Р Е Ш Е Н И
Е
№ ........
гр. Варна, 15.05.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Доника Христова и прокурора
Р.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1834/2016г. по описа на ВОС, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от Е.М. ***, подадена чрез пълномощника ѝ – адв. Х.Д. ***, против Прокуратурата на Република България,
с правно основание на предявения иск чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на незаконно
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.201 и чл.309 ал.1 от НК по
прекратеното с постановление от 27.05.2015г. наказателно производство по
сл.дело № 109/2014 г. по описа на ОСлО – Варна, ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване – 25.09.2015г., до окончателното изплащане на сумата, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12 878лв.,
представляваща обезщетение за причинените ѝ имуществени вреди за периода,
през който е била отстранена от длъжност и сумата от 1000лв. представляваща
обезщетение причинените й имуществени вреди - – заплатен адвокатски хонорар в досъдебното
производство, ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2016г., до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била
привлечена в качеството на обвиняем по сл.д.№ 109/2014г. на ОСлО
– Варна с постановление от 24.11.2014г. за извършено престъпление по чл.201 от НК и по чл.309 ал.1 от НК. На следващия ден – 25.11.2014г., РП - Варна внесла
във ВРС искане по реда на чл.69 от НПК за отстраняването й от длъжност „старши
разследващ полицай“ в 04 РУ при ОД МВР – Варна, като с определение по ЧНД №
5404/2014г. на ВРС – ХХХVІІІ състав, влязло в сила на 09.12.2014г., искането
било уважено.
В резултат на това срещу ищцата било образувано
дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 т.7 от ЗМВР и получила покана за
даване на писмени обяснения, като с протокол от 23.12.2014г. предала служебната
си карта, а на 13.01.2015г. й било отнето разрешението за достъп до
класифицирана информация.
С Постановление от 27.05.2015г. на РП – Девня,
потвърдено с Постановление от 17.09.2015г. на прокурор при ВОП, било прекратено
воденото срещу ищцата наказателно производство по сл.дело № 109/2014г. по описа
на ОСлО – Варна за престъпление по чл.201 и чл.309
ал. 1 от НК, като със същото постановление била отменена взетата по отношение
на ищцата по искане на РП - Варна мярка за процесуална принуда – отстраняване
от длъжност „старши разследващ полицай“ в 04 РУ на МВР – Варна, с определение
по ЧНД № 5404/2014 г. по описа на ВРС.
Със Заповед от 04.11.2015г. на Министъра на МВР, по
искане на ищцата, било прекратено служебното й правоотношение.
Излага се, че ищцата поискала прекратяване на
служебното й правоотношение, защото нямала достъп до класифицирана информация,
а без такъв не можела да изпълнява служебните си задължения. Ищцата не била и в
състояние да продължи да работи в системата на МВР и като юрист, защото била
отхвърлена от колегите си, никой не искал да разговаря с нея и да има служебни
контакти след като е била обвиняема за престъпление, извършено от нея в качеството
й на длъжностно лице. Страдала, че била несправедливо обвинена и въпреки, че
впоследствие била оправдана, не получила удовлетворение. Заради незаконно
повдигнатото ѝ обвинение претърпяла унижение и подигравки от колегите си,
била заклеймена като престъпник и човек, извършил неморална и неприемлива за
обществото постъпка. Привличането й като обвиняема дало основание на много хора
да коментират, че е възможно да е замесена и в корупция, да е извършвала и друг
път незаконни действия в лична изгода.
В резултат на незаконното обвинение била подложена на
изключителен психически стрес, който довел до влошаване на здравословното й
състояние, негативен обрат в обичайния ѝ ритъм на живот, обществена и
социална изолация. Ищцата живеела в постоянна несигурност и очакване по време
на висящото наказателно производство, била злепоставена в семейния и
обществения кръг, засегнато било доброто ѝ име и честта ѝ като
професионалист и юрист.
След отстраняването ѝ от длъжност ищцата
останала без доходи и не можела да обслужва изтеглените от нея кредити, поради
което и срещу нея бил издаден изпълнителен лист, наложило се да извършва
допълнителни разходи. Не могла да си намери нова работа, защото бъдещите
работодатели се интересували защо е отстранена от системата на МВР.
Наложило ѝ се да обяснява на родителите,
приятелите и малолетната си дъщеря защо е отстранена от длъжност и да ги
убеждава, че не е извършила престъпление. Детето ѝ постоянно се
интересувало защо ищцата е викана в различни институции, защо стои в дома им, а
не ходи на работа, защо не започвала друга работа, като дъщеря ѝ се
безпокояла за бъдещето на своята майка и детето станало по-гневно, разсеяно, не
се хранело, не спяло нормално. Приятели и познати на ищцата започнали да я
отбягват, защото се страхували, че контактите с нея биха могли да ги
злепоставят пред техни близки, познати или лица, от които зависят или от
органите на МВР.
Непосредствено след привличането ѝ в качеството
на обвиняем, ищцата посетила психиатър, защото не се чувствала добре, не можела
да спи, да се храни, да контактува с близките си. Била ѝ поставена
диагноза – реакция на стрес с разстройство на адаптация, били ѝ изписани
медикаменти, а при посещението ѝ при психиатър около десет месеца след
това, поради това, че продължавала да не се чувства добре, диагнозата й била
същата.
Ищцата понесла и имуществени вреди, тъй като заплатила
адвокатски хонорар за осъществената ѝ защита в досъдебното производство в
размер на 1000лв., като понесла и имуществени вреди в размер на 14 500
лв., вследствие неполучаване на трудово възнаграждение за времето от
отстраняването ѝ от длъжност – 23.12.2014 г. до отмяната на мярката –
03.10.2015г., като през този период не са ѝ били внасяни и необходимите
социални и здравни осигуровки, поради което и ѝ било отказано отпускане
на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, която оспорва. Твърди се, че приложения документ за отнемане
на разрешение за достъп до класифицирана информация не доказва наличие на
връзка с повдигнатите обвинения, представената медицинска документация също не
доказва такава, както и че прекратяването на трудовото правоотношение е станало
по желание на ищцата и не са ангажирани доказателства за твърдяните
от нея вреди. В писмения отговор се възразява срещу допустимостта на претенцията
за пропуснати ползи в размер на 14 500лв.
Съдът, като съобрази
доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори, че между страните,
а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищцата
е било образувано сл.д.№ 109/2014г. на ОСлО – Варна,
като с постановление от 24.11.2014г. била привлечена в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл.201 от НК и по чл.309 ал.1 от НК.
На 25.11.2014г.прокурор от ВРП внесъл във ВРС искане
по реда на чл.69 от НПК за отстраняването й от длъжност „старши разследващ
полицай“ в 04 РУ при ОД МВР – Варна. С протоколно определение от 04.12.2014г. по
ЧНД № 5404/2014г. на ВРС – ХХХVІІІ състав, влязло в сила на 09.12.2014г.,
искането било уважено, като ищцата – обвиняема по ДП № 109/2014г. на ОСлО-ОП-Варна, била отстранена от посочената по-горе
длъжност, до отпадане на нуждата от взетата мярка.
Срещу ищцата било образувано дисциплинарно
производство по чл.207 ал.1 т.1 от ЗМВР, установено посредством представената
към исковата молба призовка до нея, като изпълняваща длъжността „Ст.разследващ
полицай” в РУ в ОДМВР от отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР – Варна,
с която е поканена да се яви в сградата на ОД на МВР – Варна, за да бъде
запозната със заповед № 8121К-3011/16.12.2014г. на Министъра на вътрешните
работи за образувано срещу нея дисциплинарно производство. С покана, приложена
по делото, ищцата е била поканена в срок до 06.01.2015г. да представи писмени
обяснения във връзка със започналото срещу нея дисциплинарно производство за
нарушения на служебната дисциплина, като за същите деяния, квалифицирани като
престъпления е била привлечена преди това като обвиняем по посоченото по-горе
следствено дело.
С протокол от 23.12.2014г. ищцата предала служебната
си карта, във връзка с влязло в сила на 09.12.2014г. определение по ЧНД №
5404/2014г. по описа на ВРС - 38 състав за отстраняването й от длъжност. На 13.01.2015г.
й било отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, на основание
чл.56 и чл.59 от ЗЗКИ.
Приключеното със заключително постановление от
21.04.2015г. досъдебно производство е изпратено на РП - Девня с мнение за
прекратяване на наказателното производство поради недоказаност и на основание
чл.234 ал.1 т.2 от НПК.
С постановление от 27.05.2015г. на РП – Девня,
потвърдено с постановление от 17.09.2015г. на прокурор при ВОП, било прекратено
воденото срещу ищцата наказателно производство по сл.дело № 109/2014г. по описа
на ОСлО – Варна за престъпление по чл.201 и чл.309
ал. 1 от НК, като липсва спор между страните, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 25.09.2015г.
Със Заповед № 8121К-4032/04.11.2015г. на Министъра на
МВР, издадена на основание чл.226 ал.1 т.4 от ЗМВР, било прекратено служебното
й правоотношение.
С разпореждане № 031-00-8148-1/04.01.2016г. на ТП на
НОИ Варна е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а
от КСО на ищцата, на основание чл.54ж ал.1 вр.чл.54а
ал.1 от КСО.
От представения по делото договор за правна защита и
съдействие серия В № 131775 от 10.09.2015г. е видно, че същата е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. на адв.
Росен Стоев Русев за осъщественото от него процесуално представителство и
защита по ДП № 109/2014г. по описа на ОСлО – Варна, а
от приложеното към настоящото дело досъдебно производство се установява, че
именно този адвокат я е представлявал, като на л.35 от ДП № 109/2014г. по описа
на ОСлО – Варна се намира пълномощното на същия.
От показанията на свид. Б. -
втори братовчед на ищцата, живущ в непосредствена близост до нея - в съседен
апартамент, имащ преки впечатления за състоянието й преди, по време на и след
приключване на наказателното дело, водено срещу ищцата, се установява, че двамата
се виждат почти всеки ден и са в близки отношения. В момента Е. работи, но преди това, близо една година, била без работа. Работела
в полицията като дознател, но имала някакви проблеми
и била отстранена от длъжност. Една година не могла да започне друга работа,
защото не ѝ бил прекратен трудовия договор. През това време Е. била в
лошо финансово положение, била потънала в заеми, а тя сама се грижела и
продължава да се грижи за дъщеря си, която била на 12 години, когато майка й
била отстранена от длъжност. Ищцата вземала заеми от роднини и приятели. Била емоционално
срината, лежала в дома си и постоянно плачела. Детето също било много
потиснато, стояло само при майка си, не излизало навън да си играе с други деца,
притеснявало се за нея. Е. споделила със свидетеля, че е много обидена от
всичко, идвали призовки за нея и се притеснявала от съседите, не си плащала
дори входните такси, защото нямала пари и семейството на свидетеля поемало тези
нейни разходи. През това време Е. ползвала помощ от психолог. Животът й се
променил. Преди това била весела, контактна, сега вече много рядко излизала.
Преди била весел човек, имала приятели, някои от които свидетелят познава, но
след това рядко поддържала контакти с тях. Не ги търсела, защото нямала
средства да излиза, била ограничена в дома си. Ищцата споделила със свидетеля,
че е напуснала работа, защото била обидена от случилото се и не желаела вече да
работи там.
Видно от медицинско удостоверение от 18.12.2014г.,
издадено от д-р Р.Бояджиева – психиатър, ищцата е с
поставена диагноза - реакция на стрес с разстройство в адаптацията. Изписана й
е терапия с антидепресанти. Съгласно отразеното в
удостоверението, "Преживяното от нея през последния месец е изиграло роля
на остра психотравма. Психотравмата
винаги е израз на конкретно взаимодействие между личност и среда.
Разстройството е причинило значителен дистрес.
Необходимо е проследяване на състоянието й с оглед на отключване на други
психогенни заболявания."
От медицинско удостоверение от 21.10.2015г.,
издадено от д-р Р.Бояджиева - специалист по психиатрия и
съдебна психиатрия, на ищцата е поставена диагноза - Реакция на стрес с
разстройство на адаптацията. Протрахирана депресивна
реакция. Съгласно удостовереното в документа, относно психичното състояние, е
посочено, че същата е „Потисната и тревожна, вътрешно напрегната, контактна,
ориентирана цялостно, със съзнание за тежко страдание. Няма данни за
разстройство във ВПД. Правилен мисловен процес, свръхценностно
разработва психотравменото изживяване с изводими от
него тревожно и депресивни изживявания. Емоционално потисната и тревожна, с
намалена волева активност. Памет и интелект на нивото на образованието и
социалния опит, без болестни отклонения."
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-психологична експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че състоянието на ищцата по време на воденото
срещу нея наказателно производство се е характеризирало с остър стрес, довел до
дистрес и изпадане в състояние на регрес,
неспособност да се грижи за себе си и дъщеря си и нужда от външна намеса за
оцеляването на ищцата. Засегнати били жизненоважни нейни функции като хранене и
сън, изпаднала в безпомощно състояние - липса на енергия, безинициативност,
намалена волева активност и жизненост, демотивация,
неспособност да се грижи за себе си и за дъщеря си, регрес като измерител за
тежестта на състоянието й. След това преминава в „Реакция на стрес с
разстройство в адаптацията", установена от психиатър в рамките на един
месец и по-късно, преди да изтекат две години, въпреки назначената
медикаментозна терапия, не отзвучала, преминала поради наличието на времевия
критерий по МКБ - в „Протрахирана депресивна
реакция". Ищцата преживяла психична болка и страдание, обида и срам.
Нарушено е качеството на цялостният й живот; наранено и травмирано психически е
детето й. Животът й на самотен родител е бил и е все още утежнен до невъзможност
за справяне; била е унизена и принудена да моли за помощ, за компромиси.
Накърнени са честта, достойнството и професионалния авторитет на ищцата,
прекъсната е постъпателната й кариера и самореализация.
В момента ищцата е с диагноза по МКБ, което я прави
уязвима на стрес и фрустрация. Налага се
по-нататъшното й наблюдение от психиатър с оглед евентуални други психогенни
заболявания като последица от преживяното и наличната симптоматика. Тя лесно
заплаква при докосване на психотравмената тематика.
Необходимо е провеждане на психотерапевтичен курс.
Преживяното е довело до астенизация
- изтощаване, изчерпване на нервната система, намаляване на поносимостта
на психиката към стрес. Налице е високо ниво на тревожност, придружено със също
толкова висока степен на депресивност.
Засегнати са регулативните функции на тревожността -
нарушен сън, кошмари - израз на травматичния характер на повдигнатото обвинение
и последвалите действия и социален резонанс, безапетитие, загуба на либидо. Налице са симптоми като сърцебиене, задушаване,
упорито главоболие и други - израз на непреработената проблематика, несъзнаван
и осъзнат страх от професионалните и социални загуби.
Нарушен е родителския й авторитет. Накърнен е тежко
професионалния идентитет на ищцата - напуснала е МВР.
Тя. е претърпяла материални загуби и стресът, който един кредит носи със себе
си, се е увеличил по независещи от нея причини. В този период тя е претърпяла и
загуба на родители, което я е лишило от емоционална подкрепа.
Благодарение на здравата си природа и биологични
дадености, хармонична личностна структура, подготвеност като служител на МВР,
подкрепата на ограничения близък кръг, провежданото лечение от психиатър,
ищцата е успяла да функционира въпреки наличната симптоматика и субективните
мъчителни преживявания.
Видно от обсъждането, направено от експерта в
заключението му е, че случилото се с ищцата представлявало за нея остра /по
неочаквания си характер/ и тежка /поради интензивността и силния негативен
ефект върху целия й живот/ психотравма. Както тогава,
така и в момента на съдебнопсихологичното
освидетелстване, ищцата разработва свръхценностно психотравмата като факт и преживяване, с произтичащите от
него тревожно и депресивни симптоми.
Представено е удостоверение за раждане, съгласно което
ищцата е майка на детето Светлозара, родена на ***г.
Със Заповед № 6608/27.10.2015г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ на съдия при ВРС, издадената по
гр.д.№ 13191/2015г., е разпоредено ищцата, в
качеството й на длъжник, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД сумата от
1808,30лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от
03.11.2014г., с посочен номер в заповедта, сумата от 775,10лв. – договорна
лихва за периода 05.03.2015г. – 06.05.2015г., сумата от 52,90лв. – обезщетение
за забава за периода 05.03.2015г. – 15.10.2013г., ведно със законната лихва от
26.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по
делото разноски.
От представеното удостоверение изх.№
365000-44661/29.11.2016г., подписано от Директора на ОД МВР – Варна е видно, че
ищцата е била служител в Дирекцията за периода от 07.01.2008г. до 10.11.2015г. вкл.,
като е напуснала на основание чл.226 ал.1 т.4 от ЗМВР/по собствено желание/,
считано от 11.11.2015г. С определение от
04.12.2014г., постановено по ЧНД № 5404/2014г. по описа на ВРС, ХХХVІІІ състав,
в законна сила от 09.12.2014г., служителката е отстранена от служба, на
основание чл.69 ал.1 от НПК, считано от 09.12.2014г. Впоследствие наказателното
производство по ДП № 109/2014г. по описа на ОСлО при
ОП – Варна е прекратено и взетата спрямо служителката мярка „отстраняване от
служба“ е отменена, считано от 09.10.2015г.
За периода на отстраняване от 09.12.2014г. до 08.10.2015г. вкл. са
начислени и внесени всички осигурителни вноски. На служителката не е изплатено
обезщетение за това, че е останала без работа/поради отстраняването й от
длъжност на основание чл.69 ал.1 от НПК/, тъй като съгласно писмено становище
на главния юрисконсулт на ОДМВР Варна, разпоредбата на чл.214 ал.4 от ЗМВР е
неприложима. За прослужени 7 години, 10 месеца и 4 дни е изплатено обезщетение
7 брутни заплати: 1102,12лв. х 7 = 7714,84лв., на основание чл.234 ал.1 от ЗМВР.
Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано изцяло от
страните и съда е, че ищцата е освободена от длъжност “старши разследващ
полицай”, считано от 09.12.2014г. и е възстановена на длъжност на 09.10.2015г.
Евентуалният размер на брутното трудово възнаграждение, което би получавала за
периода от 09.12.2014г. до 31.05.2015г. е в размер на 1276,24лв., а за периода
от 01.06.2015г. до 05.10.2015г. е в размер на 1311,44лв. За периода от
09.12.2014г. до 08.10.2015г. брутното трудово възнаграждение, което би получила
ищцата се равнява общо на 12 878лв.
При възстановяването й на
длъжност през м.11.2015г. са начислени и заплатени осигуровки за времето, през
което е останала без работа, както следва: за периода 09.12. - 31.12.14г. – за
ДОО 289,75лв., за ДЗПО 40,47лв., за периода от м.01.15г. до м.09.15г.вкл. – за
ДОО по 413,93лв. месечно, за ДЗПО по 57,18лв. месечно; за периода 01.10. –
08.10.15г. – за ДОО 112,89лв., за ДЗПО 15,77лв. На ищцата са начислени и
заплатени осигуровки за периода 09.12.2014г. – 08.10.2015г.вкл., както следва:
за ДОО общо в размер на 4128,01лв. и за ДЗПО общо в размер на 576,53лв.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията на
ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:
Целта на ЗОДОВ е да определи условията и реда за
осъществяване на правото на гражданите за обезщетяване на вредите, за които
държавата отговаря. Предпоставка за отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от правозащитни органи, е незаконността на техните
действия, а в случая, предвид прекратяване на воденото срещу ищцата наказателно
производство в хода на досъдебното производство, тази незаконност е налице.
Безспорно е установено по делото, че вследствие воденото наказателно
производство срещу ищцата, във връзка с извършени действия на длъжностни лица
от Прокуратурата на Република България, приключило с постановление за
прекратяване на наказателното производство, на ищцата са били причинени
неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с тези действия.
Посредством събраните гласни доказателства – свидетелските показания и
заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, както и от
приложените писмени доказателства, се
установява, че воденото срещу ищцата наказателно производство се е отразило
негативно върху емоционалното й състояние - търпяла е тревоги, стрес и
притеснения от неоснователното наказателно преследване. Вследствие привличането
й в качеството на обвиняем, безспорно свързано именно с трудовата й дейност,
което станало достояние на колегите, приятелите, съседите и близките й,
авторитетът на ищцата бил накърнен, независимо, че не се събраха доказателства
за част твърдените от ищцата неимуществени вреди – претърпяно унижение от
подигравки на колегите й, заклеймяването й като престъпник, ненамирането й на
работа поради отстраняването й от длъжност, тъй като бъдещите работодатели се
интересували защо е отстранена от системата на МВР, променено отношение на
приятели и познати на ищцата и отбягването им да контактуват с нея след
привличането й в качеството на обвиняем, напускането й на работата поради липса
на достъп по класифицирана информация.
Установи се по безспорен начин по
делото, че състоянието на ищцата
по време на воденото срещу нея наказателно производство се е характеризирало с
остър стрес, довел до дистрес и изпадане в състояние
на регрес, неспособност да се грижи за себе си и дъщеря си и нужда от външна
намеса за оцеляването на ищцата. Засегнати били жизненоважни нейни функции като
хранене и сън, изпаднала в безпомощно състояние - липса на енергия, безинициативност, намалена волева активност и жизненост, демотивация. След това преминава в „Реакция на стрес с
разстройство в адаптацията", установена от психиатър в рамките на един
месец и по-късно, преди да изтекат две години, въпреки назначената
медикаментозна терапия, не отзвучала, преминала поради наличието на времевия
критерий по МКБ - в „Протрахирана депресивна
реакция". Ищцата преживяла обида и срам, което дори след възстановяване на
длъжността, от която била отстранена по време на воденото срещу нея наказателно
производство, станало причина същата да подаде заявление за прекратяване на
служебното й правоотношение по нейно желание. Вследствие воденото срещу ищцата
наказателно производство, бил нарушен родителския й авторитет, бил накърнен
тежко професионалния идентитет на ищцата - напуснала
МВР. Била лишена от емоционална подкрепа. Нарушено било качеството й на живот –
спряла на излиза с приятели не само поради липсата на финансови средства, а и
поради психичното си състояние, тъй като преживяното довело до астенизация - изтощаване, изчерпване на нервната система,
намаляване на поносимостта на психиката към стрес. Засегнати
били регулативните функции на тревожността - нарушен сън, кошмари - израз на
травматичния характер на повдигнатото обвинение и последвалите действия и
социален резонанс, безапетитие, загуба на либидо. Животът
й на самотен родител бил и все още е утежнен до невъзможност за справяне; била
е унизена и принудена да моли за помощ, за компромиси. Накърнени били честта,
достойнството и професионалния авторитет на ищцата, прекъсната била и постъпателната
й кариера и самореализация. Видно от заключението на
психолога, изготвил експертизата по делото, в момента ищцата е с диагноза по
МКБ, което я прави уязвима на стрес и фрустрация.
Налага се по-нататъшното й наблюдение от психиатър с оглед евентуални други
психогенни заболявания като последица от преживяното и наличната симптоматика,
както и провеждане на психотерапевтичен курс. У ищцата все още е налице високо
ниво на тревожност, придружено със също толкова висока степен на депресивност. Случилото се представлява за нея остра /по
неочаквания си характер/ и тежка /поради интензивността и силния негативен ефект
върху целия й живот/ психотравма. Както по време на
воденото срещу нея наказателно производство, така и в момента ищцата разработва
свръхценностно психотравмата
като факт и преживяване, с произтичащите от него тревожно и депресивни симптоми.
Според
т.ІІ на ППВС № 4/1968 год. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните
факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на
конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на
незаконния акт на правозащитния орган върху здравето на ищеца, значение имат и
субективните му негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху
личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и
взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни
обстоятелства, естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността
на наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за
всеки конкретен случай. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта.
Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и
интензивността на причинените на ищцата морални болки и страдания, от незаконното
обвинение, по отношение на които се събраха доказателства, че са в
причинно-следствена връзка с воденото срещу нея наказателно производство, като
съобрази и общата му продължителност, съдът намира, че сумата, достатъчна за
репариране на причинените й от незаконното обвинение неимуществени вреди, като
необходима и достатъчна за обезщетяването им възлиза на 10 000лв., поради което
до тази сума предявеният иск се явява доказан по размер. Сумата е дължима,
ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство - 25.09.2015г., до
окончателното й изплащане. За разликата над 10 000лв. до 50 000лв., като
недоказан, искът следва да бъде отхвърлен, включително за присъждане на законна
лихва върху тази разлика.
Съгласно
задължителната съдебна практика, част от която са: решение № 355/03.08.2010 г.
по гр.д.№ 1651/2009 г. на ВКС - ІІІ г.о., решение № 433/23.06.2010 г. по гр.д.№
563/2009 г. на ВКС - ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. на ВКС - ІV г.о и
др., разходваните средства за адвокатска защита в хода на наказателното
преследване, което е прекратено или е приключило с оправдателна присъда, се
явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи
обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Доколкото на обезщетяване подлежат единствено реално направените
разноски, т.е. тези, за които има доказателства, че са заплатени като
адвокатско възнаграждение, а в случая са представени доказателства, че ищцата е
заплатила възнаграждение в размер на 1000лв., съдът намира, че искът се явява
изцяло основателен. Направеното едва в писмената защита възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение в хода на наказателното
производство, съдът намира за несвоевременно, а и доколкото правната уредба на отговорността
за съдебни разноски в гражданския процес и на отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи е различна, при предявен иск
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от
подсъдимия/обвиняемия адвокатско възнаграждение за защита в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда или при прекратено наказателно
производство, съдът не може на основание чл.78 ал.5 от ГПК, по искане на
насрещната страна, да определи по-нисък размер на разноските, в частта на
заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, поради
прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
наказателното дело.
Последиците
на временното отстраняване от длъжност, когато то е предприето по причина на
образувано наказателно производство, както е в случая, са в зависимост от
изхода на наказателното производство.
Доколкото в разпоредбата на 237 ал.2 от ЗМВР е предвиден специален начин на
обезщетяване на служители на МВР в случаите на отстраняване от длъжност по реда
на НПК, когато наказателното производство спрямо тях бъде прекратено, а именно
– имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл.239 към момента на
прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече
от 6 месеца, като съобрази и разпоредбата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, съдът намира,
че Прокуратурата на Република България не е пасивно легитимирана да отговаря по
реда на ЗОДОВ за претендираното от ищцата обезщетение за имуществени вреди за
пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения за периода
на отстраняването й от длъжност, поради което и искът по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
за присъждане на обезщетение в размер на 12 878лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. В същия смисъл е и определение № 701/03.06.2011г. по гр.д.№
1812/2010г. на ВКС, ІІІ г.о, в което е прието, че при наличие на изрична
регламентация за обема на отговорността за имуществени вреди, определена от
специален закон/какъвто е ЗМВР/, недопустимо е прилагането на правни норми,
уредени в друг специален закон, какъвто е ЗОДОВ, както и че при наличие на
нарочна регламентация в специален закон за обема на отговорността за обезвреда на вреди от неполучаване на месечен доход само за
определен отрязък от време, този обем не може да се разшири.
Предвид изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата внесената от нея
държавна такса в размер на 10лв., както и сумата от 53,38лв., представляваща
направени разноски за възнаграждения на вещите лица, съразмерно на уважената
част от исковете.
Съгласно
чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗАдв/, в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ
по чл.38
ал.1 от ЗАдв, когато
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия
адвокатски съвет. Получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна
да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл.38
ал.1 от ЗАдв, а преценката
дали са налице условия за възникване на мандатното правоотношение е изцяло на
страните по него - право на адвоката е да прецени дали да поеме безплатно
процесуално представителство по отношение на свой близък или друг юрист, за
което на основание чл.38
ал.2 от ЗАдв се дължи
възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на
представлявания. В случая са представени доказателства, че е оказана адвокатска
защита при условията на чл.38 ал.1 т.3 вр.т.2 от ЗАдв на ищцата, поради което и с оглед изхода на делото,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на адв.
Х.Д.Д. от Адвокатска колегия – гр. Варна /договор за
безплатна адвокатска помощ и съдействие от 30.03.2017г. на л.105 от делото/ за
оказана на Е.М.М. безплатна адвокатска
защита, възнаграждение в размер на 860лв., определено по реда на чл.7 ал.2 т.5
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е.М.М., ЕГН **********,***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на незаконно
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.201 и чл.309 ал.1 от НК по
прекратеното с постановление от 27.05.2015г. наказателно производство по
сл.дело № 109/2014 г. по описа на ОСлО – Варна, ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване – 25.09.2015г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 1000лв./хиляда лева/ представляваща обезщетение за причинените й имуществени
вреди – заплатен адвокатски хонорар в досъдебното производство, ведно със
законната лихва върху сумите, представляващи обезщетение за имуществени вреди, считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2016г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.М.М., ЕГН **********,***, срещу Прокуратурата на Република
България, искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за сумата от
40 000лв./четиридесет хиляди лева/, представляваща разликата над
10 000лв. до 50 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение за престъпление
по чл.201 и чл.309 ал.1 от НК по прекратеното с постановление от 27.05.2015г.
наказателно производство по сл.дело № 109/2014 г. по описа на ОСлО – Варна, ведно със законната лихва, считано от датата
на влизане в сила на постановлението за прекратяване – 25.09.2015г., до
окончателното изплащане на сумата, за сумата от 12 878лв./дванадесет хиляди
осемстотин седемдесет и осем лева/ – обезщетение за причинените ѝ имуществени вреди за периода, през който е била
отстранена от длъжност, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2016г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е.М.М., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер общо на 63,38лв./шестдесет и три лева и 38ст./, от които 10лв./десет
лева/ - внесената държавна такса и 53,38лв./петдесет и три лева и 38ст./ –
съразмерна част от заплатените възнаграждения на вещите лица по допуснатите
експертизи, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв.Х.Д.Д. от Адвокатска колегия – гр. Варна сумата от 860лв./осемстотин и
шестдесет лева/, представляваща възнаграждение за осъщественото от нея, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, процесуално представителство на Е.М.М. по гр.дело № 1834/2016г. по описа на ВОС,
ГО, .VII състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.