Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 17.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на девети
юни
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 1829 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.Т.О. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 31.07.2017
г., около 10,40 часа в гр. София, по ул. „Бели Дунав“ с посока на движение от
бул. „Ломско шосе“ към ул. „Хан Кубрат“, А.Т.К. е управлявал л.а.м. „БМВ 320Д“
с рег. № *********, като в района на кръстовището с ул. „Хан Кубрат“ предприел
завой на ляво в посока към ул. „Кумановски бой“, не пропуснал пресичащата на
пешеходна пътека на ул. „Хан Кубрат“ от дясно на ляво пешеходка-ищцата по
делото. В пряка причинна връзка от това ищцата получила фрактура на лявата
бедрена кост, контузии на дясно рамо и ляво бедро. При настаняване в болницата
ищцата отказала оперативно лечение, поради липса на финансови средства за това,
а също така не е здравно осигурена. На 05.11.2017 г. на ищцата е направена
операция. Твърди се, че в резултат на това ищцата дълго време била в почти
безпомощно състояние, не можела да се грижи за себе си и децата си, да
изпълнява ежедневните си ангажименти като майка, не можела да работи и да
изкарва прехраната за семейството си. Твърди се, че от датата на ПТП и до
момента на предявяване на иска, ищцата е безработна. Търпяла значителни болки.
Ищцата твърди, че изключително трудно преодолява стреса, предизвикан от
произшествието-сега се страхува да излиза навън, не спи спокойно. Твърди се, че
възстановяването на ищцата не е приключило, тъй като се придвижва бавно с
накуцваща походка, което води до невъзможност да упражнява физически труд,
поради бърза уморяемост и слабост в травмирания крайник. Във връзка с ПТП е образувано ДП № 11272/2017
г. по описа на РТП-СДВР.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № BG/02/1170002091237 от 27.07.2017
г., валидна до 26.07.2018 г. Твърди се, че извънсъдебна претенция при спазване
на изискванията на чл.380 КЗ ищцата е депозирала пред ответника на 07.08.2017
г., но до момента на подаване на исковата молба няма извършено плащане.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 31.07.2017 г. в гр. София, виновно причинено от
водача на л.а.м. „БМВ 320Д“ с рег. № *********, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № BG/02/1170002091237 от 27.07.2017 г., валидна до
26.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба-09.02.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
С молба от 22.03.2018 г. ищцата
представя одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 2186/2018 г. по описа на
СРС, НО, 107 състав, с което водачът А.Т.К. се е признал за виновен за
извършено от него престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК и за извършени
нарушения по чл.20, ал.2 и чл.119, ал.4 от ЗДвП.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И.,
преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни,
приложени към отговора на исковата молба.
Оспорва иска по основание и
размер с твърдението, че обезщетението, което се претендира не отговаря на
действителната вреда, като е прекомерно.
Прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредата от пострадалата с твърдението, че пресича без да се
съобрази с посока и скоростта на движение на приближаващия автомобил и
евентуално, че е пресичала на забранен сигнал на светофара. Оспорва да е
причинен деликт от водача на процесното превозно средство. Твърди се, че същият
не е действал виновно и противоправно, в причинна връзка с което е настъпило
ПТП. Твърди случайно деяние.
В срока по чл.372 ГПК ищцата е депозирала
допълнителна искова молба. Поддържа исканията си, оспорва отговора на
ответника. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
основание чл.78, ал.5 от ГПК.
В срока по чл.373 от ГПК
ответникът не е депозирал допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски, за което представя списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, евентуално да не ги уважава в пълния размер. Претендира
направените по делото разноски.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С одобреното от съда споразумение
от 14.03.2018 г. по н.о.х.д. № 2186/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
наказателно отделение, 107 състав, А.Т.К. е признат за виновен в това, че на
31.07.2017 г., около 10,40 часа в гр.София, при управление на л.а.м. „БМВ320Д“
с рег.№ *********, по ул. „Бели Дунав“, с посока на
движение от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Хан Кубрат“, при извършване на маневра
завиване наляво нарушил чл.20, ал.2, чл.119, ал.4 от ЗДвП, като не намалил
скоростта на движение и не спрял, като не пропуснал пешеходката С.Т.О., която
пресичала пътното платно на ул. „Хан Кубрат“ отдясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила, въпреки че обективно е имал възможност да я види и да
спре, в резултат на което я ударил с предната си дясна част и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лявата бедрена кост в тръбестата й част, което е реализирало медико-биологичния
признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече
от 30 дни.
