Определение по дело №634/2023 на Районен съд - Елхово
| Номер на акта: | 172 |
| Дата: | 2 ноември 2023 г. (в сила от 8 ноември 2023 г.) |
| Съдия: | Виолета Костадинова Апостолова |
| Дело: | 20232310200634 |
| Тип на делото: | Частно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 2 ноември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
№ 634/2023 г. по описа на ЕРС:
Производството е образувано на основание чл.64, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от ЯРП за вземане на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по отношение на обвиняемият по ДП № 326/2023 година по описа на ГПУ
Елхово А.А.М., гражданин на Сирийска Арабска Република.
В искането се излага, че това ДП е образувано на 30.10.2023 год. с оглед
извършено престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и 5, във вр. ал.1 от НК за това, че на
30.10.2023 година, около 07.30 часа, по републикански път І-7 до разклон за хижа
Стария път в землището на гр.Елхово, обл. Ямбол, противозаконно подпомогнал чрез
осигуряване и извършване на превоз на 2 лица - граждани на Египет, да преминават и
пребивават в Република България в нарушение на закона - чл.8, ал.1 от Закона за
чужденците в Република България, съгласно който „Чужденец може да влезе в
Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за
пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват“, чл.19,
ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който: „Чужденец,
който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен паспорт или
заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато
такива се изискват“ и чл.22, ал.1 от с.з. съгласно който: „Пребиваването на чужденците
в Република България се осъществява въз основа на: 1.Виза по чл.9а, ал.2, т.3 и 4; 2.
Международни договори или договори на Европейския съюз с трети държави за
безвизов режим; 3. Актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се
прилагат от Република България; 4. Разрешение на службите за административен
контрол на чужденците“, като деянието е извършено чрез използване на МПС - лек
автомобил марка „Форд Фокус“ с регистрационен № ***, както и по отношение на
повече от едно лице - 2 лица.
В хода на производството е установено, че извършител на деянието е А.А.М.,
гражданин на Сирийска Арабска Република и с постановление на разследващ полицай
от ГПУ Елхово същият е привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл.281, ал.2, т.1, пр.1, т. 5, 6 и 7, във вр. ал.1 от НК за това, че на
30.10.2023г. на главен път І-7 до разклон за хижа „Стария път“ в землището на
гр.Елхово, обл. Ямбол, противозаконно подпомогнал чрез осигуряване и извършване
на превоз на 2 лица, а именно: М.А.Р, роден на ***г. в гр. ***, Египет, и Н.А., роден на
***г. в гр.***, Египет, двамата граждани на Египет, да преминават и пребивават в
Република България в нарушение на закона - чл.8, ал.1, чл.19, ал.1, т.1 и чл.22, ал.1 от
Закона за чужденците в Република България, като деянието е извършено чрез
използване на МПС - лек автомобил марка „Форд Фокус“ с регистрационен № ***,
извършено по отношение на повече от едно лице - 2 лица, с цел да набави за себе си
имотна облага и съпроводено с неподчинение спрямо орган на властта.
Прокурорът в искането си сочи, че в хода на разследването са събрани
достатъчно доказателства, от които да може да се направи обосновано предположение,
че обвиняемият А.А.М. е автор на вмененото му престъпно деяние. Визира се, че
повдигнатото спрямо него обвинение е за тежко умишлено престъпление от общ
характер, като според представителят на ЯРП е налице и реална опасност обвиняемият
да се укрие или да извърши друго престъпление, което би осуетило нормалното
протичане на наказателното производство спрямо него.
1
В съдебно заседание искането се поддържа изцяло от представителят на ЯРП
ТО Елхово – прокурор С.С. .
Обвиняемият А.А.М., гражданин на Сирийска Арабска Република, заявява в
съдебно заседание, че съжалява за извършеното от него.
Служебният защитник на обвиняемия - адв.Я.М. заявява в с.з., че
предложението на ЯРП за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража”
спрямо А.А.М. е неоснователно и не следва да се уважи, тъй като по делото не се
съдържат никакви данни, че съществува опасност той да се укрие или да осуети
разследването. Сочи, че обвиняемият е сирийски гражданин, но има ЛНЧ, както и
настоящ адрес в гр.***, и ако бъде призован от разследващите органи, то той ще се
отзове. Освен това заявява, че необходимите процесуално следствени действия с него
са проведени, той е разпитан, дал е обяснения и продължаването на престоя му в
следствения арест се явява ненужно и необосновано. Предвид на това, желае спрямо
обвиняемият да бъде взета по-лека мярка за неотклонение „Подписка“.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Досъдебно производство № 326 от 2023 година по описа на ГПУ Елхово е
образувано на 30.10.2023 година с първото действие по разследването – оглед на
местопроизшествие, с оглед извършено престъпление по чл.281, ал.2, т.1, предл. първо,
т.5, във вр. ал.1 от НК.
