РЕШЕНИЕ

№ 621

гр.Бургас, 23.04.2021г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 12 април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 381 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е Лес-транс-строй ЕООД, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***. В производството ищецът участва чрез пълномощник - адвокат Р.А. ***.

Ответник е Регионална дирекция по горите (РДГ) гр.Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Т.С.. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.10 ал.1 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че спрямо него било издадено наказателно постановление № 284/22.03.2018г. на директора на РДГ Бургас, с което му била наложена имуществена санкция за извършено административно нарушение. С влязло в сила решение № 79/18.06.2018г. по АНД № 139/2018г. на РС Карнобат наказателното постановление било отменено. Решението е влязло в сила на 17.07.2018г. С оглед защитата си в съдебното производство ищецът получил правна помощ от адвокат, за което заплатил 400лв. При тези обстоятелства претенцията на ищеца е ответникът да му заплати обезщетение в посочения размер за причинените имуществени вреди, заедно със законната лихва за забава от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Иска се присъждане на разноски по делото. Представят се доказателства.

Правното основание на иска е чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Правното основание на претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД. Правното основание на искането за присъждане на разноски е чл.10 ал.2 и 3 ЗОДОВ.

Ответникът оспорва основателността на иска, без да излага доводи в тази връзка. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатените от ищеца на адвоката възнаграждения, като тук отново не излага подробни съображения. Претенцията на ответника е за отхвърляне на иска, евентуално за частично уважаване. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът дава заключение за основателност на иска, но счита, че претенцията следва да бъде уважена до размерите, посочени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Като доказателства по настоящото дело са приети материалите по приложеното АНД № 139/2018г. на Районен съд Карнобат. От тези писмени доказателства се установи, че с наказателно постановление № 284/22.03.2018г., издадено от директор на РДГ Бургас, на ищеца Лес-транс-строй ЕООД била наложена имуществена санкция в размер 150лв. за извършено на 14.02.2018г. в с.Лозарево административно нарушение по чл.148 ал.12 от Закон за горите. Дружеството обжалвало наказателното постановление пред Районен съд Карнобат, който с решение № 79/18.06.2018г. по АНД № 139/2018г. го отменил.

Пред районния съд, в качеството на жалбоподател ищецът е представил в оригинал договор за правна защита и съдействие от 16.05.2018г. и пълномощно към него, с които е възложил на адвокат Р.А. *** да осъществява защитата му по оспорване на наказателното постановление пред всички инстанции до приключване на производството. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер 600лв. В договора е отбелязано, че възнаграждението е заплатено изцяло в брой от клиента на адвоката.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.158 ал.2 от Закон за горите, регионалните дирекции по горите са юридически лица на бюджетна издръжка. Следователно искът е предявен срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК, а именно държавният орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения.

В процесния случай ищецът е бил привлечен към административнонаказателна отговорност чрез издадено наказателно постановление от административнонаказващ орган – директор на РДГ Бургас. Издаването на наказателни постановления по същността си представлява изпълнение на административна дейност (т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/2014г. на ВКС и ВАС), поради което вредите, произтекли от незаконосъобразни действия на АНО следва да се обезщетяват на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

В случая наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, т.е. незаконосъобразността на акта е установена по надлежния ред. От представения по делото договор за правна защита и съдействие и разписка за платен хонорар се установи, че ищецът е упражнил правото си на квалифицирана адвокатска помощ, необходима за защитата му срещу незаконосъобразното постановление, за което е заплатил възнаграждение в общ размер 600лв. Необходимостта от заплащане на адвокатски хонорар е възникнала именно поради нуждата на ищеца да се защити от санкциониращия го незаконосъобразен акт. Договорът и съдържащата се в него разписка надлежно удостоверяват, че упълномощеният процесуален представител на ищеца е бил ангажиран да осъществи защитата му пред районната и касационната съдебни инстанции. Отбелязването на обстоятелството, че веднага при подписването на договора е заплатена договорената сума, се счита за разписка и доказва наличието на реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар (т.1 от тълкувателно решение № 6/6.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). Предвид изложеното съдът прие, че в полза на ищеца е възникнало право да търси обезщетение за причинени имуществени вреди от ответника в поискания размер от 400лв.

Исковата претенция следва да бъде уважена до размера на заплатения адвокатски хонорар, в рамките на поисканото. Сумата е близка до минималния предвиден размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за този род процесуално представителство. Размерът на хонорарите е съобразен със сложността на делото при спазване на чл.36 ал.2 изр. второ от Закона за адвокатурата, съгласно което размерът на договореното адвокатско възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Липсват основания да се приеме, че спецификите на делото налагат определяне на адвокатското възнаграждение към минимума.

Основателна, съгласно чл.86 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху дължимата главница. Такава се дължи от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който е отменено наказателното постановление до окончателното й изплащане, но в рамките на поисканото. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.д. № 3/2004г. на ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменя административният акт.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за разноски от ищеца и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му плати разноски по делото в размер на 325лв., от които 300лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар и 25лв. държавна такса. Съдът намира за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на договорения по настоящото дело адвокатски хонорар в размер, надвишаващ минималния по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а по проведеното единствено заседание адвоката не взел участие, като е представил писмено становище, което по същество не се различава от изложеното в исковата молба.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Бургас, да заплати на Лес-транс-строй ЕООД, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***, сумата 400лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 139/2018г. на Районен съд Карнобат, във връзка със съдебно обжалване на наказателно постановление 284/22.03.2018г. на директора на РДГ Бургас, заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 11.02.2021г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Бургас да заплати на Лес-транс-строй ЕООД 325лв. разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :