Номер 17027.07.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 24.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело №
20205400500314 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 и сл. от ГПК.
С Решение № 100/08.06.2020г., постановено по гр.д.№ 8 /2020г. по
описа на Девинския районен съд е осъдена Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр.София, ул. П. № 171,
представлявано от Н.Н. директор да заплати на В.З.О. с ЕГН **********,
от гр. Д. Д. обл.С. ул.Т. № 4 сумите: 1 789.34 лева, на основание чл.178, ал.1,
т.3, във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, представляваща допълнително
възнаграждение за извънреден труд, положен през периода 14.01.2017г. -
14.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на исковата молба 15.01.2020година до окончателното
изплащане на сумата;както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата 234.62
лева, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за забава върху главницата
1 789.34 лева от 21.02.2017г. до 14.01.2020г. и 500.00 лева разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№
1027/18.06.2020г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“,депозирана чрез ст.юрисконсулт Св.Стоянов.
С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло,
като се правят оплаквания за неговата неправилност,поради материална
незаконосъобразност. Развива се оплакване,че през процесният период с от
14.01.2017 г. до 14.01.2020 г. е действала Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.,
която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима за дежурство, времето за отдих м почивките па държавните
служители ь МВР. Организацията на работното време на служителите по чл.
142, ал. I, т. 1 от ЗМВР се урежда именно с тази наредба, като е недопустимо
прилагането на общите правила установени по Кодекса на труда и НСОРЗ.
Всички документи свързани с организацията на работното време, като
протоколи и графици се изготвят по посочената наредба и съгласно правилата
установени в нея, като е недопустимо прилагането по аналогия на други
нормативни актове, както и своеобразното превратно тълкуване на волята на
законодателя в тази връзка.
За да обоснове решението си за субсидиарно прилагане па НСОРЗ съдът
се позовава на отменена подзаконова уредба и на съждения за празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето та отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, във връзка със
съществото на спора. Поддържа също така,че направеното заключение е
неправилно и необосновано поради факта, че празнота в настоящия случай не
е налице. Напротив ЗМВР препраща към подзаконовият акт, в настоящият
случай именно наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 1 „С тази наредба се
определят редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на дьржавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. I от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР) и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на
вътрешните работи“. В гази връзка тълкуването и препращането, без изрично
това да е записано в нормативния акт. представлява дописване на закона и не
може да бъде споделено като правилен извод.
Правоотношенията по служба уредени в специален закон са създадени,
за да може, поради специфичният статут и служебни задължения на
служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им
/какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, тъй като
тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по
себе си отличаващи сс or общите права и задължения. За работещите на
сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24-
часови смени. В разпоредбата па чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда е записано,
че максималната продължителност на работна смяна при сумирано
изчисляване па работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица нс може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът полага труд при
работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена но ЗМВР, а не от
КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна,
определена в КТ е максимум 12 часа. Това само по себе си доказва, че е
несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут с изключителен и различен от общия,
като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите но ЗМВР
на три групи. Всяка от обособените групи служители има гарантирани права,
които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и задължения.
В решението си съдебният състав отбелязва, че това положение, свързано с
отчитането на труда, поставя в неравностойно положение държавните
служители в МВР.
В МВР съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР има три групи служители-
държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението;държавни служители и лица. работещи по трудово
правоотношение.
В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че статутът па държавните
служители по ал. 1, г. 1 се урежда с този закон /т.е ЗМВР/. В чл. 142, ал. 4 от
ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се
урежда със Закона за държавния служител. В чл. 142, ал. 5 е посочено, че
статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при
условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. В случаите на
препращане към кодекса на труда законодателят изрично /пряко/' е посочил
съответните разпоредби.
По отношение на твърдението за поставянето в неравностойно
положение на тази група служители се поддържа, че в чл. 48, ал. 5 от
Конституцията на Република България се прогласява, че работниците и
служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на
минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на
извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред,
определени със закон. В тази връзка върховният закон на страната прогласява
основните и неизменни права, каквото безспорно е правото на труд, като е
оставил на законотвореца да прецезира тези права с оглед правоотношението.
С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните
служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. I от ЗМВР са предвидени редица
компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за
прослужено време (чл.178, ал.1.т.1 ЗМВР), размер на основния платен
годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на
заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа
за година но чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Зова далеч не поставя тези
служители в по-неблагоприятно положение. Заплащането на трудово
възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и
значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден
труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ПО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, включително по въпроса за начина на
компенсиране на положеният нощен труд.
Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи. В случая за уредбата на правоотношенията между страните с
приложим ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. НСОРЗ с подзаконов нормативен акт, издаден но приложение на КТ,
поради което не може да се прилага нито субсидирано, по аналогия и
случаите, когато е налице специална правна уредба и то регламентирана в
нормативен акт е ранга на закон.
