Решение по КНАХД №1037/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Комисията за защита на личните данни срещу Решение с номер 24 от 26.02.2025г., постановено по АНД с номер 469/2024г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е отменено НП с номер 24-04 от 11.07.2024г., издадено от Председателя на КЗЛД, с което на А. В. П., на осн. чл. 58, пар. 2, буква „и“ вр. чл. 83, пар. 5, буква „а“ от Регламент ЕС 2016/679 е наложено наказание – глоба в размер на 3000,00 лв. за извършено нарушение по чл. 5, пар. 1, букви „а“ и „б“ вр. чл. 6, букви „а“ – „е“ от Регламента.

Касационният жалбоподател сочи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно районният съд е приел, че нямало законовоустановен ред, по който се събират личните данни на ответната страна с цел попълване на искова молба за образуване на гражданско дело. Адвокатът имал право да поиска от съда да му се издаде съдебно удостоверение, с което да се снабди с личните данни на ответника. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че адв. П. е обработила личните данни на Е. К. законосъобразно, в съответствие с разпоредбите на чл. 6, пар. 1, б. „в“, „д“ и „е“ от Регламент ЕС 2016/679. Неправилно е прието от съда, че в случая деянието не представлява административно нарушение, както и че липсва умисъл от страна на санкционираното лице.

В срока за отговор на касационната жалба ответната страна не е подала такъв. В съдебно заседание се явява лично, като сочи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив сочи, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Решението на Районен съд – Асеновград е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Решението е и правилно.

НП с номер 24-04, издадено от Председателя на КЗЛД, е за това, че на 12.04.2023г. (дата, на която е подадена исковата молба в РС – Асеновград), адв. А. П., в качеството си на администратор на лични данни, съгласно чл. 4, т. 7 Регламент ЕС 2016/679, при осъществяване на дейността си – предоставяне на адвокатски услуги, обработва незаконосъобразно личните данни (три имена, ЕГН, адрес и адрес за призоваване) на Е. Д. К., съдържащи се в искова молба с номер 5241 от 12.04.2023г., подадена пред Районен съд – Асеновград, за цели, които не са конкретни, изрично указани и легитимни, и са обработени по-нататък по начин, несъвместим с тези цели, с което е нарушена разпоредбата на чл. 5, пар. 1, б. „а“ и „б“ от Регламент ЕС 2016/679.

Чл. 5 на Регламент ЕС 2016/679 е в следния смисъл по въпроса за принципа при обработването на личните денни: Личните данни са: a) обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност"); б) събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно член 89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели („ограничение на целите").

Правилно в своите мотиви районният съд е посочил, че в случая не е налице нито един от елементите, както от обективния, така и от субективния състав на нарушението, поради което и деянието не съставлява нарушение. Изцяло се споделят съжденията в атакуваното решение, че подаването на искова молба е единствен начин за уреждане на правни спорове, като едно от условията за редовност на исковата молба е правилно индивидуализиране на ответните страни. Именно и с оглед на това, адв. П. е входирала редовна искова молба, като данните за ответната страна са й станали достояние също по дело, по което Е. К. е била страна. Т.е. изобщо не може да бъде споделен изводът на наказващия орган, че в случая личните данни на Карачоджукова са били обработвани незаконосъобразно или недобросъвестно. Ясни са целите, за които са използвани тези данни – подаване на искова молба в съда, с оглед уредените в ГПК задължителни реквизити, измежду които е и индивидуализиране на ответната страна с всички данни. Тази цел е легитимна и обработването на данните в съдебния процес е съвместим със самата цел на съдебното производство – решение на съда, с което се решава и самият правен спор.

Ако се приеме обратното становище, това би довело до невъзможност адвокатите да изпълняват добросъвестно своите задължения, доколкото при всяко подаване на искова молба, дори да разполагат с личните данни на ответната страна, те ще бъдат принудени да искат от съда издаване на съдебно удостоверение, с което да се сдобият с данните на ответника. По своята същност това би представлявала възможност за забавяне на делото, както и за излишни разходи на ищеца, доколкото издаването на съдебно удостоверение е обвързано със заплащане на държавна такса.

В случая няма как да бъде вменена вина за нарушение на Регламент ЕС 2016/679, тъй като адв. П. е изпълнявала задълженията си по закон, а именно да подаде редовна искова молба. Използването на личните данни на ответната страна, станали й достояние по друго водено дело, не попада в нито една от посочените в НП хипотези.

Не става ясно за съда и по какъв начин е била определена наложената санкция размер на 3000,00 лв. Не е посочена дори правилната разпоредба, уреждаща размера на санкцията.

Мотивите в обжалвания съдебен акт изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК препраща изцяло към тях.

С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.

Разноски не се дължат.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24/26.02.2025г., постановено по АНД № 469/2024г. по описа на Районен съд – Асеновград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.