Решение по дело №365/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 326
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20191800500365
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 01.10.2019 г.

                                                                          

В       И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на  осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                                    РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                                                                                                                                                

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 365 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

         Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Б.Г. М. срещу Решение № 72 от 22.02.2019 г., постановено по гр.д. № 72/2018 г. по описа на РС- гр. Елин Пелин, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Б.Г. М. срещу О.Е.П. иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик по давност на следния недвижим имот: петно № .., /парцел ../ между кв. . и кв. .. по плана на гр. Е. П., С. О., находящ се на ул. "А.К." и ул. "Л. К.".

Постановено решение е обжалвано изцяло от ищеца с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че владее добросъвестно терена на петно № .., има законно построена сграда върху него, което е условие да го придобие по давност. Съгласно договор от 27.04.1993 г. е станал наемател на общински терен - петно № .. /парцел ../ между кв. . и кв. .. по плана на гр. Е. П. След това получил право да изкупи терена и да стане негов собственик. Договорът за наем бил развален по право и О.Е.П. е била длъжна да му продаде терена на петно № 13, без търг и конкурс и да стане негов собственик. РС-Елин Пелин не бил съобразил, че е владял петно № .. на законно основание - чл. 35 от ЗППДОП и чл. 35 от ЗОС и има право да изкупи терена. Излага съображения, че давностният срок започва да тече от 27.04.1998 г. и до прекратяването на 01.06.2006 г. има изтекли осем години и един месец, което е достатъчно да го придобие по давност. Позовава се на съдебно решение на СОС от 27.06.2001 г., с което е отменен отказа на о.Е.П. да открие процедура за приватизация по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗППДОП и задължава общината да му го продаде. Посочва, че плащал данъци за ползването на петно № .. и като начало на давностния срок следва да се счита 01.06.1996 г. до 01.06.2001 г. По изложените съображения моли да бъде отменено постановеното решение изцяло и да бъде уважен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба О.Е.П. не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска Б.Г. М., в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът Б.Г. М. е предявил иск срещу О.Е.П. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че е придобил по давност терена на петно № .., парцел .., между кв. . и кв. .. по плана на гр. Е. П., С. О., находящ се на ул. "А. К." и ул. "Л. К.". В исковата молба се излагат съображения, че владее имота от 26.04.1996 г. до 31.05.2006 г. добросъвестно, като имота е частна общинска собственост. От 27.04.1993 г. е наемател на петното и въз основа на разрешение за строеж № ../………. г., издадено от О.Е.П. построил сграда в имота. С молба от 26.04.1994 г. до О.Е.П. поискал от общината да изкупи терена, но Общината отказвала да го продаде.

В постъпилият отговор от ответника О.Е.П. предявения иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Оспорва изложеното от ищеца, тъй като между страните е имало сключен договор за наем със срок от 22.04.1993 г. до 22.04.1998 г., поради което ищецът е държател на имота, а не владелец. Посочва, че за вещи държавна или общинска собственост, които са завладяни преди влизане в сила на изменението на чл. 86 от Закона за собствеността /ДВ бр. 33 от 1996 г./, давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г., като десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 01.06.2006 г. На тази дата теченето на давностния срок е спряно с параграф 1 от ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващо изменение спирането е продължено до 31.12.2022 г. Моли за отхвърляне на иска.

Установява се следната фактическа обстановка от значение за спора:

Видно от договор за наем от 27.04.1993 г., сключен между О.Е.П. и ЕТ „Б.Г. М.“, наемодателят О.Е.П. се е задължила да предостави на наемателя ЕТ „Б.Г. М.“ своя собствен имот- петно № .. по плана на гр. Е. П., а наемателят се е задължил да плаща на наемодателя наем в размер на 165,00 лева. Договорът се сключва за срок от 5 години, считано от 01.03.1993 г.

Видно от скица № /…………. г., издадена от О.Е.П. е, че имот УПИ …. в кв. . за КОО по плана на гр. Е. П. е записан като общински, въз основа на АОС № ………/……. г., том .. .. и е с площ от 400 кв.м.

Видно от молба вх. №………./……… г. по описа на О.Е.П.Б.Г. М. в качеството си на наемател на петно № .. е отправил предложение до кмета на Общината за приватизация на имота, чрез закупуването му.

