Решение по дело №401/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 85/14.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1767/2010 г. по описа на К.йския районен съд, е отхвърлен предявения от Н. А. Н. от гр. К. против Ф. А. Н. от гр. К. иск за прогласяване нищожността на основание чл. 26 ал. 2 предл. 2- ро от ЗЗД на договор за дарение на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 40909.103.134 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК с площ по кадастралната карта 668 кв. м., а по нотариален акт с площ от 558 кв. м., със стар идентификатор парцел ХІ- 540 в кв. 33 по регулационния план на гр. К., ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.103.134.1.2, представляващ втори жилищен етаж и две избени помещения от построената в поземления имот жилищна сграда, при граници на поземления имот по кадастрална карта: 40909.103.163, 40909.103.133, 40909.103,135, 40909.103.136, изповядан с НА № 143 том III,дело № 758/1994 г. на нотариус при КРС, до размера на ½ ид. част от дарения имот. Със същото решение съдът е намалил дарението на ½ ид. част от недвижим имот, извършено в полза на Ф. А. Н. от гр. К., представляващ ½ ид. част от описания по- горе поземлен имот до размера, необходим за допълване на запазената част на Н. А. Н. от гр. К.. С решението съдът е осъдил Н. А. Н. от гр. К. да заплати по сметка на КРС допълнително държавна такса в размер на 382.27 лв., а Ф. А. Н. от гр. К. е осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса 63.71 лв. С определение от 26.08.2011 г., постановено по същото дело, съдът е допълнил решение № 85/14.07.2011 г. в частта относно разноските като е осъдил Ф. А. Н. да заплати на Н. А. Н. разноски по делото в размер на 80 лв.

Жалбодателят Н. А. Н. е останал недоволен от така постановеното решение в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск за прогласяване нищожност на основание чл. 26 ал. 2 предл. 2- ро от ЗЗД на договор за дарение на ½ ид. част от процесния поземлен имот, изповядан с нотариален акт № 143 дело № 758/1994 г. на нотариус при КРС до размера на ½ ид. част от дарения имот, поради липса на валидно съгласие на дарителя по сделката А. Н. И., както и в частта, с която Н. Н. е осъден да заплати по сметка на КРС допълнителна държавна такса в размер на 382.27 лв. Решението в посочените части било незаконосъобразно и необосновано. Жалбодателят твърди, че към момента на изповядване на дарението, неговия баща А. Н. И., не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си, тъй като страдал от мозъчна атеросклероза, лакунарна деменция като в периода от 03.02.1994 г. до 15.03.1994 г. бил на лечение в Психиатрична болница К.. Твърди, че ответникът в съдебно заседание признал, че решението за извършване на дарението, било взето от неговата майка, а баща му не реагирал при извършване на сделката, не били обсъдени и показанията на свидетелите. Посочва се в жалбата и това, че внесената по делото държавна такса била определена съгласно разпоредбите на чл. 69 ал. 1 т. 2 и т. 4 и чл. 71 ал. 2 от ГПК и нямало основание съдът да определя държавната такса върху цената на иска, без да се съобразява с последната сочена разпоредба. Моли да се отмени атакуваното решение в посочените части, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения иск за прогласяване на ½ ид. част от извършеното дарение за нищожно, поради липсата на съгласие и се приеме, че жалбодателят не дължи допълнително определената за довнасяне държавна такса. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се излагат сходни съображения.

Ответникът чрез назначения му защитник, изразява становище, че решението е законосъобразно в частта, относно иска за прогласяване на нищожност на дарението и моли жалбата да не се уважава. Счита жалбата за основателна в частта, относно присъдената допълнителна държавната такса.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е намален размера на дарението на ½ ид. част от процесния имот, извършено от майката Н.А. И., до размера, необходим за допълване на запазената част на ищеца Н. А., не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ищецът твърди в исковата молба, че с ответника Ф. Н. били братя и законни наследници на А. Н. И., б. ж. на гр. К., починал на 08.09.1995 г. и на Н.А. И. б. ж. на гр. К., починала на 14.04.2008 г., видно от удостоверение за наследници № 971/21.09.2010 г. на Община К.. Родителите им А. Н. И. и Н.А. И. дарили на 30.06.1994 г. на ответника Ф. Н. ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 40909.103.134 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК с площ по кадастралната карта 668 кв.м., а по нотариален акт с площ от 558 кв.м., със стар идентификатор парцел ХІ- 540 в кв. 33 по регулационния план на гр. К., ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.103.134.1.2, представляващ втори жилищен етаж и две избени помещения от построената в поземления имот жилищна сграда, при граници на поземления имот по кадастрална карта: 40909.103.163, 40909.103.133, 40909.103,135, 40909.103.136, която сделка била изповядана с НА № 143 том III, дело № 758/1994 г. на нотариус при КРС. Ищецът твърди, че към момента на изповядване на дарението, неговия баща А. Н. И. не е разбирал свойството и значението на извършеното и не могъл да ръководи постъпките си, тъй като страдал от мозъчна атеросклероза, лакунарна деменция. В периода от 03.02.1994 г. до 15.03.1994 г. бил на лечение в ДПБ- К., а сделката била изповядана на 30.06.1994 г. Твърди, че дарението до размера на ½ ид. част било нищожно, поради липса на валидно съгласие от баща му А. Н. И., който поради заболяването си не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. Искането е на основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД да се прогласи нищожността на договора за дарение.

От фактическа страна се установява следното:

Страните по делото Н. А. Н.- ищец по иска и Ф. А. Н.- ответник по иска са братя. Родителите им А. Н. И. и Н.А. И. били съпрузи от 26.05.1942 г. А. Н. И., починал на 08.09.1995 г. в гр. К. и оставил за свои наследници по закон Н.А. И.- съпруга, която е починала на 14.04.2008 г., както и деца- Н. А. Н., Ф. А. Н., Ф.А. Р. и Н.А.Т.. На 19.07.1978 г. А. Н.И.ов закупил от брат си И. Нуриев И.ов недвижим имот- ½ идеална част от парцел XI в кв. 139 по плана на гр. К., целия с площ от 558 кв.м., ведно с втория етаж и две избени помещения от построената в същия парцел жилищна сграда, при граници: ул. „Д., ул. „Д.” и Д. В.. На 30.06.1994 г. съпрузите А. Н. И. и Н.А. И. дарили на сина си Ф. А. Н.- ответника по иска, свой собствен недвижим имот- ½ ид. част от парцел ХІ- 540 в кв. 33 по РП на гр. К., целия от 558 кв. м., ведно с втория етаж и две избени помещения от построената в същия парцел жилищна сграда, при граници: ул. „Д., ул. „Д.”, детска площадка и И.Г.Г.. В скица на поземлен имот № 2956/06.10.2010 г. на АГКК е отразено, че процесният имот е с идентификатор № 40909.103.134, и със собственици- Е.Н. И. и Ф. А. Н.- на по ½ ид. част от правото на собственост, а от схема № 2955/06.10.2010 г. на самостоятелен обект в сграда се установява, че втория етаж от сградата, построена в имота, е с идентификатор 40909.103.134.1.2.

От 03.02.1994 г. до 15.03.1994 г. А. Н. И. бил на лечение в ДПБ- К. с диагноза Мозъчна атеросклероза. Лакунарна деменция. Вещото лице д- р Н.У. установява, че А. Н. И. не се е водил на отчет в ДПБ- К., като неговата първа и единствена хоспитализация в болницата била за периода 03.02.1994 г.- 15.03.1994 г. Бил изписан с подобрение и препоръки за прием на поддържащо лечение, като в епикризата от изписването му, не били отбелязани отчетливи негативни изменения в емоционално- волевата сфера, разстройство на критичните способности /освен в пристъп/ и загуба на социалната ориентация. В медицинската документация не била отбелязана изразена личностова промяна, водеща до цялостен упадък на личността. Претърпяното психично заболяване, довело до затруднена умствена дейност, не било причина за недееспособност на лицето, т. е. той бил в състояние да взема самостоятелни решения относно имуществените си интереси и да изразява самостоятелна воля. Вещото лице заключава, че А. Н. И. към момента на изповядване на дарението на 30.06.1994 г., е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. В съдебно заседание допълва, че самата диагноза на лицето показвала, че не е наблюдавана дълбока личностова промяна и поради това счита, че дарителят е бил в състояние да взема самостоятелни решения относно имуществени въпроси. Към момента на дарението, лицето не е искало помощ, не е бил на лечение в болница и не било в пристъп.

По делото са разпитани и свидетелите Али Апти и Фетие Керим, които твърдят, че бащата на страните по делото не бил добре с нервите, лежал в Психиатрия, напуснал дома си, изгубил се през м. март на 1994 г. и бил намерен в гората, бил неориентиран и нищо не помнел.

Изложената фактическа обстановка се установява от представения по делото акт за граждански брак № 64/1942 г. на Община К., удостоверение за наследници № 971/21.09.2010 г. на Община К., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 393 том I дело № 646/78 г. на нотариуса при КРС, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 143 том III дело № 758/1994 г. на нотариуса при КРС, медицинско удостоверение № 701/11.06.2008 г. на ПБ- гр. К., заключението на вещото лице д- р Н.У. по назначената по делото съдебно- психиатрична експертиза, която не се оспорва от страните и се приема от съда.

При така установеното от фактическа страна и предвид наведените от ищеца твърдения и искане за прогласяване на нищожност на договора за дарение, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. 2- ро от ЗЗД за неоснователен по следните съображения:

Липсата на съгласие при сключването на договор е въздигната от закона /чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД/ в основание за нищожност. Липсата на воля или съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД трябва да бъде съзнателна, изявлението да е направено несериозно, без намерение за обвързване, поради упражнено насилие или поради други причини. Когато липсата на съгласие е по причина слабоумие или душевна болест на лицето, които дават основание за поставянето му под запрещение, опорочаването на волята води до унищожаване на договора, като сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи постъпките си по реда на чл. 31 ал. 1 и 2 от ЗЗД.

Както вече се посочи, по делото се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно- психиатрична експертиза, което съдът приема, че прехвърлителят е страдал от психично заболяване- Мозъчна атеросклероза. Лакунарна деменция, но към момента на изповядване на сделката, същия е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Показанията на разпитаните по делото свидетели А.А. и Ф.К. не могат да обосноват извод, че към момента на изповядвате на сделката на 30.06.1994 г., същият не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. По делото не се установява и това, прехвърлителят да не е бил съгласен да дари процесния имот на ответника, напротив- същият лично се е явил пред нотариуса за изповядване на сделката, заявил е пред него желанието си да надари сина си и е подписал нотариалния акт. Дарителят е направил валидно волеизявление, насочено към пораждане правните последици на дарението.

Впрочем, съдът приема, че извършената приживе на 30.06.1994 г. от наследодателя на ищеца и ответника по иска А. Н. сделка- дарение на процесния имот, до собствената му ½ ид. част, не е нищожна, поради липса на валидно съгласие от негова страна, поради което предявения иск следва да се отхвърли. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част, което следва да се потвърди.

Следва да се посочи, че ако при сключването на сделката, прехвърлителят, който е бил дееспособен, не е могъл да разбира или ръководи действията си, тъй като страдал от Мозъчна атеросклероза, Лакунарна деменция, дарението не може да се квалифицира като нищожно поради липса на съгласие по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, а подлежи на унищожаване, какъвто иск няма предявен, а и такъв иск съгласно ал. 2 на чл. 31 от ЗЗД не може да се води след смъртта на лицето от наследниците, освен ако преживе е било искано поставянето му под запрещение.

Неоснователна е жалбата и в частта относно присъдената допълнителна държавна такса. Съгласно чл. 71 ал. 1 от ГПК по воденето на делото се събират държавни такси върху цената на иска. Разпоредбата на чл. 69 от ГПК определя цената на иска по различните видове искове. Размерът на цената на иска съобразно чл. 69 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ГПК по искове за собственост и други вещни права върху имот- е данъчната оценка, а ако няма такава- пазарната цена на вещното право, а по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор- стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот- размерите по т. 2, респ. цената на иска е данъчната оценка на имота. В съответствие с посочените разпоредби, първоинстанционният съд е определил държавната такса по иска с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД в размер на 4% върху данъчната оценка на имота, предмет на договора за дарение, както и размера на държавната такса при въззивното обжалване. В тази връзка, следва да се има пред вид, че искът по чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД е облигационен иск, а не вещен, а разпоредбата на чл. 71 ал. 2 от ГПК е приложима при искове за собственост и други вещни права върху имоти, какъвто иск в случая не е предявен, поради което тази разпоредба е неприложима. С оглед изложеното, решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е осъден Н. А. Н. от гр. К. да заплати по сметка на КРС допълнително държавна такса в размер на 382.27 лв. е законосъобразно и следва да се потвърди.

Разноски по делото не се претендират и не следва да се присъждат.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 85/14.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1767/2010 г. по описа на К.йския районен съд.

Решението може да са обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/