Присъда по дело №2448/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда № 117/21.12.2021г. по н.о.х.д.№ 2448/2021 г. на БРС, НК, 53-ти
състав

Районна прокуратура Бургас е внесла обвинителен акт срещу М. Н. С., ЕГН:
********** за това, че за времето от 19:00 часа на 09.12.2020г. до 07:45 часа на 10.12.2020г.
от павилион за бързо хранене „***“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „***“, до бл. ***, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - взломяване на заключващ
механизъм на алуминиев плъзгащ прозорец, отнел чужди движими вещи - сумата от 200
(двеста) лева от владението на К. М. К. от гр. Бургас, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така
както е формулирано в обвинителния акт. Твърди, че са налице достатъчно доказателства,
които да свържат извършената кражба с подсъдимия С.. Пледира съдът да признае дееца за
виновен по повдигнатото обвинение и да му се наложи наказание към минималния,
предвиден от закона размер, а именно една година лишаване от свобода, изпълнението на
което на основание чл. 66 НК да бъде отложено за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия адв. Х. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин. Посочва, че по досъдебното производство подсъдимият се е признал за виновен под
натиск и страх. Пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият М.С. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. В хода на
съдебното следствие дава обяснения, че се е признал за виновен поради страх. Отрича да
има съпричастност към кражбата, за която срещу него е внесен обвинителен акт в съда.
Моли за оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М. Н. С. – ЕГН ********** e роден на *** г. в гр. Бургас, българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: ***, неженен, начално образование-
завършил шести клас, работи.
Фирма „***“ ЕООД с управляващ и представляващ св. К. М. К. стопанисвала павилион
за бързо хранене „***“ в гр. Бургас, ж.к. „***“, до бл. *** с площ около 20 кв.м. като
павилионът бил нает от дружеството съгласно договор за наем. Св. К. М. К. не само
стопанисвал и управлявал заведението, но и работел в него и следял касовата наличност,
като лично сутрин отварял и вечер затварял павилиона. Така на 09.12.2020г. вечерта той
затворил и заключил павилиона, като в чекмедже, под плота оставил 100 лева от оборота, а в
монетник оставил 100 лева, които били негови пари.
Сутринта на 10.12.2020г. К. отключил заведението и установил, че е проникнато в
павилиона чрез взломяване на прозореца и липсвали стоте лева от чекмеджето, както и
монетите. Свидетелят К. установил, че е бил оказан натиск на дограмата на прозореца в
областта на заключващия механизъм, вследствие на което заключващият механизъм поддал
и стъклото се напукало.
Незабавно св. К. подал сигнал в полицията като на място бил изпратен екип и бил
извършен оглед на местопроизшествие, обективиран в протокол от 10.12.2020г. Били
проведени оперативно-издирвателни мероприятия като св. Т. получил информация, че
възможен извършител на кражбата е подс. М.С., поради което отишъл в кв. Победа, гр.
Бургас и установил лицето. Задържал лицето на 14.01.2021г. в 09:*** часа в дома му
съгласно Заповед за задържане рег. № 434зз-19/2021г./14.01.2021г. В 09:45 часа на същата
дата 14.01.2021г. св. Т. извършил личен обиск на задържаното лице на основание чл. 80
1

ЗМВР като в него били намерени и описани следните вещи: 1 бр.мобилен телефон марка
Нокиа, черен на цвят, с ИМЕЙ 3527250***464444; 1 бр. черен портфейл, 1 бр.лична карта
*********, 1 брой външна батерия с надпис Remax модел RPP-20. М.С. подписал
декларация за възможността да полза адвокатска защита като липсва отбелязване да желае
служебен защитник, както и декларирал, че не желае адвокатска защита. М.С. бил качен в
полицейски автомобил и откаран във 02 РУ на ОД МВР Бургас. В автомобила било и друго
задържано лице – Демир.
Докато пътували към 02 РУ подсъдимият и св. Т. минали покрай павилион „***” и
св. Т. попитал подсъдимия дали си спомня за какво става въпрос за това заведение, а
подсъдимият мълчал.
Във 02 РУ св. Т. започнал да провежда беседа с подсъдимия за установяване на
съпричастност към престъплението като по време на беседата влизал и св. Р., но не
присъствал през цялото време. Беседата продължила 30-*** минути, но С. трудно се
изразявал и затова св. Т. и св. Р. решили да отидат заедно с подсъдимия до павилиона в кв.
***. На място бил св. К. като подсъдимият бил заведен до павилиона, за да могат св. Р. и св.
Т. да си изяснят случилото се. Бил проведен оперативен експеримент с участието на
подсъдимия.
На 14.01.2021г. по време на задържането на лицето бил съставен протокол за
доброволно предаване, с който подсъдимият предал на св. Р. в присъствието на св. Т. 1 бр.
банкнота с номинал 5 лева, 1 брой монета с номинал 2 лева, 2 броя монети с номинал 20 ст.,
1 брой монета с номинал 50 ст. и 1 брой монета с номинал 10 ст. като в протокола е вписано
„парите взех от магазин ***“. Посочените монети и банкноти били предадени с разписка на
св. К. на 26.02.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията
на подсъдимия М.С. (частично) и показанията на свидетелите В.Т., В.Р. и прочетени по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, К.К. и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл.
281, ал. 1, т. 1 НПК (частично), както и от писмените доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 10.12.2020 година /л. 4-8 от д.п./,
протокол за доброволно предаване (л.19 ДП); разписка (л. 27, л. ***); договор за наем (л. 26
ДП); справка за изтърпени наказания (л. 37 ДП); Заповед за задържане рег. № 434зз-
19/2021г./14.01.2021г. (л. 56 СФ); протокол за обиск на лице (л. 57 СФ); декларации (л. 58 и
л. 59 СФ); талон за медицински преглед (л. 60); извлечение (л. 61-62 СФ); справки за
съдимост на подсъдимия.
Законодателното разрешение включва задължението на съда да постанови присъда
след анализ на всички събрани доказателства и изисква съдът да извърши прецизна и
правдива оценка и на обясненията на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия имат
специфична функция - от една страна те са средство за защита на привлечения към углавна
отговорност деец, а от друга - са доказателствено средство – източник на факти, изхождащи
от лице, стоящо най-близо до изследваните обстоятелства.
Съдът не възприема обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че спрямо
него по време на „беседа” е било упражнявано насилие. В тази насока липсват
доказателства, които да подкрепят тези негови твърдения и същите са негова защитна теза и
преекспониране на обстоятелствата, но въпреки това съдът счита, че действително с него е
била проведена беседа, което обстоятелство се установява от разпитаните свидетели Т. и Р..
Съдът намира, че липсва причина да не бъдат допуснати до разпит полицейските
служители като свидетели по делото и да бъдат кредитирани, тъй като те не са извършвали
действия по разследването. Показанията на полицейските служители, осъществили
задържането на подсъдим, могат да бъдат ползвани за изясняване на релевантни факти, тъй
като те не са участвали в разследването в каквото и да е процесуално качество и не попадат
в кръга на лицата по чл.118, ал.2 НПК (в този смисъл решение №524 от 05.01.2012 г. по
2

НОХД №2***1/2011 г., ІІІ НО; Решение № 76 от 12.03.2013 г. по НОХД №2310/2012 г., ІІ
НО и др.). Т.е. показанията на двамата полицейски служители са допустими за изясняване на
обстоятелствата и съдът ги кредитира относно задържането на лицето, това, че спрямо него
е била проведена беседа, както и че е предало определена парична сума.
Те обаче не са достатъчни, за да обосноват постановяването на една осъдителна
присъда. Досъдебното производство е започнало с първото действие по разследването –
оглед на местопроизшествие на 10.12.2020г. на основание чл. 212, ал. 2 НПК, за което е била
уведомена БРП. Ето защо всички действия по разследването следва да се извършат по реда,
предвиден в НПК. След като всички действия следва да се извършат по реда предвиден в
НПК, то следва да се има предвид, че процесуалният закон не предвижда „беседата” като
доказателствено средство за събиране и проверка на доказателства. Т. нар. „беседи“,
проведени от полицейски служители, по същността си представляват предварително снети
обяснения от задържаното лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма
процесуално качество на обвиняем, поради което проведената „беседа“ не е доказателствено
средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за
разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради
това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите
имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина
оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания,
които правната доктрина и съдебната практика не приема доказателствено средство (в този
смисъл Р-247-16-II и практиката на ЕСПЧ делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Освен това показанията на свидетелите, които сочат за самопризнания на подсъдимия
имат производен характер и сами по себе си не могат да служат за постановяване на
осъдителна присъда, а за постановяването на такава е необходимо да се създаде сигурното
убеждение у съда, чрез подкрепата им с други преки или косвени доказателства, които в
своята логичка свързаност да доведат до единствено възможния извод, че именно
подсъдимият е извършител на престъпната деятелност (така решение № 45 от 03.02.2010 г.
по НОХД №712/2009 г., ІІІ НО).
В този смисъл и съобразявайки разпоредбите на закона и отчитайки практиката на
ВКС този съдебен състав счита, че показанията на свидетелите възпроизвеждат
самопризнания на подсъдимия, които не са снети по предвидения за това процесуален ред и
без да са разяснени правата му на обвиняем.
Отделно от това съгласно чл. 116 НПК обвинението и присъдата не могат да се
основават само на самопризнанието на обвиняемия. Самопризнанието на обвиняемия не
освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по
делото. Дори да се приеме, че е налице самопризнание от страна С., направени в хода на
проведената „беседа“, то показанията на полицейските служители са косвени доказателства,
които възпроизвеждат тези самопризнания, а съгласно изрична разпоредба на закона е
налице забрана осъдителна присъда се постанови само въз основа на самопризнания на
подсъдимия. По тази причина съдът не може да се позове и на саморъчните обяснения,
дадени от подсъдимия в протокол за доброволно предаване. От една страна тези писмени
обяснения, съгласно разпитаните по делото свидетели, са дадени в хода на провежданата
„беседа”, която не е предвидена като способ за събиране на доказателства и доказателствени
средства. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че преди провеждане на „беседа”
св. Т. е посочил от полицейския автомобил павилиона „***” на подсъдимия, което по
същността си е действие, нерегламентирано в НПК и не е ясна целта на това действие.
Саморъчните обяснения по НПК нямат доказателствена стойност, след като лицето не е
привлечено в качеството на обвиняем и не са му били разяснени правата в производството и
правото да запази мълчание. Отделно от посочено още при задържането на лицето му е бил
3

