№ 1211
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110201143 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-003628 от 21.02.2024г.,
издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на
жалбоподателя И. Н. К. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от
него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на 03.02.2024г. и на основание чл.179, ал.6 т.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено
от него нарушение на чл.139 ал. 1 т.1 от ЗДвП на 03.02.2024г.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят,
който, чрез адв. П. го обжалва в срок. В писмена защита посочва, че чл.6, т.1 от ЗДвП е
бланкетна разпоредба и не е посочен нормативен акт в АУАН и НП, който задължава
водачите да не преминават през кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба. По
отношение на второто нарушение, посочва отново, че нормата е бланкетна и не е цитирана
разпоредба от друг нормативен акт, свързана с конкретни изисквания към
шумозаглушителните устройства.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява, като в писмени бележки моли за отмяна на обжалваното НП и претендира
разноски.
Въззиваемата страна-началник сектор в СДВР, ОПП, редовно призована, не се явява,
не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които излага, че жалбата е
неоснователна и поради това обжалваното НП следва да бъде оставено в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на
адвокатския хонорар.
По отношение на срока за подаване на жалбата, съдът намира, че същата е допустима,
доколкото не е надлежно връчено НП на санкционираното лице. Това е така, защото се
твърди същото да е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Видно от преписката обаче, от
наличната докладна записка на служители на 04 РУ СДВР, жалбоподателят е търсен само
веднъж на посочения и известен адрес, не са правени повторни опити да бъде открит, а няма
и данни кога е извършено посещението, на коя дата в какъв часови диапазон. Съдът намира,
1
че не са положени достатъчно усилия за връчване на НП на лицето, поради което жалбата се
явява подадена в срок при липса на предпоставки за приложение на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.02.2024 г. около 16:59 часа свидетелите А. С. и Р. Б., служители в ОПП-СДВР,
патрулирали със служебен автомобил в град София по бул.Черни връх с посока на движение
от бул.Никола Вапцаров към ул.Златен рог. На кръстовището с ул. Люботрън същите спрели
на червен забранителен сигнал на светофарната уредба в колона от автомобили като били
втори автомобил подред, а пред тях бил спрял лек автомобил БМВ 330 ЦИ с регистрационен
номер СВ****КХ собственост на И. Н. К., който го и управлявал към този момент.
Светофарната уредба продължавала да подава червен забранителен сигнал за навлизане в
кръстовището на автомобила на жалбоподателя, но въпреки това същият навлязъл в
кръстовището въпреки забранителния червен светлинен сигнал. Свидетелите последвали С.
и Б. забелязали това, включили специален режим на движение на патрулния автомобил,
навлезли след жалбоподателя в кръстовището и го спрели за проверка непосредствено след
това. При проверката на автомобила установили , че същият издава нехарактерен силен шум
и извършили оглед, при който установили, че водачът управлява горепосоченото МПС със
значителна техническа неизправност, изразяваща се в неизправност на шумозаглушителните
устройства. Констатирали липса на шумозаглушителните устройства на крайният ауспух на
изпускателната система на автомобила, който бил преправен и крайното гърне било
заменено с две други, които не разполагали със шумозаглушителни устройства. Тази
неизправност била значителна по своя характер.
За извършените нарушения на К. бил съставен АУАН серия G№ GA1132194, от
03.02.2024 г. Актът бил съставен от свидетеля Б. в присъствието свидетеля С. и в
присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е подал писмено възражение
срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН АНО издал процесното Наказателно постановление
(НП) № 24-4332-003628 от 21.02.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна
полиция СДВР“, с което на жалбоподателя И. Н. К. с ЕГН ********** на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева
за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6 т.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено от него нарушение на чл.139 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели С. и Б., снимков материал към
административната преписка и изискан от съда, автотехническа експертиза, справка картон
на водача, докладна записка, справка за собственост на МПС, заповеди за компетентност,
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като пълни, логични,
вътрешно непротИ.речиви и добросъвестно депозирани. Същите се подкрепят от останалия
доказателствен материал, както и от заключението на САТЕ. От показанията на служителите
на СДВР С. и Б. се установяват съставомерните факти, а именно че К., като управлявал лек
автомобил, е преминал на посоченото в АУАН място, на червен забранителен сигнал на
светофарната уредба. Свидетелите възстановиха и ясен спомен за проверката, възприетия
шум от автомобила на К., констатациите,ч е МПС е с техническа неизправност, за което
потвърждават да са направили снимки, приобщени по преписката. Констатациите им се
ползват с доверие от съда по отношение на липсата на шумозаглушителни устройства на
изпускателната система. Показанията намират пълна подкрепа в изготвения снимков
материал, както и в изготвената и кредитираната от съда САТЕ.
Съдът кредитира заключението а вещото лице П., изготвило САТЕ, доколкото
2
експертът разполага с нужната компетентност, отговорил е на поставените задачи подробно
и мотивирано. Видно от заключението, изпускателната система на автомобила на
жалбоподателя е преправена и липсват посочените в АУАН и НП шумозаглушителни
устройства. Посочено е, че крайното гърне на автомобила на жалбоподателя се различава и
визуално от стандартните за модела, като изцяло липсва елемент от изпускателната система,
свързан с контролиране нивата на шум. От техническа гледна точка вещото лице е
категорично, че заявеното от свидетелите, техните констатации във връзка с техническата
неизправност на МПС съответства на констатираното в АУАН и НП, респективно отговаря
като вид и категоризация на неизправността, а именно, че е значителна.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, като по-подробен техен анализ
не се налага с оглед тяхната непротИ.речИ.ст.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок по изложените вече съображения, от лице с активна
процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съобразно представената
заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в
преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
По отношение на нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Относно направеното възражение от страна на жалбоподателя за допуснато
нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция намира
същото за неоснователно. Съдът счита, че в издаденото наказателно постановление по
достатъчно ясен и конкретен начин са описани твърдените от АНО нарушения, като
описанието им позволява на санкционираното лице да разбере за какво именно нарушение е
ангажирана отговорността му. По този начин съдът намира, че не е ограничено правото на
защита на жалбоподателя и в този смисъл не са налице допуснати процесуални нарушения
при съставянето на АУАН и издаване на НП, които да са основание за отмяна на
наказателното постановление на процесуално основание.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП,
безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло.
По безспорен начин, въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото,
се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Свидетелите са
категорични, че са видели жалбоподателя да преминава на червен сигнал на работеща
светофарна уредба, като именно това поведение е провокирало извършената проверка, при
която е бил съставен и актът за установяване на административно нарушение. Същите са
възприели, че светофарната уредба е била с нормален режим на работа.
Поради това съдът счита за установено от фактическа страна, че жалбоподателят К. е
осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление административно нарушение.
От обективна страна, жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство (по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП ), е навлязъл и преминал в нарушение на пътната
сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален режим на работа, като чл. 7,
т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със
3
светлинни сигнали, предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща
червена светлина, означава „преминаването забранено“.
Неоснователно е възражението, че в НП не се съдържа точна правна квалификация на
нарушението, както и че чл. 6, т. 1 от ЗДвП визирал само общото правило за поведение на
водачите на МПС Съдът намира, че законовият текст е пределно ясен – „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. Всяко несъобразяване със
светлинните сигнали, вкл. и тези с червен цвят, съставлява нарушение на закона. С оглед
изложеното съдът намира, че дадената от административнонаказващия орган квалификация
на нарушението е правилна.
Не се установява твърдяното в жалбата нарушение на процесуалните правила, като не
е посочена конкретна норма от ППЗДвП. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП светлинен
сигнал червена светлина на светофар означава „Преминаването е забранено“. Водачите на
пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в
средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището. Съдът намира и
че не съставлява нарушение липсата на посочено предложение по дадената правна
квалификация – чл.6, т.1 от ЗДвП. В случая нарушението е описано достатъчно ясно
фактически, а именно, че е преминато на забранен черен сигнал на светофарната уредба.
Нито за жалбоподателя, нито за съда има съмнение за кое от предложенията на чл.6, т.1 от
ЗДвП е наказан К.. С оглед изложеното съдът намира, че дадената от
административнонаказващия орган квалификация на нарушението е правилна. В този
смисъл и Решение № 3995 от 15.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 3578/2022 г.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл –
жалбоподателят е съзнавал общественоопасните последици на своето деяние, искал е целял
е тяхното настъпване. Същият е възприел подаваният червен забранителен сигнал на
светофарната уредба, като въпреки това е навлязъл в кръстовището, създавайки
непосредствена опасност за движението.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон (ЗДвП) не
се прилагат чл. 28 и чл. 58г от Закона за административните нарушения и наказания. Само
по себе си това означава, че законодателят е изключил възможността нарушенията по ЗДвП
да бъдат квалифицирани като „маловажен случай“, респ. за АНО не е възникнало
задължение да обсъжда дали случаят е такъв. Отделно нарушението не се отличава с по-
ниска обществена опасност от други подобни нарушения.
В санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е предвидено административно
наказание глоба в размер от 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването. В НП изрично е записано, че наказанието се налага на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, съобразно който се наказва водач на МПС, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. За неизпълнение на
това задължение административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП
предвижда налагане на "глоба" за физическото лице в размер на 100 лв. Съдът намира, че
административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал законосъобразно съгласно посочената разпоредба, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в неговия абсолютен размер,
съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не
е предоставил на административнонаказващият орган възможност за преценка при
определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения
му, фиксиран размер.
По отношение на нарушението на чл. 139 ал. 1 т.1 от ЗДвП:
Според чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства
4
трябва да бъдат технически изправни.
От своя страна чл. 179, ал.6, т. 2 от ЗДвП предвижда, че който управлява технически
неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при констатирани
значителни неизправности.
В § 6 от ЗР на ЗДвП в т. 71, 72 и 73 са дефинитивно определени трите вида
неизправности, за които се ангажира съответната административно наказателна отговорност,
като в конкретния случай административно наказателната отговорност на Колеж е
ангажирана затова, че се движи със значителна техническа изправност. Легалните
дефиниции, касаещи настоящия случай, съответно са:
Т. 71. – „Незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за
безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда,
както и други незначителни несъответствия.
Т. 72 – „Значителни неизправности", включително при укрепване на товара, са
откритите по време на проверката неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за
другите участници в движението по пътищата, както и други по - значителни
несъответствия.
Т. 73 – „Опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен
риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната
среда.
В чл. 10 от ППЗДвП е посочено в кои случаи МПС е технически неизправно, като в
чл. 10, ал. 1, т. 10 б. "б. " от ППЗДвП е посочено, че неизправно МПС е и това МПС, чието
нИ. на шум на двигателя не съответства на предписаните норми. Разпоредбата на чл. 101, ал.
4 от ЗДвП предвижда, че неизправностите и тяхната класификация се определят с наредба
по чл. 147, ал. 1. Тази наредба е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В
приложение № 5 от ПЗР на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година в т. 8.1.1, б. "б" от
таблицата - "Система за намаляване на шума", видът на неизправността /липса на система за
намаляване на шума/ - "Част от системата за намаляване на шума......., липсва" е оценена
като "значителна", така както е изписана и квалифицирана в процесното НП. В този смисъл
е и заключението на САТЕ, която установява липсата на шумозаглушители на крайната
изпускателна система на управлявания от жалбоподателя автомобил.
Неправилно защитата счита, че квалификацията на деянието е непълна, а нормата е
бланкетна. В АУАН и НП словесно и като правна квалификация деятелността на нарушителя
е описана достатъчно ясно и подробно. Посочени са всички релевантни разпореди, както
съдържащи самостоятелен състав на административно нарушение, така и санкционната
норма. В този смисъл е и практиката на АССГ, обективирана в Решение № 19328 от
9.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 4013/2024 г., Решение № 69 от 4.01.2024 г. на
АдмС - София по адм. д. № 6749/2023 г. и други. В идентични хипотези и с оглед
тъждествени технически неизправности е прието, че правната квалификация е точно и
изчерпателно посочена и правото на жалбоподателя да научи за какво е санкциониран не е
нарушено. В конкретния случай АУАН и НП съдържат изключително подробно описание на
това нарушение, като словесно напълно ясно и непротИ.речИ. е посочено за какво деяние е
санкциониран К. – посочена е конкретната неизправност, обстоятелството, че е значителна и
е дадена точна правна квалификация, с което се изчерпват изискванията към съдържанието
на АУАН и НП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл –
жалбоподателят е съзнавал общественоопасният характер и последици на своето деяние,
искал е целял е тяхното настъпване.
Не е налице маловажен случай, тъй като изпълнителните деяния от този вид имат
5
пряко отношение към сигурността на останалите участници в движението. Касае се за
управление на технически неизправно МПС. Конкретните обстоятелства по извършването
на нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките
за прилагането на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания. Както бе
посочено, съществува законова забрана за приложение на този текст при нарушения на
ЗДвП.
Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира обжалваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, както и с оглед направеното искане от страна на
въззиваемата страна – Началник сектор СДВР, ОПП, съдът намира, че на същата следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определя в
размер на 80 (осемдесет) лева. В тежест на жалбоподателя следва да се присъди и
заплатеното възнаграждение на експерта, изготвил САТЕ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 116 с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-003628 от
21.02.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на
жалбоподателя И. Н. К. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от
него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на 03.02.2024г. и на основание чл.179, ал.6 т.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено
от него нарушение на чл.139 ал. 1 т.1 от ЗДвП на 03.02.2024г.
ОСЪЖДА И. Н. К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Н. К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Висшия съдебен съвет
сумата от 678,90 лева – разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6