№ 9061
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110102038 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Ищецът К. Т. Т. е предявила иск против ***, , с твърдение, че при проучване на
възможността да вземе потребителски или ипотечен кредит, установила вписване в ЦКР към
БНБ, че ответникът има вписани в регистъра вземания против нея.ищцата счита, че
вземането на ответника произтича от договор за кредит, който тя е сключила през 2012ж.г. и
***, като сочи, че по справката от ЦКР, е вписано, че ответникът е титуляр по вземането от
2018г. Твърди, че провела многократно разговори със служители на ответното дружество, от
чиято страна се отказвало заличаване на вземането, което ищцата счита, че е в погасителна
давност.
Ответникът , в срока за отговор, сочи, че през 2018г. му е прехвърлено вземане за
734,50 лева, от които 481,31 лева главница и 253,19 лева лихва, кат отвърди да е
уполномощен от прехвърлителя да уведоми длъжника, което твърди да е станало.
Прави се възражение, че ищцата няма правен интерес от иска, защото същият се
обосновава единствено с подадената от ответника информация до ЦКР, което счита, че е
негово задължение по чл.10, ал.1 във връзка с чл.4,ал.1 от Наредба № 22/2009г. позовава се
на становище, издадено от БНБ по въпроса следва ли погасени по давност вземания да се
иска преустановяване на вписването, което твърди да изпълнява. По основателността,
признава и не оспорва твърдението за погасителна давност, до сочените от него суми – 746
лева, от които 481,31 лева главница и 253,19 лева договорна лихва и 11,50 лева лихва за
забава, като, с оглед изложеното, счита, че не е станал повод за завеждане на делото,и прави
искане по чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, СРС
е съобщил на страните, че безспорни са всички твърдения по иска, предвид направеното
признание в отговора.
Искът е основателен и следва да се уважи. Доводите на ответника следва да се
разгледат на плоскостта на разноските.
С трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д.
№ 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. №
396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на
Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133
от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на
ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и с решение по гр.д.№ 3448/2017г., допуснато до
касационно обжалване именно по този въпрос е прието, че: „правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по
делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да
установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително
изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е
изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от
предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е
изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск.“
С признанието на основния факт по делото – че вземането е погасено по давност, и
липсата на доказателства, че от прекратяването на изпълнителното производство, до
предявяване на иска, ответникът е пристъпил към принудително събиране на вземането,
удовлетворява правния интерес на ищеца от предявяването на иска. Същевременно,
ответникът е станал повод за завеждането на делото – видно от представените от ищеца
към исковата молба доказателства – електронно съобщение, с което процесуалният
представител на ищеца, преди предявяване на иска, е направил, от името на ищеца, пред
ответното дружество, извънсъдебно изявление, че вземането е в погасителна давност и
отговорът на ответното дружество, с което се кани ищеца да посети офис и да сключи
споразумение за извънсъдебно плащане, съставляват действията, които са дали повод за
завеждане на делото. Ищецът има интерес от заличаване на кредитна история в ЦКР /
задължение, което възниква за ответното дружество, с влизане в сила на настоящото
решение по делото/, който интерес се обосновава от евентуалната възможност да
2
кандидатства за нов кредит. На собствено основание, с нарочна молба, представена по
делото, ищецът е поискал от кредитора да заличи кредитната история, предвид признанието
за погасителна давност. Искането е отхвърлено.
С оглед изложеното, искът следва да се уважи, с което интересът на ищеца е
удовлетворен, но тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото, разпоредбата
на чл.78,ал.1 ГПК е приложима. Ищецът доказва разноски за държавна такса от 50 лева и
400лева адвокатско възнаграждение, което му се следва.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че К. Т. Т. ЕГН ********** с адрес *** не дължи чрез
принудително изпълнение на *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
сумата 746 лева – прехвърлено вземане по договор за кредит № CH20148/15.11.2012г.,
сключен с ***.
ОСЪЖДА*** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на К. Т.
Т. ЕГН ********** с адрес ***сторените по делото разноски от 450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3