Решение по дело №275/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба от М. Л. М. от гр.Белене, ул „Ал.Стамболийски“ №24, обл.Плевенска, против Решение рег.№293р-3786/14.03.2024 год. на Началник РУ-Левски.

В жалбата се сочи, че в обстоятелствената част на решението са изложени мотиви за целяното отнемане, а именно, че срещу М. е издадена заповед за незабавна защита № 2 /28.02.24г. от PC-гр. Левски по гр.д. № 164/24г. Твърди, че цитираната заповед действително е факт , но счита , че издаденото решение е незаконосъобразно, тъй като противоречи на ЗОБВВПИ. Сочи, че действително съгласно чл. 155 ал. I от Закона, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 – 8, издаденото разрешение се отнема. В случая посоченото основание е чл. 58, ал. 1, т. 8 , а именно - “лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие“. Очевидно е ,че Закона има предвид влязъл в законна сила съдебен акт / заповед / . В конкретния казус се касае до привременна мярка по чл. 18, ал.1 от ЗЗДН, която не подлежи на обжалване и има действие до издаване на самата заповед или на отказ за издаване / чл. 19 ал.П от ЗЗДН /. Позовава се на чл. 6, ал.2 от Евр. Конвенция за правата на човека, чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Р. България, както и чл. 16 от НПК, според които текстове всеки е невинен до доказване на противното с влязъл в сила съдебен акт. Намира, че буквата и духа на Закона са в насока, че рестриктивната мярка “отнемане “ не следва да се прилага при висящ съдебен процес, а едва при постановен окончателен и влязъл в законна сила съдебен акт, което в случая е само една хипотетична възможност, но не и бъдещо сигурно събитие. На тези основания счита, че постановеното решение е незаконосъбразно и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и моли съда да отмени заповедта. Сочи, че има малко дете, на което изплаща издръжка и за да упражнява професията си, му е необходимо оръжие.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К. с пълномощно на л.42 от делото, която оспорва жалбата. Сочи, че Решението за отнемане на издаденото разрешително е правилно и законосъобразно, издадено е от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията и боеприпасите не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, респ. с оглед чл. 155, ал. 1 от същия закон, издаденото се отнема на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие, могат да бъдат наложени от съда със за заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12-15 от Закона за защита от домашно насилие съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 от същия закон, както е в настоящия случай. За приложимостта на чл. 155, ал. 1, вр. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията и боеприпасите е ирелевантно действието на предприетата мярка за защита по Закона за защита от домашно насилие. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от закона изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. В тази насока се позовава на практиката на ВАС, а именно Решение № 2461/16.03.2022 г. по АД № 28/2022 г. на седмо отделение на ВАС. Сочи още, че предвид естеството на трудовата дейност, която упражнява жалбоподателят и факта, че плаща издръжка – същият следва да съобразява действията си със закона и да понася своята отговорност, когато не изпълнява задълженията си по закон. Моли съда да потвърди решението на административния орган.

Административен съд -Плевен, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Срещу жалбоподателя М. е издадена приложената на л.12 от делото Заповед за незабавна защита от 28.02.2024 год., въз основа на Определение №128/28.02.2024 год. по гражданско дело №20244410100164 по описа на Районен съд-Левски, с която, на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, М. Л. М., е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. Б. К.; забранено е на М. да приближава на по-малко от 20 метра А. К., жилището й, находящо се в гр. Белене, както и местоработата й.

На гърба на л.11 от делото е приложена Докладна записка с рег.№293р-3577/11.03.2024 год. от мл.ПИ КОС до Началник РУ-Левски, изготвена по повод искане по преписка с рег.№ 293р-2861/26.02.2024г. по описа на РУ-Левски , въз основа на което е извършена проверка в ЕАР-КОС, при която е установено, че на лицето М. Л. М. има издадена и връчена заповед за незабавна защита №2 на РС-Левски от 28.02.2024г. Установено е още, че на М. е издадено разрешение №20230911688 от РУ-Левски, вал. до 18.10.2025г. за носене и употреба на / служебно-обектово / късо бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Същият е охранител към “Мултифорс А.С.“ ЕООД-София на площадка „АЕЦ- Белене“. Не е регистрирано и не притежава лично огнестрелно и газово оръжие. Предвид изложеното в докладната записка и на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, и във връзка с чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, до Началник РУ-Левски е направено предложение да бъде издадено Решение за отнемане на издадените разрешения за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси.

До жалбоподателя е изпратено съобщение-л.12, гръб, с което е уведомен за започналото административно производство, като му е дадена възможност да прави искания и възражения. Същото е връчено на М. на 15.03.2024 год.

Издадено е и оспореното в настоящото производство Решение рег.№293р-3786/14.03.2024 год. за отнемане на издадени разрешителни от Началник РУ-Левски. В същото е посочено, че М. в качеството си на охранител към “Мултифорс А.С.“ ЕООД-София на площадка „АЕЦ- Белене“ за служебни цели притежава Разрешение за носене и употреба на / служебно-обектово / късо бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси", №20230911688, изд. от РУ-Левски, вал. до 18.10.2025г. При извършената служебна проверката по преписка рег.№ 293р-2861/26.02.2024г. по описа на РУ- Левски е установено, че на М. Л. М. има издадена и връчена заповед за незабавна защита №2 на PC-Левски от 28.02.2024г. Допуснато е предварително изпълнение на заповедта, за което в същата са изложени съображения. На основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ във връзка с чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ и чл. 60, ал. 1 от Административно процесуален кодекс, Началник РУ-Левски е постановил да се отнеме на М. Л. М. Р. за носене и употреба на / служебно-обектово / късо бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси“, №20230911688, изд. от РУ-Левски, вал. до 18.10.2025г.

Решението е връчено на М. на 18.03.2024 год., видно от отбелязването върху разписката на л.14 от делото.

След издаване на оспорената заповед, М. М. и А. К. са постигнали Извънсъдебна спогодба от 19.03.2024 год.-л.46-47. Постигнали са споразумение родителските права, свързани с отглеждането и възпитанието на роденото дете занапред да бъдат упражнявани от майката- А. К.; местоживеенето на детето ще съвпада с това на майката; бащата М. М. се задължава да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 280 лева месечно; определен е режим на лични отношения между бащата и детето.

По повод подадена молба от А. К. до Районен съд-Левски по гражданско дело №20244410100164 по описа на Районен съд-Левски, с която е заявила, че се отказва от подадената молба по ЗЗДН и моли съда на основание чл.233 от ГПК да прекрати производството по делото, съдът, с Определение №173/19.03.2024 год. по горното дело е : прекратил производството по делото; обезсилил издадената на А. К. заповед за незабавна защита №2/28.02.2024 год., издадена въз основа на определение №128/28.02.2024 год. по гр.дело №164/2024 год. на РС-Левски, поради прекратяване на делото, предвид отказ на К. от предявения иск.

По повод горното, М. е депозирал до Началник РУ-Белене приложената на л.44 от делото Молба с рег. №УРИ 241000-198/24.04.2024 год., с която е поискал да му бъде върнато разрешителното за носене на служебно оръжие, поради постигнатото с К. споразумение за прекратяване на гр.дело №164/2024 год.

По повод подадената молба, в РУ-Левски е извършена проверка, при която е установено, че на М. има издадена и връчена заповед за незабавна защита №2 на PC-Левски от 28.02.2024г. на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН. Съгласно чл. 58. ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ не се издава разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за зашита по Закона за защита от домашното насилие. Това е дало основание на органа, независимо от представеното определение на РС-Левски по гр.дело №164/2024 год., с което делото е прекратено, а издадената заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН-обезсилена, на основание чл. 58, ал. 1, т. 8. от ЗОБВВПИ, да не бъде върнато отнетото разрешителното за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси.

До М. е изпратено приложеното на л.53 от делото писмо рег.№УРИ 241000-234/30.04.2024 год., с което той е уведомен, че по подадената молба с рег.№ 241000-198/24.04.2024г. год. по описа на РУ- Белене, е извършена проверка, при която е установено , че във връзка с издадена и връчена заповед за незабавна защита №2 на РС-Левски от 28.02.2024г., на основание чл. 18 ал. I от ЗЗДН и съгласно чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, не се издават разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за зашита по Закона за защита от домашно насилие.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна - адресат на акта, който е неблагоприятен за М., пред надлежния съд, против индивидуален административен акт.

