№ 1432
гр. Варна, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.ов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. С.ов Въззивно гражданско дело
№ 20233100502189 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба от 12.09.2023г на С. И. З., ЕГН
**********, срещу Решение №3013/04.09.2023г. по гр. д. №9211/2023г. на
ВРС, 42-ри състав, с което е отхвърлена молбата на С. И. З., ЕГН**********
срещу Г. Й. З., ЕГН********** и Й. Н. П., ЕГН**********, за налагане на
мерки за защита по ЗЗДН.
По делото на ВРС е постановено и Решение №3215/09.10.2023г. по
реда на чл.250 от ГПК, което не е обжалвано и е влязло в сила.
В жалбата са заявени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на решението на ВРС, които могат да бъдат обобщени в
следния смисъл: По делото не са събрани доказателства от ответника, годни
да оборят представената декларация по чл.9 ЗЗДН; гласните доказателства на
ответниците са на заинтересовано лице, а и показанията му касаят факти
извън законовия едномесечен срок по ЗЗДН; показанията на свидетеля на
молителя необосновано не са кредитирани; представените снимки са приети и
ценени от ВРС в нарушение на процесуалните правила; не са обсъдени
представените от молителя писмени доказателства; анализът на доказателства
от ВРС съдържа вътрешни противоречия; не са преценени от ВРС всички
въведени от молителя насилствени деяния на ответниците; като по същество
1
се поддържат твърденията пред първата инстанция за поС.ен тормоз от
ответниците върху молителя, в т.е. през релевирания по делото едномесечен
срок. Моли се за отмяна на решението на ВРС и за уважаване на молбата по
ЗЗДН, като доводите и искането до съда се поддържат и в о.с.з.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемите не депозират писмен
отговор (подаденият такъв е след законовия и указан тридневен срок, който е
изтекъл на 21.09.2023г. по правилата на чл.60 ГПК, поради което
просроченият отговор не се взема предвид от съда на осн. чл.64, ал.1 от ГПК).
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на С. И. З., ЕГН
**********, за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу
ответниците Г. Й. З., ЕГН **********, и Й. Н. П., ЕГН **********.
В сезиращата и в уточняващата я молби се твърди, че С. З. е слабо
виждащ, за което през 2021г. му било издадено безсрочно решение на ТЕЛК.
Поради дегенеративния характер на заболяването виждал все по-слабо, а
освен това слухът му бил намален. С ответницата Г. З. са съпрузи, а Й. П. е
син на Г., но С. не му е баща. С. и Г. З.и живеят в отделни стаи в
съсобствената им къща. В нея „по принуда“ молителят живеел и с отв. Й. П.,
въпреки несъгласието на молителя. От години двамата ответници тормозели
С. З. по финансови причини; споровете били за парите на молителите, защото
ответниците нямали поС.ни доходи; още за ползването на съсобственото в
СИО жилище от сина на ответницата, но без позволение на молителя, както и
за плащане на сметките и консумативите за къщата. Ответниците забранявали
на молителя достъпа му до ползваните от тях стаи и до кухнята, блъскали го,
бутали го, спъвали го и го обиждали. Освен това ответницата завела срещу
молителя дело по ЗЗДН – №8157/2023г., ВРС.
Декларираните и относително уточнени, и в този смисъл релевантните
по делото, са следните твърдения за насилствени действия на ответниците:
Г. З. „от години“ заключвала кухнята с катинар, когато я няма, а ако е
вкъщи не допускала С. З. в кухнята, като го блъскала, бутала го и го спъвала.
По-конкретно такова поведение ответницата имала на посочени дати в
периода 18.06.2023г.-16.07.2023г. вкл., в различни часове на деня.
Й. П. заключвал първата стая вдясно от входа на къщата,а ако бил
вкъщи не допускал С. З. в нея, като го блъскал, спъвал и бутал. В случая
молителят сочи дати на такова поведение на ответника в периода от
18.06.2023г. до 17.07.2023г. вкл., в различни часове на деня.
Отделно Й. П. „всеки ден псува С. на майка и го заплашва, че щего
смаже и умори“.
2
Г. З. и Й. П. (заедно) заключвали втората стая вляво в къщата, с което
отнемали достъпа на молителя до нея и до вещите там, като за тези им
действия се позовава на дати в периода 18.06.2023-18.07.2023г.
Отделно на 29.08.2023г. двамата ответници се разбрали вторият от тях
да изключи тока в къщата, което той направил и с което С. останал без ток.
По тези причини се моли за налагане на посочени мерки за защитата на
молителя от сочените насилствени действия на ответниците.
В о.с.з. се поддържат твърденията и исканията до съда.
Ответниците депозират отговор, в който не оспорват фактическите
данни за брачното правоотношение между молителя и ответницата; за
правото им на собственост в СИО върху къщата, в която живеят; за родството
на ответницата с другия ответник; за живеенето и на Й. П. в къщата на
съпрузите; и за заболяванията на молителя по делото. Молбата по ЗЗДН обаче
категорично оспорват. Сочените техни деяния считат за измислени. Обратно
– твърдят, че в повечето време С. З. е пиян и агресивен и се заяжда с тях.
Затова и всеки от тримата ползва своя страя, която заключва, в т.ч. и защото
З. бил посягал на имущество на ответниците назад във времето. Оспорват
някога да са извършвали действия на насилие спрямо молителя. Молят за
отхвърляне на молбата по ЗЗДН, а в о.с.з. поддържат позицията си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните са безспорни следните обстоятелства, част от които се
и потвърждават от представените писмени документи и изслушаните
свидетели, а именно: С. З. е слабо виждащ, за което е диагностициран с
ТЕЛК; С. З. е съпруг на Г. З., а Й. П. е син на Г., но С. не му е баща; С. и Г. З.и
са съсобственици в СИО на къщата, в която живеят и в която всеки от
двамата ползва отделна стая; в същата къща живее и отв. П., който също
ползва стая; отношенията между молителя и двамата ответници са влошени
към момента.
Приложените е към исковата молба медицински документи
потвърждават данните за здравословното съС.ие на молителя.
Представените с отговора фактури и касови бонове свидетелстват за
заплащани разходи и консумативи за общо обитаваното жилище, но без данни
за конкретния платец на съответните сметки.
Представена е и декларация по чл.9 от ЗЗДН, в която са декларирани
сочените в исковата молба твърдения на молителя за действия на
ответниците.
От протокола по гр.д. №8157/2023г. е видно воденото дело по ЗЗДН от
Г. З. срещу С. З., без данни за развитието му, но което касае събития през
м.05.2023г., т.е. неотносими към процесния период.
Приетите 2 бр. снимки не са коректно приобщени като доказателства по
правилата на ГПК и са оспорени.
3
Показанията на св. К.П. съдът цени като обективни. От същите се
изяснява, че П. е съсед на С. З.. З. не вижда добре, може да различава само
светлина и силуети, движи се бавно и трудно и се изморява. С. З., жена му Г.
и синът й живеят в къщата на С., като всеки от тях ползва по една стая. В
къщата има и кухня. Свидетелят П. е влизал в стаята на С. (първата вляво от
входа), в която има легло, един телевизор, един хладилник и неща на С..
Преди преди около двадесет дни (считано от разпита на 30.08.2023г.) С.
станал напрегнат, но св. П. не знае защо; „С. не е споделял с мен за проблеми
вкъщи, това си е тяхна работа“.
Показанията на св. Ю.П. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
базирани на лични впечатления за част от тях.От същите се изяснява, че С. З.,
жена му Г. и сина й живеят в къщата на С., като всеки от тях ползва по една
стая. В къщата има и кухня. В момента отношенията им са изострени.
Свидетелят не е виждал Г. или Й. да блъскат, да спъват или да бутат С..
Когато свидетелят посещавал къщата вратата на С. била винаги зключена.
Според свидетеля Г. и Й. били тормозени от С. З., който ги блъскал и искал да
бие Г., както правил преди години много пъти. С. си имал газова бутилка в
стаята и си готвел там. С. сам си пазарува и сам се обслужва, но често пие
ракия и вино.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадената в случая молба изхожда от лице с право на защита по реда
на ЗЗДН, по смисъла на чл.3 от ЗЗДН и чл.8 от ЗЗДН, касае и обстоятелства,
твърдяни да са настъпили в срок до един месец преди сезирането на съда,
като относно тях е представена и декларация по чл.9 от ЗЗДН,поради което
молбата е процесуално допустима.
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт
на физическо, психическо или друго принудително въздействие и
ограничаване на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица,
които се намират или са (били) в семейна или родствена връзка или
фактическо съжителство. Водещи характеристики на насилственото деяние са
не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност
на едно лице, но също и специфичните условия и начин на извършване,
открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне с приемане
на същото, при общата нагласа към противоправна доминация над жертвата.
Поради което е съставомерно по реда на ЗЗНД само такова противоправно и
обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия. И
което се докаже да е извършено от ответника или ответниците по делото.
Заявените в случая твърдения за извръшени насилствени въздействия са
декларирани по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН. По принцип тази декларация по
ЗЗДН има смесена същност – на процесуална предпоставка и на
доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното, но
при наличието на две кумулативни условия: 1/ по делото да няма събрани
други доказателства, които разколебават заявеното; 2/ декларираното да
4
изхожда от пострадалото лице. При липсата на която и да било от тези две
предпоставки обвързващата доказателствена стойност на декларацията не
може да се зачете с приоритет и като единствено меродавно по делото
доказателство. От друга страна ако са налице и двете условия декларацията
обвързва съда за факта и извършителя на деянието, но преценката дали то
съставлява насилие в изяснения по-горе смисъл е изцяло на съда съобразно
цялата конкретиката на случая.
В настоящия случай за доказване на декларираните по чл.9, ал.3 ЗЗДН
обстоятелства, оспорени от ответниците, е поискан и е допуснат на молителя
един свидетел. Показанията на същия обаче не само не подкрепят, а
обратното – разколебават декларираното, защото св. П. нито е ставал
свидетел, нито дори е получавал оплаквания от С. З. за сочените по делото
действия на ответниците. За тях св. П. разказва, че преди преди около
двадесет дни (считано от 30.08.2023г.) С. станал напрегнат, но свидетелят не
знае защо; „С. не е споделял с мен за проблеми вкъщи, това си е тяхна
работа“. Тоест декларираните обстоятелства не са подпкрепени дори от
водения от молителя негов свидетел, но за сметка на това са допълнително
разколебани от тези на св. Пенчев. Вярно е, че последните следва да се ценят
по реда на чл.172 ГПК, но в крайна сметка целта им не е пълно доказване. По
делото липсват и други доказателства в подкрепа на декларираното. При така
събрания по инициатива на страните доказателствен материал, декларираното
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се явява изолирано и не следва да бъде безкритично
възприето от съда. Отделно обвиненията, описани в сезиралата съда молба и
декларирани по чл.9 от ЗЗДН, разкриват и известна степен на абстрактност в
частта за сочените „блъскане, бутане и спъване“ на молителя от ответниците.
Заявени по този начин те не съдържат нужната конкретика на точните
противоречащи на закона действия на ответниците, които са нужни за
съставомерността на деликтното поведение, било то по чл.45 от ЗЗД или по
ЗЗДН.
Независимо от горното следва да се посочи, че основните обвинения
към ответниците са за препятстване достъпа на ищеца до кухнята и до две
страи от съсобственото му с ответницата жилище, респ. до презумптивно
съсобствените им движими вещи в тези помещения; както и за ползване от Й.
П. на помещения от къщата без правно основание. Но тези потенциални
нарушения следва да бъдат отстранени чрез предвидените в закона средства
за това – с искове по чл.108 от ЗС, по чл.31, ал.2 от ЗС, по чл.59 от ЗЗД и
други. Само по себе си препятстването (с фактически или правни действия) на
собственик или съсобственик да ползва негов имот или части от него не
означава автоматично домашно насилие, нито ЗЗДН е средството за
разрешаване на такива спорове. Само когато конкретно физическо
посегателство разкрива по-горе обяснените характеристики на насилието по
ЗЗДН то може да бъде съставомерно и по този закон, но в случая се отбеляза
относително абстрактния характер на сочените действия на ответниците –
заключване на вратите на ползваните от тях стаи и „бутане, блъскане и
избутване“ на молителя. Съвсем отделен е въпросът, че не се спори и се
индикира от свидетелите, че всеки от тримата (С., Г. и сина й) ползва по една
5
стая в жилището и я заключва, като всеки обвинява другия, че се страхува и
затова се заключва. Явно е, че между тримата има конфликт, явно е също, че
отв. Й. П. ползва без правно основание помещение или помещения от къщата
на съпрузите З.и, но наличието или липсата на реално насилие от ответниците
върху ищеца остана недоказано и неизяснено по делото. Изложеното е
относимо и към соченото еднократно „изключване на ел. захранването в
къщата от ответниците“, при пълна неяснота какво и защо е обусловило
последното. Колкото до „псувните и заплахите“ от Й. П., че „ще умори“
молителя, за тях важи както мотивираното в предходния абзац, така и
обстоятелството, че по делото не стана ясно дали въпросните изявления не са
продиктувани от подобни такива на молителя и от принципно влошените
отношения между тримата във връзка с имуществени спорове, в който случай
не би следвало насрещни неуважителни изявления да се третират като актове
на насилие само от едната от насрещните страни.
По тези съображения оплакванията срещу доказателствения анализ на
ВРС не могат да бъдат споделени. Доводите срещу снимките също, защото те
не са взети предвид от настоящия състав. А оплакванията за неразглеждане на
всички деяния, с които е бил сезиран ВРС, не подлежат на
разглеждане,защото по тях е постановен акт на ВРС по чл.250 от ГПК, който
не е обжалван и така е влязъл в сила към момента. Обжалваното решение на
ВРС не е порочно и е правилно, с оглед начина на заявяване, провеждане и
доказване на защитата на молителя в конкретния случай.
В заключение по изложените съображения и поради съвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд, решението на
последния следва да бъде потвърдено.
Разноски пред ВОС страните не претендират и не се следват.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3013/04.09.2023г. по гр. д. №9211/2023г.
на ВРС, 42-ри състав, с което е отхвърлена молбата на С. И. З.,
ЕГН**********, срещу Г. Й. З., ЕГН********** и Й. Н. П., ЕГН**********,
за налагане на мерки за защита по ЗЗДН, за твърдяните по делото действия
на ответниците.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6