От справката от Информационен
център към Гаранционен фонд се установява, че към датата на произшествието, МПС-л.а.м.
„БМВ320Д“ с рег.№********* има активна застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица № BG/02/1170002091237
от 27.07.2017 г., валидна до 26.07.2018 г.
От изслушаната и неоспорена от
страните СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните
увреждания: счупване на средната 1/3 на лявата бедрена кост и охлузване на
дясното рамо, което от своя страна води до загуба на функция на долен крайник
за период повече от 30 дни, мускулна атрофия и ограничаване движенията на
крайника. Непосредствено след ПТП на ищцата е поставена гипсова превръзка и
указания за ограничен двигателен режим за срок от три месеца. След три месеца,
поради болки и несрастване на счупването, ищцата е оперирана-извършено е
открито наместване и фиксация с метален пирон и винтове. След изписване от
болницата е провеждала рехабилитация в домашна обстановка.
Вещото лице установява, че
периодът на възстановяване на счупването на бедрената кост в средната трета при
правилно лечение е около 5-6 месеца. При ищцата този период е удължен, поради
отказа за оперативно лечение по спешност, довело до забавяне на срастването с
три месеца. Търпяла е интензивни болки от процесното ПТП до края на първия
месец, като постепенно са намалявали, без да изчезнат. След операцията също е
търпяла болки с голям интензитет за 9-10 дни, след което е намалявал до около
три месеца. Към момент ищцата не ползва помощно средство при придвижване. По
външната повърхност на лявото бедро се установяват четири оперативни белега.
Лявата колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 15%.
Счупването е зараснало напълно, има метални импланти-пирон и винтове. За
възстановяване движенията на колянната става е необходимо провеждане на
рехабилитация и балнеолечение. Ищцата би могла да изпитва болки в крака при
по-продължително ходене и стоене права и при влажно, и студено време и
понастоящем до около 2-3 години след ПТП. На ищцата й предстои нова операция за
изваждане на металните импланти, което ще й причини нови болки и страдания за
около 20-30 дни.
От приетата по делото и
неоспорена от страните САТЕ се установява, че пострадалата е имала възможност
да възприеме автомобила и движението му от момента на навлизането му в
кръстовището, когато тя се е намирала на тротоара на ул. „Хан Кубрат“, респ. е
имала възможност да избегне ПТП като изчака на тротоара преминаването на
автомобила. Установява се също така, че от момента, в който пострадалата
пешеходка е навлязла на платното за движение отдясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила, водачът при своевременна реакция от негова страна и
предприемане на спиране, е могъл да предотврати произшествието.
От приетата по делото съдебно-психиатрична
и психологична експертиза се установява, че във връзка с инцидента от
31.07.2017 г., ищцата е развила остра стресова реакция, преминала след това в
посттравматично стресово разстройство с неголяма продължителност и интензивност
на симптоматиката.
От разпита на свидетеля З.А.О.-майка
на ищцата се установява, че дъщеря й има три деца, които към момента на
произшествието били съответно на: 11, 8 и 5 години. В деня на произшествието
свидетелката останала с децата, а бащата на ищцата я посетил в болницата.
Ищцата била с гипсиран ляв крак, почти целия, имала и шина. Постоянно била с
болки. Като се прибрала от болницата, свидетелката стояла по цяла нощ с нея.
Ищцата била на подлога и майка й я обслужвала. Била в гипс три месеца и тъй като
счупването не зараснало, взели решение да я оперират. След операцията ищцата
имала нужда от помощни средства. Ползвала козметичен стол-за тоалетна, а после
и проходилка, с която ходила около месец. През този период от време ищцата не
можела да полага грижи за децата си. Майка й помагала и за децата, и за
чистенето. Има белег на самото коляно, огромен белег и шевове. Заради грозните белези, ищцата вече не може да
носи къси поли и дрехи. След катастрофата ищцата сънувала кошмари, стряскала
се. Свидетелката установява, че когато видяла дъщеря си за първи път след
болницата, била много бледа и не много адекватна в този момент, цялата треперела,
била уплашена. В момента на катастрофата с ищцата било най-малкото й дете, за
което също много се уплашила. В момента ищцата е малко по-спокойна.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 07.08.2017 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 07.11.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 09.02.2018 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането, да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 31.07.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС. Този
факт не е оспорен от ответното застрахователно дружество.
Както вече съдът е указал на
страните, съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на
която се приравнява и одобрено от съда споразумение, е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен, поради което, съдът приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача А.Т.К. и вида на телесното увреждане на ищцата е установено
в настоящия процес с одобреното от съда споразумение от 14.03.2018 г. по
н.о.х.д. № 2186/2018 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно
отделение, 107 състав.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както
и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
С ангажираните по
делото доказателства ответникът не доказва възражението си за съпричиняване.
Не се установи ищцата да е
предприела пресичане без да се съобрази с посока и скоростта на движение на
приближаващия автомобил. Не се установи да е пресичала на забранен сигнал на
светофара.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 30 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 40
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла телесно увреждане, което й причинило
интензивни болки и страдания до края на първия месец след произшествието, както
и 9-10 дни след оперативното лечение. Налице са трайни остатъчни,
невъзстановени увреди: четири оперативни, загрозяващи белега, заради които
ищцата вече не носи къси поли и дрехи, а също така-лявата колянна става
извършва движения в обем по-малък от нормата с 15%. Ищцата
следва да бъде обезщетена за претърпяната от нея остра стресова реакция, преминала след това в
посттравматично стресово разстройство с неголяма продължителност и интензивност
на симптоматиката, за страданията от невъзможността да ползва увредения си
долен крайник, за това че е имала потребност от чужда помощ за елементарни
битови нужди, за това че е ползвала помощни средства за придвижване в рамките
на един месец. Ищцата следва да бъде обезщетена за болки в крака, които би
могла да изпитва при по-продължително ходене и стоене права и при влажно, и
студено време и понастоящем до около 2-3 години след ПТП, следва да бъде
обезщетена и за предстоящата нова операция за изваждане на металните импланти,
което ще й причини нови болки и страдания за около 20-30 дни.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице-
която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 07.08.2017 г., но доколкото ищцата претендира лихва от датата на
предявяване на исковата молба, то съдът присъжда лихва върху главницата,
считано от 09.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не й се
присъждат такива.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 22.04.2019 г. адвокат В.О. е осъществявал безплатна правна
помощ на ищца, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат О.
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Изчислено
по горния начин минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1730
лв. От тази сума на адвокат О. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 1 690,35 лв., съответно 1 297,50 лв., респ. 1557 с ДДС /предвид
представените доказателства, че е регистриран по ЗДДС/, която сума е съответна
на уважената част от иска /30 000 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 200 лв. за депозит вещи лица, както и адвокатско възнаграждение в
размер на 2 000 лв., съответно 2 400 лв. с ДДС, съобразно договор за правна
помощ и съдействие от 24.04.2018 г.
Неоснователно е възражението на
ищцата по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение
от 2000 лв. без ДДС очевидно не е прекомерно, отнесено към минималния размер от
1 730 лв.
При това положение ответникът е
направил общо разноски в размер на 2600 лв., от която сума ищцата ще следва да
бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в
размер на 650 лв., съобразно отхвърлената част от иска /10 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1200 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 600 лв. – възнаграждение за вещи лица
заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД на С.Т.О.,
ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „*********ет.*********сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди
лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания,
които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 31.07.2017 г. в гр.
София, виновно причинено от водача на л.а.м. „БМВ 320Д“ с рег. № *********,
чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/02/1170002091237 от 27.07.2017
г., валидна до 26.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба-09.02.2018 г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000
лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат В.В.О., ЕГН **********,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 1557лв. с ДДС /хиляда петстотин петдесет и седем лв./.
ОСЪЖДА С.Т.О., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „*********ет.*********да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лв./ разноски
направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лв./,
съобразно уважената част от иска и сума в размер на 600 лв. /шестстотин лв./-възнаграждение
за вещи лица заплатени от бюджета на съда.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищцата могат да бъдат преведени от ответника по следната сметка с титуляр С.Т.О.:
IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: