Р Е Ш Е Н И Е
№ 325
гр. Габрово 26.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГАБРОВО, в открито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Атанасов гр. д. № 2408 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК: *********,
чрез пълномощник юрисконсулт Виолета Митева, против Р.Н.Н. ***. Предявени са
искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3863 по ч.гр.д. № 1491/2018 г. на РС - Габрово.
В исковата молба се твърди, че
ответникът е клиент на ищеца, с кл. номер **********, във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********,
находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. ***** 39 А. Тези облигационни отношения
се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на Е.ОН България Продажби АД и Общи условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а
от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране(КЕВР към момента).
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България
Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са
регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение
потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура,
без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите
суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ
„Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към
"Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден. Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД,
приложими към настоящия момент, „клиентът се задължава да заплаща стойността на
фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези
Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ
„Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му да
заплати дължимата сума в срок". При това положение потребителя изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 32
от ОУПЕЕ, в случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден
на забавата до пълното погасяване на задължението.
Предвид горното и на основание
чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, на 24.07.2018 г. в
Районен Съд - Габрово е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника, в резултат на което е образувано ч.г.д. №1491/2018 г. Към момента на
подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия има
неизплатени задължения в общ размер на 366.78 лв., за горепосочения обект на
потребление. В посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 355.34 лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени и
такса възстановяване в периода 19.01.2018 г. - 19.04.2018 г., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 11.44 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до 13.07.2018 г., посочени подробно в извлечение от сметка
на ответника по кл. №
**********, към същата дата.
Задълженията на длъжника –
ответник по издадените и неплатени фактури са, както следва:
|
документ номер |
дата на документа |
падеж |
за период от ... |
за период до... |
Сума на документа |
неплатен остатък по документа |
лихва към 13.07.2018 |
общо |
|
|||||||
|
ФП |
********** |
19.01.2018 |
12.02.2018 |
03.12.2017 |
02.01.2018 |
174.1 |
174.1 |
7.3 |
181.4 |
|||||||
|
ЛП |
********** |
06.02.2018 |
26.02.2018 |
|
|
0.68 |
0.68 |
0 |
0.68 |
|||||||
|
ТП |
********** |
13.03.2018 |
13.03.2018 |
|
|
19 |
19 |
0 |
19 |
|||||||
|
ФП |
********** |
20.03.2018 |
10.04.2018 |
02.02.2018 |
01.03.2018 |
151.64 |
151.64 |
3.96 |
155.6 |
|||||||
|
ФП |
********** |
19.04.2018 |
10.05.2018 |
02.03.2018 |
01.04.2018 |
9.92 |
9.92 |
0.18 |
10.1 |
|||||||
|
ОБЩО: |
|
|
355.34 |
355.34 |
11.44 |
366.78 |
|
|||||||||
Съдът е издал заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, а впоследствие е указал на ищеца-заявител, че следва да предяви иск
за установяване на вземането си. Поради изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от 366.78 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер
**********, находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. ***** 39 А, формирана като
сбор от сумата 355.34 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от
ответника и такса възстановяване по фактури, издадени в периода 19.01.2018 г. -
19.04.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 11.44
лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
13.07.2018 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,
ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца не се явява. Депозира писмено становище, в което заявява, че процесните задължения са
изцяло заплатени от ответника.
Ответникът се представлява по делото от
назначения му от съда особен представител адвокат Е.П.. В представения от нея
писмен отговор се оспорват предявените искове. Приложените доказателства към
исковата молба, на които се основава претенцията са фактури и вторични
документи, издадени от самото ищцовото дружество. Същите представляват частни
свидетелстващи документи и поради това се ползват с формална доказателствена
сила, която обхваща факта единствено на писменото изявление и неговото
авторство.
В конкретния случай се вижда, че тези
документи са издадени от ищеца и са свидетелство за начисляване от негова
страна на претендираните суми, но е видно и че същите не съдържат подписа на
ответника, поради което не могат да бъдат ползвани за доказване на неизгодни за
него факти, а именно за дължимостта от него на претендираните суми.
