Присъда по дело №100/2023 на Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 7/23.05.2023 г. по НОХ дело № 100/2023 г. по описа на РС-
Белоградчик.

Срещу подсъдимата Н. В. М. от с. Т., обл. В., е повдигнато обвинение
затова, че на 21.04.2022 г. от къща, находяща се в с. Т., общ. Р., обл. В., ул.
„Ж. К.“ № ..., отнела чужди движими вещи – сумата от 1950,00 лв., от
владението на собственика им М. Б. Г., без негово съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Пострадалият от престъплението М. Г. е конституиран в качеството на
граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес,
предявеният от Г. срещу подсъдимата, граждански иск за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1950,00 лв., причинени с престъплението. В
хода на съдебното производство, ищецът поддържа иска и моли съда да го
уважи в предявения размер.
В с.з. по искане на подсъдимия, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано
по безспорен начин и пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание
"лишаване от свобода" около 1 година, но съобразно условията на
съкратеното съдебно производство – да се редуцира то на осн. чл.58А ал.1 от
НК. По гражданския иск – не взема становище.
Подсъдимата М., предвид допуснатото предварително изслушване,
прави пълни самопризнания относно фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, признава се за виновна, изразява съжаление и моли съда за
снизхождение.
Защитникът на подсъдимата, излага аргументи за наказание в по-нисък
размер – чистото съдебно минало на извършителя, изразеното съжаление за
стореното, съдействието на органите по разследването – направено пълно
самопризнание в хода на тази фаза още, счита също така, че следва да се
приложи чл.66 от НК, а относно гражданския иск – предоставя на преценката
на съда.
Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимата по реда на
чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с. з., и прецени събраните и приобщени
по делото писмени доказателства и доводите на страните, по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Н. В. М. е родена на .............. г. в гр. Л., обл. М., живее в с. Т., обл.
В., българка, български гражданин, с начално образование, не омъжена, не
осъждана, не работи, ЕГН й е **********.
Пострадалият М. Б. Г. и подс. Н. М. се познавали, тъй като живеели в едно село,
1

наблизо и тя идвала да чисти къщата му, в с. Т., обл. В., на ул. „Ж. К." № 3. Помагала и
в грижите за болната съпруга на пострадалия - Лозина Йорданова Г.а.
На 21.04.2022 г. М. също била в дома на пострадалия, за да почисти лятна
кухня, която реални той обитавал заедно със съпругата си. В един момент Г. не бил в
имота си и М. останала сама с Л.Г.
Докато разтребвала в стая на лятната кухня, подсъдимата повдигнала дюшек на
едно от леглата там, и където спели пострадалият и съпругата му. Н. М. видяла, че под
този дюшек имало пари, в банкноти от по 10,00 лв. и 20,00 лв. Тя веднага взела част от
парите - общо 1950,00 лв., които грабнала просто и ги прибрала у себе си. След като
приключила с чистенето, си тръгнала от имота и се прибрала в дома при дъщеря си.
Скритите пари под дюшека / общо 5000,00 лв./ били на пострадалия Г., който в
началото на месеца бил продал свой трактор и взетата сума, оставил там именно.
На 22.04.2022 г. подсъдимата отишла до гр. Брусарци, с детето си. Там
напазарувала. Така с взетите от дома на Г. пари си закупила печка за отопление на ток
/“духалка“/, печка на дърва - за готвене, дрехи за дъщеря си и цигари. Похарчила
всички пари, като с част от тях платила и сметка за електричество.
На 04.05.2022 г. пострадалият Г. си преброил скритите пари от под дюшека на
леглото и констатирал липсата на от 1950,00 лв. от тях. След това сигнализирал в
полицията за извършена кражба.
М. Г. е дал показания, че за времето от продажбата на трактора си на 10.04.2022
г. до като установил липсата на част от парите от продажбата, никой друг, външен,
човек, освен Н. М. не е посещавал дома му и не е влизал в стаята, където са били
парите и спяли двамата съпрузи.
В хода на досъдебното производство, предвид здравословното състояние на Л.
Г.а и с оглед възможността й да свидетелства, била назначена и изготвена комплексна,
съдебно–психиатрична и психологична експертиза на Л. Й. Г. Тази експертиза
установява, че Г.а е с водеща диагноза мултиинфактна деменция, поради което е
прието, че не е в състояние правилно да възприема факти и обстоятелства от
обективната действителност, и да дава достоверни показания за тях.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа: самопризнанието на подсъдимата по реда на чл.371 т.2 от НК и
приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното
ДП № 193/2022 г. на РУ-Белоградчик.
Доказа се авторството на деянието и вината на подсъдимата.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че
подс. Н. М. от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъплението по чл.194 ал.1 от НК.
От обективна страна – На 21.04.2022 г. от къща, находяща се в с. Т.,
общ. Р., обл. В., ул. „Ж. К.“ № 3, отнела чужди движими вещи – пари - сумата
от 1950,00 лв., от владението на собственика им М. Б. Г., без негово съгласие.
От субективна страна – подс. М. е действала при условията на пряк
умисъл, като е съзнавала, че отнема вещи, които са чужди, съзнавала е, че
отнемането не е въз основа на закона и е имала намерение да ги присвои и да
2

се разпореди с тях като със свои, дори е извършила такова разпореждане –
неколкократно пазаруване на вещи и храни от първа необходимост, като е
изхарчила парите за около месец време. Подсъдимата е съзнавала обществено
опасния характер на своето деяние, предвиждала е настъпването на
обществено-опасните последици от него и е искала настъпването им.
Съдът намира, че причините за извършване на престъплението са
ниското правно съзнание на подсъдимата, затрудненото й материално
положение и желанието й да се облагодетелства по неправомерен начин, без
полагане на труд.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс. Н. М. престъпление е предвидено наказание
"лишаване от свобода" за срок до осем години, без да е предвиден специален
минимум.
Предвид това и провеждането на съдебното следствие при условията на
съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът въз основа на
чл.373 ал.2 от НПК е длъжен да определи наказанието в условията на чл.58А
ал.1 или ал.4 от НК.
Съдът съгл. чл.58А ал.1 НК, определи първоначално наказанието на
подсъдимата в рамките на предвиденото по чл.194 ал.1 НК и счете, че
следващото се такова на същата, предвид чистото съдебно минало от дена
страна, но пък и не възстановяването на вредите от друга и не ниската
стойност на имуществената щета / към м.04.2022 г. преценявайки я – като
почти две и половина МРЗ за страната/, е “лишаване от свобода” в размер на
една година. След изпълнение условието на чл.58 а ал.1 НК – така
определеното наказание следва да се редуцира с една трета, като става : осем
месеца “лишаване от свобода”.
Съдът не намери основание да приложи разпоредбите на чл.58а ал.4 НК
вр. чл.55 ал.1 т.2 б. ”б” НК в случая. Т.е. не се установиха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се прилагат
специалните хипотези на чл.55 НК, с оглед на които и най-лекото, предвидено
в закона наказание да се явява несъразмерно тежко на извършеното от
подсъдимата и на личността й. Мотивите си за това съдът формира на базата
на изтъкнатото вече – не ниска щета, която не е възстановена и
възползването от предоставения достъп до чуждо жилище и здравословното
състояние на съпругата на пострадалия.
При това положение, наказанието следва да се определи именно по
правилата на чл.58А ал.1 от НК, и съдът наложи на подс. Н. М. именно
определеното по този ред наказание – “лишаване от свобода” за срок от
осем месеца.
За подс. М. обаче, са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за
отлагане изтърпяването на наложеното наказание "лишаване от свобода". Тя
не е осъждана досега за престъпление от общ характер, нито друго въобще,
наложеното й наказание е за срок до три години, поради което съдът намери,
3

че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимата, не е
необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Предвид
изложеното, съдът счете, че изпитателния срок следва да бъде определен в
минималния размер, съобразно рамките на закона - три години.
По гражданския иск:
След като призна за виновна подс. М. по повдигнатото й обвинение,
съдът намери, че предявеният срещу нея от пострадалия М. Г. граждански иск
с правно основание чл.45 от ЗЗД - е доказан по основание и размер – 1950,00
лв. Предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства –
самопризнания на подсъдимата, показания на свидетелите в хода на ДП,
съдът приема за установено, че стойността на инкриминираните вещи отнети
от пострадалия е именно 1950,00 лв. и претенцията на същия за обезщетение
в претендирания такъв размер е основателен. Няма доказателства за
възстановяване на имуществени вреди по случая. Поради което и съдът уважи
претенцията на гражданския ищец М. Б. Г., като осъди подс. Н. В. М. да
заплати на същия претендираната сума – а именно 1950,00 лв.
По разноските и таксите:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата Н. В. М. да
заплати: по сметка на ОД-МВР-В. направените по делото разноски в размер
на 596,40 лева / разноски за вещи лица на досъдебното производство/ и по
сметка на ВСС- 78,00 лв.- държавна такса върху уважената гражданска
претенция.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	7
Дата:	23 май 2023 г. (в сила от 8 юни 2023 г.)
Съдия:	Анна Иванова Кайтазка

Дело:	20231310200100
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 април 2023 г.

Присъда по дело №100/2023 на Районен съд - Белоградчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите