Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2022 град Варна
Варненският административен съд
Девети
касационен състав
на двадесети
януари година
две хиляди двадесет и втора
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
секретар
Нина Атанасова
прокурор
Иванов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №2660
по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63,
ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба
на ДИРЕКТОР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО
БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ, чрез пълномощника гл. юриск. Е Р срещу Решение № 767/01.11.2021г
по АНД №20213110202640/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 27
състав, с което е отменено Наказателно постановление НП № РЗ 007/29.09.2020
г. издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
Варна, с което на Д.Ц.П. ЕГН **********,***
са наложени административни наказания на
основание гл. 155, ал.1 от Закона за защита на растенията – административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 107, т. 1 от Закона
за защита на растенията и на основание чл. 165, ал.1 от същия закон е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 107,
т. 2 от Закона за защита на растенията.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е постановено
при нарушения на закона – касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Моли
съда да отмени решението на ВРС и да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касатора редовно призован, чрез
процесуален представител поддръжа жалбата на сочените в нея основания. Твърди,
че след като е доказано извършено нарушение, то нарушителя следва да бъде
санкциониран. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, редовно призован, чрез
процесуалният си представител оспорва жалбата. Моли решението на ВРС да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на разноските по делото.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства,
следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него
по време на въззивното производство. В хода на съдебното производство е било
установено, че на 11.08.2020 г. инспектори от Областна дирекция по безопасност
на храните - Варна- св. В. Н. Г. и нейна колега, извършили проверка на обект,
находящ се в землището на гр. И., местност „Саячала“, област Варна,
представляващ оранжерия с пипер с площ от 279,1 м2, собственост на земеделския
стопанин Д.Ц.П.. Проверката била извършена в изпълнение на „Национална програма
за контрол на остатъци от пестициди в и върху храни от растителен и животински
произход за 2020 г.“
Проверката се извършила в присъствието на ответника по
касация П.. По време на проверката контролните органи взели растителни проби от
пипер (листа) - около 1 кг. за идентификация на употребените препарати за
растителна защита, от оранжерия посочена им от земеделския стопанин. Пробите
били взети с Протокол № 2 към Констативен протокол № 002982 от 11.08.2020 г. и
били опаковани пред земеделския стопанин и изпратени в лаборатория „Приморис
България“ АД в гр. Пловдив. При анализа се установило, че във взетите
растителни проби се откриват активните вещества фенамидон, флоникамид и
триадименол.
При тези констатация проверяващите приели, че Д.Ц.П.,
в качеството си на земеделски стопанин, е употребила продукти за растителна
защита, съдържащи едно забранено (фенамидон) и две неразрешени активни вещества
за културата пипер (флоникамид и триадименол).
Поради горното св. В. Г. съставила акт за установяване
на административно нарушение по чл. 107, т. 1 от Закона за защита на растенията
и административно нарушение по чл. 107, т. 2 от Закона за защита на растенията.
АУАН бил връчен на П., която посочила, че към момента
няма възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН
срок не било депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН. Поради това
АНО издал процесното НП срещу П., като възприел изцяло фактическите и правни
констатации на актосъставителя Г..
За да отмени наказателното постановление въззивния съд
е приел, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на нарушителя,
както и на чл.42 т.3, т.4 и т.7, чл.43 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Приел е също
така, че липсват доказателства именно П., лично да е използвала описаните
препарати за растителна защита.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява
неоснователна по следните съображения.
Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на
въззвиня съд, за допуснато грубо нарушение на процесуалните правила, поради
което не намира за необходимо да ги преповтаря. В тази връзка настоящия състав
намира, че непосочването в АУАН и НП на датата на извършване на нарушение е
грубо нарушение на закона, което води до отмяна на атакуваното НП. Непосочването
на дата на извършване на нарушението води до невъзможност на нарушителя да
разбере срещу какво “обвинение” точно да се защити. От там и невъзможността да
се изчислят законосъобразно преклузивните срокове предвидени в чл.34 от ЗАНН, с
изтичането на които отпада правната възможност на АНО да реализира
административнонаказателната отговорност на търговеца. От представения по
делото анализ може да се твърди със сигурност, че в листата взети за проба от
проверяващите са намерени следи от посочените препарати. Липсват доказателства
за това по какъв начин тези препарати са попаднали в растенията, кога и кое е
лицето, което ги е използвало.
В тази връзка се споделя и извода на
първоинстанционния съд, за липса на категорични доказателства, че именно П. е
използвала посочените препарати за растителна защита. Ясно в ЗАНН е посочено,
че отговорността е лична. Тоест, след като АНО е приел, че следва да бъде
наказано конкретно физическо лице, е следвало да събере доказателства, че
именно то е третирало насажденията с пипер, с посочените препарати за
растителна защита. В кориците на делото липсват такива доказателства.
Ето защо, настоящата инстанция
намира, че въззивния съд е постановил едно законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото се явява
основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените по
делото разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат в
размер на 405 лв., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения и на
основание чл.222, ал. 1 от АПК, настоящия състав на административния съд като
касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 767/01.11.2021г по АНД №20213110202640/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, 27 състав.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да
заплати на Д.Ц.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 405 лв.
(четиристотин и пет лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.