Решение по КНАХД №244/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Валмекс“ЕООД-гр.София, против решение №169/19.06.2025г., постановено по АНД №320/2025г. по описа на Районен съд-Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №05-2400233/14.02.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.413,ал.2 от КТ за нарушение на чл.2,ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2024г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във вр. с т.2.10 от Приложение №6 към чл.2,ал.2 от Наредбата.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения . Сочи се в жалбата, че решението е немотивирано като съдът не е изложил нито един мотив, който да обоснове тезата на съда, че наказателното постановление е законосъобразно, както и че не е изложил нито един правен извод, не е изследвал въобще въпроса извършено ли е нарушението, от кого, при какви обстоятелства, кое е административно-отговорното лице, на което е вменено по закон правилото за поведение и т.н. Сочи се, че не са обсъдени доводите им в жалбата. Сочи се, че са направени бланкетни изявления, които не могат да се квалифицират като мотиви. Изложени са доводи за незаконосъобразност и на наказателното постановление. Иска се от съда да отмени решението на Районен съд-Видин като незаконосъобразно. Претендират се направените за производството разноски.

Ответникът по касация в писмения отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила решението на районния съд. Излагат се доводи за извършено от наказаното лице нарушение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се потвърди решението.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок за обжалване и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Установява се по делото, че на 27.08.2024г. на обект на касатора е възникнала трудова злополука с лицето К. Б., на длъжност „строителен работник“, при която пострадалото лице, работейки около сондажна машина, при опита си да се качи вдясно на машината, за да откачи трейлъра от обсадната тръба, се подхлъзва и падайки се хваща за движещите се въжета на машината, в резултат на което същите откъсват 4 пръста от ръката му. Въз основа на установените от снетите писмени сведения обстоятелства е прието от контролните органи на ответника, че дружеството-работодател, в качеството си на строител е допуснал на 27.08.2024г. при работа със самоходно оборудване-сондажна машина, наличието на лица, в зоната на разтоварване на работиня орган на машината. Прието е, че горното представлява нарушение на чл.2,ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2024г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във вр. с т.2.10 от Приложение №6 към чл.2,ал.2 от Наредбата, поради което на работодателя е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

С решението си ВРС е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на съдържанието и формата на наказателното постановление, направил е извод, че фактите съответстват на юридическото обвинение и правилно е определено наказанието, като липсват основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

При така изложените съображения от районния съд настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение няма мотиви, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът следва да установи всички релевантни факти и обстоятелствата, след което съобразно приетите за установени обстоятелства следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които следва да бъдат изложени в мотивите на решението.

Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В решението на съда не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи. Напротив, видно от съдържанието на решението изложените правни доводи са бланкетни, не е видно и че е установено съдържанието на нарушената и санкционната норма, като и че са установени обективните признаци на нарушението. Съдът е посочил, че фактическите обстоятелства съответстват на „юридическото обвинение“, но не е видно че е установено какво е обвинението. Липсва каквото и да е изясняване на приложимите правни разпоредби. Никъде в решението не е налице посочване на конкретната нарушена разпоредба и на административно-наказателния състав, който следва да е преценяван от съда. Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните за конкретното нарушение. Формалното произнасяне е равнозначно на липса на мотиви.

Предвид гореизложеното Административен съд - Видин приема, че решението на РС Видин е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, предложение „първо” от НПК, според който текст нарушението на процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходимите доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл. 13 и чл.14 от НПК. Като е изложил формално мотиви същият е постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл.14 от НПК.

С оглед изложеното Съдът намира, че касационната жалба е изцяло основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на 348, ал.1, т.2 от НПК - касационно основание, предполагащо отмяна на решението, като същото следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал.2 от АПК, а делото на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При повторното разглеждане, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло правилността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и да се произнесе по наведените оплаквания в жалбата. Съдът дължи анализ и произнасяне по всички, събрани в производството, доказателства, като обоснове относимостта или неотносимостта им към конкретното нарушение, изследва субекта на нарушението и обективните признаци на нарушението. При произнасянето си съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.339 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.

По искането за разноски за настоящата инстанция следва да се произнесе районният съд с оглед изхода на делото на основание чл.226,ал.3 от АПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №169/19.06.2025г., постановено по АНД №320/2025г. по описа на Районен съд-Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №05-2400233/14.02.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин.

ВРЪЩА делото на Районен съд Видин за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания.

Решението е окончателно.