По същество е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. В случая разрешението за съответната дейност, по аргумент от разпоредбата на чл.83, ал.5 от закона, се издава от директора на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно от началника на РУ на МВР. В случая разрешението е издадено от Началник РУ-Левски, тъй като това обстоятелство е посочено в оспореното решение, а именно, че Разрешение за носене и употреба на /служебно-обектово/ късо бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси №20230911688 е издадено от РУ-Левски. Следователно, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 155, ал.1 ЗОБВВПИ – Началник Районно управление –Левски.

Решението е в писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми от нормата на чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания.

Според чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 от същия закон, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ предвижда, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

В хипотезата на чл. 155, ал. 1 вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ административният орган действа в условията на обвързана компетентност, при което на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН, не се издава/отнема се разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие и разрешението за съхранение. Законът не разграничава мерките по чл. 18, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие и тези по чл. 15-16 от същия закон – приема се, че юридическият факт, при настъпването на който разрешителното следва да бъде отнето, е налагането на мярка за защита по специалния закон. Самият факт на налагане на мярката е достатъчно основание да бъде отнето разрешителното. Именно той е правнорелевантен за законосъобразността на решението за отнемане на разрешителното и не е спорен. Тоест, при наличието на наложена мярка за защита с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 - т. 4 ЗЗДН е налице хипотезата по чл. 58, ал.1, т.8 ЗОБВВПИ, като без правно значение е обстоятелството дали мярката е наложена привременно със заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН - докато е висящо съдебното производство по чл. 7 и сл. ЗЗДН, или със заповед за защита по чл. 15 ЗЗДН, тъй като постановените съдебни актове по реда на тези две норми не се различават по правното си действие /Решение № 2036 от 12.02.2013 г. на ВАС, VII о./. В случая основанието е издадена заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН, която е привременна мярка. За възникване на основание по см. на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, не е от значение и вида и тежестта на мярката, както и периода й на действие. Съобразява се, че нормата на чл. 58, ал.1, т.8 ЗОБВВПИ е императивна и при наличието на визираните в същата предпоставки административният орган е длъжен да постанови отнемане на издаденото разрешение за носене и употреба на /служебно-обектово/ късо бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси.

В случая жалбоподателят претендира, че е отпаднало основанието за отнемане на притежаваното разрешение, тъй като има изменение на фактите, наложили издаването на решението, с което е отнето разрешителното.А именно, издадената заповед за незабавна защита е обезсилена със съдебно определение, и производството по гражданското дело е прекратено.

Настоящият състав на съда намира обаче, че не би била налице благоприятна правна последица и в хипотеза на постигната спогодба с прекратяване на съдебното производство, вкл. определение на граждански съд за отмяна/обезсилване на заповедта за незабавна защита не би заличило факта на наложената мярка, поради действие занапред, без да рефлектира върху наличието на основания за издаване на заповед за незабавна защита /Решение № 1173 от 04.02.2016 г. по адм. д. № 14670/2015 на ВАС/. Лицето, за защита на което е била издадена тази заповед, се е ползвало от разпоредените с тази заповед правни последици, от момента на издаване на заповедта за незабавна защита, до момента на обезсилването й от граждански съд и прекратяване на делото. Т.е. заповедта спира да действа, да се прилага занапред, но е породила действие до момента на обезсилването й.

Т.е. определението на гражданския съд за прекратяване на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка, същото действа занапред, без да оказва влияние върху наличието на установените основания за издаване на заповедта за незабавна защита (в този смисъл Решение № 1173 от 04.02.2016 г. по адм. д. № 14670/2015 на ВАС, Решение № 14242/17.11.2020 г. по адм. дело № 5279/2020 г. на ВАС- Седмо отделение, Решение № 10482 от 29.07.2020 г. постановено по адм. дело № 6207/2020 г. по описа на ВАС - Седмо отделение). Ето защо, макар и нов факт, постановеното определение №173/19.03.2024 год. по гр.дело №164/2024 год. не е такъв по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК.

Ето защо, основанията за отнемане на разрешителното не е отпаднало. Законосъобразна е извършената от административния орган преценка, че оттеглянето на молбата за защита и съответно отмяната/обезсилването на издадената заповед за незабавна защита, не променя факта, че срещу жалбоподателя е имало наложена мярка за защита по Закона за защита от домашното насилие в рамките на три годишен период от заявлението за връщане на разрешителното. Обезсилването на заповедта за незабавна защита от домашно насилие не води до отпадане на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, понеже разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ категорично не поставя изисквания относно правната стабилност на наложените по ЗЗДН мерки за защита. Дори с разпоредбите на ЗОБВВПИ не е въведено изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта, с който се отказва признаване на правото за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Единственото условие е от налагането на мярката за защита до евентуалното възстановяване на правото за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, да е изтекъл тригодишен срок.

В случая към момента на издаване на оспореното решение, с което е разпоредено отнемане на издаденото на М. разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, фактическото основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнено, като е ирелевантно, че в по-късен момент, до приключване на устните прения в настоящото съдебно производство по оспорване, мярката, наложена по ЗЗДН, е била обезсилена. В този смисъл е и формираната по аналогични правни казуси съдебна практика на Върховния административен съд в Решение № 3174 от 05.04.2022 г. по адм. д. № 1140/2022 г., VІІ отд., Решение № 3199/28.02.2020 г., постановено по адм. д. № 1013/2020 г., VII отд, Решение № 962/21.01.2020 г., постановено по адм. д. № 15630/2018 г., VII отд. и други.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се приемат за съществени и само на това основание същата да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Жалбоподателят е уведомен за започналото срещу него административно производство за отнемане на издаденото разрешително за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като му е предоставен тридневен срок за искания и възражения, който не е бил спазен, предвид, че съобщението е връчено на М. на 15.03.2024 год., а органът е издал оспорената заповед на 14.03.2024 год., т.е. преди жалбоподателят да получи съобщението за започналото срещу него производство. Това обаче не съставлява съществено процесуално нарушение. Трайно се възприема в теорията и съдебната практика, че преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е с оглед спецификата на всеки конкретен случай, като основанието по чл. 146, т. 3 от АПК е налице само, в случай че се установи, че същото е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В тази връзка нарушението е съществено само ако е ограничило правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган – или когато допуснатото нарушение е повлияло съществено върху съдържанието на административния акт, или когато е могло да се достигне до други фактически, съответно правни изводи на административния орган. Съблюдаването на административнопроизводствените правила има за цел изясняване от водещия орган на значимите за случая факти и обстоятелства, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. В рамките на осъществявания съдебен контрол за законосъобразност на акта недоволната страна би могла да обори констатациите на неговия издател за наличие на предвидените от закона материалноправни предпоставки. В хода на настоящото съдебно производство такова доказване не се проведе от жалбоподателя, поради което релевантните за преценката по същество на административния орган факти, обусловили приложението на материалния закон, не се обориха.

Целта на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия при отнемането на разрешения за съхранение и носене на оръжия е превантивна - да се даде защита на обществения интерес, като се препятства всяка възможност за използване на оръжие от лице, което не отговаря на нормативно предвидените условия или те са отпаднали. Целта на закона е, прилагайки хипотезите на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган да упражни защитна функция, предвид обществената значимост и потенциална опасност на дейностите по този закон и тя е изпълнена. Затова и при промяна на обстоятелствата, ако отпадне основанието по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, заявителят може отново да поиска пред компетентния орган връщане на отнетите разрешение и оръжия. В този смисъл актът не засяга права в по-голяма степен от необходимото за реализиране на превантивната цел на закона.

При липсата на заявените отменителни основания, жалбата срещу решението на началника на Районно управление –Левски при ОД на МВР-Плевен е неоснователна и следва да се отхвърли.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Л. М. от гр.Белене, ул „Ал.Стамболийски“ №24, обл.Плевенска, против Решение рег.№293р-3786/14.03.2024 год. на Началник РУ-Левски, с което е постановено отнемане от М. Л. М. на Разрешение за носене и употреба на / служебно-обектово / късо бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси“, №20230911688, изд. от РУ-Левски, вал. до 18.10.2025г..

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.