О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………
Гр. София, 10.05.2018
г.
Софийски градски съд, ГО, І-4 състав в закрито заседание
в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
12460 по описа на съда за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.Е.К.,
действаща чрез адв.Н.Д., с която срещу З.А. АД са предявени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл.45 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
настъпили като пряка и непосредствена последица от пътно-транспортно
произшествие настъпило на 15.05.2017 г. на път І-4, км. 151+700 посока
гр.София-гр.Варна по вина на И.Т.Г.-водач на лек автомобил БМВ М 5 с рег.№ *******,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответното дружество.
Чрез изложените в исковата молба и допълнителни молби обстоятелства
и приложените към тях документи се установява, че претенция за доброволно
уреждане на спора със застрахователя е била отправена от ищцата първоначално на
23.08.2017 г. без представяне на данни за банковата й сметка, като с писмо от 11.09.2017 г. застрахователя е изискал
допълнителни документи по образуваната преписка по щета № 10017100103012 Н, както и пълни и точни данни за банкова
сметка ***.380, ал.1 КЗ.
Исковата молба, по която е образувано настоящето
производство по предявената по съдебен ред претенция от пострадалата към
застрахователя е подадена на 29.09.2017
г.
С оглед изложеното, съдът намира че предявените искове са
недопустими по следните съображения:
На 01.01.2016 г. влиза в сила нов Кодекс за застраховане
/КЗ/ /обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 г./, който отменя действащия до този момент
КЗ /обн. ДВ 103/2005г./, като с § 22 от ПЗР на КЗ законодателят изрично
регламентира приложимостта на отменения КЗ, Част ІV-та, по отношение на застрахователните
договори, сключени преди влизане в сила на новия кодекс. Разпоредбата на чл.
498, ал. 3 от КЗ /обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г./ предвижда, че увреденото
лице може да предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати
застрахователно обезщетение само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Правните норми,
регулиращи възникването, изменението и прекратяването на договорните
правоотношения, се определят от действащия към сключването на договора
нормативен акт. Правните норми, регулиращи правото на застрахователно
обезщетение, се определят от действащия към настъпването на застрахователното
събитие нормативен акт. Няма спор, че в случая и сключването на договора за
застраховка, и настъпването на застрахователното събитие са при действието на КЗ /обн.
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, който е приложим
както при преценката на действителността на договора, респ. правата и
задълженията на страните, така и по отношение на правото на застрахователно
обезщетение. Няма спор в теорията и съдебната практика, че процесуалните правни
норми /каквато е нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ/ имат незабавно действие и по
отношение на висящите правоотношения, но само доколкото законът не предвижда
нещо друго. Законодателят е предвидил нещо друго с нормата на § 22 от ПЗР на
КЗ, като изрично е изключено приложението на новия закон по отношение на застрахователните договори, сключени преди
01.01.2016 г. Посочената разпоредба обаче не намира приложение в
разглежданата хипотеза, тъй като процесната застрахователна полица е сключена
на 18.05.2016 г., а застрахователното събитие е настъпило на 15.05.2017 г.
С оглед изложеното приложима към процесното правоотношение
се явява разпоредбата на чл. 498, ал. 3
от КЗ / обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, според която увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Следователно правото на ищеца да предяви иск пред съда възниква само ако преди
това ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, но той: 1. не е платил в тримесечен срок; 2.
отказал е да плати; 3. е предложил или е изплатил обезщетение, но ищецът не е
съгласен с размера му. Нормата определя допустимостта на иска, т.е. това е
процесуална предпоставка за допустимост на иска, от категорията на абсолютните,
за които съдът е длъжен да следи служебно и в този смисъл нормата е императивна. Провеждането на уредената в разпоредбата на чл. 380 от КЗ процедура, предвиждаща
задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, към която норма
чл. 498, ал. 3 от КЗ препраща, е
абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, т.е. за
допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. Макар по делото
да е установено, че преди подаване на исковата молба ищецът е отправил към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, то,
съдът констатира, че същата е с редовно съдържание едва след получаване и
изпълнение на указаното в писмо на застрахователя от 11.09.2017 г. за
представяне съобразно указаното в чл.380, ал.1 КЗ и посочване на пълни и точни
данни за банкова сметка, ***на на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура, какъвто не е настоящия случай.
В този смисъл, настоящия състав намира, че уреденото в КЗ
производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред
застрахователя следва да бъде изчерпано като възможност за извънсъдебно
уреждане на спора в срока по чл. 498 от КЗ и едва след това за ищеца се открива възможност да предяви претенциите си
пред съд. В конкретния случай това не е направено, поради което и
предявените искове са недопустими.
КЗ предвижда в чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във
вр.с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок
от сезирането на застрахователя по
реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. В случая
застрахователят е сезиран по реда на чл. 380 КЗ на същата дата, на която е
заведена и ИМ в съда. В посочения смисъл е и Определение № 165 от 24.03.2017 г.
по Ч. Т. Д. № 306/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
В този смисъл, съдът намира че пораждането на
процесуалното право на иск на увреденото лице срещу застрахователя по договор
за застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени му от застрахования-делинквент
имуществени и неимуществени вреди се обуславя от възникването на уредените в
правната норма на чл. 498, ал. 3 от КЗ абсолютни процесуални предпоставки.
Предявените искове са недопустими, поради което исковата
молба следва да бъде върната, а образуваното съдебно производство прекратено.
Така мотивиран, съдът на основание чл.130 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
искова молба с вх.№124498/29.09.2017 г. на Д.Е.К., действаща чрез адв.Н.Д.,
с която срещу З.А. АД са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл.45 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена
последица от пътно-транспортно произшествие настъпило на 15.05.2017 г. на път
І-4, км. 151+700 посока гр.София-гр.Варна по вина на И.Т.Г.-водач на лек автомобил
БМВ М 5 с рег.№ *******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12460/2017
г. по описа на СГС, ГО, І-4 с-в.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС
в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: