителство между К.
Г. и М. Я.. Отчитайки заинтересоваността на тези свидетели от изхода от
спора, предвид родствените им връзки с въззиваемата, съдът намира, че
показанията им за това обстоятелство не възпроизвеждат факти, основани на
техни непосредствени възприятия и не се подкрепят от останалия
доказателствен материал. Нещо повече – в показанията си св. Д. потвърждава
изложеното от св. М. Я., че закупената през 1991г. къща на ул. „*. * *“ е била
порутена, не ставала много за живеене, имало вода и мухъл, поради което и
следва да бъде дадена вяра на посоченото от нея, че тази къща не е била
обитавана постоянно от К. Г. и към който период същите са живеели в „К. г.“, а
от време на време са ходили и в имота на ул. „*. * *“. Дори и след започването
8
на строителството К. Г. да е разполагал с ключове и да е преспивал в
апартамента на дъщеря му на ул. „Ц.“, то твърдяното от тези свидетели, че в
периода 2000 г. – 2011 г. Г. е живял само на този адрес, е опровергавано от
установеното от другата група свидетели, а и не изключва поддържането на
близки отношения с М. Я. в този период, както и преди това.
Относно действителните отношения на страните по процесната сделка
съдът приема, че уговорки за реална покупко-продажба не са били постигнати,
а действителното намерение е било за безвъзмездно разпореждане с имотите с
цел облагодетелстването на съжителстващата с прехвърлителя. За последния е
било без значение на кого ще ги прехвърли – на М. Я., на дъщеря й или на
внучката, изводът за което следва от показанията на св. Я. и св. М., а също и от
твърденията на въззивницата в отговора на исковата молба, както и от
проведеното насрещно доказване – соченото от св. Пл. Д. и св. Г. Д. за
споделено от К. Г. пред първия свидетел и неговия баща намерение да дари
апартамента си на жената с която живее.
Не е постигана и реална уговорка за продажната цена. По делото не е
установено да са водени преки разговори между Г. и въззивницата като
приобретател по сделката относно цената. Параметрите и условията на
разпоредителната сделка са уговаряни от нейния пълномощник - М. Я.,
представителната власт за което не са оспорени от въззивницата. В същото
време, от показанията на св. Я. се установява, че тя и К. Г. са правили
предварителен консулт с нотариус, при което той е посочил, че ще ги
прехвърли срещу сумата от 20 000 лева, но същата е искала да „направят
нещата както трябва“ и сделката е била изповядана при друг нотариус за
сумата от 45 000 лева. Т.е. прехвърлителят и пълномощникът са уговорили да
впишат фиктивна цена.
Изводът за липса на постигнати реални уговорки за възмездно
прехвърляне на процесните имоти се подкрепя и от обстоятелството, че по
делото не се доказа реално плащане на вписаната в договора продажна цена.
Както от анализа на движението на банковите сметки, подробно описан по-
горе, така и от показанията на св. Я., се установява, че плащането на цената е
извършено от пълномощника с предварително преведените от К. Г. по нейната
сметка 56 00 лева, получени от продажба на негови собствени имоти, и която
сума според показанията на свидетелката е предоставена именно за сключване
на сделката /“за да можем да направим сделката“/. Липсват доказателства за
други плащания към прехвърлителя, следващи датата на сключване на
договора, а твърдението на въззивницата, че е платила като е възстановила на
майка си платената от последната като продажна цена сума от 45 000 лева, е
недоказано. Показанията на разпитаната в настоящата инстанция св. М., в
частта, в която сочи, че в периода след сделката на три пъти е предоставяла на
баба си по 10 000 евро, изпратени от майка й за връщане на платеното от Я. по
процесния договор, както и за извършено преди това плащане лично от майка
й, не е подкрепено от останалия доказателствен материал. Дори и да се
приеме, че внесените на каса от М. Я. суми по банковата й сметка за периода
9
02.03.2023г. – 03.08.2023г., сочен в отговора на исковата молба като период, в
който въззивницата е възстановила платеното от пълномощника, са част от
изпратени от нея парични средства, то видно от справката по сметката е, че в
деня на внасянето им същите са й били превеждани обратно по нейна сметка,
изключая двете плащания към „Енерго Про“ на стойност 5 397 лева, което пък
би сочило на извод за привидно прехвърляне на парични средства.
Ето защо, по изложените по-горе мотиви съдът приема, че сключеният
на 13.05.2022г. между К. Г. и М. С. договор за покупко-продажба е
симулативен и прикрива действителен договор за дарение, поради което и
предявеният иск за прогласяване на неговата нищожност на основание чл.26,
ал.2, предл. 5 ЗЗД вр. чл.17 ЗЗД е основателен.
Предвид основателността на главния иск, предявеният евентуален иск
по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД не следва да бъде разглеждан, поради което и съдът
не обсъжда релевантните към него факти и доказателства /за действителното
съдържание на отношенията между прехвърлителя и неговата дъщеря, между
него и въззивницата, за еквивалентността на насрещните престации/.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК въззивницата М. С. следва да заплати на
въззиваемата Г. Д. направените от последната разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, което съобразно представените доказателства е в
размер на 8 000 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267/14.03.2025 г., постановено по гр.д. №
1883/2023 г. на ОС – Варна.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Д., ЕГН
**********, сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща направени
разноски във въззивното производство, на основание чл. 78 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10