Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр. Габрово, 29.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 43 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от Регионална дирекция за национален строителен надзор
/РДНСК/ - Габрово, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител
– юрисконсулт, против Решение № 260054 от 09.12.2020 година на Районен съд – Севлиево,
постановено по АНД № 264 по описа за 2020 година. С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление /НП/ № Г-6-6 от 10.06.2020 година на Началника на РДНСК
- Габрово, с което за нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 145,
ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на Ц.Й.В. ***, в качеството
ѝ на главен архитект на Община Севлиево, е наложена глоба на основание
чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗУТ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
немотивирано, бланкетно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон. Развиват се доводи против изводите на въззивния съд за
допуснати процесуални нарушения, свързани с квалификацията на нарушението, и за
маловажност на деянието. Прави се искане процесното НП да бъде потвърдено.
Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
120 лева за въззивната и 200 лева за касационната инстанция.
Касационният жалбоподател РДНСК - Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, поддържа се жалбата, по същество се заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, вкл. досежно размера на наложеното наказание.
Ответната страна Ц.В. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, като счита, че обжалваното решение следва да се отмени като необосновано и неправилно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:
Наложената на основание чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗУТ глоба е наложена за това, че Ц.В. – ответник пред настоящата инстанция - в качеството ѝ на главен архитект на Община Севлиево е одобрила инвестиционен проект, касаещ проектиране и ремонт на улици в гр. Севлиево, в нарушение на ЗУТ – без по преписката да е представено и налично положително становище от органите за пожарна безопасност и защита на населението.
За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че неправилно наказващият орган е квалифицирал процесното нарушение под 2 различни правни норми, като нормата на чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗУТ е санкционна и не осъществява състав на нарушение, което може да се вмени във вина на нарушителя; в НП наказващият орган е „разширил“ обвинението, като е посочил като нарушена и нормата на чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗУТ; касае се за маловажен случай, тъй като в кратък период от време В. отстранила допуснатото нарушение, като по своя инициатива оттеглила издаденото разрешение за строеж с мотивирана заповед, като по този начин е предотвратила настъпването на вредни последици.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно по своя краен резултат, но по мотиви, различни от изложените от въззивния съд.
На съда е служебно известно, че след извършената проверка на процедурата по одобряването на процесния инвестиционен проект заедно с обжалваното в настоящото производство НП от Началника на РДНСК – Габрово са издадени още 2 – НП № Г-4-4 от 10.06.2020 година, с което на Ц.В. за нарушение на чл. 142, ал. 6, т. 2 във връзка с чл. 145, ал. 1 от ЗУТ е наложена глоба на основание чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗУТ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и НП № Г-5-5 от 10.06.2020 година, с което на В. за нарушение на чл. 144, ал. 5 във връзка с чл. 145, ал. 1 от ЗУТ е наложена глоба на основание чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗУТ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. С оглед изчерпателност на изложението следва да се посочи, че посочените НП са били обжалвани пред Районен съд – Севлиево, като са били образувани АНД №№ 262 и 263, и двете по описа за 2020 година, решенията по които са обжалвани по касационен ред и в настоящия съд са образувани КАНД №№ 41 и 42, и двете по описа за 2021 година. Предвид посочените по-горе обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, според която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. При съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и тези, уреждащи одобряването на инвестиционните проекти, в частност чл. 143, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, се налага изводът, че законодателят възприема за административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН одобряването строителни книжа /в случая – инвестиционен проект/, независимо дали това е станало при едно или повече нарушения на изискванията /условията/ за това съгласно ЗУТ, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове, тъй като и в двата случая става въпрос за нарушение на задължението на длъжностното лице да съгласува, одобри или издаде строителни книжа в съответствие със ЗУТ, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и действащите устройствени планове. Предвидената в чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ имуществена санкция е от 1000 до 5000 лева и при налагането ѝ и индивидуализация на наказанието може да бъде съобразено обстоятелството дали одобряването на строителните книжа е станало в нарушение на 1 или повече от изискванията /условията/ за това.
Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и
правилно по своя краен резултат решение, което с изложените по-горе мотиви
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260054 от 09.12.2020 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 264 по описа за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.