№ 1593
гр. Русе, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520103689 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК и чл. 149 СК.
Постъпила е искова молба от М. Р. Н. против Н. П. П., в която се
твърди, че страните са живеели във фактическо съжителство в периода от
2015г. до 2020г., първите две години в гр. Русе, а останалите три в гр. Велико
Търново. По време на съвместното им съжителство се родил синът им
М.Н.П.., роден на 09.03.2017г. С течение на времето отношението на
ответника към молителката се променило, което довело до фактическата им
раздяла през 2020г. когато тя се върнала да живее заедно с детето в гр. Русе в
дома на своите родители. От раждането на детето и понастоящем за него
грижи полагала единствено неговата майка с помощта на баба и прабаба по
майчина линия. Твърди се, че тя е осигурила на детето всичко необходимо за
нормалното му отглеждане. Живеели в жилище, което разполагало с добри
битови условия и обособена детска стая. Ответникът работел в магазин „***“,
като реализирал месечен доход над средната за страната работна заплата.
След фактическата раздяла на страните, той виждал детето епизодично
няколко пъти и не предоставял никакви средства за неговата издръжка.
Между двамата родители не съществувало споразумение по въпроса кой от
тях ще упражнява родителските права над малолетното дете и с оглед
1
неговите интереси се налагало тези въпроси да бъдат регламентирани, поради
което се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се постанови
упражняването на родителските права върху малолетното дете М. да се
предостави на неговата майка, като на бащата бъде определен режим на
лични отношения всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10.00 до
17.00 часа и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката, да бъде постановено местоживеенето на детето при
майката, бащата да бъде осъден да заплаща чрез майката месечна издръжка в
размер на 250лв. Претендира се и осъждане на ответника да заплати сумата от
3000лв., представляваща издръжка за минало време за периода от 12.07.2021г.
до 12.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до нейното окончателно изплащане. Претендира се
присъждане и на направените от ищцовата страна разноски за настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е предявил насрещни искове със
същото правно основание и предмет като първоначално предявените. Излага
твърдения, че е по-пригодният родител, който да упражнява родителските
права и моли да бъде постановено съдебно решение, с което на него да бъде
предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете
М., а на майката да бъде определен режим на лични отношения всяка първа и
трета неделя от месеца във времето от 10.00 до 17.00 часа, както и 20 дни
през лятото, които да не съвпадат с платения му годишен отпуск. Да се
определи местоживеенето на детето при бащата, а майката да бъде осъдена да
заплаща по 300лв. месечна издръжка, считано от предявяване на исковата
молба, както и да бъде осъдена да заплати издръжка за минало време в размер
на 3000лв., за периода от 12.07.2021г. до 12.07.2022г. за малолетното дете М..
В първото по делото съдебно заседание, насрещният иск в частта за
претендирана издръжка за минало време е оттеглен и по него производството
е прекратено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото нямат сключен граждански брак и са родители на
детето М.Н.П.., род. на 09.03.2017г. Понастоящем двамата родители живеят
разделени, а детето живее със своята майка, която полага необходимите
грижи за него. По делото не са наведени твърдения и не се установяват
2
специфични нужди на детето, различни от обичайните за дете на неговата
възраст. То е записано и посещава детска градина „****“ в гр. Русе.
Свидетелката Т.С.А., баба на ответника, установява, че от раждането на
детето, до настоящия момент грижи за него полага единствено майката, за
което е подпомагана от своята майка и баба. Свидетелката също виждала
правнука си, за което майката й съдействала. Той бил добре гледан, нахранен,
облечен, играел по детски площадки заедно с други деца, развивал се
нормално за възрастта си. Бащата рядко виждал детето си, дори на рождения
му ден не идвал, което свидетелката знаела, защото присъствала на
рождените му дни, но не виждала на тях внука си Н.. Последният не бил
виждан от свидетелката да е в ситуация в която сам да е с детето и да полага
грижи за него. Не смята, че той може да се справя с отглеждането на детето,
тъй като то не било свикнало с него. Също така тя не познавала жената, с
която внука й живеел, била я виждала само два пъти, „до врата“.
Свидетелят В.Т.И. установява, че е съсед на семейството на М. Н. в бл.
„****“. Познавал я от малка. Познавал и ответника, от когато двамата се
събрали да живеят заедно. Той им помагал по различни поводи в годините,
включително и с транспорт на багаж до Велико Търново. През последните
години грижи за детето полагала само неговата майка, за което била
подпомагана от своята майка и баба, която била на 75 години, но жизнена и
подвижна. Бащата рядко виждал синът си, дори не присъствал на негов
рожден ден, където бил поканен и свидетеля. Последният от разговори с
майката знаел, че бащата не плаща издръжка на детето, не предоставял
средства за него, дори не заплащал таксата за детската градина, въпреки, че
бил обещал да го прави.
Свидетелката Р.Н.Т. установява, че като леля на ответника познавала
детето му и неговата майка. С тях имала контакти докато живеели в гр.
Велико Търново и виждала, че и двамата родители полагат грижи за детето.
Правило й впечатление, както и на други хора, че детето „нямаше добри
хигиенни навици“, хигиената му била на ниско ниво. В последните три
години, когато детето и майката живеели в гр. Русе свидетелката не била
контактувала с тях. Единствено се чувала с племенника си и дето по
телефона, когато то било при него. Когато имали семейни събирания тя
питала племенника си защо не взема сина си, а той отговарял, че майка му не
го давала.
3
Свидетелят А. Д. Л., приятел на ответника, установява, че докато
страните живеели с детето си в гр. Велико Търново им бил гостувал. Правело
му впечатление, че хигиената в жилището им не е добра. Виждал, че Н.
обръщал внимание на детето, играел си с него. След като майката и детето се
прибрали в гр. Русе свидетелят не ги бил виждал, гостувал само на Н., който
си имал приятелка. Тя се била виждала с детето му и приветствала идеята той
да го взема по-често.
Според представените по делото писмени доказателства и изявленията
на страните, към настоящия момент ищцата не работи, като преди това е
работила като продавач-консултант. За периода месец юли 2021г. до месец
декември 2021г. според представеното удостоверение от „***“ ООД е
получила брутен доход от трудово правоотношение в общ размер на
4955,77лв. или 707,97лв.
Ответникът за периода от месец октомври 2021г. до месец септември
2022г. е получил от трудово правоотношение с „*** ****“ ЕООД брутен
доход в размер на 14609,29 лв. или 1217,44лв.
Според изготвения по делото социален доклад, основни грижи за детето
М. полага неговата майка, която разполага с необходимите родителски
качества и подходящи жилищни условия. Същата задоволява потребности на
детето и между тях имало изградена силна емоционална връзка. Детето се
развива нормално за възрастта си, посещава детска градина, контактува с
връстниците си, спокойно е, разбира и спазва създадените в групата правила.
Пред социалните работници и двамата родители са изразили желание и
готовност да упражняват родителските права. Според заключението на
социалния доклад, в интерес на детето е двамата родители да спазват добрия
тон при общуване и да участват поравно в живота му, като заедно вземат
решение за неговото бъдещо развитие.
Няма спор по делото, че и двамата родители нямат други деца, на които
да дължат издръжка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК – за
определяне местоживеенето на общото дете на страните – М.. упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.
Събраните по делото доказателства категорично установяват, че по-
4
пригодния родител, с по-висок родителски капацитет, на когото следва да се
възложи упражняването на родителските права и при него да се определи
местоживеенето на детето това е майката. Същата от раждането на детето до
настоящия момент полага грижи за сина си, задоволява всички негови
основни потребности, разчита на помощта на своите роднини - майка и баба,
които я подпомагат както финансово, така и в грижите за детето. Последното
се развива нормално за възрастта си, не са констатирани проблеми при
отглеждането и възпитанието на детето, които да обосноват съмнение по
отношение нивото на родителските качествата на майката. Посоченото от
двама от свидетелите за „лоша хигиена“ в дома на страните и лоши хигиенни
навици на детето се отнасят за периода в който страните са живеели заедно.
Данни за неблагоприятни жилищни условия или социална среда през
последните години, след раздялата им няма, включително такива не се
съдържат и в изготвения социален доклад.
Бащата на детето няма изградена пълноценна връзка с него, контактите
му с детето не са чести, като няма доказателства който да сочат, че това се
дължи на друга причина, освен на неговото желание и упоритост. По делото
не е доказано майката да възпрепятства контакти на детето с бащата или
негови роднини, а точно обратното. Представянето на снимки от социална
мрежа в интернет, с цел дискредитиране на майката е проява на лоши
родителски качества от бащата, както и неплащането на издръжка, която е във
възможностите му и липсата на участие в грижите за детето.
Обстоятелството, че бащата работи, а майката към момента не, не може да
обоснове само по себе си различен извод относно родителските им качества.
В тази връзка следва да се отбележи, че поначало полагането на грижи за
малко дете значително затруднява упражняването на трудова дейност и
утвърждаването на професионална кариера, което очевидно не се отчита от
ответника, тъй като същият не е бил ангажиран с по-трайни грижи за детето
си.
Поради изложените съображения родителските права следва да бъдат
възложени за упражняване на майката и при нея да бъде определено
местоживеенето му, по който начин ще се запази и фактическото положение
за детето, с което то е свикнало.
Безспорно в интерес на детето е да бъде осигурена и възможността му
да контактува и с другия родител, да може да изгради с него по-пълноценна
5
връзка и той също да участва във възпитанието и отглеждането му. Поради
това следва да бъде определен режим на лични отношения и контакти на
ответника с детето, който с оглед възрастта му няма пречка да включва
преспиване и по-дълъг престой през лятната ваканция. Съдът намира, че
подходящ би бил режим на лични отношения, включващ всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с
приспиване, двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, официалните почивни дни за Коледа и Нова
година при редуване на четна и нечетна година.
По отношение на претендираната издръжка, видно от доказателствата
за доходите на страните, ответникът разполага с възможността да заплаща
издръжка за детето си в претендирания размер от 250лв. Този размер
безспорно съответства и не е прекомерен с оглед обичайните нужди на дете
на възрастта на М., а и с оглед инфлационните процеси в страната през
последните месеци и тенденцията за покачване на минималната работна
заплата, този размер издръжка се доближава и с малко ще превишава
минимално възможния за определяне, който ответникът безусловно дължи,
независимо от възможностите си. Размерът от 250лв. следва да е дължим от
предявяване на исковата молба. За периода от една година преди образуване
на настоящото производство, с оглед по-ниската възраст на детето, съответно
и по-малките му потребности и също на основание настъпилите след този
период инфлационни процеси дали основание за определяне на горната
издръжка, дължимата от ответника издръжка следва да бъде определена на
200лв. месечно или общо 2400лв. По делото не са събрани доказателства,
който да установяват участието на ответника в издръжката на детето по
какъвто и да е начин за периода от една година преди образуване на делото,
поради което следва да бъде осъден да заплати изцяло посочената по-горе
сума. До пълния предявен размер от 3000лв. искът по чл. 149 СК следва да
бъде отхвърлен.
С оглед характера на настоящото производство на спорна съдебна
администрация в частта по иска с правно основание чл. 127, ал.2 СК, съдът не
следва да постановява отхвърлителен диспозитив по предявения насрещен
иск със същото правно основание.
Направените разноски по предявените искове с правно основание чл.
127, ал.2 СК от страните следва да останат за тяхна сметка. Правилото за
6
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в настоящото производство пред първата инстанция. За разлика
от исковото производство, в настоящото не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
е и Определение № 385 от 25.08.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015г., I г.
о., ГК.
По предявените искове с правно основание чл. 149 СК на общо
основание страните си дължат разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Предмет на производството са били два иска за издръжка за минало време, по
един предявен от всяка от страните. Независимо, че насрещният иск е
оттеглен и по него производството е прекратено, на основание чл. 78, ал. 4
ГПК насрещната страна има право на разноски по него. В случая насрещната
страна е представлявана от адвокат в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА – оказана
безплатна помощ на материално затруднено лице, за което следва да му бъдат
определени възнаграждения в минималния размер по чл. 7, ал.1 т.7 от
Наредба №1/2004г. на ВАС или общо 600лв.(за двата иска по 300лв.)
На основание чл. 69, ал.1 т.7 вр. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да
заплати по сметка на РС - Русе държавна такса върху определения размер на
издръжката на детето за бъдеще време – 360лв. и за издръжката за минало
време – 96лв., или общо 456лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето М.Н.П.. ЕГН**********, род. на 09.03.2017г. на майката М. Р. Н.
ЕГН**********.
7
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М.Н.П.. ЕГН********** при
майката М. Р. Н. ЕГН********** в гр. Русе.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н. П. П.
ЕГН********** с детето М.Н.П.. ЕГН********** всяка първа и трета
седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с приспиване,
всяка четна година официалните почивни дни за Коледа, а всяка нечетна
официалните почивни дни за Нова година, както и 20 дни през лятото, които
да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Н. П. П. ЕГН********** да заплаща на детето М.Н.П..
ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител М. Р. Н.
ЕГН********** месечна издръжка в размер на 250лв., считано от
12.07.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. П. П. ЕГН********** да заплати на детето М.Н.П..
ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител М. Р. Н.
ЕГН********** издръжка за периода от 12.07.2021г. до 11.07.2022г. в общ
размер на 2400лв. и
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за издръжка за периода от 12.07.2021г.
до 11.07.2022г. за сумата над 2400лв. до пълния предявен размер от 3000лв.
ОСЪЖДА Н. П. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **********, да
заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 456лв. държавна такса за
определената издръжка на детето в настоящото производство.
ОСЪЖДА Н. П. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********** да
заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат К. Х. ЕГН********** от АК
– Русе и с адрес гр. Русе, ул. „Драма“ №15 сумата от 600лв. адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8