№ 20627
гр. София, 19.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110112518 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. Т. С. и С. П. С., чрез адв. Н. Б., с
която срещу Г. Л. Х. са предявени субективно и обективно съединени искове по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
Ищците твърдят, че ответникът е бивш съпруг на дъщеря им, като от брака му
с последната имали две малолетни деца. Със съдебно решение е бил определен режим
на лични отношения между децата и техния баща, като поради служебна ангажираност
на майката на 17.07.2021 г., двамата ищци е следвало да предадат децата на баща им.
Около 10:00 ч. на посочения ден ищците заедно с децата слезли във входа на бл. 6,
намиращ се на адрес: гр. София, ж.к. С., където децата живеели с майка им. Ищецът И.
С. решил да заснеме предаването на децата на бащата с видеокамерата на телефона си.
При пристигането на ответника пред блока последният започнал да вика и нарекъл
ищците „престъпници“, като се опитвал да влезе във входа. С. С. отворила вратата и
казала на децата да отиват при баща им. Считат, че това деяние на ищеца е
противоправно – изрекъл е нещо унизително за честта на достойнството на всеки от
ищците в тяхно присъствие, от което всеки от тях се почувствал много обиден и
унизен, още повече това се случило в присъствието на децата. Чувствали се неудобно
пред внуците си, като не знаели как да им обяснят употребения израз. Дълго изпитвали
негативни емоции. Отделно от описаното деяние, сочат, че и с друго свое поведение
ответникът ги е увредил неправомерно – като на 29.07.2021 г. депозирал пред СРС
молба срещу тях по ЗЗДН, като твърдял, че ищците на 17.07.2021 г. са осъществили акт
на домашно насилие по отношение на него и на малолетните деца. В същата той
посочил, че И. С. се е държал арогантно и е отправял заплашителни жестове с ръка към
Х., а С. С. е казала на децата „сега отивате при лоши и страшни хора“, но после ще се
върнат при тях, добрите. В същата молба Х. е твърдял, че ищците са му попречили да
вземе децата от дома им. Било е образувано гр.д. № 44253/2021 г. по описа на СРС, 139
с-в, по което ищците били ответници. Била е издадена заповед за незабавна защита, с
която С.и били задължени да се въздържат от домашно насилие по отношение на Х. и
децата, като били и предупредени, че при констатиране неизпълнение на заповедта ще
бъдат задържани и предадени на прокуратурата. Развиват подробни съображения
относно причинените им в хода на това производство неимуществени вреди. Това дело
1
завършило със съдебно решение на СГС, с което претенциите на Х. срещу тях са били
окончателно отхвърлени на 25.04.2023 г. Считат, че твърденията на ответника,
изложени в молбата за защита от домашно насилие, са неверни и клеветнически, което
е било установено с влязлото в сила решение на СГС. В хода на съдебното
производство са били разгласени неверни обстоятелства, като за времетраенето на
същото ищците преживели сериозен стрес от отправените им обвинения, всяко явяване
в съда предизвиквало у тях негативни емоции, притеснения, срам, неудобство,
чувствали се подтиснати, не можели да се съсредоточат в изпълнение на ежедневните
си задължения, а двамата били известни и уважавани членове на обществото (всеки в
своята професионална сфера). Оценяват причинените им от деянията на ответника
неимуществени вреди в размер на сумата от по 1000 лева за всеки ищец от първото
деяние, описано в молбата, а тези, причинени им във връзка с инициираното от
ответника производство по ЗЗДН в размер на сума от по 4000 лева. Претендират
законна лихва от деня на увреждането (17.07.2021 г., съответно от 29.07.2021 г.).
Представят документи, които искат да се приемат като писмени доказателства по
делото, като заявяват искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане,
които да установят претърпените от тях неимуществени вреди.
Ответникът с отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените
искове. Заявява становище, че в исковата молба информацията е представена
тенденциозно и е частично невярна. Заявява, че е бил затрудняван да осъществява
определения с децата му режим на лични отношения, както и че ищците упражняват
правата си в противоречие с нормата принцип на чл. 3 ГПК. Сочи, че на 17.07.2021 г. е
бил противозаконно заснеман от И. С., като обяснявал, че снима жена си, с което искал
да прикрие противоконституционните си действия. Заявява, че не е искал да има
контакти с ищците именно с цел да се избегне създаването на конфликтни ситуации,
но в конкретния ден вместо от майката, както е било постановено със съдебно
решение, децата са му били предадени от ищците, с което счита, че последните са били
в неизпълнение на съдебното решение. В тази връзка подчертава, че думата
„престъпници“ с исковата молба е била извадена от контекста на ситуацията, като
използвайки я, е целял да се спре незаконното му видеозаснемане – неговото, на децата
му, на роднините му, доколкото се е обърнал към ищеца И. С. с думите „Не ме
снимайте! Противоизаконно е. Престъпници! Какво си позволявате?“. Пояснява, че
счита всеки, който извършва противозаконни действия за престъпник в
общоразговорен смисъл. Освен това е бил наречен пред децата му лош човек от ищеца
С.. Обобщава, че ищците целят да черпят права от неправомерното си поведение и така
да се обогатят. По отношение на изложените в молбата за защита от домашно насилие
твърдения сочи, че е негово право да търси защита от съда, като същите не са нито
лъжливи, нито позорни, нито обидни. Подчертава, че явяването им в конкретното
производство като ответници не е било задължително, още повече са имали
пълномощници, които са упълномощили да ги представляват. Оспорва да са изпитали
описаните в исковата молба негативни преживявания и причина за това да е неговото
поведение. Заявява, че с действията си е целял да защити правата си и тези на децата
си, а не да нанася вреди на ищците. Противопоставя се като доказателство в
настоящото производство да се приемат експертизите, които са изготвени и приети в
друго производство. Представя съдеби актове по други производства, които счита за
относими за изясняване на обстегнатите отношения между страните по спора. Заявява
искане да се изиска от ищците да представят посочената в исковата молба
кореспонденция между страните, разменена във връзка със срещата на 17.07.2021 г.,
както и цитираните заплахи към майката на децата със съобщение по телефона.
Представя свидетелство за съдимост. Моли за допускане до разпит на един свидетел
при режим на довеждане за установяване на изложените в отговора на исковата молба
2
възражения. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
По всеки от предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД, ищците следва
да установят наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно, че ответникът е извършил процесните
деяния, 2/вредата, а именно, че всеки от тях е претърпял твърдените неимуществени
вреди; 3/ противоправността на деянията, т.е., че с тях противозаконно се засяга честта,
достойнството, доброто име и на ищците и 4/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, с оглед което и в тежест на ответника е да обори установената в закона
презумпция.
В тежест на ответника с оглед наведените с отговора възражения е да установи
обстоятелствата, съставляващи основание на възражението му за съпричиняване – че е
налице противоправно поведение на ищците, с което те са накърнили правната му
сфера и предприетите от него действия са били в защита не негови законни права и
интереси.
Страните са представили към исковата молба и отговора писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, с оглед което и следва да бъдат приети.
Основателно е възражението на ответника, че в настоящото производство не
може да бъде прието и ценено заключение на съдебно-техническа експертиза,
изготвена в друго производство, с оглед което и това доказателствено искане на
ищците не е допустимо да бъде уважено. В този смисъл е и трайната практика на ВКС.
Искането на ответника на основание чл. 190 ГПК ищците да бъдат задължени
да представят описаните в исковата молба, отправени в деня преди предаването на
децата, заплахи към Николина С. със съобщение по телефона, поради които И. С. е
взел решение да заснеме предаването на децата си с телефона си, съдът намира, че не е
необходимо за изясняване на спора от фактическа страна, още повече ответникът не
носи тежестта да установява тези твърдения на ишците, съдържащи се в исковата
молба.
На страните следва да се допуснат общо трима свидетели (по един на всяка
страна) при режим на довеждане в първото открито съдебно заседание.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
3
ОБЯВЯВА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните в
производството документи с изключение на представените от ищците основно и
допълнително заключения на съдебно-техническа експертиза, приета в производството
по гр.д. № 44253/2021 г. по описа на СРС, 139 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК на ответника ищците да
бъдат задължени да представят разменена между страните кореспонденция и заплахи,
отправени до майката на децата, в деня преди предаването на децата на 17.07.2021 г.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по
един свидетел на всяка страна (общо трима) при режим на довеждане от страните
в насроченото открито съдебно заседание. УКАЗВА на страните да водят допуснатите
им свидетели, като неоснователното неявяване на свидетелите ще се цени от съда като
индиция, че доказателственото искане не се поддържа.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2024
г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от настоящото определение, в което се съдържа проектът за доклада по
делото, да се връчи на страните /на ответника вкл. и по ел.път, с оглед извършеното
по делото действие в ел.форма/.
На ищцата да се връчи СЛУЖЕБНО ИЗГОТВЕН препис от отговора на
исковата молба, подаден от ответника, ведно с приложенията.
УКАЗВА на ответника в срок до първото по делото съдебно заседание да
представи документ за внесена по сметка на СРС такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК за
служебно изготвените за връчване на ищеца преписи в размер на сумата от 3,80 лева,
като при неизпълнение на тези указания съдът ще постанови определение по чл. 77
ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4