В хода на разследването и след извършени процесуално следствени действия е
прието, че извършител на престъпното деяние е А.А.М., гражданин на Сирийска
Арабска Република, и с постановление на разследващия орган от 30.10.2023г. той е
привлечен в качеството на обвиняем и спрямо него е предявено обвинение за това, че
на 30.10.2023 година, около 07.30 часа, на главен път І-7 до разклон за хижа „Стария
път“ в землището на гр.Елхово, обл. Ямбол, противозаконно подпомогнал чрез
осигуряване и извършване на превоз на 2 лица - граждани на Египет, а именно: М.А.Р,
роден на ***г. в гр. ***, Египет, и Н.А., роден на ***г. в гр.***, Египет, да преминават
и пребивават в Република България в нарушение на закона - чл.8, ал.1 от Закона за
чужденците в Република България, съгласно който „Чужденец може да влезе в
Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за
пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват“, чл.19,
ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който: „Чужденец,
който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен паспорт или
заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато
такива се изискват“ и чл.22, ал.1 от с.з. съгласно който: „Пребиваването на чужденците
в Република България се осъществява въз основа на: 1.Виза по чл.9а, ал.2, т.3 и 4; 2.
Международни договори или договори на Европейския съюз с трети държави за
безвизов режим; 3. Актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се
прилагат от Република България; 4. Разрешение на службите за административен
контрол на чужденците“, като деянието е извършено чрез използване на МПС - лек
автомобил марка „Форд Фокус“ с регистрационен № ***, извършено по отношение на
повече от едно лице - 2 лица, с цел да набави за себе си имотна облага и съпроводено с
неподчинение спрямо орган на властта - престъпление по чл.281, ал.2, т.1, предл.1, т. 5,
6 и 7, във вр. ал.1 от НК.
От извършените процесуално следствени действия и събраните на този начален
2
етап по досъдебното производство доказателства – справка за съдимост на
обвиняемия, протоколи за разпит на обвиняемия А.А.М. и на свидетелите Д.С.Д.,
И.А.З., В.А.М., М.А.Р и Н.А. /последните двама по реда на чл. 223 от НПК пред съдия/,
протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване /на МПС/
и други, съдът приема, че може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият А.А.М. е извършил деянието, в което е обвинен. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установяват факти относно времето, мястото и
начина на извършване на деянието. При разпита си пред разследващ полицай обв.
А.А.М. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и дава подробни
обяснения във връзка с това обвинение, като е заявил, че по указания, давани му от
трето лице, което е обещало да му заплати по 200 евро за превозен мигрант, и което
му е предоставило на паркинг в гр.София лек автомобил м. „Форд Фокус“, се съгласил
да управлява същият този автомобил от гр. София в близост до гр. Елхово, където в
автомобила се качили 10 нелегални мигранти, които да извози обратно до град София.
Сочи още, че щом всички 10 нелегални мигранти се качили в МПС, той го превел в
движение, но видял полицейски автомобил, изплашил се, при разминаването с
полицейския автомобил го одраскал, не спрял на подадения сигнал и увеличил
скоростта, в един момент спрял, всички излезли от автомобила и побягнали, но малко
по-късно той бил настигнат от полицейските служители и задържан.
От приложената по ДП справка за съдимост на обвиняемия се установява, че
А.А.М., гражданин на Сирийска Арабска Република, не е осъждан на територията на
Република България.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
За да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемият е
необходимо наличието на три кумулативно зависими предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.63 от НПК и в конкретния случай съдът счита, че същите са налице
по отношение на обвиняемия А.А.М..
От събраните по досъдебното производство до този момент писмени и гласни
доказателства съдът счита, че същите са достатъчни, отчитайки фазата на разследване
по ДП № 326/2023 г. по описа на ГПУ-Елхово, за да направи обосновано подозрение,
че обвиняемият А.А.М. е извършител на деянието, за което е привлечен като обвиняем
- по чл.281, ал.2, т.1, предл.1, т. 5, 6 и 7, във вр. ал.1 от НК. В подкрепа на това са
обясненията на самият А.А.М., с които прави пълни самопризнания и които се
подкрепят от показанията на свидетелите Д.С.Д., И.А.З., В.А.М., М.А.Р и Н.А.
/последните двама по реда на чл. 223 от НПК пред съдия/, както и писмените
доказателства по делото, които си кореспондират и взаимно се допълват. Най – общият
преглед на събрания в хода на ДП доказателствен материал позволява на настоящия
съдебен състав да направи едно разумно предположение за възможността обвиняемият
А.А.М. да е автор на вменяваното му престъпление. Тази най – обща преценка
съответства на степента на доказване на предположението за авторството на деянието
за целите на настоящото производство по чл. 64 от НПК, без да опровергава
презумпцията за невиновност по чл.16 от НПК. При произнасянето си в производство
по вземане на мярка за процесуална принуда в ДП, съдът не установява вина на
обвиняемия така, както се изисква с крайния съдебен акт по делото. Подозрението
спрямо едно лице не е равнозначно и равносилно на твърдо убеждение, изразено чрез
постановяване на осъдителна присъда, че то е автор на конкретно престъпление и е
виновно в неговото извършване. В тази насока, се съобразиха и обвързващите указания
на ВКС, дадени в ТР № 1 от 25.06.2002г. на ОСНК, което не е изгубило сила, относно
3
обосноваността на предположението, която в производството при първоначално
задържане, не е обвързана и равна със степента на доказаност на обвинителната теза,
необходими за съставяне на обвинителен акт, респ. за постановяване на осъдителна
присъда, а обратно, значително по-ниска е от тях. Съдът с оглед на това не дължи
произнасяне по същество на вмененото обвинение за наличието в пълнота на
обективните и субективните елементи от фактическия състав на престъплението по
чл.281, ал.2, т.1, 5, 6 и 7, във вр. ал.1 от НК, тъй като правната рамка на произнасянето
му с дължимия съдебен акт е очертана от разглежданото искане по чл.64 ал.1 от НПК и
преценката му за уважаване, респ.неуважаването му е подчинена на очертаните от
законодателя кумулативни признаци, визирани в случая от процесуалните норми на
чл.63, ал.1 и ал.2 от НПК. С тези правни аргументи, съдът в настоящият си състав
приема, че може да се направи обосновано предположение така, както изисква
разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК, че обвиняемия А.А.М. е извършил престъплението,
в което е обвинен.
Повдигнатото обвинение спрямо обвиняемия А.А.М. е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК - материалният наказателен закон
предвижда наказания лишаване от свобода от две до десет години и глоба за
престъплението по чл.281, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Съдът намира, че данните по делото сочат, че съществува реална опасност
обвиняемия А.А.М. да се укрие или да извърши друго престъпление с цел избягване на
наказателна отговорност или да осуети разкриването на обективната истина. Аргумент
в подкрепа на този извод на съда е обстоятелството, че обвиняемият А.А.М. е
гражданин на Сирийска Арабска Република, без категорично установен адрес на
местоживеене на територията на страната ни. Това, както и естеството на
престъплението, в което е обвинен и високата обществена опасност на деянието,
съдържимите се данни в показанията на разпитаните свидетели, че преди да бъде
задържан обвиняемият е реализирал дръзко поведение и изразил неподчинение спрямо
орган на власт – служители на МВР, изпълняващи служебните си задължения, сами по
себе си обосновават у настоящият съдебен състав убеждение, че в случай, че не бъде
осуетено към настоящият момент свободното придвижване на обвиняемия на
територията на страната ни, същият би могъл да предприеме действия, с които да се
укрие с цел избягване на наказание за осъщественото деяние и да възпрепятства по
този начин приключването на воденото срещу него наказателно производство, както и
да извърши друго престъпление.
Останалите предвидени в НПК мерки за процесуална принуда – „Домашен
арест“, „Парична гаранция“ или „Подписка“ се прецениха от съдебния състав като
несъответни на степента на обществена опасност на деянието, за което обв. А.А.М. е
привлечен към наказателна отговорност, както и на целта на мерките за неотклонение,
които биха били постигнати, ако бъде гарантирано участието на обвиняемия в процеса,
както и неговото поведение да не се укрива, да не върши престъпления и да не осуетява
разследването. Необоснован е и доводът на защитата, че по-лека мярка за
неотклонение, а именно „Подписка“ би изпълнила в същата степен целите си, като се
прие, че така предложената мярка е несъответна на обществената опасност на
обвиняемия и не би гарантирала неотклонението му.
Предвид на това и при кумулативното наличие на императивните три
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК, съдът прие, че за
нуждите на наказателното производство и за разкриването на обективната истина по
делото е наложително да бъде гарантирано присъствието на обвиняемия А.А.М. при
4
извършването на предстоящите действия по разследването.
С оглед изложеното съдът прие, че следва да бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража” по отношение на обв. А.А.М. и единствено
такава мярка би изпълнила целите на мерките за неотклонение, визирани в
разпоредбата на чл. 57 от НПК и в тази насока съдът постанови определението си.
Районен съдия:......................
/В. Апостолова/
5