№ 230
гр. Шумен, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Й.ова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20243630101115 по описа за 2024 година
Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК : *********, с адрес
за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу Й. С. Н., ЕГН :
**********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща
цена от 1586,01 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1586,01
лева, представляваща 932,66 лева главница по договор за потребителски
кредит № 975456/28.11.2017г., между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, 137,86
лева договорна лихва за периода 28.11.2017г. – 31.12.2018г. и 515,49 лева
лихва за забава, за периода 28.11.2017г. – 31.12.2018г.. Вземанията били
платени на кредитора от ищцов цедент – „Ай тръст“ ЕООД, по договор за
поръчителство между двете дружества. За така твърдяното вземане ищецът,
по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение.
Издадената заповед по ЧГД № 2097/2023г., била връчена по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено
съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да му
1
заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен
подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и
неоснователни. Твърди, че липсват данни по делото, както за реално
предоставяне на заетата по договора за потребителски кредит сума, така и за
действително плащане на суми от ищцовия цедент на ответния кредитор.
Договора за потребителски кредит бил недействителен. Евентуално заявява
възражение за погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност.
Иска отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 28.11.2017г. „Кредисимо“ АД и ответника сключили договор за
потребителски кредит, според който му предоставил сумата от 1000 лева.
Уговорено било връщането , на тринадесет вноски, с конкретни падежи –
последно число на месеца, включваща главница и лихва в размер на 26,24%,
при ГПР от 50%, и обща дължима сума по кредита от 1159,73 лева. На същата
дата между ответника и ищцовия цедент – „Ай Тръст“ ЕООД, бил сключен
договор за представяне на поръчителство /във вр. с чл. 4 от договора за
потребителски кредит/, по силата на който дружеството се задължавало да
сключи договор за поръчителство със ответния заемодател, срещу
възнаграждение, платимо на падежите по договора за кредит, в размер на
89,21 лева/1159,60 лева общо възнаграждение/. Според неоспорени справки от
системата на „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, сумата от 769,12 лева
била отнесена за погасяване на стари задължения на ответника, сумата от
230,88 лева му била преведена по сметка в „Изипей“ от заемодателя, а 1348,17
лева били прихванати по насрещни разчети между двете дружества.
Вземанията по договора за поръчителство, сключен също на 28.112017г., били
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021г.. Както
уведомлението за прехвърляне на вземанията, така и пълномощно от цедента
за цесионера, не са връчвани на длъжника, преди 13.01.2025г., когато е
2
особения му представител е получил препис от исковата молба. Няма данни по
делото за уведомяването му от поръчителя за извършено от него плащане на
задължения по договора за кредит. Заявлението по ЧГД № 2097/2023г. е
постъпило във ВРС на 03.08.2023г..
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи
наличието на валиден договор за поръчителство на ищцовия цедент, с
кредитор на ответника, за негово действително задължение(действителен
договор за потребителски кредит); изпълнение на задължението, след
уведомяване на ответника за предявен иск от кредитора.
Посочените, не са налице, в настоящия случай – Договора за
потребителски кредит е недействителен, по смисъла на чл. 22, във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. По отношение на ГПР, не е достатъчно запис в договора за
потребителски кредит, за стойността му и общата дължима сума от
потребителя. В случая няма яснота за взетите в предвид допускания при
изчисляване на ГПР и определяне на общата дължима сума. Последната и
ГПР, посочени в договора, не отчитат разхода на кредитополучателя за
заплащане възнаграждение на поръчителя, по договор за поръчка между тях,
но наложен му с клауза от този за потребителски кредит. Според Решение от
13.03.2025г. на СЕС по Дело С-337/23 тези разходи попада в обхвата на
понятията общи разходи по кредита за потребителя и годишен процент на
разходите. Тъй като според чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, поръчителство може да
съществува само за действително задължение, а договора за кредит е
недействителен на посоченото основание, то договора за поръчителство
между заемодателя и ищцовия цедент е нищожен – има невъзможен предмет –
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Така, дори и да е платил на първоначалния кредитор, той
не може да встъпи в правата му срещу длъжника по нищожен договор за
поръчителство, не може да получи сумите по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, съответно
не е могъл да прехвърли на ищеца вземане което няма. Поръчителят по
нищожния договор за поръчителство, респективно правоприемникът му, няма
възможност да получат и чистата стойност на кредита, като особена
последица на недействителността по чл. 22 от ЗПК. Ако е изпълнил това
задължение на длъжника, като трето лице може да иска връщането му на
други основания, каквито по делото не са заявявани и разглеждани. Във
3
връзка с последното следва да се отбележи, че възражението за погасяване на
вземанията с изтичане на предвидената в закона давност е частично
основателно, като са погасени вземанията за всички вноски по договора за
кредит до 31.06.2018г., включително, съгласно ТР № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС
по ТД № 3/2023 г., ОСГТК.
Поради изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
При този изход на спора разноски между страните не следва да се
присъждат.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК :
*********, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу
Й. С. Н., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1586,01 лева, представляваща 932,66 лева главница по договор за
потребителски кредит № 975456/28.11.2017г., между ответника и
„Кредисимо“ ЕАД, 137,86 лева договорна лихва за периода 28.11.2017г. –
31.12.2018г. и 515,49 лева лихва за забава, за периода 28.11.2017г. –
31.12.2018г. и законна лихва върху главницата от 932,66 лева, от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК/03.08.2023г./, до окончателното плащане, като
неоснователни.
Разноски между страните не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му,
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4