извършен личен обиск като липсват данни в него да се намирали вещи – пари в номиналната
стойност посочена в протокола.
В случая в настоящото производство в доказателствената съвкупност липсват преки
доказателства, които да установят съпричастност на подсъдимия към инкриминираното
деяние, а косвените доказателства не са в такава доказателствена съвкупност, която да
образува логична, безпротиворечива и несъмнена верига, водеща до единствения възможен
извод, че именно подсъдимият е автор на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Нещо повече, към момента на провеждане на оперативната беседа досъдебното
производство е било образувано и неправилно по отношение на обвиняемия не са били
извършвани действия по разследването- привличане в това му качеството и разпит, а са
осъществени оперативни действия с извънпроцесуален характер.
Съдът не може да постави в основата на една осъдителна присъда и т.нар.
„оперативен експертимент”, при който полицейските служители, заедно с подсъдимия са
посетили павилион „***” на 14.01.2021г. От една страна всяко действие със задържано лице
следва да се извърши по строго предвиден ред и при спазване на правата на задържаното
лице. Щом е следвало да се проведе експеримент, то това е трябвало да се извърши по
правилата на НПК, с осигуряване на възможност на обвиняемия да участва, разясняване на
правото му на защита, както и чрез гарантиране начина на извършване на следственото
действие чрез участието на поемни лица. В случая чрез разпита на свидетелите се цели
заобикаляне на правилата, предвидени в НПК като по принцип чрез допустими
доказателствени средства, какъвто е разпита на свидетеля К., се цели да се валидират
действия, които не са извършени по предвидения в НПК за това ред и без да са разяснени
правата на лицето, което се сочи за уличено в извършване на престъпление. Касае се за
извършване на процесуална дейност без да се спазват правилата, предвидени в НПК за
провеждане на следствен експеримент, при игнориране на правата на лицето, без
възможност да участват поемни лица съгласно чл. 168 НПК при извършване на следствен
експеримент и без възможност същите да бъдат свидетели за начина, по който е извършено
това действие. Кредитирането на показанията на свидетелите в тази част би означавало
злоупотреба с нормите на НПК относно реда и начина на събиране на доказателства и
доказателствени средства чрез способите, предвидени за това.
Отделно от това при разпита на свидетеля К. в хода на съдебно следствие се
констатираха неточности, същият нямаше спомен дали лицето е било с поставени
белезници, не може да каже дали е „показвал” или е „казал” как бил повреден механизма на
прозореца. Първоначално посочи, че при въпрос на полицаите от къде е взел пари той казал
„от тук”, а след това казва, че „от чекмеджето и кутията”. Констатираното противоречие в
показанията на свидетеля относно проведения „експеримент“, както и това, че чрез тях се
цели да се заобиколи събирането на доказателства по предвидения за това процесуален ред,
съдът счете, че не следва да ги постави в основата на изводите си. В останалата част относно
извършената кражба, това, че е била отнета парична сума, оставена в павилиона обаче
показанията на свидетеля съдът счита, че следва да кредитира, тъй като съответстват на
останалите събрани доказателства и се подкрепят от извършения оглед на
местопроизшествие.
Съдът даде вяра на приобщените писмени доказателства.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна,
че подсъдимият М. Н. С. не е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 194, ал. 1 от НК за това, че за времето от 19:00 часа на 09.12.2020г. до 07:45 часа на
10.12.2020г. от павилион за бързо хранене „***“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „***“, до бл.
***, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - взломяване на
заключващ механизъм на алуминиев плъзгащ прозорец, отнел чужди движими вещи -
сумата от 200 (двеста) лева от владението на К. М. К. от гр. Бургас, без негово съгласие с
4

намерение противозаконно да ги присвои.
Доказателствата, които подкрепят обвинителната теза в случая се свеждат до
резултатите от проведената "беседа", дадените по време на "беседата" саморъчни обяснения
в протокол за доброволно предаване и свидетелските показания във връзка с проведен
„оперативен експеримент” като нито едно от тези доказателства и доказателствени средства
не е годно да обоснове обвинителната теза и да бъде поставено в основата на изводите на
съда. Липсва и такава логическа верига от косвени доказателства, от които да се направи
единствения възможен извод, че именно подсъдимият е извършител на деянието, за което е
бил задържан повече от месец след осъществяването му.
В хода на досъдебното производство разследващите органи са бездействали и не са
извършили възможните и необходими следствени действия, които биха доказали
обвинението по безспорен и несъмнен начин, като не са взети нито дактилоскопни следи,
нито са извършили процесуално действие като следствен експеримент, нито са направили
опит да установят лица, които могат да изяснят релевантни за процеса обстоятелства. Повече
от месец след извършване на престъплението, за което е внесено обвинение, е задържано
лицето М.С., с което е проведена беседа и е участвало в „оперативен експеримент”.
Липсват годни преки или косвени доказателства, които да доведат съда на
единствения възможен извод, че именно подсъдимият е извършител на кражбата. Основен
принцип е, че подсъдимият не е длъжен да доказва невинността си, а обвинението е това,
което трябва да проведе пълно доказване.
Съдебния състав придоби непосредствени впечатления за личността на подсъдимия
като действително в подкрепа на показанията на св. Р. подсъдимият трудно се изказва и
обяснява, но той действително изложи пред съдебния състав една защитна версия, че не знае
за какво става въпрос и събраните доказателства и доказателствени средства не успяха да
създадат убеждението у съдебния състав, че именно подсъдимият е извършител на
престъплението, в което е обвинен.
След изчерпване на всички възможни средства за доказване на обвинението, при
които не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия, съдът го призна за невиновен
и го оправда.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
Ж.М.

5

Номер на акта:	117
Дата:	21 декември 2021 г. (в сила от 6 януари 2022 г.)
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20212120202448
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 май 2021 г.

Присъда по дело №2448/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите