№ 515
гр. Плевен, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430202138 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59д и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-0256-000312/11.09.2023г. на ***
РУ в ОД на МВР, РУ Долна Митрополия на М. Б. М. от с. *** обл.Плевен,
ЕГН ********** е наложено на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП
административно наказание: глоба в размер на 500,00 лева за нарушение
на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят М. Б. М., който счита, че наказателното постановление е
изцяло незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на административно- процесуалните
норми. Оспорват се установените фактически положения като се твърди, че
при проверката актосъставителят не е измерил с рулетка ширината на
трактора. Твърди, че при предаването на ППС за изпълнение на поставената
му задача не му било казано от собственика, че тракторът няма разрешително
за движение по път за обществено ползване. Сочи, че разрешението се издава
за собственика на ППС и неговият водач няма задължение и ангажимент в
тази процедура. Излагат се съображения, че при извършване на процесния
превоз не е налице виновно поведение, което да обуслови отговорността му за
1
твърдяното нарушение. На следващо място се твърди, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалното правило по чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, относно описание на деянието, което също налага отмяна на
наказателното постановление.
Сочи се, че наказващият орган не е съобразил, че в случая са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
В заключение се прави искане да се отмени изцяло като
незаконосъобразно наказателно постановление №22-0256-
000312/11.09.2023г. на *** РУ в ОД на МВР, РУ Долна Митрополия.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з. В
съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната
преписка в съда, е изразил становище, че жалбата е неоснователна и
недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Акт за установяване на административно нарушение серия GA
№663449 е съставен на 24.08.2023г. от М. Р. Н. на длъжност инспектор при
ОД МВР Плевен, РУ Долна Митрополия, в присъствието на свидетеля Т. Ц.
Д., срещу М. Б. М., за това, че на същата дата в 14:45 часа в с. ***
обл.Плевен в посока гр. Долна Митрополия управлява колесен трактор
JOHN DEER 8400R с рег. *** и прикачено към него ремарке с
регистрационен номер 10340, собственост на *** - *********, като
извършва следното нарушение. Движи се по автомобилен път с норми и
размери, които надвишавате разрешените.При допустима обща ширина 2,55
м съгласно чл.5 ал.1 т.1 б. „а“ от Наредба №11/30.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС на МР на РБ е с ширина 2,80 м
измерено с техническо средство - ролетка. Не представя издадено
разрешително за движение по пътища отворени за обществено ползване от
администрацията, управляваща пътя съгласувано със службите за контрол
на МВР – съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 11/30.07.2001г. за движение на
2
извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление №22-0256-000312/11.09.2023г. на *** РУ в ОД на МВР, РУ
Долна Митрополия, с което на М. Б. М. от с. *** обл.Плевен, ЕГН
********** е наложено административно наказание: глоба в размер на
500,00 лева на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
От показанията на актосъставителя и свидетел по делото М. Р. Н. се
установява, че работи като мл. *** в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Плевен, РУ -Долна Митрополия и е *** на с. ***. Установява се, че по
утвърден график на 24.08.2023г. с колегата си Т. Д. изпълнявали служебните
си задължения по контрол на пътния транспорт в с. ***. Установява се, че
спрял за проверка колесен трактор и с техническо средство – ролетка му
измерил габаритите. По време на проверката, водачът му представил всички
документи, които бил изискал и заявил, че няма разрешително за
преминаване през общинска пътна мрежа за извънгабаритни товарни ППС.
Посочва, че съставил АУАН, който бил подписан от водача без възражения.
Показанията на св. Н. се потвърждават и от показанията на св.Т. Д.,
присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН.
Свидетелят Д. дава показания, че възприел селскостопанска техника, с
прикачен инвентар, която се движела по общински път срещу тях. Спрели за
проверката водача на трактора и му поискали документи за управление на
трактора и документи, които му позволяват да се движи в общинската пътна
мрежа. Посочва, че водачът не представил разрешително за процесния
трактор, което се изисква за движението му по общински път.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приетите по делото писмени доказателства наказателно
постановление №22-0256-000312/11.09.2023г. на *** РУ в ОД на МВР, РУ
Долна Митрополия, Заповед №8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на
МВР, АУАН серия GA №663449/24.08.2023г., както и от гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на св. М. Р. Н. и Т. Ц. Д.,
които съдът кредитира с доверие, като обективни, безпристрастни и
логически последователни.
3
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното: Настоящото производство е от
административнонаказателен характер. Същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и
дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а
съгласно чл.14, ал.2 НПК обвиняемия (в случая нарушителя ) се счита за
невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с
чл.83, ал.1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС №
10/1973 г.).
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В настоящият
случай това означава, че административнонаказващия орган следва да
докаже, че жалбоподателя е извършил посоченото в НП административно
нарушение, и че го е извършил виновно. Освен това следва да се установи,
дали деянието на жалбоподателя изобщо съставлява административно
нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ***
РУ в ОД на МВР, РУ Долна Митрополия, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – св. М. Р. Н. – инспектор при ОД на МВР
Плевен, РУ Долна Митрополия. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2001 г. на Министъра на
вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. Както в АУАН така и в НП са
4
посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от
фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно
нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три
имена, ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които данни безспорно
позволяват да се индивидуализира жалбоподателя. От събраните по делото
доказателства /показанията на свидетелите, които се ценят като обективни и
АУАН, чиято доказателствена сила тук не е опровергана/ се установява, че на
посочените в наказателното постановление място и време жалбоподателят е
управлявал земеделска техника - колесен трактор JOHN DEER 8400R с рег.
*** и прикачено към него ремарке с регистрационен номер 10340, ППС по
общински път, отворен за обществено ползване с размери ширина на
горепосочения трактор от 2, 80 м при допустима ширина от 2,55 м, съгласно
чл.5, ал.1, т.1 буква „а“ от Наредба № 11/30.07.2001г. за движение на
извънгабаритни или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра
на МРРБ. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
установява допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, а именно широчината на всички
ППС не следва да надвишава 2, 55 м /освен за предвидените нарочни
изключения в наредбата/. Доказателствата по делото установяват по несъмнен
начин, че към датата на проверката ширината на колесния трактор,
управляван от жалбоподателят имал ширина от 2, 80 метра. От своя страна,
разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата предвижда, че тежките ППС могат
да се движат по пътищата само след нарочно разрешително, съответно
заплащане дължимата такса за превишаване на максимално допустимите
норми по раздел II (т. нар, "специално ползване на пътищата" по смисъла на
чл. 18 и сл. от Наредбата). Неоснователни са изложените в жалбата
оплаквания. Не се споделя доводите на адв. ***, че водачът от субективна
страна няма вина за нарушението, тъй като не на него е възложено
заплащането на такса за движение на извънгабаритни товари по общинската
пътна мрежа.
Установеният ред за движение на такива ППС, е описан подробно в
обстоятелствената част на издаденото НП, а именно- при липса на издадено
5
разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя, за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с което не е
спазено и изключението от забраната ППС да могат да се движат дори и при
наличие на параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна
мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя, и то за движение
по съответния пътен участък. За да управлява законосъобразно по пътя
процесното ППС, водачът е следвало да разполага с разрешително, без
значение чия е отговорността за снабдяване с последното.
По този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Правилно наказващият орган е посочил
нарушената разпоредба, както и правилно приложил относимата
санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и е определил
размера на наказанието в законоустановения минимум -глоба от 500 лева.
Съдът намира, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, т. е., че случаят е маловажен. Това е така, защото в чл. 93,
т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от
ЗАНН, е дадено легално определение на понятието "маловажен случай".
Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид.
В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на
вредните последици, тъй като посоченото нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от
ЗДвП е формално, на простото извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Случаят не разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други случаи на нарушения на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, с оглед на които
деянието е установено като административно нарушение и е предвидена
санкцията по чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП.
По изложените съображения наказателното постановление се явява
6
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0256-
000312/11.09.2023г. на *** РУ в ОД на МВР, РУ Долна Митрополия, с което
на М. Б. М. от с. *** обл.Плевен, ЕГН ********** е наложено на основание
чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП административно наказание: глоба в размер на
500,00 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски регионален
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7