С Протокол № .. от заседание на ОбС, проведено на 31.10.2002 г. е постановено решение № с което е открита процедура по приватизация на терена на петно № .. в кв. . и кв. .. между улици с ОТ - и - по ЗРП на гр. Е. П. по реда на чл. 35 от ППЗОбП, съгласно параграф 17, ал. 3 от ЗПСК и е взето решение да бъде възложен изготвяне на Правен анализ и пазарна оценка на терена на петно № .. в кв. . по ЗРП на гр. Е. П.

От прието удостоверение, издадено от О.Е.П. се установява, че УПИ ….-за КОО, кв. .по действащия КРП на гр. Е. П. е образуван от част от УПИ .-за озеленяване и КОО, кв. ...

О.Е.П. се легитимира като собственик на имота, представляващ УПИ ….- за КОО, кв. ., по плана на гр. Е. П., с площ 400 кв.м. /без построената в имота масивна сграда/, с акт № …./……….. г. за частна общинска собственост. 

Представени са съобщения за данъчно задължение до Б.Г. М. за имот, находящ се в гр. Е. П., ул. "А. К.".

С Решение от 27.06.2001 г. по адм.д. № 555 по описа за 2000 г. на Софийски окръжен съд е отменен отказа на ОбС Е. П., обективиран в писмо № ………../………… г. да бъде открита процедура за приватизация по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗППДОП на петно № .. в терен за озеленяване, като незаконосъобразен и оставена без разглеждане молба от 29.06.2000 г. на Б.Г. М..

С писмо изх. № …………./………………. г. по описа на О.Е.П. се уведомява Административен съд София област, че Решение №/…………….. г. на Общински съвет Е. П. не е изпълнено, което обуславя и невъзможността за приключване с влязъл в сила административен акт на процедурата за приватизация и следприватизационен контрол по реда на пар. 17, ал. 3 от ЗПСК относно петно № .. в кв. ..

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:     

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, същото е и правилно по следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал. 1 от ЗС.

От представения договор за наем на недвижим имот се установява, че между страните е съществувало наемно правоотношение до 01.03.1998 г., поради което ищецът е бил държател на имота. В тази връзка са неоснователни  твърденията на въззивника, че давността за него е започнала да тече от 26.04.1996 г.

Съгласно чл. 86 от ЗС /редакция до изм. ДВ бр.33/1996 г./ до 01.06.1996 г. не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.

 С изменението на чл. 86 от ЗС /ДВ бр. 33 от 19.04.1996 г./ в сила от 01.06.1996 г., тази забрана остава да действа само за имотите публична държавна или публична общинска собственост.  С разпоредбата на пар. 1 от ЗД на ЗС, в сила от 01.06.2006 г. е прието, че давността за придобиване на имоти-частна държавна или частна общинска собственост спира да тече до 31.12.2017 г. Ето защо никой не може да придобие по давност имоти частна държавна или общинска собственост, въпреки че ги е владял от 1 юни 1996 г. до 31 май 2006 г. 

Неоснователни са наведените от въззивника възражения, че срокът е започнал да тече от 26.04.1996 г. и е изтекъл преди въведената забрана. Това е така, тъй като от 26.04.1996 г. до 01.06.1996 г. е налице законова забрана за придобиване по давност на имот общинска собственост, след което от 31.05.2006 г. е спряла да тече давността за имоти общинска и държавна собственост.

Съдебната практика също е непротиворечива по отношение на въпроса за възможността за придобиване на имот частна държавна или общинска собственост. С ТР №3/2017 г. от 14.02.2018 г. на ОСГК на ВКС е отклонено предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпроса:  „Дали с разпоредбата на §1 от ЗР на ЗД на ЗС/ДВ бр. 46/2006г./ е постановено спиране на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, който е започнал да тече на 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл. 86 ЗС /ДВ, бр. 33/1996г./, преди този срок да изтече“. Според мотивите на ТР няма противоречиви разрешения по този въпрос. Десетгодишният срок, започнал да тече от 01.06.1996г., изтича на 01.06.2006г., а не на 31.05.2006г., откогато е в сила мораториумът, установен с §1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр.46/2006г./, с който е постановено спиране на давността за определен период от време, удължен впоследствие до 31.12.2017 г. Към настоящия момент мораториумът е удължен до 31.12.2022 г. /ДВ бр. 7/2018 г./.

По изложените съображения не може ищеца да е придобил имота, който е частна общинска собственост по давност.

Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към неговите мотиви.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

      

                                                              Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33 от 22.02.2019 г., постановено по гр. д. № 72/2018 г. по описа на РС-Елин Пелин.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                  2.