Решение по дело №336/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 264

гр. С., 25 юли 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  двадесет и шести юни 2019 г., в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. №  336 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищцата Т.И.П. твърди, че от 2013 г. заживяла с ответника (във фактическо съпружеско съжителство) в нейния дом в град С., както и че от съвместното им съжителство се родило детето им И.Н. С.. Страните се разделили окончателно в края на м. юли 2018 г., малко след която ищцата установила, че от дома  ѝ липсват движими вещи - златни бижута, за което подала жалба в РУП-С.. Образувана била преписка под № 1873/2018 г. по описа на РП-С., приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 25.09.2018 г.; според постановлението  преписката  съдържала достатъчно данни, че ответникът Н.С. е отнел вещите от владението на ищцата, докато живеели в едно домакинство, но в посочената хипотеза наказателно преследване се възбуждало по тъжба на пострадалия. В хода на преписката на ищцата били възстановени част от бижутата, а именно - 2 броя обеци с винт и малка перла и 1 брой обеца с перла и обков с жълт цвят, но към момента на представяне на исковата молба в съда все още не  ѝ били върнати всички липсващи накити. Моли съда да осъди ответника да ѝ предаде следните накити, които имали и сантиментална стойност за нея, а именно:

- златен синджир, 18 карата - 20 грама;

- 4 бр. обеци с форма на халки, с диаметър 2,5 - 3 см, 14 карата - 12 грама;

- верижка за ръка с плетеница, 14 карата - 4 гр.;

- части от златни бижута, 14 - карата - 5 гр.;

- сребърни бижута - гривна със зелени камъни, синджир с медальон с капаче, а в случай че той е отчуждил вещите или откаже да ги върне – да го осъди да ѝ заплати тяхната левова равностойност в размер на 2 747 лева. Претендира се и законна лихва върху тази сума от деня на увреждането - 24.07.2018 г. до окончателното ь изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът Н.Е.С. оспорва предявените искове, като изразява становище, че същите са неоснователни. Отрича да е отнемал претендираните вещи - златни бижута от владението на ищцата и счита, че подаването на жалби и воденето на дела от ищцата имало за цел да го злепостави пред общите им близки, роднини и приятели, като  обяснява поведението й с отправените от нея закани да го вкара в затвора, които били провокирани от решението му да заплаща само определената от съда издръжка на детето им (за разлика от преди, когато й превеждал значително по - високи месечни суми), след като узнал, че тя е създала нова интимна връзка.  Твърди, че окончателната му раздяла с ищцата настъпила през м. януари - февруари 2017 г., след което той не разполагал с ключ и достъп до жилището ѝ. Заявява, че откритите при полицейската проверка сребърни бижута са лично негови и че той си ги е прибрал от дома на ищцата, когато напуснал същия.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове (главен и евентуален) са с правно основание чл. 45 ЗЗД, а акцесорния такъв – с правно основание чл. 86 ЗЗД.

От показанията на свидетелката К. В., сестра на ищцата, става ясно, че последната притежавала златен синджир с медальон с арабски букви, 18 карата с грамаж 18 – 20 гр., закупен от техния баща от чужбина и подарен ѝ от него, златна гривна, подарена от свидетелката, два чифта златни обеци, едните с по – голям, а другите с по – малък диаметър и изрезки от златни бижута, подарени ѝ от майка ѝ с обща маса около 5 гр. Според свидетелката в течение на времето ищцата си била купувала и сребърни бижута – пръстени, гривни, синджир, от които свидетелката даде по – конкретно описание само на синджира, който имал медальон с капаче. С оглед на тези показания съдът приема, че ищцата е била собственик на описаните в исковата молба скъпоценности с изключение на сребърна гривна със зелени камъни, за чиито белези свидетелката не предостави конкретни сведения, въпреки наличието на запомнящи се особености, които я отличават.

Страните не спорят, че са съжителствали на съпружески начала в дома на ищцата, както и че от тяхната връзка се родило детето им И. Н. С.. Към настоящия момент същите са разделени, като в заявените от тях становища се установяват разногласия  относно момента на настъпване на фактическата им раздяла, която ответникът отнася към м. януари – февруари 2017 г., а ищцата – към края на м. юли 2018 г. По този въпрос съдът кредитира твърденията на ищцата, тъй като същите се потвърждават по категоричен начин от писмените обяснения на ответника по пр. № 1873/2018 г. по описа на РП – С., в които заявява: „На 20.07.2018 г. следобед по взаимно съгласие с Т. се разбрахме аз да напусна апартамента в присъствието на дъщеря ми. Помолих Т. преди да предам ключа от апартамента …“. Тези обяснения установяват както датата на напускане на жилището, така и обстоятелството, че преди това той разполагал с ключ от него, и поради тези причини категорично опровергават както твърденията на ответника в обратния смисъл, така и показанията на разпитаните по негово искане свидетели С. .и Е. С. – негови родители, според които страните се разделили през м. януари – февруари 2017 г., след което синът им   установил местоживеенето си в техния дом, не притежавал ключ от апартамента на бившата си съжителка и когато се прибирал в Силистра и искал да види дъщеря си (тъй като упражнявал трудова дейност в друго населено място) „ако му отворят – отворят, ако не – остава пред входа, в мазите, по пейките или се е прибирал при нас в Т.“.

На 24.07.2018 г. ищцата депозирала жалба в полицията, в която посочила, че няколко дни след раздялата си с ответника проверила съдържанието на дървена кутийка, в която съхранявала златните си бижута и която поставяла зад пералнята, и установила липсата на синджир (колие) с дължина около 40 см. и тегло около 18 гр., 18 карата, тънко синджирче за ръка около 2 гр.  с  плетеница отгоре и 2 чифта обеци (халки) с тегло общо около 10 гр., едните с диаметър 3 – 4 см., а другите – по – малки. В жалбата ищцата споделила подозренията си спрямо ответника, възникнали поради липсата на следи от взлом или нарушаване на обичайния порядък в дома ѝ и поради обстоятелството, че той знаел местонахождението на скъпоценностите. На 20.08.2018 г. ищцата депозирала пред полицейския орган сведение, че лицето С. М.,  колега и съквартирант на ответника, докато последният работил в гр. П. (до средата на м. август 2018 г.), намерило в общата квартира пластмасова кутийка с бижута, която била донесена в дома на ищцата от самия ответник и в която се съхранявали сребърни бижута и др. вещи на ниска стойност. Чрез последващо сведение до полицията от 03.09.2018 г. ищцата уточнява, че след като кутийката ѝ била върната от С. М., тя установила още липсващи от нея вещи - сребърни обеци – халки, обеци с перличка с винтче, висулка с перличка и други дребни неща. От материалите по преписката става ясно, че при направената проверка било установено, че ответникът поискал от свой колега С.М. Р. заем от 20 лв., за обезпечаването на който му предоставил сребърни бижута; същите били предадени на полицейските органи и предявени впоследствие на ищцата, като от тях тя разпознала като свои няколко вещи – 2 бр. обеци с винт с жълт цвят и малка перла и 1 бр. обеца с перла и обков с жълт цвят. Ответникът твърди, че намерените от полицейските органи сребърни бижута представляват негова лична собственост, че той съхранявал същите в апартамента на ищцата до настъпването на тяхната раздяла, след което  ги прибрал със себе си, както и че никога не ги е подарявал на съжителката си, тъй като представлявали случайно намерени предмети по време на престоя му в А..

По искане на ищцата по делото бяха изслушани два файла със звукозаписи от телефонни разговори между страните, съдържащи по нейни думи признанието на ответника, че е отнел описаните в исковата молба скъпоценности. Според записа в отговор на реплика на ищцата, че  решила да му даде възможност да избегне срама пред детето си, но той преценил да не се възползва, ответникът възразява: „Ще се възползвам от туй нещо.“ После следват репликите: „Излязоха ми много непредвидени разходи и няма да мога да се справя с туй, което го каза.“, „Нямам време (да се види с ангажирания от ищцата адвокат) и никакви документи няма да подпиша, купувам и ти го давам.“, „Ти трябва да знаеш, че туй нещо (настоящото дело) ще го изгубиш, само си харчиш парите. Щото нито можеш да намериш нещо, нито нищо.“, „Разбираме се с теб, купувам и ти го давам, какво трябва да подписвам? Ти не ми вярваш, че ще го купя и ще ти го дам ли?“. Вторият звукозапис съдържа изявленията: “Нищо не съм ти вземал, няма какво да ти връщам.“ и „Няма откъде да ти го дам, защото не съм го вземал“. Ответникът призна автентичността на разговора, като още преди изслушването му, както и след това обясни, че не е признавал отнемането на вещите, а единствено е изразил намерение да заплати на ищцата търсената сума в стремежа си да  постигне подобряване на отношенията си с нея и възстановяване на контактите си с детето, които след възникналите спрямо него подозрения били силно ограничени. Впоследствие той преценил, че плащането на претендираната сума ще се тълкува като признание за извършена кражба, поради което се отказал от първоначалните си намерения.

Съдът счита, че представените по делото доказателства не установиха по категоричен и недвусмислен начин предявената претенция, поради което искът, по който е образувано настоящото производство, като недоказан, следва да се остави без уважение. Не са налице данни, че иззетите от С.М.Р. сребърни бижута са притежание на ищцата, за да се квалифицира отнемането им от страна на ответника като кражба, като по този начин се обоснове хипотезата, че заедно с тях той е отнел и  посочените в исковата молба скъпоценности. От сведение на ищцата от 20.08.2018 г. по пр. № 1873/2018 г. на РП – С. е видно, че кутийката, в която са се съхранявали сребърните бижута е различна от кутийката на златните и е била донесена от ответника от А., поради което вземането ѝ от него при напускане на жилището не индицира, а още по – малко доказва извършена кражба на посочените в исковата молба накити. Репликите му от представените от ищцата звукозаписи също не обосновават по категоричен начин негово признание, тъй като с еднаква вероятност подкрепят както собствената му версия, че е възнамерявал да изплати претенцията, за да възстанови нормалното  общуване с майката на детето си, така и впечатлението на ищцата, че той ще възстанови липсващите вещи, защото преди това ги е отнел от владението ѝ. Действително в отговор на отправените му обвинения ответникът изразява намерение да закупи на съжителката си вещи, които да заместят липсващите такива, но това намерение би могло да се формира от различни подбуди и не доказва еднозначно тезата на ищцата, че скъпоценностите, които той желае да възстанови, са отнети именно от него. Липсата на следи от взлом или претърсване на жилището не уличава за кражбата бившия ѝ съжител,  тъй като недопускането на външни лица до апартамента не би могло да се докаже по несъмнен начин в съдебното производство, така че да се изключат другите възможни причини за изчезването на накитите. Кредитирането на тезата на ищцата изисква стъпване върху предположения и допускания, които в своята цялост не изграждат конструкция, изключваща вероятността от осъществяването на различен сценарий, и поради това предполага решаване на делото при липсата на пълна яснота относно действителната ситуация. Казаното обосновава недоказаност на фактическите твърдения на ищцата, поради което налага отхвърляне както на иска за предаване на изчезналите от дома ѝ скъпоценности, така и на иска за възстановяване на тяхната равностойност. Поради отхвърлянето на претенциите следва да се остави без уважение и искането за присъждане на направените по делото разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответната страна разходите по делото, възлизащи на 650 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С.районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска, предявен от Т.И.П. с ЕГН ********** *** против Н.Е.С. с ЕГН ********** ***, чрез който ищцата моли съда да осъди ответника да  ѝ предаде следните накити, които той отнел от жилището ѝ в гр. С., а именно:

- златен синджир, 18 карата - 20 грама;

- 4 бр. обеци с форма на халки, с диаметър 2,5 - 3 см, 14 карата - 12 грама;

- верижка за ръка с плетеница, 14 карата - 4 гр.;

- части от златни бижута, 14 - карата - 5 гр.;

- сребърни бижута - гривна със зелени камъни, синджир с медальон с капаче, а в условията на евентуалност да ѝ заплати тяхната равностойност в размер на 2 747 лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Т.И.П. с ЕГН ********** *** за присъждане на направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Т.И.П. с ЕГН ********** *** да заплати на  Н.Е.С. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 650 лв. (шестстотин и петдесет лв.) за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. ПЕТРОВА/