Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 21.04.2020 год.

 

 

 

            Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесета година в състав :

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

ВАНЯ И.

 

като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 143 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

            Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

С жалба вх. № 11048/09.12.2019 год. по описа на ЧСИ рег. № 928 с район на действие РС –гр. Елин Пелин, допълнена с жалба вх. № 1001/05.02.2020 год., длъжникът по изп. дело № 20199280400673 „Е.-М.“ АД, с. М.е обжалвал постановлението за разноски, представляващи претендираните от взискателя Г.Й.У. *** разноски за адвокатско възнаграждение. Моли съда да го отмени, тъй като сумата е необосновано завишена и адвокатското възнаграждение е прекомерно. Обжалва също така извършено от ЧСИ „удържане на лихви“ за бъдещ период /29.11.2019 год. – 09.12.2019 год./ от банковата сметка на дружеството.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

            Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :

            Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело и против действията на съдебния изпълнител, обективирани в постановление от 07.01.2020 год., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение от 1200 лв. на 200 лв. Произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителното производство е действие в изпълнение на общия принцип за отговорност за разноски, което подлежи на обжалване. Според установената практика на ВКС на РБ /определение № 403 от 01.12.2008 год. по ч.гр. дело № 1762/2008 год. и др./ длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

            Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на взискателя  Г.У. срещу длъжника „Е.-М.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 07.11.2019 год. по гр. дело № 318/2019 год. по описа на СОС, според който длъжникът следва да заплати на взискателя сумата 35 951,98 лв. и сумата 7086,09 лв. – обезщетения за имуществени вреди по чл. 200 от КТ, заедно със законната лихва, считано от 17.01.2018 год. до окончателното изплащане.

В поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 02.12.2019 год. са посочени дължимите суми за главница съгласно представения изпълнителен лист, ведно със законна лихва в размер на 6 900,78 лв. върху сумата 35 951,98 лв. за периода 17.01.2018 год. – 09.12.2019 год., както и законна лихва върху главницата от 7 086,08 лв. в размер на 1360,13 лв. за периода 17.01.2018 год. – 09.12.2019 год., сумата 1200 лв. – разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

В молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя е посочил способ за събиране на вземането, а именно – запор на банковите сметки на длъжника в „Р.“ АД, който се е оказал ефективен, като на 29.11.2019 год. от запора на банковата сметка по делото е постъпила сумата 56 553,12 лв. На 03.01.2020 год. по разпореждане на ЧСИ на длъжника са възстановени сумите за недължими лихви в размер на 215,71 лв. за периода 29.11.2019 год. – 09.12.2019 год., по банковата сметка на дружеството в „Р.Б.“ ЕАД, посочена с молба вх. № 11387/30.12.2019 год.

Според приложения по делото договор за правна защита от 18.11.2019 год. взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. за процесуално представителство в изпълнителното производство.

С молба от 09.12.2019 год. в законния едноседмичен срок от получаване на показана за доброволно изпълнение длъжникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност, предвид обстоятелството, че взискателят е подал единствено молба за образуване на изпълнително производство и не е осъществено процесуално представителство за извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането. Счита, че на пълномощника се дължи единствено адвокатски хонорар в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело.

С обжалваното постановление от 07.01.2020 год. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част I, глава VIII, раздел II от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон, тези правила важат и за изпълнителното производство. Съгласно чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с посочените в текста изключения, които не са налице в настоящия случай. Безспорно дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение са сред разноските по изпълнението, които са за сметка на длъжника /чл. 78, ал. 1 от ГПК/. В случая тези разноски са определени в размер на 1200 лв., които са съобразени с минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според посочената разпоредба, за процесуално представителство във връзка с образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв. В случая въз основа на молбата за образуване на изпълнително производство са извършени и други действия, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, а именно – запор върху посочената от взискателя сметка на дружеството в „Р.Б.“ АД, което е довело до резултат и паричното вземане е удовлетворено, поради което в случая следва да се присъди и възнаграждение по чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, като минималният размер за образуване и водене на изпълнителното дело в случая възлиза общо на 1232,69 лв. В изпълнителното производство кредиторът плаща авансови такси за образуване на делото и за поисканите изпълнителни действия, разноски за предприетите изпълнителни действия и възнаграждение за един адвокат. Длъжникът отговаря за всички тези разноски, защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото (вж. решение № 82/8.05.2012 на ВКС, IV г.о. по гр. д. 1891/2010 год.). Длъжникът отговаря и за разноските за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото и на извършените изпълнителни действия. Ако някои от поисканите от взискателя изпълнителни действия още не са извършени, длъжникът не отговаря за тези такси и за разноските във връзка с тези действия. Според решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, и др. длъжникът не отговаря за тези разноски в изпълнителното производство, които взискателят е направил за изпълнителни способи, които не са осъществени. В случая разноските са направени не само за образуване на изпълнителното производство, но и за осъществен изпълнителен способ – запор върху банкови сметки на длъжника, въз основа на който вземането е удовлетворено. С оглед това съдът намира, че обжалваното постановление е законосъобразно и не са налице основания за намаляване на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените действия в изпълнителното производство и разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. По тези съображения жалбата в тази част следва да бъде оставена без уважение.

Жалбата следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която се обжалва извършено от ЧСИ „удържане на лихви“ за бъдещ период /29.11.2019 год. – 09.12.2019 год./ от банковата сметка на дружеството. Съдът намира, че така подадената жалба е недопустима.

Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач; отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. В посочената разпоредба лимитативно са изброени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника. Сред тях не е предвидена обжалваемост на твърдяните „удръжки“ – наложения запор и внасянето на сумите по сметка на съдебния изпълнител по реда на чл. 455 от ГПК. В случая за взискателя не е налице и правен интерес от обжалване на посочените действия, тъй като на 03.01.2020 год. по разпореждане на ЧСИ на длъжника са възстановени сумите за недължими лихви за периода 29.11.2019 год. – 09.12.2019 год., по банковата сметка на дружеството в „Р.Б.“ ЕАД.

По изложените съображения Софийският окръжен съд намира, че в тази част жалбата е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

 

 

 

 

 

 

 

 

Воден от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 11048/09.12.2019 год. по описа на ЧСИ рег. № 928 с район на действие РС –гр. Елин Пелин, допълнена с жалба вх. № 1001/05.02.2020 год. на „Е.-М.“ АД, с. М.- длъжник по изп. дело № 20199280400673 срещу постановлението за разноски, представляващи претендираните от взискателя Г.Й.У. *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Е.-М.“ АД, с. М.срещу „удържане на лихви за бъдещ период“ /29.11.2019 год. – 09.12.2019 год./ от банковата сметка на дружеството в „Р.Б.“ ЕАД по изп. дело № 20199280400673 по описа на ЧСИ рег. № 928 с район на действие РС –гр. Елин Пелин.

Решението с характер на определение в частта, с която съдът е оставил жалбата без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

          2.