Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 13.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на девети май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 7979 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „П.“ ЕООД
искове за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че „Б.Б.Т.“
ЕАД (в открито производство по несъстоятелност с решение от 17.03.2016г. по
т.д. №4258/2014. на СГС, ТО, VІ-13 с-в) дължи на ищеца:
1) сумата 14 150,25 лв. –
възнаградителна лихва в размер на 7,5% годишно, дължима за периода от
01.01.2016г. до 17.03.2016г. върху главница в размер 150 000,00 лв. по
договор за заем от 20.04.2015г.;
2) сумата 19 497,33 лв. –
възнаградителна лихва в размер на 7,5% годишно, дължима за периода от
01.01.2016г. до 17.03.2016г. върху главница в размер 226 000,00 лв. по
договор за заем от 19.05.2015г.;
3) сумата 25 451,17 лв. –
възнаградителна лихва в размер на 7,5% годишно, дължима за периода от
01.01.2016г. до 17.03.2016г. върху главница в размер 310 000,00 лв. по договор
за заем от 03.06.2015г.;
4) сумата 167 873,61 лв. – главница,
дължима по договор за заем от 01.08.2015г.;
5) сумата 11 027,06 лв. –
възнаградителна лихва в размер на 7,5% годишно, дължима за периода от
01.01.2016г. до 17.03.2016г. върху главницата в размер 167 873,61 лв. по
договора за заем от 01.08.2015г.;
6) сумата 267 003,06 лв. – главница,
дължима по договор за заем от 01.09.2015г.;
7) сумата 15 234,00 лв. –
възнаградителна лихва в размер на 7,5% годишно, дължима за периода от
01.01.2016г. до 17.03.2016г. върху главницата в размер 267 003,06 лв. по
договора за заем от 01.09.2015г.;
8) сумата 180 849,28 лв. – главница,
дължима по договор за заем от 01.10.2015г.;
9) сумата 8 808,87 лв. – възнаградителна
лихва в размер на 7,5% годишно, дължима за периода от 01.01.2016г. до
17.03.2016г. върху главницата в размер 180 849,28 лв. по договора за заем
от 01.10.2015г.
Ответникът „Б.Б.Т.“ ЕАД не е подал отговор
срещу исковата молба. В първото открито съдебно заседание по делото
процесуалният му представител оспорва исковете, а в следващото (и последно по
делото) открито съдебно заседание дава становище, че исковете са основателни.
Синдикът на „Б.Б.Т.“ ЕАД, конституиран като
страна в производството по делото по реда на чл. 694, ал. 4 ТЗ, дава становище,
че исковете са неоснователни.
Основанието и размерът на вземанията на ищеца
за главници по договорите за заем от 20.04.2015г., 19.05.2015г. и 03.06.2015г.,
които са включени в списъка на приетите вземания на кредитори на „Б.Б.Т.“ ЕАД с
определение от 24.11.2016г. по т.д. №4258/2014г. на СГС, ТО, VІ-13 с-в, не се
нуждаят от доказване в производството по делото, тъй като липсват данни за
предявени отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 3 ТЗ по отношение на
тези вземания.
Предмет на първите три кумулативно съединени
иска в настоящото производство са вземания на ищеца за възнаградителни лихви,
дължими по цитираните договори за периода от 01.01.2016г. до 17.03.2016г.
Исковете се явяват неоснователни и само при
съобразяване на клаузите на чл. 1, ал. 2 и чл. 3 от договорите (съдържанието на
клаузите е идентично и в трите договора от 20.04.2015г., 19.05.2015г. и
03.06.2015г., приети като писмени доказателства по делото), според които
възнаградителни лихви се дължат от ответника в качеството му на заемател по
договорите за периода до 31.12.2015г.
С клаузите на чл. 8 от цитираните три
договора е уговорено задължение за плащане на мораторни неустойки от заемателя
за периода след 31.12.2015г., но съдържанието на цитираните клаузи е безпредметно
да бъде обсъждано,
защото от представената от самия ищец и приета като писмено доказателство молба
вх. №47364/06.04.2016г., но и от останалите доказателства по делото, се
установява, че вземания за неустойки по чл. 8 от процесните договори не са
предявявани от ищеца по реда на чл. 685 ТЗ в производството по несъстоятелност
на ответното дружество, респективно вземания с посоченото основание не са
допустим предмет на разглеждане в настоящото исково производство.
Съображенията на ищеца, че размерът на
неустойките по чл. 8 от процесните договори е по-нисък от размера на
уговорената възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 2 от договорите, не могат да
обусловят различни изводи, тъй като макар и разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр.
