№ 22997
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110116643 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
18.12.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №16643 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 ЗЕ и по чл. 422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.
1
Образувано е по искова молба, подадена от ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на
управление: гр......, представлявано от ... – Изп. директори, срещу Ж. Г. Д., като собственик
на топлоснабден имот в гр.... абонатен № ...., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта
по отношение на ответника на сума от 2 212 лв., представляваща задължение за доставена
топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сума от 376,95 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2021г. до 13.09.2023г., сума от
22,68 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.08.2020г. до
30.04.2022г. и сума от 5,26 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
16.10.2020г. до 13.09.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №52189/2023г. на СРС, 165 състав. Претендира се присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез особен
представител адв.Л. Д. от САК, с който оспорва исковете като недопустими. Оспорва
исковете като неоснователни и недоказани по размер. Моли да бъде оставено без уважение
искането за конституиране като трето лице помагач на ..., доколкото представеният договор с
последното дружество е изтекъл. Моли за отхвърляне на исковете.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/, ..., като са представени 2 бр. индивидуални справки за отопление и
топла вода на името на ответника и 4 бр. констативни протоколи за неосигурен достъп за
отчет от 2021/2022г..
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е препис на Договор от 01.10.20002г., сключен между
топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз ..... и ЕС на жилищната сграда за монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение, със
срок на действие: 5 год., считано от датата на сключването му.
Съгласно писмо от СО, дирекция „....“ и, срещу отчужден имот отчужденият собствени
....... е обезщетен през 1973г. с процесния апартамент в ж.к. „.....“.
Видно от у- ние за съпруга и родствени връзки на отв. Ж. Г. Д.,, ......., починал на .......г.,
е баща на ответника.
Във връзка с издадено СУ е полза на ищеца е представен от СО, р-н „.....“ препис на
данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ от сестрата на ответника ......., с която декларира
процесния апартамент като съсобствен между трите деца на ......., починал на .......г.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно което през процесния период в имота е начислявана ТЕ за БГВ на база за 1
потребител, както и ТЕ за сградна инсталация, от 53,7 % за отопл. сезон 2020/2021г. и от
46,1 % за отопл. сезон 2021/2022г. ТЕ за отопление не е начислявана, поради липса на
поставени радиатори и на щранг- лира в мокрото помещение.
По делото е прието заключение по ССч.Е, съгласно което не са установени плащания
по партидата. Посочени са размерите на начислените задължения за ТЕ за БГВ и за
отопление и сумите за доплащане, както и размерите на задълженията.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
2
доставената ТЕ за битови нужди, съгласно ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т.1. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно
изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се
прилагат правилата на ЗЕ за определяне на задължения за ТЕ потребител. Видно от
ангажираните писмени доказателства по делото е, че отв. Ж. Г. Д., е съсобственик на
процесния имот при квота от 1/3, на осн. чл.5, ал.1 от ЗН, съгласно която децата на
починалия наследяват по равни части. При ненадлежно изпълнена процедура за посочването
на потребител от собственика на имота отв. Ж. Г. Д. носи отговорност за потребената ТЕ
само за съотв. на насл. му квота част от имота. Ответникът е вписан като титуляр в
протокола на ОС на ЕС за избор на ФДР. С оглед на горното настоящият съдебен състав
приема за установено качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото само за 1/3
ид.ч.
При неосигуряване на достъп за отчет на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати
се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, / МСРС/ по реда
на т.7.3.1, като потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка по реда на чл. 70, ал. 5. Екстраполация по МСРС се
определя съобразно инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или
обемите на имотите в сградата- етажна собственост, като при липса на данни се приемат
данните на подобен имот, напр. на друг етаж. За всеки имот с топломер в сградата се
определя отношението между отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема
на имота и най- голямото отношение за имот с топломер се приема за МСРС.
Екстраполираният отчет за имот без топломер се получава, като инсталираната мощност на
имота и/или обемът му се умножи с МСРС. Начисляването на сметки за ТЕ по
екстраполиран отчет следва да се извършва при стриктно спазване на нормативната уредба,
тъй като подобен ред за формиране на сметки за доставени комунални услуги представлява
наказателен механизъм за липсата на монтирани топломери на отоплителните тела в
топлоснабден имот. На осн. чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/о604.2007г. за
топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие - когато не е осигурен достъп за отчитане. В настоящия случай от ангажираните
доказателства се установява, че служебно е начислена ТЕ за БГВ за имота за двата
отоплителни сезони. Видно и от двете приети заключения по делото е, че е начислена ТЕ за
отопление. Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в
процеса с допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ,
изразходвана през процесния период и надлежното й ценообразуване. В случая са налице
сериозни разминавания в двете експертизи за начислените задължения за ТЕ в имота и
разясненията на вещото лице в о.с.з. Задължение на потребителя на услугата е да заплаща
стойността на реално потребената от него ТЕ. С оглед на това исковите претенции следва да
се приемат за частично основателни само за задълженията за ТЕ за БГВ по справката за
употребената ТЕ по пера по ССч.Е за сумата от 1 273,29 лв., от която в тежест на ответника
следва да се възложи 1/3 част, съобразно квотата му в общата съсобственост.
Досежно задълженията за мораторна лихва в съдебната практика по приложението на
чл.18 от ЗЗК ВАС е имал възможност да се произнесе, че начисляването й при неизпълнение
върху прогнозни стойности, които не отразяват точния размер на задължението за
потребената ел. енергия, може да доведе до кредитиране на продавача. В полза на
потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера
на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на
отчетния период се окаже, че прогнозната сума е по- висока от реално дължимата. По
3
аналогия с правоотношението за доставка на ТЕ, по което се изготвят прогнозни сметки,
следва да се приеме, че претендираните мораторни лихви са недължими.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определената ФДР, поради
което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на
третото лице- помагач по делото. На следващо място, както вече се посочи, отношенията по
„топл. счетоводство“ на сгради в режим на ЕС се уреждат на договорна основа между ФДР и
съотв. етажна собственост. Видно от представените писмени доказателства е, че сключеният
договор между ЕС и ФДР е изтекъл към процесния период, поради което не е налице дог.
основание за извършване на дялово разпределение на ТЕ от конституираното трето лице-
помагач. Липсата на валидно дог. основание за извършване на дялово разпределение от
съотв. ФДР води до необоснованост на извършеното дялово разпределение на ТЕ и до
неоснователност на исковете за заплащане на цената и мораторна лихва върху нея.
Задължение на потребителя на услугата е да заплаща стойността на реално потребената от
него ТЕ. С оглед на това исковите претенции следва да се приемат за частично основателни.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавна такса, депозити за експертизи от общо 600 лв.
и юрисконсултско въз....раждение. Ищецът е заплатил и депозит за особен представител от
570 лв. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в
чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца, в размер на 236,55 лв., съобразно уважената част на
предявените искове, като за исковото производство е определено юрисконсултско
въз....раждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Разноските на ищеца за снабдяване с писмени доказат. остават за извършилата ги страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ж. Г. Д., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от ... – Изп. директори, съществува вземане за сума от 424,43 /четиристотин
двадесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за обект, в гр.... абонатен № ...., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
21.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №52189/2023г. по описа на СРС, 165 състав,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над уважената част до пълния им предявен размер от
2 212 /две хиляди двеста и дванадесет/ лв. и за сума от 376,95 /триста седемдесет и шест лева
и деветдесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.08.2021г.- 13.09.2023г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от ... – Изп. директори, срещу Ж. Г. Д., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на сума от 22,68 /двадесет и два лева и шестдесет и осем
стотинки/ лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода: 01.08.2020г.-
30.04.2022г. и сума от 5,26 /пет лева и двадесет и шест стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 16.10.2020г.- 13.09.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №52189/2023г. по описа на СРС,
165 състав, като неоснователни.
4
ОСЪЖДА Ж. Г. Д., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ......,
ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ...– Изп. директори,
сума от 236,55 /двеста тридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/ лв., представляваща
съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице- помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5