РЕШЕНИЕ
№2514
гр.
Пловдив, 23.12.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав :
СЪДИЯ:
М. НИКОЛОВА
при
секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело №
2716 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ №
22-0239-000242 от 24.09.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Асеновград,
с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, товарен
автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят излага съображения, че обжалваната ЗППАМ е издадена
в противоречие с материалноправните норми и при несъответствие с целта на
закона. Твърди, че водачът на автомобила М. А. притежавала СУМПС издадено от
органите на Република България, което е било със срок на валидност до 2025г.,
но тъй като е живяла във Великобритания й е издадено СУМПС от органите на тази
държава и българското СУМСП й е иззето. Твърди се, че не е съобразена
разпоредбата на чл.161, т.1 от ЗДвП и че този въпрос не е изследван от
административния орган. В тази връзка е посочено, че Република България и
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия са страни по Конвенцията
за движението по пътищата, подписана във Виена на 08.11.1968г. Поддържа се, че
оспорената заповед не съответства на целта на закона, доколкото водачът е
правоспособен, най-малкото поради факта, че правоспособността й произтича от
наличието на валидно СУМПС издадено в Република България. Твърди, че е
недоказан факта, че собственикът на ПС е знаел или дори предполагал, че
предоставя управлението на автомобила на лице, което не притежава валидно
свидетелство за управление. Иска отмяна на заповедта. Претендира разноски по
делото.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Ответникът- Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Асеновград, в
писмено становище оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне.
Съдът като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 10.10.2022
г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена директно в съда на 24.10.2022
г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по делото е Акт за установяване на административно
нарушение серия АД №
319066 от 24.09.2022 г.
Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На 24.09.2022
г., около 11:50 часа, в гр. Асеновград, бул. „България“ № 77, М. Т.А., ЕГН **********,
управлява товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег. № *** със СУМПС /чуждестранно/
издадено от държава, която не е член на ЕС и не е страна по Европейското
икономическо пространство (Великобритания), повече от три месеца от датата на
влизането й в Република България-СУМПС е невалидно. В АУАН е посочено, че е
направена справка в ОДЧ, която е и приложена на лист 16 по делото и в същата е
отразено влизане в РБ през ГКПП Видин Дунав мост за лицето М. Т.А. на
22062022г. В съставения АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.162,
ал.1 във вр. с чл.150а, ал.1 от ЗДвП, както и че като доказателства са иззети: СРМПС,
част II № ********* и 2 броя рег. табели с № ***. Актът е подписан от нарушителя
без възражение.
Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него
нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
/ППС/, товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.
Като част от административната преписка са представени:
заповед №
8121з–1524 от 09.12.2016г. (лист 17) на министъра на вътрешните работи относно
определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от
ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и
т.7 от ЗДвП (лист 18); Заповед № 8121К-10512/31.08.2022г. на министъра на
вътрешните работи за преназначаване на гл.инспектор П. К. Б. на ръководна
длъжност Началник на РУ – Асеновград при ОДМВР – Пловдив; Справка за
нарушител/водач.
От страна на жалбоподателя е представено заверено копие на СРМПС,
част I.
С Разпореждане от 24.10.2022г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните.
По делото е разпитан свидетеля М. Т.А. – партньор на
жалбоподателя и живееща с него. Свидетелката заявява, че тя е управлявала буса
на партньора й Д.В., като отивала до магазин да вземе поръчка. Посочва, че в
Асеновград са я спрели полицаи и са й искали документите за правоспособност, а
тя си е дала книжката, която била чужда. Свидетелката заявява, че полицаите са
й обяснили, че имала право да кара с тази книжка три месеца в България, но тя
не е знаела това. Посочва, че преди това е имала българска книжка, но когато я
сменяла в Англия са й я отнели и й дали английска. А. сочи, че вече има
българска книжка.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел, като същите потвърждават констатациите отразено в съсътавения АУАН и
оспорената заповед.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС
административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за
отпаднала.
Оспорената заповед за прилагане на принудителната
административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган - Началник РУ към
ОДМВР – Пловдив, РУ Асеновград, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и
Заповед №
317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, издадена на
основание Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи. Във връзка с
компетентността на издателя на оспорената заповед по делото е представена и Заповед № 8121К-10512/31.08.2022г. на
министъра на вътрешните работи за преназначаване на гл.инспектор П. К.Б. на
ръководна длъжност Началник на РУ – Асеновград при ОДМВР – Пловдив.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по
аргумент от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.
Съдът не констатира допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие
на основания за отмяна на оспорения акт.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие
с материалноправните разпоредби.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на
чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с
оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба, принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че не
е съобразена разпоредбата на чл.161, т.1 от ЗДвП и че този въпрос не е
изследван от административния орган. Съгласно чл.161, т.1 от ЗДвП, свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.
Свидетелството
за правоуправление на водача А., представено при проверката, е издадено от
държава, подписала Конвенцията за пътното движение, подписана във Виена на
8.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на 03.09.1993
г., по която страна е и Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 41, т.
2, б. "b" от Конвенцията договарящите се страни ще признаят всяко
национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение
6 на настоящата Конвенция, а съгласно чл. 41, т. 2, б. "с"
договарящите се страни ще признаят или всяко национално свидетелство за
управление, отговарящо на положенията от приложение 7 на настоящата Конвенция.
В т. 3 на чл. 41 от Конвенцията пък са посочени ограничения, при които може да
не бъдат признати такива свидетелства за правоуправления, а именно: когато
валидността на свидетелството е обусловена от изискване за притежаване от
водача на някои приспособления или изискваща някои преустройства на превозното
средство с оглед инвалидността на водача, свидетелството за управление ще бъде
признато за валидно само ако тези условия са изпълнени; b) Договарящите страни
могат да откажат да признаят валидността на тяхна територия на всяко
свидетелство за управление, чийто собственик не е навършил 18 години; c)
Договарящите страни могат да откажат да признаят валидността на тяхна територия
на автомобили или композиция от превозни средства от категория С, D и Е,
указани в приложения 6 и 7 от настоящата Конвенция, на всяко свидетелство за управление,
чийто водач не е навършил 21 години.
Съобразно чл.162,
ал.1 от ЗДвП обаче, българските граждани могат да управляват моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната. Т.е. с тази норма се ограничава времевия период на
управление на МПС от български гражданин на територията на РБ в хипотеза на
"чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария“.
Пряка последица от изтичането на тримесечния срок е дерогиране валидността на
чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република
България. В случаите на чл.162, ал.1 от ЗДвП следва
да са налице изискванията за валидност на чуждестранното СУМПС, посочени
в чл.161, т.1-5 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че разпоредбата
на чл.162, ал. 1 ЗДвП, на която се е позовавал органа установил
нарушението е приложима във връзка с разпоредбата на чл.161 от ЗДвП,
уреждаща кога едно СУМПС, издадено в друга държава е валидно на територията на
Република България. И тъй като водачът е и с българско гражданство, по
отношение на него важи правилото по чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Управлението на
МПС от водач в хипотезата на чл.162, ал.1 от ЗДвП - с чуждестранно СУМПС, след
изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е
равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. В този
смисъл правилно ответния орган е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.102,
ал.1, т.1 от ЗДвП съгласно която, на водача, собственика или упълномощения
ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното
превозно средство на лице,
което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство.
Необходимо е да се отбележи, че с оттеглянето на
Обединеното кралство (Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия)
от Европейския съюз и изтичането на 31.12.2020 г. на „преходния период“,
правото на ЕС продължи да се прилага спрямо Обединеното кралство, считано до
01.01.2021 г. Обединеното кралство се третира като трета страна, т.е. страна
извън ЕС. Няма съмнение, че Обединеното кралство е и извън Европейското
икономическо пространство (ЕИП), като това се извлича от съдържанието на Споразумението
за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01) и
Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, където в чл.392, пар.4,
изр.второ е посочено, че „Обхватът на системата на Съюза за ценообразуване на
въглеродните емисии обхваща заминаващите полети от Европейското икономическо
пространство до Обединеното кралство“.
Настоящия случай касае датата 24.09.2022г., когато по
отношение на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия не се прилага правото на ЕС, а при извършената проверка от служител на РУ Асеновград, е
установено, че М. Т.А., която е български гражданин, управлява МПС собственост
на жалбоподателя с чуждестранно (английско) свидетелство за управление без да е
подменено след пребиваване повече от три месеца на територията на Република
България. След извършена справка с ОДЧ е констатирано, че М. Т.А. е влезнала на
22.06.2022г. през ГКПП Видин Дунав мост и срокът, в който може да управлява с
наличното свидетелство за управление на МПС е до 22.09.2022г. Както бе посочено
по-горе, пряка
последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в чл.162, ал.1 от ЗДвП е
дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България.
Съгласно чл.162,
ал.2 от ЗДвП – чужденци, дългосрочно пребиваващи в РБ, могат да управляват МПС
на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария,
до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. В случая обаче
водачът е български гражданин, по отношение на който законодателят е въвел
различен режим в ал.1 на чл.162 от ЗДвП. Следователно в случая е налице
фактическото основание за налагане на ПАМ по см. на чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП. В тази насока, изрично в АУАН е посочено, че СУМПС е невалидно.
Необходимо е да
се отбележи още, че издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на
правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава
съответно свидетелство за управление, по арг. от чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Удостоверяването на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай,
че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност,
той е в невъзможност правомерно да я установи. Фактът, че са изтекли повече от
три месеца от влизането на лицето в страната и от 31.12.2021 г. (преходния
период за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия), обоснова
като правилен и законосъобразен извода на административния орган, че към
момента на проверката СУМПС на водача не е валидно на територията на Република
България. С изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на М.
А. на територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания,
не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на
МПС на територията на Република България. Следователно в случая е налице
фактическо основание за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по отношение
на жалбоподателя.
Несъстоятелно е възражението, че собственикът на ПС не е
знаел или дори предполагал, че предоставя управлението на автомобила на лице,
което не притежава валидно свидетелство за управление. Разпитаната по делото
свидетелка посочи, че е партньор и живее с жалбоподателя, следователно В. е
знаел, че водачът А. е с английско СУМПС.
Обстоятелството, че А. е имала българско СУМПС, не влияе на
законосъобразността на оспорената заповед, доколкото и самата тя посочва, че
същото й е иззето в Англия при издаването на английската книжка. Отделно от
това е без значение, че вече има издадено ново българско СУМПС, доколкото съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му. При прилагането на процесната ПАМ ответният орган е изяснил
всички факти и обстоятелства от значение за случая.
В разпоредбата
на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е предвидено, че принудителната
административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В
конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в
закона срок от 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената
ПАМ.
Наложената принудителна мярка
е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и
в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по
пътищата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна, съответно оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0239-000242 от 24.09.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР – Пловдив,
РУ Асеновград – за законосъобразна.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0239-000242 от 24.09.2022 г. на
Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Асеновград, с която на основание чл.171,
т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство /ППС/, товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: