РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Разград, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20243300500266 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
гр.София, подадена чрез пълномощник срещу решение №283/10.05.2024г., постановено по гр.дело
№1842/2023г.по описа на РРС, в частта му с която съдът е отхвърлил като неоснователни и
недоказани претенциите на дружеството против ответника П. П. Г. за установяване дължимост на
сумите: 3097,32 лв. главница; 2,96 лв. договорна лихва за периода от 19.08.2019 г. до 09.02.2023 г.;
170,49 лв. обезщетение за забава, считано от 10.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 798 от 01.09.2023
г. по частно гражданско дело № 1518 по описа за 2023 г. на РРС. Заявена е претенция за разноски за
две инстанции.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
решението, както и за постановяването му в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон, с искане за неговата отмяна и уважаване на установителните претенции, така както са
заявени.Излагат се подробни съображения, свързани с несъгласие с направените от районния съд
изводи за недействителност на договора за кредит.С жалбата не се правят доказателствени
искания.
Насрещната по жалбата страна не е депозирала в срок отговор на възивната жалба.
В съд.заседание въззивникът чрез депозирана писмена молба поддържа въззивната жалба
в цялост, така както е подадена, с искане за нейното уважаване.
Въззиваемата, лично моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на решението на
районния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
1
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирани страни, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Районен съд Разград е бил сезиран с кумулативно обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, във връзка с чл. 86 ЗЗД.
Делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна, приетите за установени
фактически положения от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК, като следва да посочи и следното.
Ищецът е навел в исковата молба твърдения, че ответницата му дължи сумите 3097,32 лв.
главница; 2,96 лв. договорна лихва за периода от 19.08.2019 г. до 09.02.2023 г.; 170,49 лв.
обезщетение за забава, считано от 10.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като
за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва от датата на подаване на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. Поддържал е ,че всички
суми са дължими по сключен между ответницата П. П. Г. и БНП Париба Пърсънъл Файненс СА,
клон България Договор за револвиращ кредит, с издадена към него кредитна карта № ****** от
19.08.2019г., с обща цена на стоките 3 110,00 лева, с посочени в същия и следните суми освен
обща цена: първоначална вноска 510,00 лева, размер на кредита без първоначалната вноска 3348,80
лева, месечна погасителна вноска 136,55 лева, брой на вноските 36 бр. (без вноската, заплатена в
търговския обект), кредитен лимит 3500 лева, при ГПР 29,63 %, ЛП 26,25 %.Посочена е също и
застраховка за сигурност на плащанията със застрахователна премия в размер на 748,80 лева.
Поддържал е, че посочените по договора вземания са му надлежно цедирани на осн.чл.99 от
ЗЗД от първоначалния кредитор въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022г., съм който е подписано и Приложение 1 от 10.02.2023г.
Ответницата не е депозирала в срок отговор на исковата молба, но в първото по делото
заседание пред районния съд е оспорила предявения иск, навеждайки твърдения за погасяване на
вземането поради плащане.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
изцяло като компетентно, последователно, логично изготвено и неоспорено от страните, се
установява, че общата цена на стоките, за заплащането на които е сключен договора между
първоначалния кредитор и ответницата е в размер на 3 110 , а в брой за тези стоки от страна на
ответницата са заплатени на каса 510,00.
Съгласно вписаното в договора и погасителния план към него задължението на ответницата
по същия е в размер на 3 348,80 лв. главница, формирана като сбор от сумата 3 110 лв. плюс сумата
748 лв. застраховка и при изваждане на първоначално заплатената сума от 510 лв. Вещото лице
сочи, че ответницата е заплатила по договора обща сума в размер на 3 437,08 лв., като със същите
са погасени 251,48 лв.главница, лихви по кредита 1 934,01 лв., лихви за просрочени суми 904,97
лв., застрахователна премия 218,60 лв. и месечна такса за обслужване в размер на 128,00 лв.
Експертизата установява, че непогасени остават 3270,77 лв. от които главница 3097,32 лв., остатък
от договорна лихва 2,96 лв. и лихва за забава за съответни периоди от 170,49 лв.Видно е от
погасителния план към договора, а и от заключението по делото ,че страните са договорили равни
месечни погасителни вноски като общ размер от 136,55 лв., без посочване в същите на размера на
погасяване на отделните задължения и съответно яснота дали в тези вноски се включва и сумата по
застраховката от 748 лв.
2
Установява се също така ,че страните, кредитодател и длъжник са подписали споразумение за
отсрочване на погасителни вноски с №№10-15 вкл.на 10.06.2020 г. вкл., според което погасителните
вноски от 10-та до 36-та са отново равни, но в размер на 149,98 лв. всяка, в които отново липсва
разграничение на компонентите главница, лихва и такси, съответно и вноска по застраховка,
уговорена в общ р-р на 748 лв.
Съдът дължи извършване на преценка относно действителността на сключения договор
,независимо от това дали такива са посочени от ответната страна, която проверка се обхваща от
пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, в действието й към релевантния за
спора момент, а именно момента на възникване на материалното правоотношение /ЗИД на ЗПК -
обн. в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. /, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед начина на сключване на процесния договор /писмена форма/ съдът намира, че е
спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. От съдържанието на договора се установява, че е посочен
общият размер на кредита /3110, 00 лв. /, както и условията за усвояването му /посредством
паричен превод на посочена от кредитополучателя банкова сметка/, при уговорен фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 26, 25 % и ГПР - 29, 65%. Приложен е и погасителен план,
както е посочено и по-горе, предвиждащ 36 равни месени вноски за погасяване на задължението.
По отношение на задължението за застрахователна премия, съдът намира, че не е доказано
сключването на застрахователен договор. Съгласно Кодекса за застраховането застрахователният
договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така
предвидената форма е такава за действителност на договора, поради което за да се приеме, че е
налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг
писмен акт. В случая към договора за кредит е приложен единствено посоченият сертификат, в
който е отразено, че застрахователите, посочени в същия се задължават срещу заплащане на
застрахователна премия да застраховат ответника съгласно Общи условия на застраховка "Защита
на плащанията". Този сертификат не представлява застрахователна полица, нито може да бъде
разглеждан като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй
като не е подписан от представител на посочените застрахователи .Действително съгласно КЗ може
да бъде издадено застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство, но този документ
се издава от застрахователя и има удостоверителен характер за сключването на застрахователния
договор, а не замества самия договор. По делото не бяха представени доказателства за сключен
договор за застрахова с този предмет, нито има данни ищцовото дружество да е заплатило
уговорената в договора застрахователна премия от името на кредитополучателя, за да претендира
плащане по нея. Освен това, доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че
застрахователната премия е заплатена от ищцовото дружество на застрахователя, не може да се
направи и извод за валидност въобще на договор за застраховка. Ето защо, съдът намира, че
ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по силата на който ответникът да
дължи месечни вноски за застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по
договора за потребителски кредит. При това положение не може да се приеме, че е налице
основание за включване на дължимата сума за застрахователна премия в главницата по кредита.
Следва обаче да се вземе предвид, че ищецът е включил размера на застрахователните вноски в
погасителните вноски. Освен това, застрахователната премия по сключен договор за застраховка на
3
плащанията представлява разход, пряко свързан с договора за кредит, поради което същият следва
да намери отражение в размера на годишния процент на разходите, което не е и видно в настоящия
случай.
В процесния договор за кредит ГПР е посочен във фиксиран размер – 29, 65%, но липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето предвид при
формирането му. Такава конкретизация липсва и в общите условия, към които препраща договора.
Както беше посочено и по-горе, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Следователно в ГПР следва да намерят отражение както уговорената лихва, така и всички
допълнителни разходи, свързани с кредита, в това число "такса ангажимент" и застрахователната
премия по договор за застраховка на плащанията. Вземайки предвид, че това не е сторено, съдът
намира, че договорът за кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит, според който договорът следва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин.
Не е спорно, че в договора е посочен размерът на съответните плащания и срокове за това, но
не е осъществено разбиване по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е
задължението за главница и какво е задължението за лихви, като такива се предвиждат в договора.
Не става ясно как се формира месечната погасителна вноска, т. е. в стойността на всяка една от тези
вноски какъв е размерът на главницата, на лихвите, респективно на други предвидени задължения.
В договора е посочен годишен лихвен процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той се
отразява в размера на погасителните вноски. В случая ирелевантен е фактът, че както лихвеният
процент, така и годишният процент на разходите са определени като фиксиран процент от общата
сума, тъй като от тази уговорка не може да се извлече информацията за размера на включените в
месечната погасителна вноска суми. Тези данни имат съществено значение за изчисляване на
дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им ще
служи неизплатената част от главницата. Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е
изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитора от
задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира кредитополучателя
за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще
бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т. нар. "оскъпяване" на кредита.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният
договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23
ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
на лихва или други разходи по кредита.
С оглед гореизложеното и като взе предвид чистата стойност на предоставения кредит,
съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, а именно сума в размер на
3110, 00 лв., която ответникът е получил, и отчитайки постъпилите плащания в общ размер на
3 437,08 лв., съдът намира, че в случая не е налице дължима и незаплатена главница и исковата
4
претенция се явява неоснователна , поради което правилно и законосъобразно е била отхвърлена от
първостепенния съд. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на въззивника в
подадената жалба за неправилност и незаконосъобразност на решението в тяхната цялост, свързани
с действителността на сключения договор. Атакуваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено.
Съдът не дължи произнасяне по разноски в производствоито, предвид липсата на претенция за
такива от страна на въззиваемата страна.
Водим от горните съображения, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №283/10.05.2024г., постановено по гр.дело №1842/2023г.по описа
на РРС, постановено в производство по иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, гр.София, ЕИК ********* против П. П. Г., ЕГН
**********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5