Повече от мотивите за неприложимост на общата уредба па трудовите
правоотношения към предмета на спора подробно съм изложил в отговора на
исковата молба. В допълнение бих добавил и следния преглед на правната
уредба в потвърждение неприложимост на общата уредба на трудовите
правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители,
назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР - държавни служители - полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е и
ищецът.
Видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални
престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на
подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. В
чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 с регламентирана основната заплата: в чл. 201 -
допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл. 202
ал. 1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на 5
вила възнаграждения. Част от тях са приложими за системата на МВР (т. 1 -
изпълнение на специфични дейности), а друга част са сред типичните по
Кодекса на труда и Закона за държавния служител (ЗДСл) - за прослужено
време; за извънреден труд, постигнати резултати. Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3
размерите и условията за изплащането на допълнителните възнаграждения се
предвиждат с актове специално за системата на МВР. Със Закона за
изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г., е
добавена ал. 5, според която извън допълнителните възнаграждения по ал. 1
на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в
ал. 1 с въведена т. 5 - възнаграждение за специфични условия на труд, а в края
па ал. 5 с добавено за държавните служители на МВР. С новия ЗМВР-2014
уредбата е реорганизирана - старите чл. 201 и 202 по отношение па видовете
възнаграждения са обединени в чл. 178; обособен е нов чл. 179, чиято ал. 1
предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални
празници и време на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо значение, като ал. 3
възпроизвежда последната редакция на ал. 5 на стария чл. 202.
Твърди още,че проследената нормативна история налага два извода:
Законотворческият разум предполага изброяването на видовете
възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл с безсмислено в ЗМВР-
2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер,
ако същото се дължи но силата на Кодекса на труда или ЗДСл. Излишно е и
прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в
почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха
следвали от КТ или ЗДСл.
Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаеща характера на
изброяването, на текста „за държавните служители от МВР” показва
желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от
допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които
не са насочени специално към служители на МВР. Последващото, нарочно
добавяне па изричен текст не може да бъде отдадено на нормотворчско
излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне,
едновременната отмяна на § 1а от ЗМВР- 2006, препращащ към ЗДСл, и
предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение - за специфични
условия на труд. Думите в чл. 202, ал. 5 от ЗМВР-2006 „със закон или акт на
Министерския съвет ’ съществуват и кьм момента на това изменение, поради
което не може да се приеме, че добавката касае само подзаконовите актове.
Законодателят не е изключил възможността допълнително възнаграждение да
бъде предвидено па друго място в ЗМВР или в друг специален закон. Сходно
с положението и с отчитането на работното време и възнаграждението за
извънреден труд. Приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ
и актовете по прилагането им) с отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР-2006 и чл.
187, ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра на вътрешните
работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на
нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им
не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и
актовете, към които препращат. Освен това в ЗМВР-2014 е посочено
препращане към Колекса на труда (чл. 39 от Указ .\*2 883 за прилагане на
Закона за нормативните актове, обн. ДВ. бр. 39 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 46
от 2007 г.) само в следните норми: чл. 142, ал. 5; чл. 159, ал. 2; чл. 175. ал. 2;
чл. 180, ал. 1; чл. 188, ал. 2; чл. 190 и чл. 245, ал. 2. Но редът на полагане,
отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в
ЗМВР и препращане към КГ по тези елементи на служебните
правоотношения на служителите няма. Още повече че нито r ЗДС, нито в
ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ и за неуредениге в тези
закони случаи КТ се прилага „съответно”, а напротив, във всички случаи, в
които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на
тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни
норми.
Нормалната продължителност на нощния труд в МВР е регламентирана
в законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата
на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР определя, че
продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа,
както е за работещите по трудово правоотношение. Това е идеята на
законодателя и смисъла на тази норма. Иначе тя би била напълно излишна,
защото нощен е трудът ( и по 1СГ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални
закони) полаган между 22 часа и 6 часа. Законодателят отбелязва, че
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часои
период, което е достатьчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в
предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа. Освен това те полагат труд па 24-часови
смени като този труд е по график, същият е изплатен и не може да става дума
за претенция за извънреден труд.
С оглед на горното нормалната продължителност на дневното работно
време на държавите служители в МВР е 8 часа (чл. 187. ал.1 от ЗМВР), а
положения труд през нощта с 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време
(чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както с но КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.За държавните
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е
ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова
продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаша по
смисъла на Заповед № 8121 з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи по 0,25 лв. на час.Изразява несъгласие с мотивите на съда за
приложимост на IICOP3 към предмета на този спор са несъстоятелни. Не се
доказва, че е налице и неизплатен извънреден труд за съответното
тримесечие. Вид но от приложените платежни бележки на служителя са
изплатени всички дължими суми.
Следващият съществен пропуск на съда се състои в това. че не
мотивира по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че
при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен па ищеца се дължи заплащане като извънреден труд.
Поддържа, че не се прави разлика между нощен и извънреден труд по
ЗМВР. Въпрос, който е подробно засегнат в отговора на исковата молба.
Претендира се допълнително възнаграждение за извънреден труд. което
всъщност е на труд положен и попадащ в рамките на 24 - часовите дежурства
на служителя. Тогава това следва ли трудът положен но график и в рамките
на установената законова норма да бъде определян като извънреден труд и на
какво основание. Ако съдът счита, че към служебното правоотношение на
ищеца с приложима НСОРЗ, то не следва да удовлетворява претенцията на
ищеца за заплащане на извънреден труд. Съгласно цитираното писмо на
МТСП „когато нормалната продължителност на дневното работно време с 8
часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно
време е 7 часа (чл. 1-0, ал. 1 КТ), отношението с 8 ч/7 ч., т.с. коефициентът за
превръщане па нощните часове в дневни е равен на 1.143. Целта на този
коефициент с да определи така възнаграждението на работника или
служителя, чс когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи работникът или
служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Получените
часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават
неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил
налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време. Следователно дори п при прилагането на
общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването па часовете нощен
труд с коефициен т 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. В
подкрепа на изложеното се позовова на съдебна практика обективирана в
Решение № 34 от 20.01.2020 г. по гр. дело 1109/2019 г. и Решение X;.* 35 от
20.01.2020 г. по гр. дело 1110/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново,
Решение № 405 от 04.11.2019 гм по гр. дело Х®548 но описа на Окръжен съд
- Русе, Решение 43 по ВГД 918/2019 г., Решение № 44 по ВГД 919/2019 г.,
Решение 45 по ВГД 966/2019 г.. Решение 46 но ВГД 971/2019г, Решение № 48
но ВГД 928/2019 г., Решение Л50 по ВГД 954/2019 г Решение 51 по ВГД
950/2019 г., Решение X* 55 по ВГД 12/2020 г. и Решение 54 по ВГД 11/2020
г., всички на Окръжен съд - Хасково, Решения на Районен съд - Плевен от
22.07.2019 г. но гр.дела: 1352, 1645, 1960, 1963, 1990, 2131, 3160, 3166, 3305,
3317, 3339 но описа на съда за 2019 г.. Решение на Районен съд - Велико
Търново по гр. дело Ха 2283/2019 но описа на съда за 2019 г„ Решения от
24.10.2019 г. Районен съд - Велико Търново, постановени но гр.д. X®
2290/2019 г., 2291/2019 г., 2297/2019 г.2299/2019 г. Решения по ВГД
25/2020 г. и по ВГД X* 26/2020 г. от04.03.2020 г. на Окръжен съд -
Ловеч. Решения на Районен съд - Панагюрище по гр. дела Хе 959/2019 и X®
962/2019 г. Решения на Районен съд - Пазарджик от 08.04.2020 г. и
10.04.2020 г. по гр. дела X® 4397, X® 4400, X® 4401, X® 4406, Хе 4409,
X? 4410, X® 4412, X® 4414, № 4427 4470 по описа на съда за 2019 г.
Решения на Окръжен съд - Разград по и. гр. дела № 40/2020 г., № 41/2020 г.,
№ 42/2020 г., № 46/2020г.
За работещите по трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на
които ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно
с правилата за заплащане на нощния труд, т. с. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и
за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. (Решение 14 от 27.03.2012 г. по гр.д.№
405/2011 г., ГК.. IV г о. на ВKC). Обратното решение, което е възприето от
първоинстанционния съд - при преизчисляване на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 получените допълнителни часове да се заплащат като
извънреден труд би поставило в по- неблагоприятно положение работещите
по трудови правоотношения спрямо служителите, чии го служебни
правоотношения са регламентирани от ЗМВР.
Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни
такива е коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността па нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт
да бъде дерогирано действието па законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3
ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния
труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е
недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.
Служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът, полагат труд по
утвърдени графици за 24 часови дежурства. Изработеното време се отчита в
часове. Това отработено време при отчитането се сравнява с нормата за
съответния месец, получена при умножаването па броя на работните дни за
месеца но 8.Когато отработените часове не превишават месечната норма, на
ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 25 ст. за всеки час положен нощен труд. Когато обаче той е
отработил в повече от нормата, часовете в повече се компенсират е
възнаграждение за извънреден труд. Това са първите два вида нощен труд -
положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над
месечната норма.
Отделно от труда по график при извънредни ситуации като
пожарогасене, неотложни спасителни операции и други подобни, при конто
се налага допълнителна мобилизация на човешки ресурси, се полага труд по
заповед. Това е класическа форма на извънреден труд и той се отчита и
заплаща като такъв. Част от този труд може и да е през нощта и за тези часове
се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд. Това е
третия вид положен нощен труд. За втория и третия вид е изплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съдебно - счетоводната експертиза дава заключение, което е изведено
от несъществуващо правно основание, като извършеното преобразуване с
коефициент 1.143 не следва да бъде кредитирано. Изразява несъгласие и по
повод на допуснатото от страни на първоинстанционния съд предварително
изпълнение на съдебното решение, мотивирано с правно основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК,с оглед разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ГПК, съгласно която
срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал.
1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в
сила решение.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от В.З.О.депозиран чрез пълномощника му адв.И.Пелтекова,с който се
поддържа неоснователност на въззивната жалба..
В съдебно заседание жалбоподателят , чрез пълномощника си
юрисконсулт Екатерина Стратиева, поддържа жалбата изцяло.
Въззиваемият В.З.О. в писмено становище депозирано от
пълномощника си адв.И. Пелтекова оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка
на събраните по делото доказателства съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Не се спори между страните, а и видно от представените и приети
писмени доказателства, страните са обвързани от служебно правоотношение
по силата на което през процесния период и понастоящем ищецът заема
длъжността пожарникар в РСПБЗН Доспат, към РДПЗЗН Смолян и съгласно
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител. За времето от
14.01.2017г. до 14.01.2020г. е работил на сменен режим с продължителност
24 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи при сумирано
отчитане на работното време.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ,
съдът прие за установено, че: Ищеца Вергил Здравков Огнянов от гр. Доспат,
ул. Тракия № 4 е служител в РДПБЗН гр. Смолян, като през исковия период е
заемал длъжността „пожарникар“ в РСПБЗН гр. Доспат. Работи на смени,
всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици
при сумирано отчитане на работното време. За периода от 14.01.2017г. до
14.01.2020г. е положил нощен труд общо 1780 часа, които са начислени по
ведомост и изплатени в размер на 445.00 лв. Положените часове нощен труд
не са преобразувани в дневен. В констативно-съобразителната част (стр. 6) в
табличен вид по отделни месеци е извършено преобразуване на положения
нощен труд в дневен в резултат на което е положен извънреден труд в размер
на 254.54 часа за 1789.34 лв., които не са начислени и не са изплатени. Не е
ползвана и компенсация във вид на почивка. Върху положения извънреден
труд в размер на 1789.34 лв. са начислени лихви по месечни периоди в размер
на 234.62 лв. и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен
служител.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд
направи следните правни изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред ДРС
по реда на чл.178,ал.3,т.1 във р. с чл.187 от ЗМВР са за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при
преизчисляване на положен нощен труд през периода от 14.01.2017г. до
14.01.20120г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна
лихва и законна лихва от подаване на исковата молба .
В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до
начина на изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд –
дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен,
съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за стуктурата
и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в
ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно
правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в
Районно управление-Девин по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради
което приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е
ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата
длъжност ищецът е работил на 24-часови смени, като е полагал труд през
нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислява
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно
чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал.5 от същата разпоредба работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за
служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд,
според ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи според чл.198,ал.9 от ЗМВР.
За процесния период от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. са действали
последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. до
29.07.2016 г., когато е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и
действащата понастоящем Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр.
60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Преди това е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г,
отм., ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-
776/29.07.2016г., приложими към процесния период, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане
на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота. Липсата на такава
норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата. При наличие на такава непълнота
в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Ето защо положеният от
ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143 за целия претендиран период.
Възприемането на обратното разрешение, каквото се твърди във
въззивната жалба, че в действащите за процесния период Наредби № 8121з-
592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., не се съдържа текст, който да
предвижда при заплащането на положен нощен труд да се увеличава с
коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен,
а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, то
такова разрешение би довело до лишаване на държавните служители в
системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд, като
по този начин би ги поставило в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение,
които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.
67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на
дължимото възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и
като такава ще следва да бъде оставена без уважение. Исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание, а по размер се явява доказана до посочената в заключението
на вещото лице по приетата ССчЕ, сума, която се явява дължима от
въззивника, както и претендираните акцесорни вземания за мораторна лихва в
размер дължима помесечно до предявяването на иска и законна лихва,
считано от предявяване на иска на 15.01 .2020г. до окончателното изплащане
на сумата.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Съдът намира за необходимо да отбележи,че цитираната от
жалбоподателя практика не е задължителна за настоящия съд,поради което не
я съобразява.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде
осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото
разноски за въззивна инстанция в размер на 500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, които разноски са своевременно поискани и надлежно
документирани.
Мотивиран от гореизложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100/08.06.2020г., постановено по гр.д.№
8/2020г. по описа на Девинския районен съд като законосъобразно
постановено.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр.София, ул. П. № 171, представлявано от Н.Н. директор да
заплати на В.З.О. с ЕГН **********, от гр. Д. Д. обл.С. ул.Т. № 4
направените разноски за ползвана адвокатска помощ в размер на 500лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________