2 ЗЗД да предвижда възможност кредиторът да иска обезщетение за вреди в
по-висок размер от предвидената между страните неустойка, разпоредбата е
материална и произвежда действие в материалните правоотношения между страните,
а не в процесуалните правоотношения, развили се в процесния случай по реда на
глава 43 ТЗ, чийто предмет по съображенията по-горе се изчерпва до вземания на
ищеца за главници и възнаградителни лихви по процесните договори за заем, а не
включва вземания за обезщетение на вреди на ищеца от забавено изпълнение на
посочените договорни задължения на ответника (независимо дали тези вземания се
дължат в рамките на уговорените между страните мораторна неустойка или в
действителния им размер по смисъла на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД).
В основанието на останалите кумулативно
съединени искове, предявени за главници и възнаградителни лихви, дължими по
договори за заем от 01.08.2015г., 01.09.2015г. и 01.10.2015г., с исковата молба
са заявени твърдения за предоставяне на заемите в уговорените в договорите
размери чрез плащане от ищеца (в качеството му заемодател) на задължения на ответника (в качеството му
на заемател) към трети лица.
Доколко писмените доказателства по делото,
включително при съвкупната им преценка със заключението на допусната счетоводна
експертиза, установяват плащания от ищеца към трети лица до размерите на
заемите, уговорени по договорите от 01.08.2015г., 01.09.2015г. и 01.10.2015г., респективно
размерите на установителните искове за главници, дължими по цитираните
договори, в случая също не е необходимо да се обсъжда, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства, от които с изискуемото от процесуалния закон пълно и
главно доказване да се установяват основанието и размерите на задължения на
ответника към третите лица, към които ищецът твърди, че е извършил плащания в
изпълнение на задълженията му по процесните договори за заем с ответника
(констатациите в заключението на счетоводната експертиза относно основанията за
плащанията на ищеца към трети лица, освен че са направени само въз основа на
записите в счетоводството на ищеца, поначало не съдържат данни за
правоотношения между ответника и лицата, към които са осчетоводени плащания от
ищеца).
В приложение на последиците на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК (указани на ищеца с доклада на
делото) исковете за установяване на задължения на ответника за връщане на
главници по договорите за заем от 01.08.2015г., 01.09.2015г. и 01.10.2015г. се
явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, което предпоставя същия изход и по
исковете за установяване на задължения на ответника към ищеца за плащане на
възнаградителни лихви по тези договори.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът дължи държавна такса за производството в размер,
определен върху една четвърт от вземанията, за които са предявени
установителните искове по чл. 694, ал. 2 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „П.“
ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** искове за признаване
за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че „Б.Б.Т.“ ЕАД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** (в открито производство по
несъстоятелност с решение от 17.03.2016г. по т.д. №4258/2014. на СГС, ТО, VІ-13
с-в) дължи на ищеца сумата 14 150,25 лв. – възнаградителна лихва в размер
на 7,5% годишно, дължима за периода от 01.01.2016г. до 17.03.2016г. върху
главница в размер 150 000,00 лв. по договор за заем от 20.04.2015г.; сумата
19 497,33 лв. – възнаградителна лихва в размер на 7,5% годишно, дължима за
периода от 01.01.2016г. до 17.03.2016г. върху главница в размер 226 000,00
лв. по договор за заем от 19.05.2015г.; сумата 25 451,17 лв. –
възнаградителна лихва в размер на 7,5% годишно, дължима за периода от
01.01.2016г. до 17.03.2016г. върху главница в размер 310 000,00 лв. по договор
за заем от 03.06.2015г.; сумата 167 873,61 лв. – главница, дължима по
договор за заем от 01.08.2015г.; сумата 11 027,06 лв. – възнаградителна
лихва в размер на 7,5% годишно, дължима за периода от 01.01.2016г. до
17.03.2016г. върху главницата в размер 167 873,61 лв. по договора за заем
от 01.08.2015г.; сумата 267 003,06 лв. – главница, дължима по договор за
заем от 01.09.2015г.; сумата 15 234,00 лв. – възнаградителна лихва в
размер на 7,5% годишно, дължима за периода от 01.01.2016г. до 17.03.2016г.
върху главницата в размер 267 003,06 лв. по договора за заем от
01.09.2015г.; сумата 180 849,28 лв. – главница, дължима по договор за заем
от 01.10.2015г.; както и сумата 8 808,87 лв. – възнаградителна лихва в
размер на 7,5% годишно, дължима за периода от 01.01.2016г. до 17.03.2016г.
върху главницата в размер 180 849,28 лв. по договора за заем от
01.10.2015г.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата 7 098,96 лв. – държавна такса
за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: