Решение по дело №855/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1722
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.)
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20207040700855
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       1722                      10.12.2020г.                                       гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. Х.

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Х. административно дело № 855 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Административното дело е образувано по жалба от Д.Я.К., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат М.М. ***, против Заповед № 843/07.04.2020г. издадена от инж. Ч.К.– зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено да бъде премахнат от жалбоподателката, извършеният от нея незаконен строеж: „Пристройка към жилищна сграда с идентификатор 07079.610.90.1“, изпълнен на северозападната фасада на сграда с идентификатор 07079.610.90.1 по КК на гр.Бургас, с масивна конструкция, двуетажна с размери 3.20м/4.40м и с височина 6.00м, находящ в ПИ с идентификатор 07079.610.90 по КК на гр.Бургас, УПИ V-1552, кв.73 по плана на Централна градска част на гр.Бургас, Община Бургас.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание  жалбоподателят Д.Я.К. не се явява лично, а се представлява от адв. М., който поддържа жалбата и моли за присъждане на направените по делото разноски в полза на доверителката му. Представя по делото писмена защита с допълнителни съображения относно незаконосъобразността на оспорената заповед.

Ответната страна Заместник кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас се представлява от  юрисконсулт Златан Х., който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         На 27.01.2020г. Таня Стойнова Калудова – старши специалист БКСВЕ при Община Бургас, в присъствието на свидетеля инж. Елена Байкушева – главен експерт КСЕ при Община Бургас, извършила проверка на място и по документи на строеж: „Пристройка към жилищна сграда с идентификатор 07079.610.90.1“, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.610.90 по КК гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ул.”Константин Фотинов” № 44.

За извършената проверка бил съставен Констативен акт № П-1/27.01.2020г. /л.26-29 от делото/, като в него е отразено, че проверката е извършена в присъствието на собственика и извършителя на строежа Д.Я.К., но в съответната графа липсва неин подпис.

В акта е посочено, че строежът е V категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, бук.”в” от ЗУТ.

С констативния акт е установено, че строежът е изпълнен на северозападната фасада на сграда с идентификатор 07079.610.90.1 по КК а гр.Бургас, УПИ V-1552, кв.73 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.610.90 и представлява пристройка към сградата, конструктивно и функционално свързана с жилищен апартамент на ет.1 – самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.90.1.2 по КК на гр.Бургас, находящ се на ул.”Константин Фотинов” № 44. Посочено е, че пристройката е масивна, двуетажна, с размери 3.20м/4.40м и височина 6.00м. Жилищният апартамент находящ се първия етаж, собственост на Д.Я.К. включва и самата пристройка – обстоятелство установено от действащите КККР а гр.Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, тъй като в конструктивните очертания на жилищната сграда с идентификатор 07079.610.90.1 попада и самата пристройка, т.е. пристройката от гледна точка на кадастралната карта не представлява самостоятелен строеж, а е част от жилищната сграда. Установено е, че в пристройката са обособени кухненско помещение и тераса към самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.90.1.2 по КК на гр.Бургас. 

Посочено е, че пристройката не фигурира в ЗРП на ЦГЧ, одобрен със Заповед № РД-02-14-142/19.04.1989г.

Длъжностните лица са констатирали, че строежът не е самостоятелна сграда, а представлява пристройка към основната, находяща се в УПИ V-1552, кв.73 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас и отстои на намалено отстояние – 4.65м от границата на УПИ, в противоречие с чл.32, ал.2 от ЗУТ.

Установено е, че строежът е деклариран, че е изграден през 1994г.

Проверяващите са констатирали, че строежът е недопустим по действащия план - ЗРП на ЦГЧ, одобрен със Заповед № РД-02-14-142/19.04.1989г., както и съобразно разпоредбите, които са действали към времето на извършването му и за същия не могат да бъдат приложени разпоредбите на пар.16, ал.2 от ПР на ЗУТ, както и пар.127, ал.1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ, съгласно мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост изх.№ 94-01-18737/10.10.2018г. на Община Бургас.

След проверка в архива на техническа служба в Дирекция „ЦАУ Приморие” проверяващите установили, че не се съхраняват одобрени строителни книжа за съществуващия на място строеж” „Пристройка към жилищна сграда с идентификатор 07079.610.90.1 по КК на гр.Бургас”, находящ се в поземлен имот с  идентификатор 07079.610.90 по КККР а гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ул.”Константин Фотинов” № 44.

В резултат на направените констатации бил направен изводът, че строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа, без издадено разрешение за строеж и без одобрени проекти, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Посочено е, че строежът се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и съставеният констативен акт представлява основание за откриване на административно производство за издаване на заповед по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за неговото премахване.

С писмо рег.№ 94-01-150/40/20/29.01.2020г. по описа на Община Бургас констативният акт бил изпратен на Д.Я.К., чрез адвокат Мартин М., който го получил с известие за доставяне на 06.02.2020г.

Недоволна от съдържанието на съставения Констативен акт № П-1/27.01.2020г., жалбоподателката Д.Я.К. ***-01-15040/27/11.02.2020г. /л.24-25 от делото/, в което изложила съображения за законосъобразността на процесния строеж: „Пристройка към жилищна сграда с идентификатор 07079.610.90.1”, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.610.90 по КККР а гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ул.”Константин Фотинов” № 44.

На 18.02.2020г. бил съставен Акт за приключило обявяване на Констативен акт № П-1/27.01.2020г. на Община Бургас.

         На основание проведеното административно производство и съставения констативен акт била издадена и оспорената Заповед № 843/07.04.2020г. от инж. Ч.К.– зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас.

Заповедта била изпратена на Д.Я.К. по пощата с писмо рег.№ 94-01-150/40/31/10.04.2020г., което било получено от нея на 16.04.2020г. Същата подала жалба срещу нея до Административен съд – Бургас, чрез административния орган с вх.№ 94-01-12596/29.04.2020г., по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.

По делото е допусната и възложена съдебно-техническа експертиза като изготвеното по нея заключение от вещото лице арх.В.В.А. - Д. е прието от съда. Според заключението за процесната „пристройка” не е представена проектна или строителна документация и същата отстои от границата към УПИ XIV-1551, кв.73 на по-малко от нормативно установеното минимално разстояние по чл.31, ал.2, т.2 от ЗУТ, за което не е било приложено съгласие от заинтересованите собственици в УПИ XIV-1551 /ПИ с идентификатор 07079.610.81 по КККР/, както и не е представено съгласие от собствениците в ПИ 07079.610.90.

Крайният извод на вещото лице е, че „пристройката” не отговаря на правилата и нормативите, действали към момента на нейното изграждане, както и не отговаря на правилата по действащия ЗУТ.

Според заключението на СТЕ при евентуално изпълнение на оспорената заповед и премахване на процесния незаконен строеж няма да бъде засегната част от законно изградената сграда.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № 843/07.04.2020г. издадена от инж. Ч.К.– зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено да бъде премахнат от жалбоподателката, извършения от нея незаконен строеж: „Пристройка към жилищна сграда с идентификатор 07079.610.90.1“, изпълнен на северозападната фасада на сграда с идентификатор 07079.610.90.1 по КК на гр.Бургас, с масивна конструкция, двуетажна с размери 3.20м/4.40м и с височина 6.00м, находящ в ПИ с идентификатор 07079.610.90 по КК на гр.Бургас, УПИ V-1552, кв.73 по плана на Централна градска част на гр.Бургас, Община Бургас.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас,  в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и на основание заповед № 3379/08.11.2019г. на кмета на община Бургас /л.9 от делото/, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

При издаването на заповедта са спазени процедурните правила предвидени в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставянето на констативен акт. Актът е съставен от служители по контрол на строителството в община Бургас, които са овластени за това с нормата на чл.223, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е съобщен на жалбоподателя по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, който е направил възражение в предвидения за това 7 – дневен срок.

 Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма, съдържа мотиви – фактически и правни основания и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процедурата.

Заповедта е съобразена с материалните разпоредби на закона, тъй като в административното производство и по делото се установи, че за процесния недвижим имот, пета категория, няма издадени строителни книжа, в т.ч. и разрешение за строеж, съгласно изискването на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

В съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят установените в хода на административното производство факти, а именно че строежът е бил изграден без наличието на строителни книжа и протокол за въвеждането му в експлоатация по съответния ред. От заключението на извършената по делото СТЕ се установява, че за процесната „пристройка” не е представена проектна или строителна документация и същата отстои от границата към УПИ XIV-1551, кв.73 на по-малко от нормативно установеното минимално разстояние по чл.31, ал.2, т.2 от ЗУТ, за което не е било приложено съгласие от заинтересованите собственици в УПИ XIV-1551 /ПИ с идентификатор 07079.610.81 по КККР/, както и не е представено съгласие от собствениците в ПИ 07079.610.90, съгласно чл.183, ал.2 от ЗУТ.

Според вещото лице изготвило експертизата „пристройката” не  отговаря на правилата и нормативите, действали към момента на нейното изграждане, както и не отговаря на правилата по действащия ЗУТ, от което следва извода, че същата не е търпима по смисъла на пар.16, ал.2 от ПР на ЗУТ и съгласно разпоредбата на пар.127, ал.1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Я.К., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат М.М. ***, против Заповед № 843/07.04.2020г. издадена от инж. Ч.К.– зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено да бъде премахнат от жалбоподателката, извършения от нея незаконен строеж: „Пристройка към жилищна сграда с идентификатор 07079.610.90.1“, изпълнен на северозападната фасада на сграда с идентификатор 07079.610.90.1 по КК на гр.Бургас, с масивна конструкция, двуетажна с размери 3.20м/4.40м и с височина 6.00м, находящ в ПИ с идентификатор 07079.610.90 по КК на гр.Бургас, УПИ V-1552, кв.73 по плана на Централна градска част на гр.Бургас, Община Бургас.

ОСЪЖДА Д.Я.К., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на ОБЩИНА БУРГАС направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт общо в размер на 445.00 /четиристотин четиридесет и пет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: