Решение по дело №10268/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 368
Дата: 17 май 2021 г.
Съдия: Димитър Илиев Димитров
Дело: 20203110110268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Варна , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20203110110268 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени от „****” С.А., Франция, рег. №**** чрез
„**** С.А.“, клон България, **** против С. И. И. ЕГН:**********, адрес: село ***, ул. ***
№5 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца вземане по договор ***, обективирано в заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7039/2020 г. по описа на
Районен съд - Варна, а именно: 1560.96 лева - главница по договора за кредит, 528.38 лева
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2016 г. до 20.10.2017 г., 159.31 лева - мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 20.02.2016 г. до 20.05.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
В евентуалност се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищеца горните суми.
В исковата и уточняващата молба от 09.09.2020г. ищецът твърди, че на 20.10.2014 г.
между „****“ и отв. И. е сключен договор за потребителски паричен кредит № ***
посредством, който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 2000 лева за срок от 36 месеца, обхващащ периода
1
от подписване на договора до 20.10.2017 г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата
главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 36 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 103.88 лева, като в договорът е посочена и общата стойност на
плащанията по кредита. Падежната дата, която била уговорена е 20-то число на всеки месец.
Твърди се, че дължимата и претендирана възнаградителна лихва в размер на 528.38 лв. се
дължи за периода от 20.01.2016 г.(дата на първа пропусната вноска) до 20.10.2017 г.(
последната падежна дата по договор).
Твърди се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е
определен годишен процент на разходите, като кредитополучателя заплаща и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита."
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има
365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните
изпълняват точно задълженията си по него. Твърди се, че сумата, предмет на договора е
преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит. Твърди се, че на основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за
ответника възниква задължението да погаси заема на 36 месечни вноски, всяка по 103.88
лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди се, че обезщетението за забава е
равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли
на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година
са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от
1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна
база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение.
Твърди се, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредит №*** на
20.01.2016 г., като към тази дата са погасени 14 месечни вноски. Твърди се, че на основание
чл. 5 от договора, вземането на „****“ става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.02.2016 г., от която дата
вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на
кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. Твърди се, че във връзка с
уведомяването за предсрочната изискуемост, „**** С.А.“, клон България, изпраща последна
покана на адреса, предоставен от Кредитополучателя. Същата е получена лично от С.И. на
2
дата 18.08.2016 г.
Твърди се, че след подаване на заявлението по чл. 410 е постъпило плащане на
22.06.2020г. в размер на 15.00лв, което е покрило част от дълга в реда на чл. 76 от ЗЗД.
В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли установителните искове
поради ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост, моли за осъждане на И.а да
заплати горните суми. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. И. И., чрез процесуален представител
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковете. Не оспорва, че страните са сключили договор за потребителски заем №*** на
20.10.2014 г., но твърди, че са налице множедство погашения, които би следвало да са
погасили неговия размер, но ищцовото дружество произволно е отнасяло плащанията по
различни пера, а не е погасявало главницата. Приема, че вземането за възнаградителна лихва
е погасено по давност на осн.чл.111 ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото на осн. чл.410
ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение, включваща
процесните суми. За това няма спор и между страните.
Безспорно е още и е видно от приобщените материали, че „****” С.А. Париж,
Франция, рег. №*********, е правоприемник на „****“ ЕАД, като принципалът има
действащ клон в страната – „**** С.А. – клон България“.
Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещ се от доказване, факта на
сключване на договор за потребителски заем №***/20.10.2014 г.
Видно от приобщения по делото Договор за потребителски паричен кредит с номер
№*** на 20.10.2014 г., „****” ЕАД /правоприемник на което е ищецът по делото/ е
предоставило на ответника револвиращ кредит чрез издаване и ползване на кредитна карта
на стойност 2000,00 лева. Страните са уговорили дължимост от кредитополучателя на такса
ангажимент в размер на 70 лв., срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока
на договора, която се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа таксата ангажимент от 70 лв. от общия размер на кредита. Кредитът е
предоставен на кредитополучателя при лихвен процент от 36,94 %, ГПР от 48,00%,
подлежащ на връщане от кредитополучателя на 36 броя погасителни вноски с размер на
месечната вноска от 103,88 лв. Общата стойност на плащанията е 3739,80 лв. В договора е
инкорпориран погасителен план, като крайният падеж на кредита е 20.10.2017 г. В чл.5 е
уговорена дължимост при забава на една или повече месечни погасителни вноски от
3
кредитополучателя на обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Съгласно чл.5 изр.2, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
вкл. всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Представени са Общи условия и Стандартен европейски формуляр.
Съгласно Сертификат № ****, ответникът е застраховано лице по пакет "Защита на
плащанията" „Злополука“ и по пакет "Комбинирана защита".
Автентичността на подписите на кредитополучателя, положени в цитираните
документи не е оспорена от ответната страна.
Крайният падеж на договора е настъпил на 20.10.2017 г., т.е. преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, отпуснатият кредит е усвоен от ответника - кредитополучател, след удържане на
такса ангажимент от 70 лв. и така остатъкът за усвояване на главницата се равнява на 1930
лв., която сума е предоставена по банков път по банкова сметка с титуляр ответника, на
21.10.2014г. Ответникът не е извършвал плащания по договора, след 01.02.2016г.
Непогасените от ответника задължения по договора, съгласно вещото лице са както следва:
главница – 1476,77 лева /без застрахователна премия/, договорна лихва в размер на 556,57
лв., за периода от 20.01.2016г. до 20.10.2017 г. и мораторната лихва за забава върху
главницата за периода от 21.01.2016г. до 20.05.2020г. в размер на 531,01 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.422 от ГПК , както и на иска с правно основание чл.79 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е
длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по
нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна
полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от
ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание , както и по размер,
длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От своя страна в
тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
4
за себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума, в
случай, че ищецът докаже нейната дължимост.
Видно от приобщения по делото Договор за потребителски паричен кредит с номер
№***/20.10.2014 г. ищецът е предоставил паричен заем на ответника в размер на 2000,00
лева. Договорът е подписан от ответника С. И. И. в качеството му на заемополучател, като
не е оспорен подписа на заемополучателя в процесния договор. Представеният договор
представлява частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК
представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат с него са направени именно
от ответника, което от своя страна установява наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя
с всички конкретни условия по заема в договора.
Следователно, съдът намира, че безспорно по делото се установява факта на
възникнало облигационно правоотношение между ищеца, като кредитор и ответника, в
качеството на кредитополучател, от сключен между тях Договор за потребителски паричен
кредит с номер №***, по силата на който на 20.10.2014г. е отпуснат кредит за
потребителски цели в размер на 2000,00 лв.
Видно от заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна
експертиза, на 21.10.2014г. отпуснатия кредит е усвоен от кредитополучателя, чрез превод
по разплащателната му сметка, с което кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя отпуснатия кредит за потребителски цели.
Вследствие на изложеното съдът намира, че кредиторът е изпълнил задължението си
за предоставяне на сумата по кредита, предвид което за ответника - кредитополучател е
възникнало насрещно задължение за връщане на отпуснатия кредит в общ размер от 2000,00
лева и за заплащане на договорната /възнаградителна/ лихва, съгласно условията на
договора и Погасителния план към него, чийто краен падеж е настъпил на 20.10.2017 г., т.е.
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
От представените с исковата молба писмени документи се установява сключването на
договора и усвояването на сумата по уговорения между страните начин. Автентичността на
документите не е оспорена.
Предвид изложеното, съдебният състав намира,че вземането по договора за исковите
суми за главница, договорна и мораторна лихва, чийто носител е ищеца, е ликвидно
/определено по основание и по размер/, както и изискуемо, предвид настъпилия краен
падеж – 20.10.2017 г. Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, ответникът е погасил изцяло задълженията за месечни вноски с
падежи до 20.12.2015г., вкл. и частично вноската от 20.01.2016г., след което е преустановил
5
плащанията по договора. Заключението на вещото лице по безспорно установява
дължимост на исковите суми за главница, нов по-малък от претендирания размер, а именно
сумата от 1467,77 лв. и договорна лихва изцяло в претендирания размер, които не са
погасени от ответника. Основателна е и претенцията за мораторна лихва в заявения размер.
Дължимостта на мораторната лихва е съгласно чл.5 изр.1 от договора.
Предвид извода за частична дължимост на процесните суми, следва да се разгледа
възражението на ответника за погасяване на задълженията по давност.
На първо място следва да се посочи, че в случая не се касае за периодични платежи, а
за разсрочено издължаване на отпусната в заем /кредит/ сума, поради което кратката
тригодишна погасителна давност уредена в чл.111, б.”в” от ЗЗД е неприложима по
отношение на погасителните вноски. От друга страна съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД,
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението на ответника по
процесния договор за кредит, е да внася анюитетни вноски за погасяване на вземането по
договора за кредит, поради което давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от
датата, на която плащането е било дължимо по отношение на кредитната институция. В
случая освен главницата, част от месечните вноски е и възнаградителна лихва, включваща
разноски и печалбата на кредитора, поради което последните също не представляват
задължение за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, доколкото се касае за
предварително фиксирано окончателно оскъпяване на кредита под формата на
възнаграждение за кредитора по договора за заем, а не за периодична лихва, каквато има
предвид законът в посочената разпоредба. Ето защо по отношение на вземания,
произтичащи от процесния договор за кредит важи общата петгодишната давност, която
започваща да тече от падежа на съответната вноска /в този смисъл Решение
№28/05.04.2012г. по гр.д.№ 523/2011г. на ВКС, III г.о. и Решение №261 от 12.07.2011г. на
ВКС по гр.д.№795/2010г., IV г. о., ГК, всичките постановени по реда на чл.290 ГПК/.
С оглед факта, че иска по чл.415 от ГПК вр. с чл.422 от ГПК, се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в случая на
29.05.2020г., следва извода, че погасени по давност са задълженията, чиито падеж е
настъпил преди 29.05.2015г. Ищецът не претендира заплащане на суми с падеж преди тази
дата, т.е. не е налице погасяване по давност на никаква част от процесното вземане.
Предвид изложеното, исковата претенция за главница следва да бъде уважена до
установения размер от 1476,77лева, а предявените акцесорни искови претенции, следва да
бъдат изцяло уважени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното производство разноски,
6
съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , представен по делото
и доказателствата за реализирани разходи, съразмерно уважената част на исковете. По
настоящото производство ищецът претендира следните разноски: държавна такса в размер
на 117,17 лв., депозит за вещо лице в размер на 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лв., като следва да бъде присъдена сумата от 594,06 лева.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство- за държавна такса 45,27 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лв., като следва да бъде присдена сумата от 90,94 лева, съразмерно
уважената част от исковете.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „**** С.А“ Париж,
Франция, peг. № ****, чрез „****“ С.А. клон България ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, п.к. 1766, ж.к. *****, сгр. 14 , от една страна и ответника С. И. И.
ЕГН:**********, адрес: село ***, ул. *** №5 от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ
НА ИЩЕЦА , следните суми:
- сумата от 1476.77 лева /хиляда четиристотин седемдесет и шест лева и 77
стотинки/, представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски кредит
№***/20.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 29.05.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над тази сума,
до претендирания размер от 1560.96 лева;
- сумата от 528.38 лева /петстотин двадесет и осем лева и 38 стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2016 г. до 20.10.2017 г.;
- сумата от 159.31 лева /сти петдесет и девет лева и 31 стотинки/, предснавляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.02.2016 г. до 20.05.2020 г., за
които суми е издадена Заповед № 3008/29.06.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК , постановена по ч.гр.д.№ 7039/2020 г. по описа на Варненски районен
съд-49 състав, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА С. И. И. ЕГН:**********, адрес: село ***, ул. *** №5 ДА ЗАПЛАТИ на
„**** С.А“ Париж, Франция, peг. № ****, чрез „****“ С.А. клон България ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. ****, сгр. 14 сумата в размер на
7
90,94 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 7039/2020 г. по описа
на Варненски районен съд-49 състав, както и сумата от 594,06 лв., представляваща сторени
от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8