Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и
трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Данчо Д.
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Д. АНД № 663 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Варна 9020, област Варна, община
Варна, район Младост, бул. „Република” № 15, сграда на Медицински център
Младост – Варна, представлявано от управителя В.С.М., чрез адвокат И.А. М. от
Адвокатска колегия – Пловдив, съдебен адрес:***, срещу наказателно
постановление № 495529-F535083/18.02.2020
г., издадено от Б.С.Г.Ю – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „ТРЕЙДНЕТ
ВАРНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна 9020,
област Варна, община Варна, район Младост, бул. „Република” № 15, сграда на
Медицински център Младост – Варна, представлявано от управителя В.С.М., за
нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 /седемстотин/ лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални
нарушения и при нарушения на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
С писмена молба се иска отмяна на наказателното постановление, като се сочи, че
се поддържат изложените в жалбата аргументи относно неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и
събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто
е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
Добричкият районен съд, като прецени събраните
доказателства и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
На 18.12.2019 г. свидетелят М.Д.Д. – старши инспектор
по приходите в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“ и Н.И.Д. – инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, извършили проверка на търговски
обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция „VM Petrolium“, адрес: гр. Добрич, местност Хиподрума, ул.
„Простор“ № 3.
В обекта били налични 1 бр. подземен, трайно прикрепен
резервоар за дизелово горива с капацитет 25631 л. и 4 бр. надземни, трайно
прикрепени резервоари за течни горива, както следва: 1 бр. резервоар за бензин
А 100 Н за 4194 л.; 1 бр. резервоар за бензин А 95 Н
за 12716 л.; 1 бр. резервоар за дизелово
горива за 12716 л., и 1 бр. резервоар за пробан-бутан за 10 000 л. Била
изградена нивомерна измервателна система тип „Fafnir“, модел „Visy-X“,
като за измерване на разхода на горива били налични 5 бр. двустранни
бензино-газ колонки с 26 бр. пистолети за зареждане на течни горива. В обекта
било инсталирано централно регистриращо устройство /ЦРУ/ - компютърна
конфигурация с фискален принтер, с налични, въведени в експлоатация 2 бр. ЕУСФП
с ИН ОS005613/ФП 58005613 и ИН ОS005614/ФП 58005614. В обекта била налична и
компресорна станция за компресиран природен газ с 2 бр. двустранни метан
колонки с общо 4 пистолета за зареждане, като метан колонките били с изградена
връзка с налично ЕСФП в обекта.
В хода на проверката, органите по приходите, съвместно
със свидетеля Г.Д.З. – сервизен техник на обслужващата обекта сервизна фирма
„Енсис“ ООД, извършили прекъсване на връзката между метан колонките в обекта и
ЦРУ, като бил разпечатан отчет с последните получени в ЦРУ показания на
електронните броячи преди прекъсването на връзката. Осъществено било зареждане
с количество 0,57 кг метан на автомобил от пистолет на метан колонка,
отбелязана под номер 4 в блок схемата на обекта отчета от ЕСФП, при което се
установило, че не е осигурена забрана за самостоятелна работа на средствата за
измерване на разход /метан колонките/ без връзка с ЦРУ, като същите
продължавали да отчитат зареждането на превозното средство с гориво. След
възстановяване на връзката между метан колонките и ЦРУ бил разпечатан отчет с
показанията на електронните броячи, получени в ЦРУ. Показанията на електронния
брояч на метан колонката, отбелязана под номер 4 в блок схемата на обекта и
отчета от ЕСФП, били съответно:
-
преди прекъсване
на връзката между метан колонките и ЦРУ: 370719,25 кг.
-
след
възстановяване на връзката между метан колонките и ЦРУ: 370719,82 кг.
Резултатът от проверката бил обективиран в протокол за
извършена проверка сер. АА № 0354704 от 18.12.2019 г.
С оглед описаните факти и обстоятелства, проверяващите
достигнали до извода, че „Трейднет Варна“ ЕООД, не е изпълнило задълженията си
по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 на МФ, според който фискалните устройства
трябва да отговарят на функционалните изисквания, съгласно Приложение № 1 –
електронните системи с фискална памет /ЕСФП/ за отчитане на оборотите от
продажби на течни горива трябва да осигуряват забрана за самостоятелна работа
на средствата за измерване на разход без връзка с централно регистриращо
устройство.
За така установеното нарушение, свидетелят М.Д.Д. ***
ЕООД, акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F532589/30.12.2019 г., като квалифицирал описаното в акта нарушение
по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
С резолюция за прекратяване на
административнонаказателно производство № 489717-F532589/14.01.2020 г., Б.С.Г.Ю – началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на Национална агенция за
приходите, на основание чл. 54 от ЗАНН, прекратила административнонаказателното
производство, образувано с АУАН № F532589/30.12.2019
г. Съгласно обстоятелствената част на резолюцията, АУАН е съставен в нарушение
на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Сочи се, че е налице несъответствие между фактическото
описание на нарушението и правната му квалификация, тъй като е посочена като
нарушена нормата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която министърът на
финансите издава наредба…, но не създава задължения за лицата.
С резолюцията наказващият орган указал в срока по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН да се състави законосъобразно акт за установяване на
административно нарушение.
Въз основа на указаното, свидетелят М.Д.Д. *** ЕООД
нов АУАН с № F535083/22.01.2020 г., със
съдържание, идентично със съдържанието на АУАН № F532589/30.12.2019 г., като квалифицирал описаното в акта
нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Въз основа на съставения АУАН № F535083/22.01.2020 г. е било издадено и обжалваното
наказателно постановление /НП/ № 495529-F535083/18.02.2020 г., с което жалбоподателят е санкциониран
за това, че не е изпълнил задължението си по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18
на МФ, според който фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните
изисквания, съгласно Приложение № 1 – електронните системи с фискална памет
/ЕСФП/ за отчитане на оборотите от продажби на течни горива трябва да
осигуряват забрана за самостоятелна работа на средствата за измерване на разход
без връзка с централно регистриращо устройство.
На основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, на търговеца била наложена имуществена санкция в размер на 700
/седемстотин/ лева.
Описаната фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите М.Д.Д., Г.Д.З. и Д.Ж. Д., който
пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката,
чийто показания са последователни, логични и безпротиворечиви, кореспондиращи с
писменото доказателство по делото – протокол за извършена проверка сер. АА №
0354704 от 18.12.2019 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Наказателното постановление обаче се явява
незаконосъобразно, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на наказаното лице е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в следното:
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, приложим на
основание чл. 84 от ЗАНН, не се образува наказателно производство, а
образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление
има влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото, без
значение какви са основанията за това. В случая е налице разпореждане
/резолюция/ за прекратяване на производството, от обстоятелствената част на
което е видно, че описаното нарушение от обективна страна е идентично с това,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, независимо от
неточностите и несъответствията в правната им квалификация, поради което
образуването на ново административнонаказателно производство е недопустимо.
Случаите, при които се прекратява административнонаказателната преписка са
изрично предвидени в чл. 54 от ЗАНН, като основанията за прекратяване изключват
носенето на административнонаказателна отговорност в бъдеще. Допуснатите
неточности и липсата на определени реквизити в акта не са основание за
прекратяване на преписката. При наличието на подобни недостатъци наказващият
орган е следвало да издаде съответното наказателно постановление при условията
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и след като не го е сторил, е преклудирана
възможността за образуване на ново административнонаказателно производство
срещу същото лице за същото нарушение. Поради това повторното съставяне на акт
за установяване на административно нарушение е незаконосъобразно и опорочава
издаденото въз основа на него наказателно постановление. В тази насока е и
константната съдебна практика /Виж Решение от 22.03.2017 г. по к.а.н.д. №
29/2017 г. по описа на АдмС – Добрич/.
В хода на съдебното производство от
жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 363,78 лв. /триста шестдесет
и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с фактура № **********/19.06.2020
г., съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г.
С оглед изхода на спора, както и изрично
стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да
присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 363,78 лв.
/триста шестдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/.
С
оглед изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 495529-F535083/18.02.2020 г., издадено от Б.С.Г.Ю – началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на Национална агенция
за приходите, с което на „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна 9020, област Варна, община Варна, район
Младост, бул. „Република” № 15, сграда на Медицински център Младост – Варна,
представлявано от управителя В.С.М., за нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във
връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700
/седемстотин/ лв.
ОСЪЖДА ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ДА ЗАПЛАТИ на „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна 9020, област Варна, община Варна, район
Младост, бул. „Република” № 15, сграда на Медицински център Младост – Варна,
представлявано от управителя В.С.М., сумата от 363,78 лв. /триста шестдесет и
три лева и седемдесет и осем стотинки/ разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен
срок от уведомяването на страните.
Районен
съдия: /Данчо Д./