РЕШЕНИЕ
№ 15877
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110166016 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от Б. С. В. и С. З. В. срещу М. Е. Г. и М.
С. В., както следва: М. Е. Г. да заплати на ищците 12089,50 лв., представляваща
2/8 ид. ч. от общо направени разходи за необходими разноски на съсобствен имот
двуетажна жилищна сграда, находяща се ***********, от които 6044,75 лв.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното
й изплащане, да заплати на Б. С. В. и 6044,75 лв., ведно със законна лихва от
датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане, на С. З. В.,
както и на всеки един ищец да заплати сумата 1355,94 лв. – мораторна лихва за
периода 01.03.2023-06.11.2024 г.; М. С. В. да заплати на ищците 6044,50 лв.,
представляваща 1/8 ид. ч. от общо направени разходи за необходими разноски на
съсобствен имот двуетажна жилищна сграда, находяща се ***********, от които
3022,25 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до
окончателното й изплащане, да заплати на Б. С. В. и 3022,25 лв., ведно със
законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й
изплащане, на С. З. В., както и на всеки един ищец да заплати сумата 677,94 лв.
– мораторна лихва за периода 01.03.2023-06.11.2024 г.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищците
притежават втория жилищен етаж на сградата, гараж на приземния етаж и
югоизточното таванско помещение, а по отношение на първия жилищен етаж,
втори гараж в приземния етаж и таван са съпритежание на М. Г., М. В. и Б. В.
при квоти ½, ¼ и ¼ ид.ч., а по отношение на общите части на сградата за ищците
са 5/8 ид.ч., за отв. М. Г. 2/8 ид.ч. и за отв. М. В. 1/8 ид.ч. Посочва се, че
покриваната конструкция на сградата, построена през 1979 г. била дървена, с
керамични керамиди. Появили течове, както и счупени керемиди, изпаднали
улуци и изгнили водосточни тръби, вода и влага се наслагвали по външните
стени на сградата и в подпокривното пространство; появили се провисвания и
хлътвания, и имало опасност да попрадне при следващ по-обилен валеж, което се
потвърдило и от конструктивно становище на инж. Ответниците знаели за това,
1
не проявили заинтересованост и заявили несъгласие по нот. покана на ищците,
че е необходим неотложен ремонт на покрива и да си поделят разноските,
съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. При това ищците самостоятелно предприели
ремонта, съобразно посочените в искова молба строително-монтажни дейности.
Претендират право на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД.
Ответната страна оспорва исковете по основание и размер с доводи, че
нот. покана касае претенция за сума за наложителен ремонт, който е неясно
предстои или е извършен, съответно към получаване на поканата не дължат
разходи, които не са сторени. В отговор са изразили несъгласие с така
претендираната сума и се противопоставили изрично на описания в поканата
ремонт. Сочи, че към нот. покана не е приложен договора за СМР, който е без
достоверна дата, и конструктивното становище, в което няма констатация, че
сградата се нуждае от неотложен ремонт и е изготвено след сключване на
договора за СМР; нито доказателства, че разноските за ремонта от ищците са
сторени, и съответно дължими при получаването й от ответницата. Посочва, че
липсват доказателства за платени суми по етапите на СМР, както и за
извършената работа и протоколи за приемането й; не е изготвен технически
проект. Оспорва, че разноските са необходими, а СМР са незаконно строителство
– извършена е реконструкция без да са налице условия по чл. 147, ал.1, т. 3 от
ЗУТ. Оспорва посочените в отговора от 1 до 6 документи като съставени за
целите на процеса и без достоверна дата, и в този смисъл поддържа, че е
недоказано плащането на разходите, нито за количеството вложени материали и
цена, на която са купени. В допълнение отв. М. Г. оспорва исковете с довод, че
към момента на извършване на ремонта не е собственик, а СМР не са с цел да се
поддържа вещта, а да се увеличи стойността на частта на имота на ищците -
вторият етаж от къщата.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Нотариална покана с рег. №10804/23.09.2022 г., връчена на отв. М. Г.
на 10.10.2022 г., и от Нотариална покана с рег. №12550/07.11.2022 г., и двете по
описа на Нотариус с рег. 42 на НК, връчена на отв. М. В. на 26.11.2022 г., се
установява, че ищецът Б. В. е уведомил всяка една, че след обследване на
сградата и покрива на двуетажната жилищна сграда, находяща се в ***********,
която се съпритежава от тях, е необходим неотложен ремонт на покрива на
къщата, с подмяна на съществуващите елементи и подсилване поради това на
цялата сграда с допълнителни елементи чрез реализиране на допълнителни
колони върху нови фундаменти. Посочва, че предвид наближаващата есен и
дъждовен период, след три оферти се е спрял на най-евтината. Прави искане да
всяка да заплати неината част разноските за ремонта – отв. Г. ¼ или 12089,50 лв.
и отв. В. – 1/8 или 6044,50 лв., в срок от 10 дни от връчване на поканата.
С отговор на нотариална покана с рег. №11778/20.10.2022 г. на Нотариус с
рег. №42 на НК отв. М. Г. не спори по съсобствеността и заявява, че за
разноските за ремонта на общите части – покрива и/или други общи части е
необходимо да е взето общо решение на всички съсобственици, не е уведомявана
за нуждата от ремонт и за твърдените оферти и конструктивно становище от
31.08.2022 г., поради което оспорва да дължи поисканата сума. Видно от отговор
на нотариална покана, връчен на ищеца на 08.12.2022 г., отв. В. оспорва
поисканата суми и поддържа, че ремонтът реално не е извършен и не са сторени
разноски.
Разпитани св. С. и св. Н. установяват, че през пролетта, когато имало
дъждове, се появили течове от покрива. Виждали се цепнатини по керемидите, а
2
под покрива върху бетонната плоча останали мокри петна. Покривът е
демонтиран и изграден нов. Възнаграждението на работниците е платено в брой,
а материалите осигурил ищеца В.. Ремонтът се забавил поради финансови
затруднения. Съдът приема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като
преценени по правилото на чл. 172 от ГПК са последователни, логични,
подкрепят се заедно и поотделно от останалите писмени доказателства и
заключение на съдебна техническа експертиза. Съдът отчита, че св. С. е нов
съсед на страните, свидетел-очевидец и неговите възприятия са преки и
непосредствени.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна техническа
експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, с която се изяснява, че
конструкцията на сградата е масивна със стоманобетонови плочи, с носещи
стени от тухлен зид и двускатен покрив. Състои се от три нива и четири
самостоятелни обекта. На полусутерена са разположени два гаража, на първи
етаж едно жилище, на втори етаж едно жилище и подпокривно таванско
помещение, без обособени отделни помещения. Покривната конструкция е
двускатна. Направен цялостен основен ремонт на целия покрив, който възлиза на
сумата 40377,68 лева без ДДС /48453,22 лв.с ДДС/. Всички извършени СМР при
наличие на течове и влага и възможност от пропадане на покрива се явяват
необходими с оглед запазването на вещта от съществено увреждане. Качеството
на изпълнените СМР и цялостната подмяна на покрива повишават и
функционалността на процесната сграда като цяло. При изпълнението на новата
покривна конструкция е запазена кота било, не е нарушена кота корниз.
Необходимо e да се направи надзид, тъй като укрепващите колони при
изпълнението си трябва да са с височина около метър над последна плоча за
направа на правилна връзка със сграда.
Не се спори, а и от писмени доказателства че страните съпритежават
общите части на сградата, каквото естество има покривната конструкция, към
завършването на ремонта през м.март 2023 г., който факт съдът приема за
установен след анализ и съвкупна преценка на гласните и писмени доказателства
по делото. Паричното вземане, предмет на спора е с облигационен характер,
поради което промяната в собствеността по-късно не променя материална
легитимация на страните. Ищците-съпрузи притежават от общите части на
сградата 5/8, отв. М. В. – 1/8 ид.ч. и отв. М. Г. -2/8 ид.ч.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Съхраняването на общата вещ
е в интерес на всички съсобственици, без оглед на това, дали всички
непосредствено си служат с нея. Разходите за необходими поправки трябва да са
сторени именно за запазване на вещта, да съществува наложителност и
изразходваните от един съсобственик суми и дали те са били в оправдан според
необходимостта размер. Под „разноски” следва да се разбира извършването на
парично оценими разходи независимо дали са направени в пари, в натура или в
труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на
съсосбтвеника и което е отишло за вещта. Разноските могат да бъдат
„необходими” – тези, които са запазили вещта от погиване или повреда или са
условие за нейното запазване или използване, т.е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за
увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта.
Разноските могат да бъдат и „полезни” /подобрения/ - тези, които водят до
увеличаване стойността на вещта. Подобрение на един имот е налице, когато
вложените труд, средства и материали са довели до увеличение на стойността му
– ППВС № 6/74 г., т.6. Отчита се дали стойността на вещта, а не дали разноските
са целесъобразни, с оглед интереса на собственика и дали собственика желае
3
запазването им.
Съдът може да отхвърли иска само ако вземанията не съществуват/не са
направени разходи или резултатът от тези разходи не съществува. В тази връзка е
иреленванто дали възложената работа от ищците е законен или незаконен строеж
(вж. Решение № 315/25.10.2012 г. по гр.д. № 1189/2011 г., І г.о), а по отношение
доказването, че разноски са сторени следва да вземе предвид, в контекста на чл.
164, ал.1, т. 3 от ГПК, че това правило се отнася само за страните по договора и
техните правоприемници. Възможността на третите лица да докажат
съществуването на такъв договор не може да бъде ограничена, тъй като те може
да не разполагат със съответните документи (писмени предложение и приемане),
а процесуалната възможност да ги изискат от страните не гарантира правата им,
дори и при най-добросъвестно поведение на страните по договора, тъй като
документите може да са изгубени или унищожени, не е изключено също и
документи да не са били съставяни, тъй като договорите с изискуема писмена
форма за доказване са валидни и може да са изпълнени и без да сключени в
писмена форма. Правилото не се отнася и за страните по договора и техните
правоприемници, когато предмет на делото не са правните последици от
сключването, изменяването, изпълнението и прекратяването на договора. Ако
съществуването на договора има значение за други отношения между същите
страни или за отношения на някоя от страните с трето лице, ограничението за
доказване със свидетелски показания не важи както за страна по договора, така и
за третото лице. Ето защо съдът приема за доказано извършването на разноските
от ищците.
Според Тълкувателно решение № 85 от 2.X..1968 г. по гр. д. № 149/68 г. на
ОСГК на ВКС извършването на строително-ремонтни работи в съсобствен имот
от един от съсобствениците може да бъде основание за възникване на различни
по предмет вземания срещу останалите съсобственици - вземане с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за припадащата се на съсобствениците част от
извършени необходими разноски вземане с правно основание чл. 30, ал. 3 от
ЗС за припадащата се на съсобствениците част от полезни разноски, извършени с
тяхното знание и без противопоставяне; вземане с правно основание чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД за припадащата се на съсобствениците част от полезни разноски,
извършени без тяхно знание и съгласие; вземане с правно основание чл. 59 от
ЗЗД за сумата, с която съсобствениците са се обогатили като последица от
строително-ремонтни работи в имота, извършени въпреки тяхното изрично
противопоставяне. В хипотезата на чл. 30, ал. 3 от ЗС е без правно значение
несъгласието на ответниците за извършването на разноските и те трябва да
възстановяват, съразмерно дела си тяхната стойност. Съдът приема, че
покривната конструкция е била дървена с керемиди и множество процепи,
компрометирана до степен, че направата на нова, по-устойчива, пряко влияе
върху запазването на цялата сграда. При това всички разноски съдът определя
като необходими, а с оглед установеното от съдебна техническа експертиза
разноската по стойност е оправдана. Предявените главни осъдителни искове се
явяват доказани по основание и размер. Търсеното парично задължение е
дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата
законна мораторна лихва, считано от 07.11.2024 г. до окончателното им
изплащане, поради което следва да бъде присъдена.
Съдът намира, че акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са
неоснователни по причина, че към датата на отправяне на поканата за плащане
не е възникнало главното парично вземане предвид момента на приключване на
ремонтните дейности.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка
страна има право на съдебни разноски. Ищците претендират възнаграждение на
4
адвокат 2393 лв., като не е разграничено кой ищец и срещу кой ответник по
колко е платил за правна помощ, поради което е поравно или по 1196,50 лв. за
всеки ищец, респ. за защита на единия ищец срещу всеки ответник по 598,25 лв.;
държавна такса 592,06 лв. или по 296,03 лв. по исковете срещу отв. Г., 296,02 лв.
или по 148,01 лв. по исковете срещу отв. В.; и възнаграждение на вещо лице –
500 лв. Съразмерно на уважената част от иска ищците имат право на разноски за
сумата 1665,06 лв. или всеки един по 832,53 лв. спрямо отв. Г.; и 1423,26 лв. или
всеки един по 711,63 лв. спрямо отв. В.. Ответната страна претендира разноски
за правна помощ – 1750 лв. за отв. Г. и 1100 лв. за отв. В., и за възнаграждение на
вещо лице – 350 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищците трябва
да заплатят на отв. Г. сумата 352,70 лв. или всеки един по 176,35 лв.; а на отв. В.-
233,60 лв. или всеки един по 116,80 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Е. Г., с ЕГН: **********, да заплати на Б. С. В., с
ЕГН:**********, и С. З. В., с ЕГН:**********, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС,
сумата 12089,50 лева или на всеки един 6044,75 лева, представляваща 2/8 ид. ч.
от общо направени разходи за ремонт на покрив през 2022-2023 г. на съсобствен
недвижим имот-двуетажна жилищна сграда, находяща се ***********, ведно със
законна лихва от 07.11.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. С. В., с ЕГН:**********, и С. З. В., с
ЕГН:**********, срещу М. Е. Г., с ЕГН: **********, искове по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за заплащане на сумата 2711,88 лева или на всеки един 1355,94 лева –
мораторна лихва за периода 01.03.2023-06.11.2024 г.
ОСЪЖДА М. С. В., с ЕГН:**********, да заплати на Б. С. В., с
ЕГН:**********, и С. З. В., с ЕГН:**********, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС,
сумата 6044,50 лева или на всеки един 3022,25 лева, представляваща1/8 ид. ч. от
общо направени разходи за ремонт на покрив през 2022-2023 г. на съсобствен
недвижим имот-двуетажна жилищна сграда, находяща се ***********, ведно със
законна лихва от 07.11.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. С. В., с ЕГН:**********, и С. З. В., с
ЕГН:**********, срещу М. С. В., с ЕГН:**********, искове по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за заплащане на сумата 1355,88 лева или на всеки един 677,94 лева –
мораторна лихва за периода 01.03.2023-06.11.2024 г.
ОСЪЖДА М. Е. Г., с ЕГН: **********, да заплати на Б. С. В., с
ЕГН:**********, и С. З. В., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата 1665,06 лева или на всеки един 832,53 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА М. С. В., с ЕГН:**********, да заплати на Б. С. В., с
ЕГН:**********, и С. З. В., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата 1423,26 лева или на всеки един 711,63 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Б. С. В., с ЕГН:**********, и С. З. В., с ЕГН:**********, да
заплатят на М. Е. Г., с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата 352,70 лева или всеки един 176,35 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Б. С. В., с ЕГН:**********, и С. З. В., с ЕГН:**********, да
заплатят на М. С. В., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата 233,60 лева или всеки един 116,80 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от М. Е. Г. и М. С. В. по
5
банкова сметка №********* на Б. С. В., и банкова сметка № ************ на С.
З. В..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6