Решение по дело №6865/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  07.11.2019 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Марина Гюрова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 6865 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.02.2019 г. по гр.д. № 29087/18 г., СРС, І ГО, 32 с-в е отхвърлил предявените от А.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „С.в.” АД,ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сгр. 2А установителни и осъдителни искове по чл.124 ГПК и чл.55 ЗЗД, за признаване за установено, че не дължи сумата 2459,34лв., начислена от ответника за доставка на ВиК услуги и обезщетение за забава в плащането им за имот на адрес с. Кокаляне, ул. „******с аб.№ ********** поради липса на доставка и като погасена по давност, както и за осъждане на ответника да му плати сумата 1796,42лв. като платена без основание поради липса на доставка. Осъдил е ищеца „А.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на ответника „С.в.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сгр. 2А сумата 600лв. - разноски по делото

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца А.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат В. Т.-В. от САК, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Т.-В. от САК с мотиви, изложени в нея. Твърди, че съдът неправилно е квалифицирал исковете, че по делото не е доказано безспорно, че ищецът е потребител/клиент/ на ответното дружество и между тях съществува валидна облигационна връзка, както и кой точно е титуляр на партидата. Неправилно съдът е приел, че с подписване на споразумение за разсрочено плащане, ищецът е признал дължимостта на посочените в протокола суми. Съдът неправилно е отнесъл погасени по давност суми от предходни периоди към предмета на споразумението, което касае вземания от 18.02.2016 г. до 01.08.2017 г. Сочи, че сумите по споразумението касаят по-стар период от този в споразумението, които са погасени по давност и за което е направено възражение. Това се потвърждава и от приетата по делото ССЕ, която сочи, че сумата от 4060,59 лв. е начислена за периода от 08.10.2012 г.-19.01.2016 г., който не е предмет на споразумението. Счита за основателно направеното възражение за погасяване по давност, като се позовава на Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. относно понятието периодични плащания, излага подробни съображения в тази насока, за да стигне до извода, че за периода от м.10.2012 г. до м.01.2016 г. сумата от 4060,59 лв. е погасена по давност. Твърди, че процесният имот се обслужва от септична яма, че в квартала няма изградена улична канализация и технически е невъзможно такова количество вода да бъде доставено до имота и няма как да бъде отведено, тъй като септичната яма би се запушила. Мотивира, че ако  правото на едностранна корекция на количеството вода е възникнало в полза на ответното дружество, то същото е нищожно и в противоречие със ЗЗП и общностното право. Преценката за неравноправност на клаузите на ОУ не е дерогирана на основание чл.1, пар. 2 от Директива 93/13/ЕИО, която предвижда, че договорни условия, които отразяват задължителни законови и подзаконови разпоредби, не са предмет  на разпоредбите на директивата. Същата е транспонирана в националния ни ЗЗП/ т.9 от пар.13 а от ДР на ЗЗП/, въз основа на който е формирана и задължителната практика на ВКС. В закона обаче  не е реципирана нормата на чл.1, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО. Ефектът от липсата на транспониране на посочената норма в националното ни законодателство се изразява в запазване възможността на съдилищата да извършват служебна преценка за неравноправност на клаузи, които не възпроизвеждат законови. Направен е извод, че ако ищецът е потребител при ОУ, то от него може да се иска само цена за реално доставена ВиК услуга, каквато реална доставка в случая не е доказана.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззивамото дружество „С.в.” АД, ЕИК ******0, със седалище ***, сгр. 2A не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от 2459,34 лв. и по чл.55 ГПК за сумата от 1 796,42 лв. като платена без основание, поради липса на доставка.

Ищецът А.Т.Т. е предявил отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и осъдителен иск по чл.55 ЗЗД  срещу „С.в.” АД,ЕИК ****** за признаване за установено, че не дължи сумата 2459,34лв., начислена от ответника за доставка на ВиК услуги и обезщетение за забава в плащането им за имот на адрес с. Кокаляне, ул. ******с аб.№ ********** поради липса на доставка и като погасена по давност, както и за осъждане на ответника да му плати сумата 1796,42лв. като платена без основание поради липса на доставка.

Ответникът „С.в.” АД,ЕИК ****** е оспорил изцяло предявените искове.

По изложените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните доводи:

По делото са били депозирани следните писмени доказателства:

Приемо-предавателен протокол от 4.10.2012г. за монтиране на общ водомер за питейна вода, констативен протокол за оглед от 18.08.2015г., както и кредитни известия за 2016г. На 17.07.2017 г. бил съставен констативен протокол от служител на „С.в.” АД, видно от който ищецът дължи на дружеството сумата 4255,76лв.,като е посочено, че водоподаването ще бъде преустановено на 02.08.2017г.

На 01.08.2017г.   между страните е сключено споразумение за разсрочено плащане  № СВ630000009693/01.08.2017г., в което страните са се договорили, че за периода 18.02.2016г.-01.08.2017г. титулярът на партида с аб.№ **********-ищецът А.Т. дължи на ответника „С.в.” АД сумата 4255,76лв., като на датата на сключване на споразумението, ищецът е платил сумата 510лв., а остатъкът е договорено да плаща разсрочено на месечни вноски в периода 01.09.2017г.-01.07.2019г.

Според приетата по делото ССЕ, ищецът дължи сума в размер на 4060,59лв. за периода 08.10.2012г.-19.01.2016г., като след извършена корекция по констативен протокол от 18.8.2015г. размерът на главницата е 3484лв. към 01.10.2015г. В тази сума не е включено обезщетение за забава. В съдебно заседание вещото лице заявява, че задълженията на ищеца възлизат на 2539,21 лева. След извършени плащания от ищеца в размер на 1796 лв., същите са приспаднати от 4255,76 лв. и се е получила дължимата по споразумението сума от 2539,21 лв.

Според приетата по делото СТЕ, на о4.10.2012г. в имота на ищеца в с. Кокаляне, ул. „******в мазето е бил монтиран нов приходен водомер с фаб. № 4002349 и пломба №1272902 е показание „0,00куб.м.“, за което бил съставен приемо-предавателен протокол №0014844, подписан от ищеца. През процесния период не е имало индикации за проблеми с отчетите на водомера. При първия реален отчет, направен на 27.04.2013г., са били отчетени 54куб.м. консумация за имота; след около 2г. неосигурен достъп за отчитане на водомера, на 18.08.2015г., е осъществен последващ реален отчет и са отчетени 3208куб.м., съставен е констативен протокол от 18.08.2015г., който също е подписан от ищеца. При последваща проверка на 15.01.2016г. са били отчетени 3245куб.м., отразено в контролен лист №0204657. Приходният водомер на ищеца съгласно заповед №А-33/29.5.2014г. на председателя на ДАМТН подлежи на последваща проверка след 5г. На 27.04.2018г. водомерът е бил свален с отчет 3502куб.м. и е бил монтиран нов водомер с фаб. № 172098092c пломба №1 752548 и показание 0,00куб.м. Сваленият водомер е бил тестван в независима лаборатория „Газ тест“ ЕООД и е било установено, че е напълно редовен, което е било отразено в протокол за последваща проверка от 09.05.2018г. Според заключението на вещото лице в рамките на процесния период монтираният през 2012г. водомер е бил изправен, като за периода 04.10.2012г.-26.4.2018г. до процесния имот са доставени 3502куб.м. вода с питейни качества. Отчитането е ставало всеки месец, съгласно чл.23, ал.1 т.1 от ОУ на „С.в.” АД, но поради неосигурен достъп за извършване на реален отчет през дълги периоди от време, ежемесечно са начислявани водни количества съгласно чл.23, ал.3 ОУ. Това било отразено в хартиени карнети (л.ЗО) и в електронните такива (л.31-33) с код 28, което съответства на неосигурен достъп. При извършването на реални отчети е правено изравняване в съответствие с реалното потребление. Тези отчети били отразени коректно в процесиите фактури

Изводът е само един. Действително, поради неосигурен достъп за извършване на реален отчет през дълги периоди от време, ежемесечно са били начислявани водни количества съгласно чл.23, ал.3 ОУ, но за периода 04.10.2012г.-26.4.2018г. до процесния имот са били доставени 3502 куб.м. вода с питейни качества и това е реално отчетеното количество, като е било извършено изравняване в съответствие с реалното потребление. В този смисъл неоснователно се явява твърдението, че липсва доставка за процесния период. За периода от  04.10.2012г.-26.4.2018г. до процесния имот са били доставени 3502 куб.м. вода с питейни качества, като в цената не са включени и другите компоненти-за отвеждане на използваната вода и съответно нейното пречистване, според СТЕ.

Относно сочената неправилна квалификация на исковете, то същите са отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и осъдителен иск по чл.55 ЗЗД. Районният съд е посочил като основание на исковете чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, но това не обосновава порок на съдебното решение, тъй като произнасянето е по чл.124, ал.1 ГПК и чл.55 ЗЗД, а и в началото на решението са посочени именно искове по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.55 ЗЗД.

Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че твърденията, че по делото не е доказано безспорно, че ищецът е потребител/клиент/ на ответното дружество и между тях съществува валидна облигационна връзка, както и кой точно е титуляр на партидата, като въведени за пръв път едва във въззивната жалба, се явяват преклудирани. Независимо от това, СГС ще изложи доводи в тази насока.

Настоящата инстанция приема че ищецът има качеството на „потребител“ по смисъла на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги / ЗРВКУ/ и Наредба № 4. Съгласно §1,т.2 от ЗРВК по смисъла на този закон:  "потребители" са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В този смисъл е нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004 г. Между страните са налице трайно установени фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги. По силата на чл.8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба №4), получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Ето защо, правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи (Наредба №4), както и от влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „С.в.” АД, в сила до 28.08.2016г. и от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила от 28.08.2016г. насам. Действащите през процесния период Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.” АД са общодостъпни на съответните интернет адреси. Ето защо по силата на тези ОУ е налице облигационна връзка между страните, като ищцовото дружество не сключва индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата и на чл.2 от ОУ ищецът има качеството на потребител на В и К услуги за имот, находящ се в  София, село Кокаляне, ул.“******, с клиентски номер **********. По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът е доставял питейна вода до посочения адрес в село Кокаляне, че на адреса няма улична канализация, както и че между страните е било подписано споразумение за разсрочено плащане № СВ 630000009693/01.08.2017 г. Установено е още от приетата по делото СТЕ, че в цената на водата не са включени отвеждане на използваната вода и съответно нейното пречистване именно защото липсва улична канализация.

Предвид гореизложеното, изводът е, че ищецът се явява потребител при ОУ, който дължи цена за реално доставена  ВиК услуга и тази реална доставка се явява доказана. В този смисъл не следва да бъде правена преценка за  неравноправност на клаузите на ОУ на основание чл.1, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО.

Относно стойността на депозираното по делото споразумение за разсрочено плащане  № СВ630000009693/01.08.2017г., в което страните са се договорили, че за периода 18.02.2016г.-01.08.2017г. титулярът на партида с аб.№ **********-ищецът А.Т. дължи на ответника „С.в.” АД сумата 4255,76лв., като на датата на сключване на споразумението, ищецът е платил сумата 510лв., а остатъкът е договорено да плаща разсрочено на месечни вноски в периода 01.09.2017г.-01.07.2019г., то в тази част настоящата инстанция препраща към мотивите на СРС. Налице е едностранно волеизявление за признание от страна на длъжника, че е задължен към кредитора. Налице е прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД за посочените в споразумението суми, а именно, че към 01.08.2017 г. той дължи на кредитора сумата от 3745,76 лв., независимо за какъв период е посочения в самото споразумение, т.е. налице е прекъсване на давността, задължението е новирано, като от 01.08.2017 г. тече нова погасителна давност. Сумата платена по споразумението, не е недължимо платена, т.е. не е платена без основание, а е била платена на основание процесното споразумение.   

На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

                       

Р     Е     Ш      И     :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.02.2019 г. по гр.д. № 29087/18 г. на СРС, І ГО, 32 с-в.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.