Ел. енергията е движима вещ и нейната
продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. Установяването
на обстоятелство, че по партидата на ответника е реално доставена ел. енергия
/тъй като такова е основанието на исковата претенция/ е изцяло в
доказателствена тежест на ищеца. Такива доказателства обаче от страна на ищеца
не са наведени Сами по себе си
представените от ищеца фактури не са основание за вменяване на задължение на
ответника да заплати сумите по тях, а други доказателства не са представени.
Фактура №********* от 13.03.2018г. се
отнася за сумата от 19.00 лв., която е за „възстановяване на захранването
(електромер)". По делото обаче няма доказателства кога и дали същото е
било спряно и пуснато, както и ответникът да е искал възстановяване на
захранването. Ако същото е спряно, поради неплащане на предишни задължения, не
става ясно въз основа на какво е възстановено, за да се претендира тази сума.
По изложените съображения искът на ищеца за
главница следва изцяло да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При неоснователност и недоказаност на
главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за заплащане на лихви.
В съдебно заседание особеният представител
моли предявените искове да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело №
1491/2018 г. на РС Габрово, по заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3863/26.07.2018 г., с която е
разпоредено ответникът да му заплати: сумата 355.34 лв., представляваща
главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по
фактури, издадени в периода 19.01.2018 г. - 19.04.2018 г. за обект на
потребление, заведен с абонатен номер **********, находящ се на адрес: гр.
Габрово, ул. ***** 39 А, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на постъпване на заявлението в съда – 24.07.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането; сумата 11,44 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от
12.02.2018 г. до 13.07.2018 г., направените в заповедното производство разноски
в общ размер на 75 лева, от които 25,00 лв. – заплатена д. т. и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което съдията-докладчик е указал на
заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането,
като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е съобщено на
заявителя на 08.11.2018 г. Видно от щемпела, положен върху исковата молба,
исковата молба срещу длъжника е постъпила в съда на 05.11.2018 г.
От страна на ищеца по делото са
представени неоспорени от ответната страна заверени копия на заявление от ответника за сключване на договор
за достъп и пренос на електроенергия от 13.05.2015 г. и сключен между страните договор
при Общи условия от същата дата, с предмет достъп и пренос на електроенергия
през електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД, за
обект с адрес гр. Габрово, ул.
"*****" № 39А, собственост на ответника.
Представени са и заверени копия на извлечение
от сметка към 13.07.2018 г. по партида на Р.Н.Н. и справка за консумирана ел.
енергия в обект на потребление с кл. номер **********, във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, находящ се на адрес гр. Габрово, ул. *****
39 А, на клиент Р.Н.Н. към 9.11.2018 г. фактура № **********/19.01.2018 г.,
фактура № **********/20.03.2018 г. и фактура №**********/19.04.2018 г.
От тях се установява следната консумация на
електроенергия в процесния обект на потребление: За периода от 03.12.2017 г. до 02.01.2018 г. са отчетени
общо 906 кВт/ч потребена електроенергия на стойност 174,10 лв.
За периода от 02.02.2018 г. до 01.03.2018 г. са отчетени
общо 780 кВт/ч потребена електроенергия на стойност 151.64 лв.
За периода от 02.03.2018 г. до 01.04.2018 г. са отчетени
общо 50 кВт/ч потребена електроенергия на стойност 9,92 лв.
Представено е и заверено копие от списък за
прекъсване и възстановяване захранването на абонати на ищеца, от който се
установява, че подаването на електроенергия към обекта на ответника е било
прекъснато и възстановено на 27.05.2019 г., като стойността на тази услуга в
размер на 19 лв. е начислена в представената по делото фактура №
**********/13.03.2018 г., издадена от ищеца.
Приети като доказателства по делото са и
представените от ищеца Общи условия за продажба на електрическа енергия на
«Енерго-Про Продажби» АД, решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД,
публикувани във в-к «Репортер» от 30.11.2007 г., заверено копие от стр. 33 на
в-к «Труд» от 15.02.2017 г., заверено копие от стр. 4 на в-к «Черно море» от
15.02.2017 г.
От приетото по делото заключение на вещото
лице Д.К., изготвила допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че задълженията по издадените процесни фактури са на
обща стойност 355,34 лева, а по месеци същите са както следва:
Задължението по фактура №
**********/19.01.2018 г. възлиза на 174,10 лв., представляваща стойността на
потребена ел. енергия. Срокът за плащане на задължението по фактурата е
12.02.2018 г.
Задължението по фактура №
**********/06.02.2018 г. възлиза на 0,68 лв. и представлява начислена лихва за
забава. Срокът за плащане на задължението по фактурата е 26.02.2018 г.
Задължението по фактура №
**********/13.03.2018 г. възлиза на 19 лв. и представлява такса за
възстановяване на захранването. Срокът за плащане на задължението по фактурата
е 13.03.2018 г.
Задължението по фактура №
**********/20.03.2018 г. възлиза на 151,64 лв., представляваща стойността на
потребена ел. енергия. Срокът за плащане на задължението по фактурата е
10.04.2018 г.
Задължението по фактура
№**********/19.04.2018 г. възлиза на 9,92 лв., представляваща стойността на
потребена ел. енергия. Срокът за плащане на задължението по фактурата е
10.05.2018 г.
Задълженията по процесните фактури са
остойностени съобразно утвърдените от ДКЕВР цени и не са платени в
горепосочените срокове. С оглед на това дължимата мораторна лихва върху
главницата по всяка от фактурите, считано от датата на падежа до 13.07.2018 г.
е в общ размер на 11,44 лв.
Вещото лице е установило, че на
18.03.2019 г. задълженията по процесните фактури са изцяло погасени.
Заключението на вещото лице не се оспорва
от страните и съдът го приема за обосновано и правилно, тъй като съответства на
останалите доказателства по делото.
С оглед на така описаната фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни
искове за съществуването на парични вземания, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
предявеният иск за установяване на вземането за главница е с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а предявеният иск за установяване на вземане за мораторни
лихви е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1
във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника-ответник при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на исковете за установяване на същите. С оглед на
това предявените искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в
производството по чл. 410 ГПК, като е спазен едномесечния срок по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест
в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът
да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Периодът, в който са възникнали
претендираните от ищеца задължения на ответника за потребена електроенергия,
обхваща времето от 03.12.2017 г. до 01.04.2018
г. В този период са били в сила представените по делото ОУДПЕЕ на ответника,
влезли в сила на 07.09.2014 г., одобрени с решение №ОУ-06/21.07.2014
г. на ДКЕВР /отменени впоследствие с решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС/.
Съгласно чл. 3 на ОУДПЕЕ страни по общите
условия са „Енерго про продажби” АД в качеството му на краен снабдител за
определената съгласно издадената му лицензия територия, и всяко лице,
отговарящо на условията в чл. 2 т. 1 и т. 9 от ОУПЕЕ, чийто обект е присъединен
на ниво ниско напрежение към електроразпределителната мрежа на „Енерго-про
Мрежи” АД съгласно предвидения нормативно установен ред и което не е избрало
друг доставчик на ел. енергия, наричано накратко клиент. Съгласно чл. 2 т. 1 на
ОУПЕЕ на „Енерго-про продажби” АД, приети с решение на УС от 16.09.2013 г.,
битов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови
нужди. В т. 12 на чл. 2 от ОУ се съдържа дефиниция на понятието „обект на
потребление“, а именно - всеки обособен по отношение на измерването на електрическа
енергия имот на клиент, в който се консумира електрическа енергия. Съгласно чл.
6 ал. 4 на ОУ страна в отношенията с дружеството е лицето, явяващо се
потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на негово
име, като същият е длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в ОУ.
От представения по делото договор при Общи
условия от 13.05.2015 г., сключен между страните по делото, по безспорен начин
се установява, че в процесния период между тях е съществувало облигационно отношение, с предмет продажба на
електроенергия от ищеца, за обект с адрес гр. Габрово, ул. "*****" №
39А, собственост на ответника.
От представената от ищеца справка за
потребление и заключението на вещото лице безспорно се установи, че с
изключение на начислената такса възстановяване в размер на 19 лева и
начислената мораторна лихва в размер на 0,68 лв., останалите претендирани със
заявлението по чл. 410 ГПК и с исковата молба суми по фактури са начислени в
резултат на редовен отчет по партидата на ответника и съобразно утвърдените от
ДКЕВР цени. Следователно в периода от 03.12.2017 г. до 01.04.2018 г. е налице потребена
електроенергия в процесния обект на ответника, чието заплащане той дължи на
ищеца.
От представените списъци за прекъсване и
възстановяване на захранването се установи, че в обекта на ответника е
извършено прекъсване, а впоследствие и възстановяване на захранването, с оглед
на което същият дължи такса за тази услуга в размер на 19 лв.
Съгласно чл. 16 т. 2 от ОУПЕЕ, клиентът се
задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Съгласно чл. 28 ал. 5 от
Общите условия, неполучаването на фактурите не освобождава клиента от задължението
му да заплаща дължимите суми в срока по чл. 29 от ОУПЕЕ /20 дни след издаване
на фактурата/. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване
на падежа на съответната фактура, без да
е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Затова съдът приема, че ищецът доказа наличието
на задължения на ответника към него в размер на сумата 355,34 лева, начислена в
процесните фактури, а с оглед неизпълнението на задължението за заплащане на задълженията
на падежа им, основателно и законосъобразно ищецът е начислил мораторна лихва в
размер на 11,44 лв., обусловена от неизпълнението на главното задължение, по
правилото на чл. 86 от ЗЗД и чл. 32 от ОУПЕЕ, съгласно който в случай на
забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до
пълното погасяване на задължението.
Същевременно, изхождайки от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и изявлението на ищеца, признаващ неизгоден за
него факт, съдът приема, че процесните задължения за главница и мораторни лихви
са изцяло погасени от ответника.
Съгласно приетите постановки в т. 9 на ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Установеното пълно доброволно погасяване на задълженията от страна на ответника
в хода на настоящото исково производство следва да се отчете на основание чл.
235, ал. 3 ГПК като правопогасяващ юридически факт (т.11в от ТР № 4/2013 г.).
При това обстоятелство предявените искове се явяват неоснователни поради
доброволно погасяване на дълга в хода на процеса и следва да се отхвърлят по
тази причина.
Въпреки отхвърлянето на исковете,
съдът приема, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и поради това следва да
заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното
производство. Безспорно се установи, че задълженията по процесните фактури не
са заплатени на падежа, а след образуване на заповедното и на исковото производство. Извършеното плащане на задълженията е от 18.03.2019 г., съгласно заключението на експертизата. Заявлението по чл. 410 от ГПК е постъпило в
съда на 24.07.2018 г., а исковата молба - на 05.12.2018 г.
При това положение ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството по
делото, както следва: 75,00 лв. – внесена държавна такса; 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, 150,00 лв. – внесен депозит за възнаграждение за
особен представител и 200,00 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице или
всичко 525 лева.
Съобразно приетото в т. 12 от
ТР№4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът разглеждащ иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и по дължимостта на
разноските направени в заповедното производство, като съобразно изхода от
спора. Ето защо, при този изход на процеса и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът ще следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 75,00 лв., от които: 25,00 лв. – държавна такса и 50
лв. - юрисконсултско възнаграждение. Така общият размер на разноските, които
ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца възлиза на 600 лв.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ”ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов,
Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, с пълномощник юрисконсулт Виолета
Митева, искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против Р.Н.Н., ЕГН: **********,
с адрес ***, за установяване съществуването на вземания на
ищеца за сумата
355,34 лв., представляваща главница
за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по фактури,
издадени в периода 19.01.2018 г. - 19.04.2018 г. за обект на потребление,
заведен с абонатен номер **********, находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. *****
39 А, ведно със законната лихва от 24.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата 11,44 лв. мораторна
лихва върху главницата за периода от 12.02.2018 г. до 13.07.2018 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК№3863/26.07.2018 г. по ч.
гр. дело № 1491/2018 г. на Районен съд Габрово, поради погасяване на
задълженията чрез плащане.
ОСЪЖДА Р.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес
***, да заплати на”ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов,
Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, с пълномощник юрисконсулт Виолета
Митева, направените в исковото
производство и производството по ч. гр. дело № 1491/2018 г. на Районен съд Габрово
разноски в общ размер на 600,00 лв. /шестстотин
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: