Решение по дело №13550/2019 на Софийски градски съд

  Р Е Ш Е Н И Е

 

 №.............

 

                                          Гр. София, 02.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                              

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

   ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                              МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

                                                                          

при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 13550 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

 

С решение № 154766 от 01.07.2019 г. по гр.дело № 64375/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 77 състав съдът по предявените от „С.в.“ АД срещу Д.В.Д. установителни искове при квалификацията на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл.422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът е признал за установено, че ответникът Д.В.Д., ЕГН ********** дължи на „С.в.” АД ***, ЕИК********, гр. София, Бизнес парк ********сумата от 151,24 лв. - неплатена цена на предоставени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води по фактури, издадени в периода 10.11.2015 г. - 11.07.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. *************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 29.08.2018 г. до плащането и сумата от 35,97 лв. лихва за забава за периода от деня, следващ изтичането на 30 дни от издаване на фактурата, до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.09.2018 г. по ч.гр.д. № 57431/2018 г. на СРС, 77 състав, като е отхвърлил иска за главница над уважения размер от 151.24 лв. до предявения от 1 420,62 лв. и иска за мораторна лихва над уважения размер до предявения от 549,26 лв.

С решението съдът е прекратил производството по делото в частта му за главница в размер на 138,94 лв. за ползвани ВиК услуги по фактури, издадени в периода 12.03.2012 г. - 08.12.2012 г., а именно - по фактури №№ 34732372/12.03.2012 г., 35266035/07.04.2012 г., 35863325/09.05.2012 г.,   365003/12.06.2012 г.,  37629641/08.08.2012 г., 38256494/18.09.2012 г.,       38760017/03.10.2012 г.,       39451019/10.11.2012г. и 40020766/08.12.2012 г., поради недопустимост на иска, като е обезсилил издадената по ч.гр.д. № 57431/2018 г. на СРС, 77 състав Заповед за изпълнение от 05.09.2018 г. в тази й част - за главница в размер на 138,94 лв. за ползвани ВиК услуги по фактури, издадени в периода 12.03.2012 г. - 08.12.2012 г.

Със същото решение ищецът „С.в.“ АД е осъдено да заплати на адв. С.А.К.от САК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с прекратената и отхвърлената част от исковете в размер на 344,10 лв., на адв. В.В.Т.от САК адвокатско възнаграждение, съразмерно с прекратената и отхвърлената част от исковете в размер на 138,42 лв. и на адв. К.И.Б.от РАК адвокатско възнаграждение, съразмерно с прекратената и отхвърлената част от исковете в размер на 138,42 лв., а ответника Д.В.Д. е осъден да заплати на „С.в.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 70,03 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски и сума в размер на 8,18 лв. за разноски в заповедното производство.

Недоволен от решението в ЧАСТТА, с която установителните искове при квалификацията на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са уважени, е останал ответникът Д.В.Д., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения за неправилност, нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, по подробно изложени съображения. По-конкретно поддържа липса на облигационна връзка между него и ищцовото дружество, както и реална доставка на стоки /услуги от страна на ищеца. Искането му към въззивната инстанция е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените установителни искове. Претендира разноски пред всички инстанции.

Въззиваемата страна – „С.в.“ АД – редовно уведомена,  не депозира отговор в законоустановения срок и не ангажира доказателства. С Молба от 11.11.2020 г. оспорва въззивната жалба, претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

Решението В ЧАСТТА, с която искът при правна квалификация на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен, както и В ЧАСТТА с която  производството по делото е прекратено за главница в размер на 138,94 лв. за ползвани ВиК услуги, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на СРС.

Предявените пред първоинстанционният съд искове са установителни при правна квалификация чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.09.2018 г. по ч.гр.д. № 57431/2018 г. по описа на СРС, 77 състав.

Производството се развива след постъпване по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява процесуално допустимо.

Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по предявените установителни искове.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.

Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ /обн., ДВ, от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 77 от 18.09.2018 г. /, В и К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.

В § 1, т. 2 от ДР на закона е предвидено, че "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответната обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейна вода. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти /в този смисъл и чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца, в сила от 01.09.2006 г./. Фактът, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са публикувани във в-к "Стандарт" на 30.07.2006 г. и във в-к "Куриер" на 28.07.2006 г., е общоизвестен и служебно известен на съда, като последният удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от същите. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от последващите Общи условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., които са приложими за част от процесния период.

По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящия случай, разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б. " от ДР на ЗРВКУ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - на собственост или вещно право на ползване.

Съгласно разпоредбите, както на старите, така и на новите общи условия, приложими по отношение на процесния период отчитането на потребената питейна вода се извършва чрез монтирани в имота индивидуални водомери, като контролът за изправността на самия водомер, на пломбите и преминаването му през периодична проверка е задължение на потребителя. Определени са и правилата, по които се изчислява дължимата цена при липса, повреда и изтекла проверка на индивидуалния водомер.

В първоинстанционното производство се доказва, че ответникът  живее в процесния апартамент, партидата се води на негово име в ищцовото дружество, а съобщението по чл. 131 ГПК е получено именно на адреса, посочен в исковата молба. Установява се още от представената по делото пред СРС Справка от Агенцията по вписванията, че ответникът е учредил договорна ипотека върху процесния имот, като същата е подновявана на 8.04.2006 г. и на 28.03.2016 г. Тъй като договорна ипотека може да учреди само собственикът на недвижим имот, по аргумент от разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, следва да се приеме, че към датата на учредяването и подновяването й ответникът е притежавал процесния недвижим имот, поради което и правилно първостепенния съд е приел за установено  обстоятелството, че между ответника и В и К дружеството са налице валидни облигационни отношения във връзка с получаване на услугите при публично известни общи условия за процесния период, тъй като има качеството "потребител" на В и К услуги.

По делото ответникът не доказва плащане на процесното вземане до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, а и не го твърди.

За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена по делото е изготвена и приета основна и допълнителна съдебно - техническа експертиза, които настоящият състав кредитира като компетентни и обективно изготвени. От същите се установява, че партида № ********** е с титуляр ответникът. За процесния период са отчитани по измервателен уред водомер № 07384814 водни количества, доставяни до имота на ответника, в размер на 767 куб.м. В допълнителното заключение вещото лице посочва, че начислените водни количества са реално отчитани по посочения водомер, на 3 месеца, водени са карнети, като в тях са вписани съответните отчети, когато инкасаторът е посещавал обекта, видно от копията на карнетите, приложени към молбата на ищеца от 18.03.2018 г. За периода м.07.2015 г. – м.08.2018 г. са доставени 357 куб.м. водни количества. Вещото лице посочва, че отчитането е извършвано съобразно нормативната уредба - на 3 месеца, като след това се извършва т.нар. изравняване. Вещото лице посочва, че проверка на водомера е извършена през 2007 г. и липсват данни за последващи метрологични проверки. Посоченото от вещото лице обстоятелство, че индивидуалния водомер не е преминал метрологична проверка след изтичане на 10 годишния срок от предходната такава не се отразява на отговорността на потребителя за заплащане на потребените количества вода.

Решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на водоснабдяване  по отношение на ответника Д.Д. за сума в размер на 151,24 лева за периода от 10.11.2015 г. до 11.07.2016 г.

Съобразно цитираните по-горе норми на Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща потребените количества вода в 30 дневен срок от издаване на фактурата. Давността за процесиите вземания е 3 годишна, а заявлението е подадено на 29.08.2018 г., т.е. погасени следва да се считат вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 29.08.2015 г. и това са тези по фактурите, издадени в периода 12.03.2012 г. - 09.07.2015 г. По последната - издадена на 09.07.2015 г. изискуемостта е настъпила на 09.08.2015 г. и до подаване на заявлението е изтекъл 3 годишния давностен срок. Такъв не е изтекъл по фактурите, издадени от 11.08.2015 г. до 09.08.2018 г., т.е. за водата, потребена от 11.06.2015 г. до 09.08.2018 г. По тези фактури по делото са налице доказателства за извършен отчет, подписан от ответника, по карнетите за отчети на 22.12.2015 г., 26.03.2016 г. и 28.06.2016 г., т.е. за периода м.10.2015 г. - 28.06.2016 г. Поставените подписи в карнетите за този период от ответника имат характер на извънсъдебно признание за неизгоден факт - доставеното и ползвано от ответника количество питейна и отведена канална вода. За този период, видно от заключението на вещото лице по ССчЕ главницата за доставени ВиК услуги възлиза на 151,24 лв. по фактури, издадени в периода 10.11.2015 г. - 11.07.2016 г., а лихвата - на 35,97 лв. за периода от деня, следващ изтичането на 30 дни от издаване на фактурата, до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.08.2018г. Съгласно чл. 31, ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30 дневен срок след датата на фактуриране, т.е., считано от деня, следващ изтичането на 30 дневния срок от датата на издаване на фактурата, ответникът е в забава плащането на дължимите главници.

Тъй като изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС и в упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение, но доколкото не се представлява от такъв, липсва и депозиран по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор, настоящият въззивен състав, намира, че такова не се дължи.

Така мотивиран Софийски градски съд,

 

 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 154766 от 01.07.2019 г. по гр.дело № 64375/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 77 състав в обжалваната част, вкл. в частта за разноските.

Решението В ЧАСТТА, с която искът при правна квалификация на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен, както и В ЧАСТТА с която  производството по делото е прекратено за главница в размер на 138,94 лв. за ползвани ВиК услуги, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.