РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 27.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 206 по описа на АдмСЛ за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 62 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е образувано въз основа на жалба с
вх.№1881/19.06.2018 г. подадена от В.П.В. ЕГН**********, лишен от свобода ЗО „****“
гр.**** обл.****, против Заповед № Л-2277-3/23.05.2018 г. издадена от ВПД
Главен директор на ГД”ИН” гр.София, с която е отказано преместване на
жалбоподателя от ЗО „****“ в Затвора ****.
В
жалбата се посочва, че отказът за преместване е незаконосъобразен, тъй като са
налице основания за преместване – сключен граждански брак с лице с постоянна
адресна регистрация в гр. София. Моли за отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание оспорващият редовно призован, се явява лично и с адв. Р..
Поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта.
Ответникът
– ВПД Главен директор ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София,
редовно призован, се представлява от ю.к. Г.. Оспорва жалбата.
Административен
съд - Ловеч, шести административен състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
изтърпява наказание лишаване от свобода от 21.08.2012 г. Постоянният му адрес
към 27.05.2015 г. е на територията на обл.Велико Търново, поради което през м.
май
В
последствие на 10.12.2015 г. жалбоподателят е сменил адресната си регистрация в
гр.Русе /лист 9/.
На
25.04.2018 г. /лист 32/ жалбоподателят е подал молба за преместване в Затвора ****,
и сочи като основание сключването на граждански брак с лицето Р.Г.П., която е с
постоянен адрес в гр.София. В молбата няма други посочени правни и фактически
основания за преместване.
Разпределянето
на лишените от свобода съобразно постоянния им адрес по ред, определен от
главния директор на ГДИН и при съобразяване с възможностите, е регламентирано в
чл. 58 от ЗИНЗС. Но в случая не е налице първоначално настаняване.
Жалбоподателят е настанен в Затвора ****, съответно ЗО „****“ към този затвор,
още през
Направено
е искане за преместване. Към датата на подаване на молбата преместването от
един затвор в друг е регламентирано в чл. 62 от ЗИНЗС, като са посочени
условията, при които това е допустимо.
Съгласно чл. 62 от ЗИНЗС заповед за
преместване се издава от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията".
По
делото е представена Заповед № ЧР-05-115/05.04.2018 г. на Министър на
правосъдието, с която е назначен за ВПД Главен директор на ГДИН старши комисар В.М.
/лист 86/. Следователно заповедта е издадена от материално компетентен орган.
При
направената проверка административният орган е установил, че лишеният от
свобода е с постоянен адрес на територията на гр. Русе, а не гр.София. В
оспорената заповед органът е изложил мотиви с оглед единственото посочено от
жалбоподателя основание за преместване – сключването на граждански брак с лице
от гр.София, без промяна в постоянната адресна регистрация на съпругата, което
обстоятелство не е сред хипотезите, при които лишеният от свобода може да бъде
преместен, поради което ВПД Главен директор на ГДИН е приел, че искането е
неоснователно.
Съгласно
чл. 62 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва при изброени хипотези : включване в обучения или за работа – при
изявено желание от лишения от свобода, при настаняване на лечение, по молба на
близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, по предложение
на началника на затвора при наличието на важни съображения, свързани с
ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване
от свобода, при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
В
случая няма данни лицата, с които жалбоподателят поддържа контакти, да са
променяли постоянния си адрес. Съпругата му е направила само две посещения в ЗО
„****“ след сключването на брака им. По делото е представена молба от Р.П. до
ГДИН /лист 275/, с която оттегля искането си жалбоподателят да бъде преместен в
Затвора ****, като заявява, че е посещавала само два пъти жалбоподателя, не
поддържат контакт с него и планира подаване на иск за развод.
При
това положение, като анализира събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира изводите на административния орган за правилни
и законосъобразни.
На
първо място в случая не е налице промяна в адресната регистрация на самия
жалбоподател, не е налице промяна в адресната регистрация и на семейството на
жалбоподателя, тъй като към датата на сключването на гражданския брак
постоянният адрес на съпругата му е бил същият в гр.София, не е налице промяна
и в адресната регистрация на лица, с които жалбоподателят поддържа контакти –
съпругата му го е посещавала само два пъти, а от подадената молба от нея до
ГДИН е видно, е двамата реално не поддържат контакт. Не са налице и останалите
хипотези по чл. 62 от ЗИНЗС, които да обосновават искането за преместване в
Затвора ****.
Възможността
за преместване на лишен от свобода от едно място за изтърпяване на наказанието
в друго е предвидена само при определени хипотези от закона, с цел
непрекъснатост на осъществявани от лицето социални контакти с близките. Не е
достатъчно лицето да посочи, че има близки в дадено населено място, но и същото
да поддържа реално контакт с тях – да се води редовно кореспонденция, да се
извършват свиждания.
Преместването
е поискано по молба на жалбоподателя. По молба на лишения от свобода
преместване по реда на чл. 62 от ЗИНЗС може да бъде реализирано единствено в
хипотезите на т. 1 и т. 3, а по т. 5 – и съобразно желанието му. В останалите
хипотези органът действа или по лекарско предписание /т. 2/, или по предложение
на началника на затвора /т. 4/.
При
издаване на процесната заповед не са били налице основанията на чл. 62, ал. 1, т. 2 или т. 4 от ЗИНЗС. В случая не се установява и
наличието на предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 или т. 5 от ЗИНЗС.
С
оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че не са налице и
материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за
преместването на оспорващия в друг затвор, по негово желание или по молба на
неговите близки към датата на подаване на молбата и към датата на произнасяне
на органа.
На
първо място след тълкуване на нормата се налага извод, че преместване на
основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС може да бъде
реализирано единствено при промяна на постоянните адреси на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти. В случая оспорващият не представя
доказателства и не твърди, че има такава промяна на адреси, напротив, видно е,
че адресът на съпругата му не е променян след сключване на брака.
Съгласно
чл. 40а от ППЗИНЗС, преместването на
лишения от свобода по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС се извършва
след проверка и наличие на данни за поддържане на социални контакти с близките
му или с посочените от него лица. В случая такава проверка е извършена преди
издаване на оспорената заповед, като е установено, че съпругата му Р.П. го е
посетила само при сключването на брака през м. януари
Не
са налице данни съпругата му да е променила постоянния си адрес или оспорващият
да е поддържал контакти с нея, съгласно изискването на нормата на чл. 62, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС, и правилно административният орган е постановил обжалвания
отказ за преместване.
Предвид изложеното
съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на
административно-производствените правила, материалния закон и целта на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража.
Същата
е законосъобразна и следва жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото, искането пълномощника на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК се явява основателно
и следва да се осъди жалбоподателят да заплати на ГД "Изпълнение на
наказанията", гр. София, бул. "Н.Столетов" № 21 разноски в
размер на 100 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
– град Ловеч, шести административен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№1881/19.06.2018 г. подадена от В.П.В. ЕГН**********,
лишен от свобода ЗО „****“ гр.**** обл.****, против Заповед №
Л-2277-3/23.05.2018 г. издадена от ВПД Главен директор на ГД”ИН” гр.София, с
която е отказано преместване на жалбоподателя от ЗО „****“ в Затвора ****.
ОСЪЖДА
В.П.В. ЕГН**********, лишен от свобода ЗО
„****“ гр.**** обл.****,
да заплати на ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София, бул.
"Н.Столетов" № 21 сумата от 100 /сто лв./ лева, представляващи
сторени деловодни разноски.
Решението
да се съобщи на страните.
На
основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Административен
съдия: